Р Е Ш Е Н И Е
№442
гр. Велико Търново, 07.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, пети състав, в публично заседание на шести
февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.А. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 84/2024г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27а, ал.1 от
ЗЗДет.
Същото е
образувано по жалба на С.С.С. *** чрез *** Й.И. *** офис 1 против
Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-001/23.1.2024г. на и.д. Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Стражица, с която спешно по административен ред е настанено
детето му С.С.С. в приемно семейство без съгласие на родителите.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречие с материалния
закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се оспорва
твърдението, че бащата често удрял С., а се касае за изолиран случай. На
следващо място, органът е постановил своя ИАА без да изясни фактическата
обстановка, с което е нарушил задължението си по чл. 35 от АПК, не е събрал
нужните доказателства, които по несъмнен начин да обосновават изводите му.
Освен това не са получени изискуемите съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗЗДет
декларации за несъгласие по образец съгласно Приложение 5а към ПП ЗЗДет, което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като въобще не е търсена
майката на децата. На следващо място, допуснато е съществено нарушение на
материалния закон, тъй като липсват каквито и да било основания за предприемане
на тази административна мярка – временно настаняване на детето при приемни
родители. Освен това след като законът задължава органът да спази основния
принцип, че децата се отглеждат в семейна обстановка, по възможност от познати
за тях лица, при което е следвало детето да бъде настанено при приемни родители
след като се изчерпят всички останали мерки за закрила, визирани в чл. 28, ал.
4 изр- 2 от ЗЗДет. След като детето С. е в близки отношения с роднини на
жалбоподателя е следвало едва след като се изчерпи възможността за настаняване
при тях, да се прибягва до настаняване в приемно семейство. Актът е постановен
и в противоречие с европейското право по защита на децата, както и с целта на
закона. От съда се иска да отмени обжалвания акт.
В открито съдебно заседание,
чрез *** И., поддържа жалба с направените в нея оплаквания. Допълва, че от събраните по
делото доказателства се установява, че бащата С.С. се грижи по подходящ начин
за своите две деца, макар и предмет на производството да е отношението към
едното от тях. Счита, че той е отговорен родител. От свидетелските показания
става ясно, че никога в неговото семейство не е упражнявано насилие, той е
задоволявал потребностите на своите деца по адекватен начин, работи,
обгрижваните от него възрастни хора също са доволни от предоставените услуги,
за които споделя свидетелят И.. И двамата разпитани по делото свидетели потвърждават
силната привързаност между бащата и двете деца, от една страна, както и между
децата едно спрямо друго; децата са добре приети в обкръжението на своите
приятелчета от с. Владислав. Предприетата мярка е крайна, тъй като упражненото
насилие спрямо С. е еднократен акт и то е предизвикано от болката на бащата,
когато е разбрал, че спрямо детето му С. за пореден път е било упражнено
насилие, тормоз от страна на негови съученици предишния ден. Бащата в последно
време се е чувствал притеснен от това насилие, разговарял е и с класния
ръководител на детето. Бащата е искал да покаже, макар и против възпитателните методите,
които до момента е използвал спрямо детето си никога да не отвръща дори и на
агресията с агресия, че в този случай не трябва да търпи детето такова
поведение и е изпуснал от контрол своето поведение, с което е нанесъл травмата
на детето С.. Извън всякакво съмнение е разкаянието на бащата, който лично
споделя как се чувства. Не е в интерес на децата да бъдат откъснати от
единствения значим възрастен в техния детски свят, който представлява бащата.
