РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330107226 по описа за 2022 година
Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК,
предявен от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, ЕИК: ................ със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от
Д...... В.......... Д., чрез ............. Б. В. С., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр.
П............. ул. „Т............... против Д. Р. И. ЕГН **********, с адрес: гр. П........... ул. Н....
Г............ С. М., със съдебен адрес: гр. П..........бул.“ Ш.... с................., с която се иска от съда
да признае за установено, съществуването на вземането на следните суми, както следва:
главница по девета забавена падежирала вноска: 130,00 лева, договорна лихва: 24,83 лева
за периода от дата на девета забавена вноска 01.03.2022 г. до 01.03.2022 г. - дата на
последната просрочена вноска, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок Д. Р. И. възразила
срещу същата, поради което на осн. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявила установителен иск.
Твърди, че Заповед за изпълнение била издадена за падежирала и непогасена 1 вноска
/девета/ за периода от 01.03.2022г. до 01.03.2022г. по индивидуален Договор за
потребителски кредит .......... сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с
търговско наименование HAPPY CREDIT като Кредитодател и Д. Р. И. като
Кредитополучател.
1
Твърди, че договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разС.ие
/електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за
потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението
било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разС.ие, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът
между страните бил сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си
в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест
цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен
подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и Общите условия,
уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД и Д.
Р. И. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.
Съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е
получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разС.ие по смисъла на чл. 0 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези
посочени в Общите условия.
Кредитоподучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от
Кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация,
Декларациии, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или
друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на
договора. Всички документи, изпратени на Кредитодателя са във формат, непозволяващ
промяна/корекция по документите, като същите са му предоставени в PDF формат.
По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит ............ между Д. Р.
И. и „ИНТЕРНЕШЪНЪД САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, бил отпуснат кредит в размер
на 1 300,00 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния договор, Кредитодателят
предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството
изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения Договор на 10 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 154.83 лв. (включващи главница и
договорна лихва].
Следвало да се има предвид, че ако Кредитоподучателят не изпълнява задълженията си за
заплащане на дължимите суми, Кредитодателят имал право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своите вземания, което от своя страна може да
доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Кредитополучателя.
По процесния Договора за кредит, Д. Р. И. извършвала плащания преди подаване на
Заявлението но чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба в общ размер на 0 лв.
2
Към настоящия момент дължимата главница по забавената падежирала и претендирана
девета вноска била в размер на 130,00лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален Договор за
потребителски кредит.............. между страните, ответникът се е задължил да ползва и върне
отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на
Дружеството в размер посочен в договора. В настоящия случай Д. Р. И. дължала договорна
лихва в размер на 24,83 лв. за периода от 01.03.2022 г. датата на девета забавена вноска до
01.03.2022 г. - датата на последната просрочена вноска. Д. Р. И. трябвало да изплати
претендираната девета падежирала вноска на дата 01.03.2022 г. - падежна дата, като от
тогава до подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба сроковете по падежа на горепосочената вноска
били изтекли, а ответникът по делото продължавал ВИНОВНО да не изпълнява
задълженията си, поради което същата дължала и обезщетение за забава – законна лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОТВЕТНИКЪТ Д. Р. И., чрез ............... С. М., с отговора на исковата молба заявява, че
оспорвам като изцяло неоснователни предявените установителни искове по чл.422 от ГПК за
установяване па главница в размер на 130 лева и договорна лихва в размер па 24,83 лева по
договор за потребителски кредит SO № 2546 от 27.05.2021 г.
На първо място оспорва постигнато съгласие и изразена от потребителя воля да бъде
обвързан с договор за потребителски кредит ................г. Твърди, че ищецът не е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора, тъй като потребителят не е изразил
воля за това, която да е удостоверена по безспорен и безсъмнен начин.
На следващо място прави възражение за недействителност на договора за кредит, тъй като
не отговарял на императивните изисквания на чл.11 от ЗПК.
Видно от сключения Договор за потребителски кредит липсвала информация досежно
условията за прилагането на договорения лихвен процент. Липсата на такава информация
била в нарушение па чл. 11, ал.1. т. 9 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски
кредит бил недействителен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му.
