РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марина В.Белчева
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600075 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по жалба на адв. Й. Д., защитник на подс. К. Г. М., срещу присъдата №
91 от 05.12.24г. по н.о.х.д. № 2255/24г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която той е признат за
виновен и е осъден на пробация, включваща първите две задължителни мерки за срокове от
по 8 месеца, и глоба в размер на 300 лева за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК.
Жалбата е своевременно депозирана. В нея бланкетно се сочи недоволство от
осъдителния диспозитив, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,
опрадвателна. Атернативно се заявява искане за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на ОС-Пловдив, без да се сочат допуснати съществени процесуални нарушения.
При пренията адв. Д. повтори лансираната при първоинстанционното разглеждане на
делото теза за невинност на своя доверител. Направи синтезиран анализ на доказателствата
и заключи, че обвинителната постановка се оказала голословна. Алтернативно обоснова
вижадне за малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и претендира
оправдаване и на това основание. Изостави претенцията за връщане на делото за ново
разглеждане.
Подс. М. се присъедини към развитата аргументация на исканията за оправдателна
присъда.
1
Представителят на АП-Пловдив изрази подкрепа по отношение обжалваната присъда
и предложи нейното потвърждаване. Изложи конкретни контрааргументи по тезите на
защитата.
Апелативният съд гр. Пловдив, като въззивна инстанция, след като обсъди
събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери
служебно правилността на присъдата, прие жалбата за неосновтелна:
Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.
Въз основа на събраните по реда и със средствата, предвидени в НПК, гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства е приета следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Г. М. е роден на ****** г. в гр. П. и живее в същия град. Той е
българин, български гражданин. Поддържа фактическо съпружеско съжителство с жена.
Има средно образование. Не е осъждан.
Има право на управление на моторно превозно средство от категории В, А и М, като
притежава свидетелство за това с № *******, издадено на 22.01.2020г. от ОД на МВР
гр.Пловдив, с валидност до 22.01.2030 г.
През 2024г. М. работел за строителното дружество „Н.****“ ООД като технически
ръководител. В работата си ползвал служебен автомобил „Ф. Д.“ с рег. № ********,
собственост на „Д и Д И.“ ЕООД. Автомобилът не бил представен за задължителен
технически преглед.
На 08.10.2024 г. подс. М. управлявал споменатия автомобил в посока към гр. П., като
около 11.25 часа се намирал на ул. „К.“ в с. Т.. Не носел свидетелството си за управление на
МПС и шофирал без включени къси светлини.
Свидетелите Г. В. и И. П. били младши инспектори към РУ гр. Т. при ОД на МВР гр.
Пловдив. В. бил младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към това
управление, а П. – старши полицай в същата група. На 08.10.2024г. В. и П. били на смяна за
времето от 07,00 часа до 19,00 часа и осъществявали контрол на безопасността на
движението, което включвало и контрол за нарушения по ЗДвП.
Съобразно своята длъжностна характеристика на длъжността „младши
автоконтрольор“ св. В. имал право да извършва контрол на документите за управление на
водачите на МПС и на регистрацията и техническото състояние на движещите се пътни
превозни средства, а също да съставя, включително чрез автоматизираната информационна
система, документи, свързани с административнонаказателното производство (вж. л. 49-50
ДП).
В изпълнение на Заповед рег. № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи Директорът на ОД на МВР гр. Пловдив издал Заповед № 317з-11675-
31.12.2021 г., с която старши полицаят св. П. бил определен да осъществява контролна
2
дейност по Закона за движението по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да
съставя актове за установяване на административни нарушения (вж. л. 56 ДП).
Около 11.25 часа на 08.10.2024г. посочените свидетели, които били със съответната
униформа, също се придвижвали по ул. „К.“ в с. Т., обл. П.. Били в служебния си автомобил
„Ш.К.“ с рег. № ********, обозначен с надписи „Полиция“ и оборудван в горната си част с
техническо съоръжение за подаване на специална светлинна сигнализация. Достигнали до №
16 и спрели.
