Решение по дело №719/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 571
Дата: 18 декември 2020 г.
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20204400100719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Плевен , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Татяна Г. Бетова
Секретар:Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Гражданско дело №
20204400100719 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.66, ал.2 СК .
Постъпила е искова молба от Г. В. Г. от гр.Левски, Плевенсска област, чрез пълномощникът
му адв.А.А. от АК-Разград, против Г. Г. И. лично и като майка и законен представител на
малолетната М. И. от с.***, Плевенска област, с която е предявен иск с правно основание в
чл. 66 ал. 2 СК, с искане да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е
биологичен баща на М.И., родена на ***г. В молбата се твърди, че от началото на 2015г. до
м.февруари 2020г. ищецът е живял с ответницата Г.И. и от съвместното им съжителство, без
брак, са се родили две деца - З.В. и М. И..Ищецът твърди, че през м.февруари са се скарали с
майката на децата и са се разделили, като децата са останали при него в дома му в
гр.Левски.Твърди, че за бащинството на З.В. е водено гр.д. № 700/2018г. по описа на ОС
Плевен, а за М. в началото на м. юни е подал нотариално заверена декларация до Община
Русе за припознаване на детето. На 15.06.2020г. ответницата Г.И. е подала заявление за
оспорване на припознаването. По този повод са провели разговор, в който тя се е съгласила
да подпишат обща декларация, с нотариална заверка на подписите, че е съгласна с
припознаването. Оформили са такава и са я подали до Община Русе, но от там са им
заявили, че тя не може да породи последици, след като припознаването е оспорено вече и че
следва да се заведе дело за установяване на произхода от бащата. Затова подава настоящата
искова молба, като заявява, че тя е подадена в срок, тъй като оспорването му е било
съобщено на 17.06.2020г. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че той е баща на малолетната ответница М. И., родена на ***г., в гр.Крайова,
Румъния и тя произхожда от него; да бъде определено презимето и фамилното име на
детето, на основание чл.16, ал.2 вр. чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗГР, М. Г.Г. и след влизане на
1
решението в сила, да се изпрати заверен препис от него на Служба ГРАО при Община Русе,
за извършване на промяна на основание чл.73 от ЗГР в акта за раждане на детето.
С исковата молба са представени: Удостоверения за раждане на ищеца и на двете му деца-
З. и М., копие от съобщението на Община Русе за оспореното заявление за припознаване;
копие от съвместната декларация на родителите за припознаване на детето, с нотариална
заверка на подписите им; нот.заверена декларация от ответницата, с която дава съгласие за
извеждане на детето в чужбина от ищеца Г. В. Г. или от баща му В.Г.Г. и адв. пълномощно
на адв. А.А..
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.
Заинтересованата страна ДСП”Отдел закрила на детето” гр.Левски е изготвила социален
доклад, в който не е взето конкретно становище по иска.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:
Предявеният пред Плевенски ОС иск намира правно основание в
разпоредбата на чл.66 ал.2 СК, вр. с чл.331 и следв. от ГПК. Касае се за установителен иск за
търсене на дете – иск предявен от припознаващия родител Г. В. Г. за установяване на
произхода на припознатото от него малолетно дете М. И., който е специален иск за защита
на направено припознаване. С този иск разполага само този, който е припознал и
припознаването му е оспорено, както е посочено в приложеното към исковата молба писмо
от Община Русе. Съгласно чл.104 т.1 ГПК, искът е родово подсъден на Плевенски Окръжен
съд като първа инстанция. С оглед представеното уведомително писмо до ищеца, изпратено
на 16.06.2020г., искът е предявен на 16.09.2020г., п.к. 14.09.2020г. в срока по чл.66, ал.2 СК
– в тримесечен срок от получаване на съобщението за оспореното припознаване, поради
което е допустим. От представеното копие от акт за раждане на детето М. И., изд. от
Община Русе, въз основа на акт за раждане № ***/01.03.2017г., се установява, че М. И. е
родена на ***г. в гр.Крайова в Румъния от майка Г. Г. И., като в акта за раждане не е вписан
баща, т.е. касае се за припознаване извършено по отношение на дете с неустановен произход
от бащата, което също е предпоставка за допустимост на иска.
От разпитаната по делото свидетелка Лиляна Серафимова Панталеева се
установява, че тя е съседка на ищеца Г. Г.. Същата дава показание, че Г. и ответницата Г. са
живели заедно, без брак, от 2015г. в дома на Г. в гр.Левски, от което съжителство са им се
родили две деца – М. и З.. Твърди, че от пролетта на настоящата 2020г. са се разделили, като
децата са останали да живеят в дома на бащата, а майката живее в с.***. За отглеждането им
ищецът разчита на помощта на майка си и сестра си М., на която е кръстена дъщеря му.
Свидетелката също е помагала за отглеждането им. Същата твърди, че ищеца Г. работи
периодично в чужбина като таксиметров шофьор в Лондон. Това е била и причината да не
припознае своевременно детето си.Твърди, че през периода на зачеване и раждане на
2
второто им дете М., Г. и Г. не са се разделяли. Когато е забременяла и след раждането,
свидетелката е била близка с Г. и е помагала за отглеждането на новореденото дете, като
негова бавачка. Не е имало никакъв спор и никакво съмнение в семейството, че М. е дете на
Г..