Те имат близки роднини, включително и майката, установено е от извършеното
социално проучване. Доколкото е видно от представените по административната
преписка доказателства, майката не е търсена за настаняване на децата при нея,
което считам, че е нарушение на процедурата по предприемане на мерки за закрила
спрямо децата. Дори и да не е подходящ родител, е родител и е следвало да бъде
изискано нейното становище, така също и е следвало да бъде изследван въпросът
за съгласие на другите роднини, като се установи, че с част от тях – чичото и
лелята на С., и двете деца поддържат постоянен контакт. Въпреки че на деня,
следващ извеждането на децата С. е подал изрично заявление за определяне на
график за осъществяване на контакти със своите деца в ДСП-Стражица не му е
дадена възможност да бъде осъществен. При неколкократни търсения както на
социалните в ДСП Стражица, устно по телефона му е съобщено, че може да
разговаря за кратко по телефона на 08.02.2024 г. в 15,30 часа, както е
посочено, че не е препоръчително да се осъществява личен контакт, среща на
територията на ДСП или на територията на ЦСП Павликени под претекст, че децата
ще са травмирани допълнително. Този извод е напълно необоснован от гледна точка
на родителския капацитет на бащата и от установената силна емоционална
привързаност между бащата и неговите деца. Претендира
отмяна на заповедта и разноски по списък.
Ответникът -
Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Стражица чрез
процесуалния си представител, юк Д. оспорва така подадената жалба, като намира,
че актът е законосъобразен, издаден в предвидената от закона форма, при
спазване на процесуалните правила и при точно приложение на закона. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че детето не може да бъде
настанено при друго лице от роднинския кръг.
Заинтересованата страна С.С.С., чрез назначения си особен
представител *** Й., заема становище за основателност
на жалбата по съображенията, посочени в нея. От събраните по делото
доказателства е видно, че е в интерес на детето то да бъде върнато на
биологичния му родител. От същите се доказва също така, че се касае за
еднократен акт, осъществен върху детето, което се потвърждава от изготвения
представен доклад и посоченото от медицинската сестра в училището и осъществяване
контрол върху децата. Не са отразени оплаквания на детето преди това за някакви
такива насилия или болка, която да изпитва същото вследствие на такива. Счита,
че бащата е единственият авторитет и възрастен в света на детето. Неговата
майка се е дезинтересирала от него и не полага грижи и децата са привързани и в
частност С., е привързан много към баща си. Въпреки че отношенията между децата
и майката са такива – липсват контакти, не е взето нейното становище по
настаняване на детето и дали тя би се съгласила да бъде настанена в нейната
семейна среда, биха могли да бъдат събрани и становищата на останали близки и
роднини дали те биха могли да отглеждат детето в тяхната семейна среда, с цел
да не бъде извеждано и да остане при хората, към което е привързано и обича.
Моли да се отмени обжалваната заповед.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и събраните в административната преписка
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение №772/30.05.2019г.
по гр. д. 504/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, е предоставено
упражняването на родителските права върху малолетните деца С. и С.С. на бащата С.С. с пост. Адрес *** и е
определен режим на лични отношения с майката Румяна Костадинова.
С Решение №
54/27.1.2020г. постановено по в.гр.д. 631/2019г. по описа на ВТОС,
горепосоченото Решение на ВТРС е потвърдено.
Административното производство е започнало по
подаден сигнал от А. П. психолог в СУ“
Ангел Каралийчев“ Стражица за децата С.
и С.С., Видно от докладната записка от 23.1.2024г. до РДСП на Директор ДСП
Стражица, че отдел „Закрила на детето“ работи по случаите с тези малолетни
деца, тъй като бащата е посочил, че се
нуждае от финансови средства за заплащане на изследвания, необходими за
записване на децата в детска градина, за заплащане на встъпителни такси и
осигуряване на необходимото за детско заведение. Тази искана социална помощ е
отказана на жалбоподателя поради това, че същият не отговаря на условията по
чл. 9 от ППЗСП и по чл. 7 от ЗСПД. От социалните служби са извършвани
ежемесечни посещения в дома на жалбоподателя и е установено, че са заплатени
сметките за ток и вода, задоволени са основните потребности на децата от храна,
облекло и обувки съобразно възрастта и сезона, подслон, профилактични прегледи
от личен лекар, образование, провеждат се семейни празници, налице е семейна
емоционална подкрепа. Към момента жалбоподателят получава месечни социални
помощи по чл. 7 от ЗСПД в размер на 110 лев, работи по трудов договор като
„Социален асистент“ и получава заплата в размер на 468 лева, като същият полага
и нерегламентиран труд. Получава помощ и от роднини в чужбина, които го подпомагат
финансово, поради което същият твърди, че не изпитва финансови затруднения. В
изготвените социални доклади е посочено, че при провежданата ритмично социална
работа жалбоподателят е съдействал на социалните органи, изпълнявал е
заложените задачи в плановете за действие, при което същите са преценили, че
рискът за децата е отпаднал, поради което досиетата са затрити през месец
август 2023г.