Когато подс. М. зад волана на своята кола преминавал покрай същия номер,
полицаите преценили, че извършва административно нарушение, защото не използва
задължителните къси светлини. Св. П. подал сигнал със стоп-палка на водача, което
предписание подсъдимият изпълнил незабавно, като спрял в близост до полицейския
автомобил. Свидетелите В. и П. му поискали личните документи и тези на превозното
средство. М. им казал, че не носи свидетелството си за управление на МПС. Тогава св. П. му
разпоредил да го придружи до полицейския автомобил, за да му бъде извършена проверка,
което подсъдимият сторил. После седнал на предната дясна седалка, а св. В. – на предната
лява седалка. След като установили самоличността на М., двамата полицаи обявили, че
управлението без фарове е административно нарушение при положение че светлините са
задължителни за употреба и през деня. Последвала проверка в информационната система на
МВР, която показала, че превозното средство не било представено за задължителен
периодичен технически преглед, респ. нямало (към 08.10.2024г.) документ за такъв преглед.
Преценили, че във връзка с управлението на фиата М. е извършил общо три
административни нарушения по ЗДвП и св. П. му разяснил това, както и че ще му бъдат
съставени фишове за глоби. Сетне започнал въвеждане данните на водача и на фактологията
по трите нарушения в служебния таблет.
Бидейки на около метър от отворената предна дясна врата на полицейския автомобил,
М. поискал от полицаите да не пишат нищо, а вместо това да приемат „почерпка“. Сетне се
отдръпнал на няколко крачки. Междувременно свид. П. съставил Фиш, серия ************
за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП – за това, че фиатът не бил преминал задължителен
периодичен преглед за проверка на техническа изправност, и го разпечатал на
принтиращото устройство в купето. Дължимата по този фиш глоба била в размер от 20 лв.
След това се заел със съставяне на следващия фиш, който бил серия GT и № 340**** и имал
за предмет нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – за това, че водачът не носел свидетелство
за управление на превозното средство от съответната категория. В този момент М. се върнал
до дясната врата, която продължавала да е отворена и до която продължавал да седи св. П..
Извадил банкнота от 20 лв. със сериен номер ГИ 8911****, навел се към вратата и я хвърлил
с думите: „Да се почерпите, за да не ми съставяте фиш!“. Банкнотата паднала пред предната
дясна седалка. Свидетелят П., в чиито крака се озовала, не я докоснал, а довършил
съставянето на Фиша със серия GT №340****, глобата по който била в размер на 10 лв., след
което го разпечатал. След това съставил и разпечатал и Фиш серия GT №340**** за
нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП – за невключените къси светлини на фиата, по който глобата
3
била в размер на 20 лв.
Сетне полицейските служители информирали ОДЧ на РУ-Т. за дадения подкуп, като
получили разпореждане да задържат лицето и да запазят произшествието до идване на
разследващ полицай, което указание изпълнили.
По случая започнало разследване. М. бил отведен в РУ-Т. при ОД на МВР гр. П.,
където бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. При проведения оглед на
местопроизшествие от пода на предната дясна седалка била иззета с надлежен протокол
банкнотата от 20 лв.
*
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са
базирани на подробно изброените в първоинстанционните мотиви използваеми
доказателствени материали. Не се констатира доказателствена непълнота. Напротив,
органите на наказателното производство са положили необходимите усилия за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обективната истина – разпитали са всички лица, които са
могли да информират за случилото се и са събрали необходимите писмени и веществени
доказателствени материали.
ПАС няма възражения и по отношение изложения от проверяваната инстанция
доказателствен анализ – не се наблюдава неглижиране на доказателствени източници,
преиначаване на тяхното съдържание, използване на информация, която не е събрана по
съответния ред, игнориране на доводи и съображения на страните.
Най-напред са изведени безспорните моменти от релевантната фактология –
процесуалните страни не спорят относно времето и мястото на инкриминираното събитие и
участвалите в него три лица (двамата полицейски служители и подсъдимият като шофьор
на спряното заради нарушение превозно средство); относно сведените до знанието на
подсъдимия преценка на полицаите за изпълнени от него три нарушения по ЗДвП и
решение да го санкционират; относно неговото решение да им даде процесната банкнота от
20 лева за „почерпка“; относно времето и начина на даването – чрез хвърляне в купето на
полицейската кола преди довършване съставянето на фишовете за глоби за трите
нарушения; относно мястото, на което банкнотата паднала – пред предната дясна седалка,
на която е седял пишещият фишовете полицай П., както и относно следващите събития –
св. П. довършил изготвянето и принтирането на фишовете, сигнализирал за даден „подкуп“
и заедно с колегата си запазили произшествието и задържали на място подсъдимия до
пристигането на следствената група, която извършила перфектен оглед и изземване на
банкнотата от пода на автомобила.