Същото се установява и от свидетелските показания на св. Г.Н.П., която знае
от Г., че баща на детето , което е родила в Румъния е Г., заедно са го отглеждали в семейна
среда. Детето много приличало на баща си. Макар, че се е случвало да се разделят Г. и Г., не
е имало прекъсване на отношенията им и няма съмнение у никого, че и двете деца са на Г..
След като са се разделили преди около 6 месеца, майката ги е поверила на грижите на баща
им в дома, в който са били отглеждани дотогава. Същото е установено и от проведеното
социалното проучване и изготвения от ДСП“ОЗД“-Левски социален доклад. Децата са
отглеждани от двамата им родители до м.февруари 2020г., когато след семеен скандал,
майка им напуска семейното жилище и оставя децата на грижите на баща им. През този
период не се е интересувала от тях и не ги е посещавала. Не е търсила и контакт по
телефона.Децата се отглеждат в много добри битови условия и разполагат с всичко
необходимо за растежа и развитието им, заобиколени от подкрепяща ги семейна и
приятелска среда. Бащата е правил опит да припознае М., но ответницата е оспорила
припознаването. След проведен разговор с нея, тя се е съгласила да изготвят съвместна
нотариално заверена декларация, но от общината са били напътени за предявяване на иск
пред съда, тъй като вече е било направено оспорване на припознаването.
Поради това, че не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище
по иска, ответницата е задължена, на основание чл. 176 от ГПК да се яви лично, за да даде
обяснения за обстоятелствата по делото, като отговори на въпросите: Преди и през периода
на зачеване на детето М. И., както и след раждането му, живяла ли е на семейни начала с
ищеца Г. В. Г. и той ли е биологичния му баща. Съгласила ли се е след раздялата им децата
З. и М. да останат при биологичния си баща Г. В. Г., както и той да има право да извежда
детето М. в чужбина. Същата е била предупредена, че на основание чл.176, ал.3 от ГПК, при
неизпълнението на това задължение, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна
причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.Въпреки че са и съобщени
въпросите и е предупредена за последиците, ответницата не се е явила в съдебно заседание и
не е отговорила писмено.
При така установеното от фактическа страна окръжният съд приема, че
ищецът е биологичен баща на детето М. И., родено на ***г. в гр.Крайова Румъния.От
показанията на свидетелите и социалния доклад се установява, че причина поради която
произхода на детето не е бил установен още при раждането е обстоятелството, че
ответникът е бил в Англия, а детето се е родило в Румъния. Установява се, че М. и братчето
и от раждането им живеят в дома на баща си, където до преди шест месеца са били
отглеждани от двамата им родители. След влошаване на отношенията между родителите,
3
направеното от бащата припознаване е било оспорено. Косвено доказателство за
основателност на иска за бащинството е и намиращата се в делото нот.заверена декларация,
с която ответницата Г.И. дава съгласие за извеждане на детето в чужбина от ищеца Г. В. Г.
или от баща му В.Г.Г. Индиция.Ответницата Г.И., без да сочи причина за това, не се е явила
и не е отговорила на поставените и въпроси относно произхода на детето М. от бащата,
поради което и на основание чл.176, ал.3 от ГПК, при неизпълнението на това задължение,
при съпоставка и с другите събрани доказателства, съдът приема за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната без основателна причина не се е явила и
не е дала отговор на въпроса Г. Г. ли е биологичния баща на детето и М. И..
Поради изложеното, иска с правно основание чл.66, ал.2 СК за установяване
произхода на М. И. от припозналия я баща, се явява основателен, доказан и следва да бъде
уважен, като се признае за установено, че Г. В. Г. е биологичен баща на детето М. И.,
родено на ***г. от майка Г. Г. И.. Уважаването на този иск обуславя промяна в бащиното и
фамилното име на детето от М. И. на М. Г.Г.. Не се налага постановяването на мерки по
чл.70 СК, тъй като такива са предвидени само за хипотезите на чл.68 и 69 от СК, а освен
това понастоящем има споразумение между родителите относно въпросите по чл.70 от
СК.При промяна на обстоятелствата, тези въпроси може да бъдат разрешени и по съдебен
ред, по инициатива на всеки от родителите.
След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние в Община гр.Русе, за вписване на промяна в
акт за раждане на детето М. И., род. на ***г., като за негов баща бъде вписан Г. В. Г., както
и да се впише промяна в бащиното и фамилното име на детето от М. И. на М. Г.Г..
Водим от горното,Окръжният съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.66, ал.2 вр. чл.69 СК, че Г.
В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Левски, Плевенска област, ул.***, е
биологичен баща на детето М. И., род. на ***г. в гр.Крайова, Румъния от майка Г. Г. И., с
ЕГН ***, с постоянен адрес с.***, Плевенска област, ул.***.
ДА СЕ ВПИШЕ промяна от Длъжностното лице по гражданското състояние
при Община Русе, в акт за раждане № *** от 01.03.2017г. на детето М. И., с ЕГН ***, като за
баща на детето да бъде вписан Г. В. Г., с ЕГН **********, както и да се впише промяната в
бащиното и фамилното име на детето от М. И. на М.Г.Г..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Русе, за вписване на промените
4
в акта за раждане на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.



Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
5