На 23.01.2024г. психологът на СУ“А.
Каралийчев“ е уведомила служител на ДСП, че върху малолетния С.С. е упражнено
физическо насилие от баща му, което се е проявило в нанасяне на няколко удара
по лицето с ръка, след което е посегнал с дилаф към него, и след като същият се
е опитал да се защити като е вдигнал ръка, бащата го е ударил по лявата ръка
над лакътя, където е установен оток и синина. Тези факти са установени при
беседа с детето в присъствието на психолога, медицинско лице А. Й. и педагог Е.П.,
за което е съставен протокол от 23.1.2024г. от соц. Работник Б. К.. Медицинското лице е посочило, че кабинетът й
е бил посетен от детето, което се е оплакало от че го боли лявата ръка и му се
схващат пръстите, като при прегледа е установена синина над лакътя, която е превързана, а на детето са дадени
болкоуспокояващи. Проведена е беседа с малолетната сестричка С.С., която е
потвърдила горните факти, като посочва, че бащата е упражнявал понякога
физическо насилие над С. и рядко над нея.
В изготвения социален доклад е
посочено, че децата имат личен лекар д-р Г.с ЧЛП гр. Стражица, поставени са
задължителните им имунизации, съгласно установения в страната имунизационен
календар, същите не страдат от тежки хронични заболявания. Децата имат изграден
дневен режим съобразно възрастта им, хранят се с обща храна, не се налага
спазването на диета, добра хигиена, при стабилно емоционално състояние. С. е
ученик в четвърти клас, същият е със специални образователни потребности,
ползва ресурсно подпомагане. За двете деца няма данни да са нарушавали
правилата и вътрешния ред в училище.
На 23.01.2024г. е проведена
екипна среща за взаимодействие с членове на Мултидисциплинарния екип към Община
Стражица, работещ по Координационен механизъм по случаите с двете деца, в
присъствие на полицай ф., гл. експерт образование при Община Стражица С.,
психолог в СУ “А. Каралийчев“ – П., медицинско лице – И., баща С., Началник
отдел ЗД Д., социален работник Б. К.. Посоченият екип във връзка с регистрирания
случай на домашно насилие е взел единодушно решение децата да бъдат изведени от
семейната среда на бащата и спешно настанени в ППС. От горепосочения социален
работник е изготвен социален доклад от 23.01.2024г., за оценка на постъпил
сигнал, който съдържа предложение за настаняване на детето С.С. в професионално
приемно семейство на Г.Н. и Т.К.,
утвърдени като такива със Заповед № 04-РДСП -0036/27.10.2023г. Изготвен е и социален доклад за работа по
случай на дете в риск, в който са описани горните обстоятелства, като е
направено предложение да се започне работа по служебна реинтеграция на
малолетния С.С. в семейната среда на бащата, който е подал заявление за
изготвяне на график за провеждане на телефонни разговори с детето.
Въз основа на горните
доказателства, ответник жалба е издал процесната Заповед за спешно
административно настаняване на дете в риск в ППС. В преписката липсват данни
кога е връчена Заповедта на жалбоподателя.
Като писмени доказателства
по делото са приети административната преписка и Решение № 772/30.05.2019 г., постановено по гр. д. №
50/2019 г., Решение № 54/27.01.2020 г. постановено по гр. д. № 631/2019 г. по
описа на ВТОС, протокол от съдебно заседание проведено на 03.05.2019 г. по гр.