Спорът е относно целта на даването на банкнотата и се появява между изявленията
на участвалите в случката полицаи, от една страна, и санкционирания от тях водач на МПС,
от друга страна, всяко от които изявления представлява доказателствено средство със
способност за пряко изясняване на предмета на доказване. М. настоява, че целял да заплати
на място глоба в размер на 20 лв, за каквато сума полицаите му казали, че ще бъде
4
планираният фиш, тъй като по новините били съобщили, че това е възможно, а когато
разбрал, че не е възможно, променил целта с думите: „Няма нищо. Тогава вземете да се
почерпите!“. Двамата полицаи са сигурни, че съобщили на М., че ще го санкционират за три
нарушения по ЗДвП и преди да пристъпят към това, той обявил, че ще ги дарува, за да не му
пишат фиш, сетне хвърлил в колата им банкнота от 20 лева, като в този момент оформянето
на документацията не било приключило. ПлОС е бил прав да кредитира казаното от тях.
Техните ясни, уверени и синхронни твърдения следват непрекъсваема логика, а и не са
претърпели съществена промяна в разпитите им на различните процесуални фази, което е
отделен маркер за правдивост. Споделя се и виждането на първия съд, че апокрифният
начин на даване на 20-те лева – банкнотата не била подадена, а хвърлена на пода (което
избягвало контакт с надарените лица) – е друг подобен маркер.
Също като първоинстанционния съд ПАС даде вяра и на изложеното в с.з.
отрицателно твърдение на св. В., че той и колегата му не информирали водача, че ще го
глобят с 20 лева преди хвърлянето на банкнотата, респ. на изложеното в досъдебния разпит
на св. П. идентично твърдение. Подходи така освен поради горната характеристика на
показанията на двамата свидетели, също и поради факта, че подобно изявление не би било
вярно (след като глобите по трите фиша били общо 50 лева), а не е имало причина да го
подвеждат.
Споменатата част от досъдебния разпит на св. П. била включена в доказателствения
материал на основание чл. 281 НПК. Това се е наложило, тъй като е казал, че не си спомня
да е съобщил размера на глобата преди инкриминираното даване на банкнотата. Заедно с
това и той, и колегата му св. В. не са могли да възстановят индивидуализиращите
проверяваните автомобил и водач данни и датата. Липсата на детайлен спомен за събитие
от преди година е съвсем естествено състояние на човешката памет, така че последвалото
четене на досъдебните показания на полицаите в разискваните части не е дестабилизирало
останалите елементи от техния разказ за интересуващите процеса събития.
И изявленията на М. се отличават с категоричност и последователност на
поддържаното твърдение за намерение за заплащане на място на обявена от страна на
полицаите глоба в размер на 20 лева, заменено с намерение за несвързана с глобата
почерпка. Страдат от нелогичност обаче, поради което правилно са отхвърлени. Става дума
за изложения в обясненията му цитат на репликата, с която по думите му полицаите
реагирали на предложението за заплащане на място – „няма смисъл, тъй като фишовете
вече са „излезли““. Не се разбира защо „излизането“ на фишовете да препятства плащането,
след като именно „излезлите“ фишове образуват изпълнителния титул, респ. не се разбира
защо М. не е поискал съответното разяснение. Всъщност подобна реплика за липса на
смисъл е в съзвучие с обвинителната теза за отхвърляне предложението за неправомерно
даруване. Не е логично и твърдението на М. за разяснение от страна на полицаите за
дължимия размер на глобата, тъй като 20 лева очевидно е по-малка сума от най-малкия
сбор на санкциите за трите нарушения (по 10 лева за всяко от тях според общоизвестните
правила на ЗДвП, т.е. 30 лева).
5
Що се отнася до твърдяното последващо изявление „Няма нищо. Тогава вземете и се
почерпете“, то също не намира подкрепа в някое друго доказателство, така че се споделя
решението на ПлОС да не му даде вяра. Дори да беше кредитирано, би ползвало
обвинителната, а не защитната теза, тъй като би се оказало изречено в ясно демонстрирана
причинна връзка с предходните случки.
Не е приемливо възражението на адв. Д., че нямало смисъл доверителят му да
подкупва полицаите, след като можел направо да си плати фишовете. Съдът не се съмнява,
че предметът на фишовете не би бил финансово бреме за М., но обогатяването на справката
му за нарушител би било съществено неудобство, още повече като се има предвид, че вече
се бил разделил с 24 контролни точки (вж. л. 25 ДП).
В аспекта на серията комуникиращи си обвинителни доказателства се явява
ирелевентен акцентираният от защитата факт, че през 2024г. определени полицейски
автомобили на територията на ОДМВР гр. П. били оборудвани с ПОС-терминални
устройства за заплащане на глоби по фишове. Всъщност по делото не е спорна
възможността за подобно приключване на адм.наказателното производство, започнало с
фиш за адм.нарушение, нито е спорно, че подсъдимият е имал убеждението, че може да
плати на място и в кеш. Само че в конкретния случай той нито имал, нито изявил подобно
намерение на свидетелите В. и П..
Може да се заключи, че обективният и добросъвестен анализ на наличните
доказателствени средства изгражда извода, че М. планирал да извърши противоправно
мотивиране (срещу дар) към облагодателестващо го неизпълнение на служебни задължения
на пътни полицаи и извършил две навременни действия в този смисъл – обявил е, че ще ги
дарува, преди те да пристъпят към изпълнение на своите задължения по оформяне на
документи за санкционирането му по ЗДвП, а дара дал преди да довършат въпросното
оформяне, т.е. когато все още е било обективно възможно да „се спаси“ от
санкционирането.
Случката не е отразена (зрително или звуково) на технически средства. Липсващата
техническа информация обаче няма способността да доведе до претендираните от защитата
фактически констатации. Действително по делото се изясни, че полицаите не били
активирали своите бодикамери по време на проверката, но бездействието им не води до
недостоверност на техните показания бездруго. ПАС напомня, че по делото няма нито една
обективна данна, която да сочи заинтересованост на В. и П. от набеждаване на подсъдимия
в неизвършено престъпление.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Възприетата фактология очертава състава на престъплението „даване на подкуп“ по
смисъла на чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК, както правилно е приел ПлОС. Подс. М. е
прекъснал упражняваната върху инкриминираната банкнота от 20 лева своя фактическа
власт и я е предоставил на полицаите В. и П., относно обосноваване на длъжностното
полицейско качество на които ПАС няма какво да добави към развитата в мотивите на
6
присъдата аргументация. Вследствие активната дейност на дееца по прекратяване на своето
владение върху предмета на подкупа настъпила обективна фактическа промяна в
първоначалното му положение в полза на подкупваните лица, които на свой ред получили
възможност да задържат (и ползват) безпрепятствено неследващия им се дар.
Надарените длъжностни лица притежавали и наказателноправно релевантната
характеристика на субекта на престъплението по чл. 304а НК при положение че са
действали в качеството на полицейски органи. ПАС няма възражения и относно тази част от
разсъжденията на решаващия съд.
Коректно е открита и субективната съставомерност, като е споделимо виждането, че
подс. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял
общественоопасните му последици. В представното съдържание на умисъла на дееца е било
налично съзнание за длъжностното качество и полицейските правомощия на двете
подкупвани лица, както и за връзката между тези качества и правомощия и дара –
предназначил го е за тяхно облагодетелстване, преследвайки ясно очертаната (специална)
цел да ги убеди да не приложат задълженията си по служба в инкриминирания смисъл.
ЗА НАКАЗАНИЕТО
На последния етап от своята дейност окръжният съд не се е отклонил от критерия по
чл. 35, ал. 3 НК, поради което е постигнал съответствие между деяние, личност на дееца и
наказание.
По делото е изяснено, че с активни позитивни действия подс. М. е изградил отлична
характеристика на личността си, както правилно е заключил ПлОС. Той има установен
социален статус и трудова и семейна ангажираност. Освен това съдебното му минало е
чисто, тъй като е реабилитиран за предходните си осъждания. Тези обстоятелства със
смекчаващ капацитет показват, че вече поддържа позитивна жизнена стратегия, която дава
добра прогноза за бъдещото му поведение в обществото.
ПОС е пропуснал да отчете смекчаващата способност на стореното от подсъдимия
частично признаване на вина. Действително, той е поддържал и поддържа позиция за
невинност, но пък дава обяснения, в които сочи редица неблагоприятни за себе си факти.
След като обвинителят се е ползвал от неговите изявления, реципрочно същите следва да
бъдат с съобразени при индивидуализиране на наказанието в намаляваща посока. А и без
всякакво съмнение те доста са помогнали за изясняване на обективната истина по делото.
Правилно в качеството на отегчаващо обстоятелство е отчетен фактът, че подкупът е
даден за противоправно мотивиране на двама полицейски служители да не изпълнят
задълженията си за констатиране на три административни нарушения. ПАС споделя и
констатацията на първата инстанция за занижена отегчаваща способност на това
обстоятелство, дължаща се предвидените за всяко от нарушенията ниски санкции.
Като извърши самостоятелна преценка на отегчаващо-смекчаващото действие на
изброените индивидуализиращи обстоятелства, ПАС достигна до санкционния избор на
проверяваната инстанция. Смекчаващите обстоятелства са многобройни, а отегчаващите
7
свойства на обстоятелството с обратен знак не са големи, както беше посочено, което
означава, че то не е оказало сериозно влияние на степента на обществената опасност на
деянието и дееца. Коректена е също преценката по чл. 55 НК за несъразмерна тежест на най-
лекото предвидено наказание, което в случая е лишаване от свобода. Ето защо и предвид
липсата на специален минимум на въпросното наказание правилно е извършена замяна с
пробация (по алгоритъма на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК). Правилно са определени и
съставящите пробацията мерки – първите две за срокове от по осем месеца. Що се отнася до
глобата от 300 лева, тя правилно е отмерена съобразно посочените смекчаващи и отегчаващо
обстоятелства, преценени и в аспекта на имотното състояние на дееца. Оказва се, че
окръжният съд е спазил точно изискването по чл. 57, ал. 2 НК, като е наложил кумулативна
санкция, частите на която са в необходимите за постигане целите по чл. 36 НК размери и
съотношение.
Коректна е и преценката за неоснователност на идеята за малозначителност на случая
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Степента на обществена опасност на посегателството, както и
тази на дееца е ниска, видно от изложените по-горе разсъждения. Но не и незначителна.
Вярно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 НК, която обявява за непрестъпни явно незначителните
посегателства, може да се приложи по отношение на всеки престъпен състав, както изтъкна
адв. Д., но все пак преценката за нейната приложимост следва да изхожда от спецификата на
обекта на наказателноправна защита. Обектът на подкупа – това са обществените
отношения, свързани с нормалното функциониране на държавния и обществения апарат и
авторитета на включените в него длъжностни лица. Така че тежестта на това престъпление е
свързана не толкова с размера на облагата, колкото с характера на целеното от дееца
противодлъжностно поведение на подкупваните лица и свързаните с него възможни вредни
изменения в посочените основополагащи за развитието на обществото отношения, както се е
аргументирал и първият съд. В случая са били подкупвани едновременно двама полицейски
служители, при това с претенция за сериозно накърняване на задълженията им по служба –
М. е желаел противоправното им мотивиране за елиминиране предпоставките за понасяне на
адм.наказателна отговорност за три нарушения по ЗДвП. Фактът, че специалната цел на М.
не е постигната (В. и П. не нарушили службата си), означава липсващо задълбочаване на
увреждането на обекта, но няма капацитета да повлияе (да намали) извършеното с даването
на дара негово увреждане.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи относно
приложението на нормите на чл. 59 и 307а НК.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия състав
не откри основания за нейната отмяна или изменение аспект.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 91/05.12.2024 г. по н.о.х.д. № 2255/24 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9