Р Е Ш Е
Н И Е
№ 342
гр.Бургас, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 394 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Я.А.Г.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. А.Д. - БАК, против Наказателно постановление
№ 22-0000002/02.01.2020г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение
на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
(Наредбата), вр. Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.1, т. 1.2 от същата
Наредба на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно, а
при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. Застъпва
се, че на 20.05.2019г. жалбоподателят е получил писмо от Автомобилна
Администрация, с което се дават указания, че се въвежда нови категории ППС, и в
частност - атракционните влекачи, в чийто талон е записана категория N2, следва вече да се категоризират като
АВ2. Посочва се, че в изпълнение на това указание жалбоподателят е
категоризирал и процесното ППС, като е действал добросъвестно и със съзнанието,
че изпълнява указанията на компетентните органи. Под евентуалност се излагат
съображения за квалифициране на нарушението като маловажно или за намаляване на
размера на наложената санкция.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Баева – БАК. Заявява, че е
действал точно по указанията на компетентните органи, поради което и не счита,
че е извършил нарушение. Допълва, че е бил подведен от информацията и е
действал без вина. Пледира за отмяна на НП.
Пълномощникът адв. Баева – БАК заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и също моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката, се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за
доставяне на л. 18 – НП е връчено на 23.01.2020г., а жалбата е подадена
директно в съда на 28.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 10.12.2019г. около
13,30 часа в гр.Камено, ул. ***, в пункт за периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства с разрешение № 1233/22.11.2017г.,
била извършена проверка на дейността на пункта. При направена справка в ИС на
ИА „АА”, било констатирано, че на 28.05.2019г. в гореописания пункт, за периода
от 10,07 часа до 10,34 часа, жалбоподателят Я.Г., в качеството си на председател
на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на моторно превозно средство *** с рег.№ ***, с протокол №
19316944/28.05.2019г. е допуснал извършване на периодичен преглед за цитираното
моторно превозно средство, като при идентификация на ППС в протокола
неправомерно е била отразена категорията АВ2 /атракционен влекач/, въпреки че
ППС-то не е предназначено за атракционни превози и е категория N2.
На жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е нарушил
чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата вр. с
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.1, т.1.2 от същата Наредба.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който заявил, че в 3-дневен срок ще
представи възражения, но въпреки това в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН такова възражение
не било депозирано.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500
лева за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата вр. с Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.1,
т.1.2 от същата Наредба на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя са последователни и логични и
се подкрепят изцяло от приложените по делото справки. Фактическата обстановка не се оспорва и от страните, поради
което съдът намира за ненужно да излага подробни доводи в тази насока.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник Областен отдел на „Автомобилна администрация” -
гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на изпълнителния
директор на ИА „АА”. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в случая
материалният закон е приложен неправилно, поради следните съображения.
Няма спор, че на 28.05.2019г. в
гореописания пункт е било представено за периодичен технически преглед ППС - ***
с рег.№ ***, което е категория N2 и което, видно от приложения паспорт (л.6-7)
- представлява част от увеселително съоръжение – стрелбище. Няма съмнение и че
на 20.05.2019г. по официален електронен път в пункта е пристигнало писмо, с
което се указва, че с цел коректното идентифициране на ППС, с които се
извършват превози с атракционна цел, в информационната система са добавени нови
категории, а именно: АВ (атракционен влекач) и в частност - АВ2 – където
влекачът съответства на МПС от няколко категории, сред които и N2. На последно
място няма спор и че с оглед, така дадените указания, жалбоподателят Г. е сметнал,
че се касае за атракционен влекач (защото въпросният влекач е част от
атракционно съоръжение) и доколкото той е категория N2 – при идентификация на
ППС-то е въвел новата категория АВ2.
При това положение, настоящият състав
счита, че нарушението не може да се вмени във вина на Г., респективно – че
извършеното не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН.
За да бъде едно деяние административно нарушение то следва да е извършено
виновно (умишлено или по непредпазливост – чл. 7 ЗАНН). От своя страна вината
представлява субективно отношение на дееца към общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици. Казано по друг начин – за да
може едно деяние да се счита за виновно извършено – деецът трябва или да
съзнава неговата общественаопасност, да предвижда общественоопасните му
последици и да иска или допуска тяхното настъпване (умисъл), или ако не ги
съзнава – да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди (несъзнавана
непредпазливост, която е приложима в случая). В случая съдът счита, че такива
субективни представи не са били налични в съзнанието на Г.. Изпратеното
официално писмо от фирмата, поддържаща софтуера на пунктовете, в което изрично
е записано, че изхожда от Автомобилна Администрация, и в което се указва, че
атракционните влекачи категория N2 вече следва да се категоризират като АВ2, по
мнение на съда, е създало у жалбоподателя обективно обосновани представи, че
действията му са правомерни и в съответствие с новите указания. Вярно е, че
самото писмо е изключително неясно и създава място за различни интерпретации, в
това число дали се отнася само до влекачите, които теглят атракционнни „влакчета“
(както счита АНО) или до всички влекачи, които теглят атракционни съоръжения,
без значение дали са влакчета или не (както е приел жалбоподателят), но по
мнение на съда това няма как да се тълкува във вреда на Г.. Очевидно
Автомобилна администрация също е била наясно с писмото, видно от разпита на
актосъставителя, но въпреки това не е предприела никакви действия за изчистване
на противоречията. Всичко гореописано, мотивира настоящия състав да приеме, че
в случая Г. е действал с ясното съзнание, че спазва законовите предписания на
отговорните институции и именно поради това е категоризирал ППС-то като АВ2,
поради което и деянието му не следва да се квалифицира като виновно извършено
административно нарушение.
Дори обаче да не се възприеме горната
теза, то крайните изводи на съда пак биха били за незаконосъобразност на
издаденото НП, доколкото нарушението би се явило маловажно.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката
на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита,
че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа
в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Дори да се приеме, че деянието формално
осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, то в конкретния случай от това нарушение не са могли
да възникнат никакви вредни последици. Касае се за неволен пропуск, дължащ се
на изключително неясни писмени указания, а не за умишлено определяне на
неправилна категория, с някаква користна/незаконосъобразна цел. Същевременно
няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения,
поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.
Горните обстоятелства, характеризиращи
деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително
по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от
този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на
административно нарушение.
С оглед горното съдът счита, че в случая
отговорността на жалбоподателя е незаконосъобразно ангажирана, поради което и
обжалваното НП следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0000002/02.01.2020г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, вр. Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.1, т. 1.2 от
същата Наредба на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на Я.А.Г. с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / М. Баев /
Вярно с оригинала: Д.М.