д. № 504/2019 г. по описа на ВТРС, заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-001/23.01.2024 г. на
ДСП Стражица.
По искане на
жалбоподателят са изслушани свидетелските показания на Г.С.И.и Р.Т.Й.. Свидетелят И. познава семейството много отдавна,
понеже е родом от това село и действащ кмет на населеното място. С. работи като
социален асистент при него към кметството. Пряко има достъп до него като човек,
за който може да каже по отношение на работата, че е много стриктен. Знае, че
децата ходят всеки ден на училище, облечени са, опрани, чисти, нахранени, това
могат да го потвърдят и много други хора. Всеки ден вижда децата. Те изглеждат
много добре и са щастливи, особено когато слязат от автобуса, скачат на главата
на баща си. Малки деца са, които обичат да играят, да се радват. Всичко е в
рамките на нормалното. В семейството не е забелязвал лошо поведение. Напоследък
децата в училище биели С.. Може и да са го тормозели. За конкретния случай знае,
че детето е било ударено от баща си. Чул го от социалните, не е виждал дали е
ударено, или не. Присъствал е на натоварването на децата с автомобил за
приемното семейство. Видял как разделят деца от родител и не пожелава на никой
да го види това нещо. Гледката е съкрушителна. Плачат децата, плаче и бащата.
След този случай бащата не е виждал децата, търсил ги е. Другите роднини има детето
- брат и сестра по линия на бащата в Германия, както и дядо в Гърция. Децата са
много близки с брата и сестрата на баща им. С голямо нетърпение чакат да дойдат
от Германия. Два-три пъти годишно си идват от Германия, там работят. Тези
роднини имат деца. Брат му има три деца. Те са батковци и каки на децата.
Децата се радват. Обикновени, нормални деца. Децата са много културни и
възпитани, което е рядкост за такива малки деца. Тихи и спокойни са децата.
Прекалено тихи и спокойни са, за което е виновен бащата, защото не е дал да се
скарат да се бият. Другите деца, като излязат, се бият и карат колелета, а С.
стои на люлката и се люлее, даже не може да се скара с децата. Следи от насилие
по С. не е виждал.
Св. Й. познава семейството от 41 години, откакто живее
там. Съседи са. Може да каже, че С.С. си е отгледал децата самичък. Посещават
училище редовно, не е забелязвала да има тормоз, винаги са усмихнати, винаги се
празнуват рождените им дни. Постоянно общува с децата. Не са й споделяли за
проблем в семейството. Няма следи от упражнено насилие. Напоследък бащата
споделил, че момченцето е тормозено в училище. Станал изнервен. Той е научен да
не се бие, да не налита на бой. Не отговоря дори когато има насочена агресия
към него. Откакто взели децата, бащата го преживява много трудно, не е същият
човек просто. Бил усмихнат, говорел си, а сега е затворен в себе си. Липсват му
децата. Не е чувала скандали, децата излизат карат си колелета, играят си. С. и
децата като излязат на центъра тичат, гонят се, не налитат да се бият. Децата,
с които контактува С., са му приятели. Самите двете деца се разбират добре,
едно към друго се поддържат.
При тази фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА, като
депозирана в срок, тъй като липсват данни за точната дата на връчване на
Заповедта и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна процесуална
легитимация по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет., пред надлежния съд, срещу
индивидуален административен акт по чл. 27, ал. 1 от
ЗЗДет. По същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК
съдът при преценка законосъобразността
на оспорвания акт не следва да се ограничава само от наведените от
жалбоподателя оплаквания, а да извърши цялостна преценка на всички основания по
чл. 146 от АПК.
Административният акт е издаден
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 27, ал. 1 от
ЗЗДет. и предвид настоящия адрес на детето към датата на издаването
й с. Владислав, община Стражица. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“
– Стражица е компетентен да издава актове на основание чл. 27, ал. 1 ЗЗдет.
