Решение по дело №1237/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 457
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100501237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501237 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на особения представител на В. ИВ. ХР. - ответник по гр.д.
№ 394 /2020 год. по описа на Поморийския районен съд против решение №
260126/11.06.2021 год. ,с което е прието за установено по отношение на
ответника че дължи на ищеца-ЕВН България Електроснабдяване АД сума
116,26 лв. – главница,представляваща стойността на консумирана от обект на
потребителя ел. енергия за периода 25.07.2018 г[1]24.10.2018 г.,сумата 17,22
лв. –законна лихва за забава за периода 11.09.2018г-15.03.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК-16.03.2020 г. до окончателното изплащане ,както и ответникът е осъден
да заплати на ищеца 75 лв. – разноски за заповедното производство и 475 лв.-
за исковото.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано ,при нарушаване на
процесуалния закон .
Сочи се на първо място ,че не е било доказано по делото ,че
процесните фактури са достигнали до знанието на ответника и че е налице
1
покана заплащане .Не е било доказано ,,че ответникът има сключен договор с
ЕВН,поради което начислените му суми са недължими ,същият не е страна по
1 договор .Не е било доказано и че ответникът е имал имот през процесния
период и че е използвал услугата ,която неправомерно му е начислена.
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на
исковата претенция изцяло.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ищец по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че правно ирелевантен е фактът дали процесните фактури
са стигнали или не до знанието на ответника .От назначената по делото
техническ експертиза се е установило ,че през процесния период е имало
консумация на ел. енергия в претендираните количества,което означава ,че
ответникъм е дължал заплащането йОт представените документи – копие от
декларацията по чл. 14 ЗМДТ за процесния обект ,се е установило ,че
ответникът има качеството на собственик на обект ИТН 2710020,което
автоматично придава качеството на потребител на ел. енергия на ответника за
процесния обект .От СТЕ се е установило какви количества енергия е била
консумирана през процесния период .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл.79 ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД-за установяване вземането на ищеца ,за което в негова полза му е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 172/2020 г. на ПРС.
За установяване задължението на ответника са били представени три
броя фактури с отчетен период от 25.07.2018 г. до 23.10.2018 г. – общо за
сумата 116,26 лв. –главница ,представляващи стойността на консумираната
от обект на потребление електрическа енергия за този период ,която сума се
2
претендира от ищцовото дружество ,заедно с лихва за забава за периода от
11.09.2018 г. до 15.03.2020 г. ,ведно със законната лихва от подаването на
заявлението до окончателното изплащане на главницата .
Установено е било по делото /от изискана справка от Община –
бургас/,че имотът с абонатен № ********** се намира в гр. Поморие ,на ул.
„С.“ №** и същият е бил собственост на починалата Ф.А.И.,поч. на
31.10.2009 г. Наследниците й не са предекларирали имота и партидата
служебно е прехвърлена на наследниците С.И.Х. и В.И. Х. ,като същите са
посочени като собственици .От приетата по делото СТЕ се е установило ,че с
кл.№ на този адрес е заведен именно ответникът В. ИВ. ХР. ,а под ИТН
2710020 е заведен обект с адрес – Поморие,ул.“Г. С. „ №** ,ет.* –
представляващ жилище ,като ел. енергията за този обект се измерва с
електромер № 00597410,еднофазен в дистемата за дистанционно отчитане
,преминал първоначална проверка ,последваща проверка на 20.11.2014 г.
,важаща до 2020 г.Вещото лице е посочило ,че количеството употребена ел.
енергия от този обект за периода от м.07. до м.10.2018г. е 440 квч дневна и
173 квч нощна ,т.е. общият размер на потребената ел. енергия за този период
е 613 квч.
При тази фактическа обстановка правилни са изводите на
първоинстанционния съд за дължимост на реално потребеното количество ел.
енергия от ответника ,като настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите му ,към които препраща на осн.чл. 272 ГПК.Напълно неоснователни
са възраженията във въззивната жалба ,че издадените фактури за
потребеното количество ел. енергия не били достигнали до ответника и че не
било доказано същият да има сключен договор с ЕВН,както и че има имот на
сочения адрес . На тези възражения обосновано е отговорил и районният съд
,изтъквайки ,че в случаите ,когато се осъществява продажба на ел. енергия от
електропреносно предприятие директно на клиенти за битови нужди,какъвто
е настоящият случай ,се прилага разпоредбата на чл. 150 ЗЕ и отношенията
между тях се осъществяват не на базата на писмен договор ,а на приети по
съответния ред Общи условия.Затова и ответникът като потребител на ел.
енергия за процесния период има задължение за плащане на ползваната
услуга /за доставената ел. енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода,за който се отнася /,като в качеството си на носител на вещно право
на собственост върху процесния имот /което се установява от
3
удостоверението на Община – поморие/ ответникът се явява потребител на ел.
енергия и за него възниква задължение за плащане на предоставената услуга
.Дори и да не е ползвател на имота,след като партидата е открита на негово
име и не е отразена промяна ,той е длъжен да плати консумираната ел.
енергия ,за количеството на която няма спорове по делото , доколкото вещото
лице е категорично ,че това е реално потребено количество енергия ,отчетено
от изправно и редовно измерително техническо средство .
Ето защо атакуванато решение следва да бъде потвърдено,като при
този резултат в полза на въззиваемия –ответник следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски – 100 лв. юк.възнаграждение и 100 лв. –
платено възнаграждение за особен представител .Ето защо Бургаският
окръжен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126/11.06.2021 г.
постановено по гр.д. № 394/2020 г. по описа на Поморийския районен съд .
НА ОСН.ЧЛ.78 ал. 7 ГПК ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения
представител на ответника-въззивник В. ИВ. ХР. от гр. Поморие- адв.
Милен Иванов Козарев ,адрес – Бургас ,ул.“Гладстон“1 вх.Б,ет.1 сумата
100/сто/лева- възнаграждение за процесуално представителство .
ОСЪЖДА В. ИВ. ХР. ,ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес-гр. П. ,ул. „Г. С.“ №**,ет.* , да заплати на 4ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРОСНАБДЯВАНЕ „АД ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление-гр.Пловдив ,ул.“Хр.Г.Данов „ № 37 сумата 200/двеста
/лева-разноски по делото пред настоящата инстанция ,от които 100 лв. –
юк.възнаграждение и 100 лв. – за възнаграждение за особен представител .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5