Определение по дело №1672/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 95 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл. 21 и сл. от Закона за правната помощ ЗПП).

Образувано е във връзка с жалба на А. Х. Ж., [ЛНЧ], гражданин на *** с адрес [населено място], [улица], против Решение № 4130/15.07.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС).

С нарочна молба жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ. Към молбата е приложена Декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството на *** от 31.07.2025 г., в която е декларирано, че е неженен, за предходните 12 месеца няма доходи, не притежава недвижимо и движимо имущество.

Видно от приложените към административна преписка доказателства, жалбоподателят е сменил настоящия си адрес и зона от [населено място] в [населено място], за което обстоятелство е представил молба – декларация рег. № [рег. номер]/17.04.2025 г. (л. 61), в която е удостоверил, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните си жизнени потребности и му е известно, че в този случай няма да получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците. Декларирано е също така и че на посочения в [населено място] адрес ще пребивава за негова сметка. Към молбата е приложена Декларация съгласно § 1, т. 20 (б) от ДР на ЗЧРБ (л. 62).

Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 – процесуално представителство – обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело, не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В случая съдът намира, че приложената към молбата за предоставяне на правна помощ декларация за семейно и имотно състояние от 31.07.2025 г., в която е отразено, че жалбоподателят няма доходи за предходните 12 месеца, противоречи на подадената пред ДАБ молба-декларация от 08.04.2025 г., въз основа на която на жалбоподателя е разрешено да пребивава в [населено място] по време на производството по ЗУБ и в която той изрично е заявил, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните си жизнени потребности и че е съгласен да не получава финансово подпомагане от Държавата, в т.ч. че ще пребивава на адреса в [населено място] за своя сметка.

Отделно от това, от представените по делото доказателства и по-конкретно Решение № 2420/13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, се установява, че в хода на това производство, е представен Трудов договор № 160/18.02.2025 г. за назначаване на жалбоподателя на работа (л. 86), при положение, че в представената в настоящото производство декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството, *** е декларирал, че няма доходи за предходните 12 месеца, в т.ч. и от трудови възнаграждения.

При това положение се явява недоказано твърдението на жалбоподателя, че не разполага с финансови средства за организиране на защитата си. Напротив, доколкото представената пред ДАБ декларация от 08.04.2025 г., съдържа изявления на жалбоподателя за неизгодни за него факти и обстоятелства, релевантни в настоящото производство, съдът е длъжен да се съобрази с материалната й доказателствена сила и да приеме, че обстоятелствата, отразени в декларацията от 31.07.2025 г. са неверени, тъй като последната обхваща и същия предходен 12-месечен период.

От друга страна, съгласно чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (т. 1) и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (т. 2). Съдът намира, че в конкретния случай тези хипотези са налице, защото от съдържанието на жалбата и молбата за предоставяне на правна помощ личи, че жалбоподателят очевидно е ползвал такава помощ за тяхното изготвяне и подаване, още повече, че самият той, както е посочено в жалбата, моли при насрочване на делото, на основание чл. 14, ал. 2 от АПК да бъде назначен преводач от разбираемия за него език – арабски, т.е. не владее български език. Не трябва да се забравя също, че в съдебното производство по АПК е силно застъпено служебното начало и съдът е длъжен да укаже на страните доказателствената тежест, да събира служебно доказателства и да съдейства на страните при осъществяване на защитата на техните права. Ето защо молбата за предоставяне на правна помощ като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Х. Ж., [ЛНЧ], гражданин на *** с адрес [населено място], [улица], жалбоподател по адм. дело № 1672/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за предоставяне на правна помощ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.