Административният акт е издаден при спазване на
установената писмена форма и изискуеми реквизити (чл. 59, ал. 2
от АПК). Същият отговаря и на законовите изисквания за съдържание,
доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ППЗЗД,
чл. 27, ал. 1,
вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт, а фактическите такива се съдържат
в представените към административната преписка социални доклади и план за
действие. Заповедта е мотивирана с констатациите в социалните доклади.
В рамките на настоящото бързо
производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване
извън семейството към датата на издаване на заповедта не са били налице, поради
липсата на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази
крайна мярка по отношение на детето поради което оспореният административен акт
е незаконосъобразен. В тежест на административния орган е при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че актът е издаден при наличие на
предвидените в закона основания, но ответникът не се е справил с
доказателствената тежест.
В този смисъл при издаване на
оспорения акт, административният орган не е изпълнил задължението по чл. 35 от АПК
да изследва всички относими факти и хипотезата на "спешност" не
изключва спазването на законовата процедура и настаняване на детето извън
семейството - в приемно семейство, при изчерпана възможност за отглеждане от
биологичен родител или семейство на близки.
Разделянето на децата от родителите
им е допустимо съгласно чл. 9 от Конвенцията за правата на детето, когато това е
необходимо за техния висш интерес. Прекият контакт на децата с двамата родители
също може да бъде ограничен, съгласно цитираната международна норма, ако това
се налага от висшия интерес на децата и най-вече в случаите на упражнено
насилие – физическо или психическо, което в Конвенцията е наречено с общия
термин "малтретиране".
В настоящия казус, не са събрани
данни за упражнено домашно насилие от степен, която да обосновава предприетата
мярка. При преценката на законосъобразността на оспорените заповеди, съдът
счита, че трябва да се вземе предвид висшия интерес на децата, защитен в чл. 3
от Конвенцията на ООН за правата на детето и развит в Общ коментар № 14/2013)
на Комитета по правата на детето към ООН относно най-добрия интерес на детето
като първостепенно съображение. Винаги, когато трябва да се вземе решение,
което засяга конкретно дете, процесът на вземане на това решение трябва да
включва предварителна оценка на възможното въздействие (положително или
отрицателно) на решението върху съответното дете. Тоест, оценката за въздействието
на решението и определянето на най-добрите интереси на децата са част от
съдебната проверка за материалната законосъобразност на оспорения
административен акт. "Висшият интерес на детето" се определя като
съвкупност от обстоятелства, сред които възраст, степен на зрялост на детето,
роля на семейството, социални и културни норми и очаквания, както и
индивидуалната история и преживявания. Преди всичко като принципна рамка следва
да се вземе предвид правото на детето на закрила, правото му да формира
собствени възгледи по въпроси, които се отнасят до него и правото му да води
пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му,
поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото.
Административният орган не е представил
доказателства, които убедително и безспорно да сочат на извод, че пребиваването
на детето в извънсемейна среда, ще осигури именно гореизложената необходимост.
Не са ангажирани дори твърдения, че липсва родителски капацитет у
жалбоподателя. Напротив видно от показанията на свидетелите бащата се грижи
неимоверно за децата си. Това дава основание да се приеме, че и към настоящия
момент е възможно при условие че той ползва предоставените социални услуги, за
него да настъпи промяна. От друго страна е необходимо социалните работници,
работещи по случая да не прекъсват контактите и необходимите действия за да го
подпомогнат в грижите и отглеждането на детето.
Жалбоподателят дава обяснения в съдебно заседание, че
децата са всичко, което има. Когато ги оставила майка им, се борил много,
страдал много, но се доказал като баща. Научил се, че не трябва да падам духом.
Мисли, че е достигнал до някъде. Сега му е тежко, защото не ги е чувал. Казали
му да не ходи, за да не ги разстройва и той не ходи. Чул ги само. Доста му се
насъбрало и като чул, че са го били в училище малкия, просто искал да го поучи
как да отвърне, което пак било грешка и задал въпроса „Защо ги държиш да те
бият като боксова круша, сине? Отговори!“ Детето е свикнало да не проявява
агресия. Вижда конфликти между децата, но просто С. е добронамерен до такава
степен, че не се защитава дори. Докато си учел децата да са примерни, изведнъж
почнал да вика „Сине, вдигай тези ръце, ти не си боксова круша!“ Съжалява за
грешката си. Има силна емоционална връзка с тях, трудно се разделя с тях. Съжалява
за това, което е направил искрено. Децата го вдъхновяват за всичко и никога не е
падал духом. Понастоящем много му липсват децата.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че не се констатират материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната
заповед, която обосновават спешната необходимост детето временно да бъде
настанено извън семейството до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.
Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1,
т. 4 ЗЗДет не е постигната целта на закона да бъде защитен интереса
на детето и неговото физическо здраве.
Наред с гореизложеното не е изяснен
въпросът, защо административният орган е стигнал до извода за настаняване на
детето в професионално приемно семейство, а не в семейство на роднини или
близки. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1
от ЗЗДет дава градация на способите за настаняване на дете извън
семейството, като предвижда настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа. От данните по делото става ясно, че на
административния орган е било известно, че детето има чичовци и лели, които
макар и в чужбина могат да поемат грижите за него. Отношениято между тях се
потвърждава да са близки и емоционални. Тези семейства несъмнено се явяват
близки на детето, но административния орган не е изследвал дали същите имат
желание да го отглеждат. Съгласно чл. 27, ал. 4
от ЗЗДет несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето
се удостоверява от тях с декларация по образец. В случая такава декларация не е
представена. Настаняването в приемно семейство следва да се осъществи едва след
установяване на невъзможност от настаняване в семейство на роднини или близки
на детето и този извод следва от анализа на разпоредбите на чл. 4, ал. 1
и чл. 27 от
ЗЗДет.
Следва да се има предвид, че съгласно практиката на
Съда по правата на човека и основните свободи, (решението C. v. R., № 13589/07,
§ 69), държавата има задължение да предприеме мерки както за подпомагане на
контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси.
Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ)
националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето
и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение
на Голямата камара, по делото S. v. G., № 30943/96, § 64). В този смисъл е и
решението на Съда по правата на човека по делото R. v. C., (№ 27148/12, § 92.).
Според указанията, установени в § 1, т. 5 ДР
на ЗЗДт, за да се определи кое решение ще е от "най-добър
интерес на детето", трябва да се съобразят неговите физически, психически
и емоционални потребности; възрастта, миналото и други характеристики;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна обстоятелствата; други обстоятелства,
имащи отношение към детето. В случая, в хода на административната процедура и
при издаване на оспорената заповед не са съобразени възрастта и потребностите,
нито пък последиците, които ще настъпят за С.
при откъсването му от семейната среда и принудителното му настаняване в
приемно семейство.
Спрямо детето С. необосновано е била
предприета мярка за закрила "временно настаняване извън семейството",
като в случая не се е налагало извеждането от семейна среда, не е доказано и че
са били изчерпани всички възможности за закрила в семейството.
По
горните съображения, процесната заповед следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в
производството разноски за държавна такса в размер на 10 лева.
Процесуалният представител на жалбоподателя също е
направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.
38, ал. 1, т.2 и т. 3 от Закона за
адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на жалбоподателя се предоставя правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже
правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в
случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но
не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради
което на *** Й.А.И. следва да се присъдят разноски в
размер на 1000 – лева, определени по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
С.С.С. *** чрез *** Й.И. *** офис 1, Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-001/23.01.2024г. на
и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стражица, с която спешно
по административен ред е настанено детето С.С.С. в приемно семейство без съгласие на
родителите.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане да заплати на С.С.С.,
ЕГН: ********** *** разноски в размер на 10 (десет) лв.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
да заплати на *** Й.А.И. от ВТАК разноски в производството в размер на 1000
(хиляда) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му чрез
Административен съд Велико Търново пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: