Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ В.
При
секретаря: В. П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 68 по описа на съда за 2020 година и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод подадена жалба от Х.И.В. с ЕГН **********,
с адрес ***, против Наказателно постановление № *** от 04.09.2018 г. на
директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания, както следва: глоба по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД в размер на 100,00 лева, на основание чл. 94, ал.1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване
за срок от три години, като на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на
държавата: 1 брой ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70, № ******* и ловни
патрони – 8 броя № 5; 1 брой № 11; 2 броя 13 нули; мини магнум; 4 броя 4 нули;
1 брой № 11 за извършено нарушение на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, във вр. с чл. 57,
ал. 1 от същия закон.
С
Решение № 21 от 13.02.2020 г. по к.а.н.д. № 282/ 2019 г. на Административен съд
гр.Ловеч, е отменено Решение № 95 от 15.10.2019 г. по АНД № 280/ 2018 г. на
Районен съд гр.Луковит и делото е върнато за разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява.
Въззиваемата страна РДГ гр.Ловеч, се представляват от Ц.
Ц. с пълномощно по делото. който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
По делото е постъпило и писмено становище от АНО, чрез
юрисконсулт С. Т. , в което се излагат доводи, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по
никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. От обективна
страна от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
доказва, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП деяние, което е въздигнато
от закона в административно нарушение, както и неговата вина. Описаното в АУАН
и НП ясно си кореспондират, което се потвърждава и от свидетелските показания,
които са безпристрастни, непротиворечиви и отговарят на фактическата обстановка
по делото. Твърди се, че НП съдържа всички необходими реквизити съгласно
разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица,
удостоверено с представените пред съда документи.
В хода на производството по делото е постъпило
становище от адв. Р.М. - процесуалния представител на жалбоподателя. Твърди се,
че в АУАН като нарушена законова разпоредба е посочена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 от ЗЛОД, но посочената разпоредба не съдържа в себе си състав на
административно нарушение, а има описателен характер, указвайки условията и
реда за издаване на разрешително за лов, както и нормативния акт, където те
подробно са регламентирани. Доколкото според описаните обстоятелства в случая
се касае за ловуване без издадено писмено разрешително за лов, разпоредбата на
чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД е следвало да бъде посочена като привръзка към норма,
съдържаща в себе си състав на административно нарушение. Така квалифицирано от
актосъставителя нарушението като такова само по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД е непълно
и не съответства на неговото текстово описание. Сочи се, че нормата, която
съдържа състава на описаното нарушение и предвидената санкция е тази на чл. 84.
ал. 2 от ЗЛОД. но същата не е самостоятелна норма и задължително следва да бъде
във връзка с ал. 1 на чл. 84 от ЗЛОД. Последната съдържа три хипотези на
изпълнително деяние - ловуване без редовно заверен билет за лов или с билет за
лов, но без писмено разрешително за лов, или ловуване извън определените в
разрешителното места. Следователно освен връзка с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва
да се посочи и коя от трите предвидени в нея хипотези на изпълнително деяние
нарушителят е осъществил. От липсата на препращане към съответна хипотеза от
ал. 1 от чл. 84 на ЗЛОД не може да се установи дали АНО приема, че следва да се
квалифицира и по ал. 1 от закона твърдяното нарушение. Твърди се, че липсата на
правилна квалификация на нарушението в НП не може да се санира в съдебното
производство, като е налице и несъответствие между текстовото описание на
нарушението в НГ1 и правната му квалификация. Набляга се на факта, че
административното и съдебно производство продължава повече от две години, през
които жалбоподателя реално търпи наказанието си и му е отнета пушка, която за
него има сантиментална стойност, тъй като е наследствена от дядо му и баща му. Излага
се становище, че с оглед липса и на вредни последици и продължилото повече от
две години производство, което е в разрез с основните принципи на ЗАНН за
своевременно и бързо установяване и санкциониране, може да се приеме
алтернативно, че се касае за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Отправя се молба
до съда да бъде отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно,
както и да присъди направените до момента разноски по приложените по делата
договори за правна защита и съдействие пред предходните инстанции в общ размер
на 600 лева.