В договора било посочено, че годишният лихвен процент е 39.73%. като липсвала
информация за условията за прилагането му. От договора не ставало ясно базата, върху
основата на която се начислявал лихвеният процент и как е разпределен във времето. Това
от своя страна водело до неяснота как е формирана възнаградителната лихва и защо се
дължи в посочения размер. В договора бил посочен единствено размерът на годишния
лихвен процент. Никъде не е посочено какъв е общият размер па дължимата за срока на
договора възнаградителната лихва и какво е съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се установи по какъв начин е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря
на размера, който е посочен в договора. Задължение на кредитодателят е да посочи
3
непротиворечиво и без съмнение как е извършено начисляването на лихвения процент, това
изискване на закона не е спазено и само по себе си води до недействителност на договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Твърди да е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11. ал.1 т. 10 от ЗПК.
В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и
липсвала каквато и да било информация как е формиран същият, както и по какъв начин е
определена общо дължимата сума по него.
В договора кредиторът единствено бил посочил като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвал обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент па разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формирал посочения в договора ГПР.
Съобразно разпоредите па ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно в посочената величина / представлявайки общ израз
на всичко дължимо по кредита /следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които били пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В конкретния случай твърди, че в процесния договор за кредит, яснота относно посочените
обстоятелства липсвала, тъй като бил установен лихвен процент по заема /който бил
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези стойности се
съотнасяли към ГПР по договора. Следвало да се посочи, че ГПР бил величина, чийто
алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Във връзка с гореизложеното твърди, че на основание §1, т.2 ДР ЗПК във връзка с §1, т. 1 ДР
ЗПК, в годишния процент на разходите следвало да намерят отражение и допълнителните
възнаграждения за т.нар привидно възнаграждения за допълнителни услуги, които
представлявали предварително определени плащания от потребителя и то без значение дали
уговорената допълнителна услуга реално била предоставена или не. Освен това плащането
от потребителя на тези възнаграждения било разпределено на части като част от
погасителната вноска и това плащане представлявало изначално определена и неразделна
част от самата погасителна вноска, поради което и представлявало разход по кредита и
следвало да намери отражение в ГПР, което очевидно не било сторено в конкретния случай,
което водело и до липса на посочване на ГПР като императивно установено в ЗПК
съдържание на договора за потребителски кредит.
Разпоредбите па §1. т.2 ДР ЗПК във връзка с §1, т.1 ДР ЗПК били ясни и категорични за
това, че годишният процент на разходите следвало да включва възнаградителната лихва и
всички други разходи свързани с кредита, каквито в настоящия случай са привидно
4
наречените в договора възнаграждения за допълнителни услуги.
С оглед на гореизложеното счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Във връзка с горното, но като отделно възражение, моли съда, да вземе предвид, че чрез
привидните възнаграждения за допълнителни услуги се заобикаля императивната
разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК за това, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на М.... с... на Р.....Б...............
В конкретния случай възнаграждение за допълнителни услуги не било включено при
изчисляването на ГПР, а ако това било сторено се установявало, че ГПР е много по-висок от
пет пъти размера на законната лихва.
Ето защо твърди договора да е недействителен - нищожен на основание чл.26 от ЗЗД. като
заобикалящ и нарушаващ императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.
На следващо място се претендирала сумата от 24,83 лева като възнаградителпа лихва за
периода от 01.03.2022 г. до 01.03.2022 г., в която връзка оспорва ответницата да дължи
възнаградителна лихва в размер на 24,83 лева за един ден на ползване на заемната сума.
Твърди, че ответницата не отговаряла за съдебните разноски, както в заповедното, така и в
настоящето исково дело, доколкото ищецът водел за всяка една вноска отделно заповедно,
след което и отделно исково дело, което представлявало злоупотреба с процесуални права и
нарушавало принципа на справедливостта и морала.
Следвало да се посочат производствата, които били свързани с процеспия договор за кредит
и за всяка една вноска по него по отделно.
Образувани били следните частни граждански дела - 19235/21 ; 17417/21; 15672/21;
12802/21; 12171/21; 14310/21 ; 146 от 2022г всичките по описа на Районен съд Пловдив
образувани били следните граждански дела - 16344 от 2021 на 20 състав; 16025 от 2021
г: 35 от 2022г на 20-ти състав; Гр.дело 20385 от 2021г на 23-ти състав.
Като не предявявал искане за цялото оставащо вземане, а само за част от него, което при
това била много малка част от размера на цялото вземане, върху което имал право, и което
било индивидуализирано единствено като „пета“ вноска, заявителят целял увреждане на
интересите на длъжника по договора, чрез натоварването му с извънредно много разходи за
държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Това водело до значително
увреждане на правата на длъжника за вземания произтичащи от едно и също правно и
фактическо основание.
Посредством законоустановени средства се целяло постигане на противоправен резултат и
неоснователно обогатяване на заявителя, както и калкулиране в тежест на длъжника на
неимоверно високи по размер разноски в рамките на заповедното производство, а в
последствие и в изпълнителното производство. Многократното претендиране на малки
части от общото вземане целяло възникването на множество вземания в полза на
дружеството и поражда наглед законоустановено право всяко от тях като взискател да
5
претендира заплащане от длъжника и на разноски под формата па юрисконсултско
възнаграждение за всяко от отделните минимални по размер вземания.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е прието ч.гр.д. № ............ гр. с. , от което се установява, че на .............. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната
главница. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът е възразил срещу
издадената заповед и след указания към заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за главница.
С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по
делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
На ............. между ищеца и ответника е сключен индивидуален договор за потребителски
кредит ................от разС.ие по реда на ЗПФУР, за сумата от 1 300,00 лева. Ответникът е
получила сумата на личната си банкова сметка, като се е задължил да ползва и върне сумата
на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 154,83 лева включващи
главница и договорна лихва.
Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Според
съдебната практика /Решение №70/19.02.2014г. на ВКС по гр. дело №868/2012г., IV г. о./,
електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден
подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва
с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ответникът се е съгласила
да получи изявлението в електронна форма и е направила такова като страна по
представения договор. В достатъчна степен представените по делото хартиени копия на
електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по
категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да
бъдат отправени.
За да е налице валиден договор, сключен от разС.ие, е необходимо електронните документи
да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи
волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр.първо
от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
6
страната. Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е
сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е
действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.
С представеното по делото копие на Преводно нареждане от ............ се установява, че в
полза на ответницата на ............е преведена сумата от 1 300 лв. Поради това и възражението
на ответницата за липсата на съгласие за сключване на договора, се явява неоснователно. В
документа заемателят е индивидуализиран с три имена, а като основание за превода е
посочен номерът на договора за кредит. Преводното нареждане удостоверява не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения
между тях договор за потребителски кредит, но и изпълнението на задължението на
кредитора да предостави отпуснатата по договора сума на кредитополучателя в размер на 1
300 лева, превеждайки сумата по банков път.
Видно от приложения индивидуален договор за потребителски кредит ............ в т. 10 е
описан погасителния план. В него е уговорено погасяване на задължението на 10 месечни
вноски, при всяка от които е предвидено задължение за сумата от 130,00 лева – главница,
сумата от 24,83 лева – лихва и сумата от 105,17 лева такса за експресно разглеждане, като
последната не се претендира по настоящото дело и не подлежи на разглеждане.
От тук следва и задължението на ответника да върне сумата по вноската при условията и в
сроковете, уговорени в договора, но тъй като по делото не се представиха доказателства от
страна на Д. И. за погасяване на задължението по потребителския кредит, тя дължи сумата
130,00 лева – главница по договора, която е дължима вноска.
Относно възражението на ответника, че договорът за кредит е сключен в нарушение на
разпоредбата на ЗПК, регламентираща формата на договора, съдът намира последното за
неоснователно.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Предвид спецификата на
договора в случая, а именно, че същият е сключен от разС.ие, в електронна форма, съдът
намира, че изискванията за форма 11 са спазени. Информацията по договора е предоставена
на потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото
съдържание с необходимите и посочени в чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК реквизити, съгласие за
които е било дадено по несъмнен начин от страните. В договора е инкорпориран
погасителен план, който отговаря на изискванията на ЗПК. Същият съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съдържанието
на всяка погасителна вноска - главница, възнаградителна лихва и такса за допълнителна
услуга. Не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, тъй
като не е предвиден различен лихвен процент за периода на погасяване на кредита.
7
Ответника е направила възражение за наличие на неравноправни клаузи, които твърди, че са
нищожни поради противоречие с добрите нрави, посочвайки уговорения в договора
фиксиран лихвен процент в размер на 39,73 %. Настоящият съд приема, че претендираната
сума по посочения договор за потребителски кредит SO № 2546 от 27.05.2021 г., а именно за
договорна лихва в размер на 24,83 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 01.03.2022 г. е
недължима от ответника поради следните съображения: Ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с
отпускането на кредит в размер на 1 300,00 лева в полза на ответника като физическо лице
му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на
националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се добави, че
е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. 12 В тази връзка съдебната практика
трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /реш. №
906/30.12.04 г. по гр. д. № 1106/03 г.; реш. № 1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш.
378/18.05.06 г. по гр. д. № 315/05 г./.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен. Така при
сключване на договора размерът на законната лихва е 10%. Следователно реално
договорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 39,73 % е с близо
четири пъти по-висок от размера на законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира,
че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, от които да се
установи, че уговорките по договора за потребителски кредит са постигнати в момента на
сключване на договора и че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, поради което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са индивидуално
уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, заемателят като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Следователно, уговарянето на възнаградителна лихва в размер близо
четирикратно над допустимия надхвърля размера на действителните вреди. Предвид
8
характера на предоставяната по договора услуга /предполагащ недостиг на парични
средства у едната от страните/, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват
на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите. Ето защо клаузите на договора, с които е уговорен
ГЛП в размер на 39,73 % накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки нямат правно действие. Тъй като съгласно чл. 22
ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 23 ЗПК,
ответницата би дължала връщане само на чистата стойност на кредита в размер до размера
на усвоената главница като в настоящия случай се претендира конкретната вноска за сумата
от 166,67 лв., за който размер искът се явява основателен, като за претендираните 19,10 лева
– договорна лихва, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради нищожност
на договорните клаузи. Предвид гореизложеното, искът за установяване на вземане за
главница в размер на 130,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.08.2021 г. до окончателното плащане, следва да бъде
уважен изцяло, а искът за установяване на вземане за договорна лихва за сумата от 24,83 лв.
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК гласи, че на ищцовото
дружество се дължат направените разноски, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, но това е само в случай че искането за разноски не представлява злоупотреба с
право. В случая на съда е служебно известно, че поведението на заявителя за претендиране
на вземания срещу един и същи длъжник, произтичащи от едно и също договорно
правоотношение, в отделни заповедни производства се прилага многократно (към
настоящия момент в РС-Пловдив са били разгледани още 4 дела освен настоящото за
останалите вноски по същия договор за кредит).
Съдът счита обаче, че този подход за претендиране на разноски, включително за адвокатски
хонорар, по всяко едно от делата с предмет вземания за отделните вноски, произтичащи от
един и същ договор, нарушава чл. 3 ГПК. Процедирайки по този начин се стига до там, че по
един договор за кредит с 10 погасителни вноски се образуват 10 броя заповедни
производства, по всяко от които се присъждат разноски за адвокатски хонорар и още 10
броя искови дела, по които отново се присъждат разноски за адвокатски хонорар. Това води
до неоснователно обременяване на задълженията на длъжника и е типичен пример за
злоупотреба с право. Правно неоправдани са действията на кредитора по облигационното
вземане, тъй като пред него е стояла правната възможност в рамките на едно и също
производство да претендира вземанията си, всяко едно от които вече е било изискуемо. По
този начин по-силната страна в облигационните отношения, посредством законоустановени
средства цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване, както и
калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките на
заповедните, а в последствие и в исковите производства. Стига се до там по един договор за
9
кредит с 10 погасителни вноски да се плати 10 на брой пъти адвокатски хонорар – по 10
заповедни производства и по 10 искови производства. В случая е осъществена злоупотреба с
права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на морала
в правото, респ. на правилата в правото за добросъвестност и справедливост при
упражняване на законоустановени права. Такава недобросъвестност не може да бъде
толерирана.
Предвид това, съдът счита, че искането на ищеца за разноски /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, направени в заповедното производство и в настоящото производство,
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Д. И. следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 144,33 лева, съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Р. И. ЕГН **********, с адрес: гр.
П..........., ул. Н....Г................... С. М., със съдебен адрес: гр. П... бул.“ Ш..... с............., че
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, ЕИК: .............със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от Д..... В....Д., чрез
.... Б. В. С., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. П..., ...., ул. „Т................има
вземане в размер на сумата от 130,00(сто и тридесет) лева главница по девета забавена
падежирала вноска по индивидуален Договор за потребителски кредит .................сключен
между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - ........ по ч. гр. дело № ............., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за сумата от 24,83(двадесет и четири лева и
83 ст.)лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 01.03.2022 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, ЕИК: ................ със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от
Д.... В....Д., чрез ........... Б. В. С., със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. П..........., ул.
„Т............., да заплати на Д. Р. И. ЕГН **********, с адрес: гр. П............ ул. Н.... Г............С.
М., със съдебен адрес: гр. П........., бул.“ Ш.... с.............. направените разноски по делото в
размер на 144,33(сто четиридесет и четири лева и 33 ст.)лева, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, ЕИК:
................. със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1,
представлявано от Д.... В.... Д., ............. Б. В. С., със съдебен адрес за получаване на книжа:
гр. П..., п.к............, ул. „Т............., за присъждане на разноски в настоящото производство и
по ч. гр. дело № .............. по описа на РС - Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
11