От събраните по делото писмени доказателства /подробно
описани в протокола от съдебното заседание/, от показанията на свидетелите М.П.К., В. С. В., Т.П.Д. и П.К.П., съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.03.2018 г. сутринта, жалбоподателят Х.И.В.
излязъл от дома си носейки със себе си ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70,
и ловни патрони 8 бр. № 5; 1 бр. № 11; 2 бр. 13 нули; мини магнум; 4 бр. 4
нули; 1 бр. № 11 и заедно с три или четири свои кучета се отправил към
землището на с.Тодоричене. Същият бил забелязан от свидетеля П.К.П., негов
съсед, тъй като минал покрай дома му с кучетата и пушката на рамо. Свидетелят П.,
който е ловец и член
на ловната дружинка в с.Тодоричене веднага се обадил на свидетеля Т.П.Д. и му
казал, че Х. излиза на лов. Свидетелят Д. пък се обадил на Председателя на дружинката
В. С. В. и веднага отишъл да го взема с
джипа си. С джипа на Д., двамата се отправили към гората, където заварили
жалбоподателя да върви спокойно с пушка на рамо и с три кучета, които били
около него. Районът където намерили жалбоподателя представлявал насаждения от праскови,
до които имало земеделска земя. Д. и В. попитали жалбоподателя, какво прави, а той
им отговори, че е излязъл да се поразходи. Тъй като към дата 25.03.18 г. не се
осъществявал лов, свидетелят Т.Д. се обадил на Председателя на сдружението ЛРД
„Сокол“ гр.Луковит. След известно време при тях дошли полицейски и горски
служители, които иззели пушката и патроните от жалбоподателя, поискали му ловен
билет, той нямал такъв.
На 25.03.2018 г. свидетелят М. П.К. съставил на жалбоподателя Х.И.В. АУАН № 607/03.04.2018 г. по регистъра на РДГ – Ловеч,
сериен № 117277, в присъствието на свидетелите В.С.В. и Т. Д. Д., в който е
отразено, че на 25.03.2018 г., в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит в
нива до старите праскови, местността „Мочора“, ловува като се движи с извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие без да притежава писмено разрешително и извън
населено място и извън разрешено време за лов. Според актосъставителя
нарушението е по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган пресъздава описаните в акта обстоятелства, като жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД с глоба в размер на 100 лева по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, а на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 84, ал. 1 от същия закон е лишен от право на ловуване за срок от три години. С наказателното постановление са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението - ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70, № ******* и ловни патрони – 8 бр. № 5; 1 бр. № 11; 2 бр. 13 нули; мини магнум; 4 бр. 4 нули; 1 бр. № 11.
Актосъставителят М.П.К. и свидетелите по акта – свидетелите В. С. В. и Т. Д. Д. поддържат отразените в акта констатации, като актосъставителят, който работи като горски надзирател в ДГС Лесидрен не е присъствал при установяване на нарушението и е съставил акта по данни на свидетелите. Сигналът е подаден от свидетеля П.К., който на посочената в АУАН и НП дата е видял жалбоподателят да отива към гората с ловна пушка на рамо, водейки и три ловни кучета. Свидетелите В. и Д. дават подробни и непротиворечиви показания за мястото на установяване на нарушението, наличието на сглобено ловно оръжие /поставено на рамото на жалбоподателя/, което не е било в калъф. Показанията на разпитаните свидетели са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи и съответстващи на писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира.
В съдебно заседание бяха приети писмени доказателства, от които се установява следното:
От приложеното писмо изх. № 23 от 08.06.2020 г. на Сдружение на ловците и риболовците ЛРД „Сокол“ гр.Луковит до Директора на РДГ гр.Ловеч, се установява, че Х.И.В. е ловец в ловна дружинка с.Тодоричене и за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. не му е издавано разрешително за лов.
От приложеното писмо изх. № 346 от 08.06.2020 г. на Директора на ТП ДГС Лесидрен до Директора на РДГ гр.Ловеч, се установява, че актосъставителят М.П.К. работи като горски надзирател при СЗДП ТП ДГС Лесидрен. Приложени са длъжностна характеристика и Заповед № 31 от 06.03.2018 г.
От приложената длъжностна характеристика на актосъставителя М.П.К., се установява, че на същия са вменени задължения /в т.15/ да отговаря за опазване на горските територии, дивеча и рибата, съгласно чл. 188 и чл. 190 от ЗГ и да съставя АУАН съгласно чл. 274 от ЗГ.
От приложената Заповед № 31 от 06.03.2018 г., се установява, че служителите по охрана при ДГС Лесидрен, в т.ч. и актосъставителят М.П.К., са задължени да участват в опазването, предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии, ДГТ, общинските гори собственост на Община Лесидрен и имоти с обща площ до 2.0 ха, както и да съставят КП и АУАН.
От приложения Списък на служителите на които е връчена Заповед № 31 от 06.03.2018 г. срещу подпис, се установява, че цитираната заповед е връчена на М.П.К. на 20.03.2018 г.
От приложената Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, се установява, че на Директорите на регионалните дирекции по горите е наредено да издават наказателни постановления по ЗЛОД.
От приложените по АНД № 280/ 2018 г. на Районен съд гр.Луковит – членска книжка, серия Б, № 0014809 и билет за лов № 250770, се установява, че жалбоподателят е редовен ловец и е имал заверен ловен билет за 2018 г. Приложена е справка за нарушения, от която е видно, че жалбоподателят не е бил санкциониран по ЗЛОД и ЗГ.
При така изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок и по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН, от лице, което притежава процесуална легитимация да обжалва
НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция
по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към делото
Заповед № РД 49-199/ 16.05.2011 г. на министъра на Земеделието и храните. Актът е съставен от
компетентно по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД лице – свидетелят М.К.,*** и в
задълженията му са включени отговорността за опазване на горските територии,
дивеча и рибата. Компетентността на актосъставителя се установява от представените
в изпълнение на указанията на съда: допълнително споразумение № 37 от
29.04.2015 г. към трудов договор № 1 от 02.01.2013 г., длъжностна
характеристика и Заповед № 31 от 06.03.2018 г.
От свидетелските
показания на В. С. В. и Т. Д. Д. по
категоричен начин се установи, че жалбоподателят се е намирал на посоченото в
акта място, което е извън населено място, като се е движел пеша с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие, което поведение съответства на определението за
ловуване, дадено в чл.
43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, където изрично е посочено, че ловуване е и престой
или движение на лица извън населените места със: извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Установи се също, че ловуването
се извършвало без писмено разрешително и в забранено за лов време.
Съдът намира, че актът и наказателното
постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 43,
чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, то ест съдържат всички необходими реквизити по закон.
Правилно с
наказателното постановление е ангажирана административно-наказателна отговорност
за деяние по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, а подробното описание на обстоятелствата по
извършеното нарушение – за
това, че
на 25.03.2018 г. в 11.00 часа в землището на с. Тодоричене, община Луковит,
местността „Мочора“, в нива до старите праскови, жалбоподателят е ловувал като
се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без да притежава писмено
разрешително и извън населено място и извън разрешено време за лов - е в
съответствие с разпоредбата на 84, ал. 2, вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
За
съставомерността по посочената законова разпоредба не се изисква реално да е
обстрелян дивеч. В случая, с оглед особената значимост на обществените
отношения свързани с лова, законодателят е приравнил по правни последици на
същинския лов по смисъла на чл. 43, ал. 2 и една предшестваща, подготвителна
дейност на същинското ловуване, каквато представлява дейността по чл. 43, ал. 3
от ЗЛОД.
Издаденото НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, тъй като съдържа
- собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на
постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, имената на нарушителя, описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено,
законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера на
наказанието. При издаването на административния акт /АУАН/ е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението на жалбоподателя е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По конкретно, съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са
описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, налице е
съответствие между описаната фактическа обстановка, поради което и не са
допуснати нарушения в тази връзка. Посочена е нарушената материално правна
норма в НП, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административно-наказателното производство.
В АУАН като нарушена законова разпоредба е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД. Посочената разпоредба не съдържа в себе си състав на административно нарушение, но указва модел на поведение и условията и реда за издаване на разрешително за лов, както и нормативния акт, където те подробно са регламентирани. Наистина разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД не съдържаща в себе си състав на административно нарушение, но непрецизната квалификация на деянието от страна на актосъставителя не представлява съществено процесуално нарушение, което да е попречило на жалбоподателя да упражни правото си на защита в пълен обем.
В наказателното постановление наказващият орган е санирал този недостатък, като е квалифицирал нарушението като такова чл. 84, ал. 2, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД. Нормата, която съдържа състава на описаното нарушение и предвидената санкция е тази на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, според която - когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.
От страна на АНО не е посочена препратка към ал. 1 на чл. 84 от ЗЛОД, но съдът намира, че по този начин не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере в както е обвинен, тъй като в диспозитива на обвинението е посочено, че „е ловувал като се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без да притежава писмено разрешително и извън населено място и извън разрешено време за лов“ – то ест, описана е една от хипотезите на ал. 1 към която препраща ал. 2 на чл. 84 от ЗЛОД.
Правилно е
определено и наложено предвиденото за това наказания, по вид и в минимален
размер, предвиден в приложената санкционна норма - чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД. Тази
разпоредба предвижда санкция за лице, което извършва в забранено за лов време,
в забранено за лов място или със забранени средства - глоба от 100 до 800 лева.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗЛОД, която предвижда лице,
извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, да се лиши и
от право на ловуване за срок от три години. АНО законосъобразно на основание
чл. 20, ал. 1 ЗАНН и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнел вещите послужили за
извършване на нарушението.
Неправилно обаче при извод, че
деянието на жалбоподателя Х.И.В. формално покрива признаците на нарушението по
чл. 84, ал. 2, вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, административно-наказващият орган
не е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Действително визираното нарушение е
формално, на просто извършване. Законът обаче не е ограничил приложението на
чл. 28 от ЗАНН само до резултатните нарушения. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т.
9 от НК, доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК.
Маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/ 2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
„маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на чл. чл. 6, 12, 27, 28 от ЗАНН налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
Понятието „вредни последици“, употребено в НК, е по-широко от понятието „вреди“.
В обхвата на „вредните последици“ се включват, както имуществените вреди, така
и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат
имуществен характер. То ест, преценката за степента на обществена опасност на
нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо
обекта на посегателство. За „маловажни случаи“ на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание с необходим ефект.
Съдът намира, че обстоятелствата в конкретния
случай са точно такива, които обуславят извод за маловажност на случая. В
случая няма данни ловното оръжие да е фактически използвано, тоест обществените
отношения са само застрашени, а не непосредствено засегнати; нарушението е
извършено за първи път и липсват данни за други установени нарушения на ЗЛОД от
страна на нарушителя. От приложения по делото констативен протокол се
установява, че притежаваното от нарушителя ловно оръжие е законно. Нарушителят
по принцип притежава ловен билет и членска карта и същите са
били заверени за 2018 г. В същото време нарушението е извършено в самото начало
на 2018 г.- 25.03.2018 г. – то ест жалбоподателят по принцип е изправен
ловец, като конкретната проява е инцидентна, с ниска степен на обществена
опасност.
Предвид
гореизложеното и най-ниската предвидена в закона имуществена санкция, особено с
оглед кумулативно предвидените в чл. 94 и 95 санкционни последици -
задължително лишаване от право на лов и задължително отнемане на
средството на нарушението, се явява несъразмерно тежка с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, които са по-ниски в сравнение с
обичайния случай на подобни нарушения. По тези съображения, съдът намира, че
следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН, като деецът не бъде наказван, а му
бъде отправено предупреждение, че при следващ случай на допуснато нарушение,
административно наказателната му отговорност ще бъде реализирана.
Допринесло за
горните съждения на съда е и отбелязаното в становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, че административното и съдебните производства
продължава повече от две години /дори повече от две години половина/, през които жалбоподателят реално
търпи наказанието си и му е отнета пушка, която за него има сантиментална
стойност, тъй като е наследствена от дядо му и баща му, а и предвид липсата на
вредни последици и продължилото повече от две години производство, което е в
разрез с основните принципи на ЗАНН за своевременно и бързо установяване и
санкциониране, води до извод за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложения извод
за приложение на чл. 28 ЗАНН то деецът не следва да бъде наказван и наказателното
постановление следва да бъде отменено.
В хода на въззивното производство
от страна на жалбоподателя, чрез неговият процесуален представител адв. Р.М. ***,
е направено искане за присъждане на направените пред двете инстанции разноски,
като е представен списък с разноските по чл. 80 ГПК /л.32/. В списъка е
посочено, че адвокатският хонорар за процесуално представителство пред двете
инстанции в размер по 300 лв. е внесен изцяло – или се претендира общо 600 лв.
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
По настоящето производство е
представен договор за правна помощ и съдействие от 27.05.2020 г., процесуално
представителство е извършено „безплатно“ и липсват доказателства за заплащане
на възнаграждение на същото до приключване на производството по настоящето дело
- тъй като не са налице доказателства, че към 27.05.2020 г. жалбоподателят е
заплатил сумата от 300 лева на адв. М. по банков път или в брой.
Съгласно Тълкувателно решение 6/ 06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат. Договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че
само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Отбелязаното в
договора за правна помощ „безплатно“ означава, че реално не е извършено плащане.
Колкото до списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, съдът намира за необходимо да
отбележи, че предназначението на списъка за разноските е да насочи съда при
изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната
иска да й се присъдят, но не представлява документ /разписка/ удостоверяващ
плащането.
Ето защо по гореизложените
съображения, не следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски по настоящето производство.
По АНД № 280/ 2018 г. по описа на Районен
съд гр.Луковит е представен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019
г. и са налице доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. платени в брой до приключване на производството.
В хода на касационното
производство по к.а.н.д. № 282/ 2019 г. на Административен съд гр.Ловеч от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за
правна защита и съдействие от 10.01.2020 г. и са налице доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. платени в брой, като
за останалата сума до 300 лв. договорено възнаграждение, няма доказателства за
заплащането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 144 АПК
„Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.“. По АНД № 280/ 2018 г. на Районен съд гр.Луковит се касае за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а по к.а.н.д. № 282/ 2019 г. на
Административен съд гр.Ловеч се касае за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв., които минимални суми са съобразени с Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения, при което съдът счита за справедлива с оглед
правната и фактическа сложност на делата, да бъде постановен осъдителен по
отношение на АНО диспозитив, за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева в полза на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 607 от 04.09.2018 на
директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Х.И.В. с ЕГН **********,
с адрес *** са наложени административни наказания, както следва: глоба по чл. 84, ал.2 от ЗЛОД в размер на 100,00 лева, на основание чл. 94, ал.1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване
за срок от три години, като на основание чл. 20, ал.1 от ЗАНН и чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнето в полза на
държавата 1 бр. ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70, № ******* и ловни
патрони – 8 бр. № 5; 1 бр. № 11; 2 бр. 13 нули; мини магнум; 4 бр. 4 нули; 1
бр. № 11 за извършено нарушение на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД във вр. с чл. 57, ал.
1 от същия закон, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, да заплати на Х.И.В. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева за направените по АНД №
280/ 2018 г. по описа на Районен съд гр.Луковит и к.а.н.д. № 282/ 2019 г. на
Административен съд гр.Ловеч разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: