Р Е Ш
Е Н И Е
№ 03.01.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 03 декември
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2649,
по описа за 2018 година.
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „А 1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование «Мобилтел»/ гр.София, чрез
упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Д.Г.Д. е образувано ч.гр.д №
267/2018, по описа на PC - Стара Загора,
по което е издадена заповед за изпълнение. В рамките на предвидения от
законодателя 14-дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
срок и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД, ищецът предявява
настоящия установителен иск. Претенцията касае вземане въз основа на договор №
МЗ255219/19.07.2012 г. за далекосъобщителни услуги, по силата на който на
длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор, Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
«Мобилтел» уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана
едностранно от «Мобилтел» след предварително уведомление до абоната. Неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми.
В срока на
действието на договора за мобилни услуги М3255219 от дата 19.07.2012 г.,
били издадени следните фактури:
- фактура № *********/17.04.2015 г., с падеж
на плащане 02.05.2015 г., за отчетен период от 14.03.2015 г.до 13.04.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 20.47 лв. (двадесет лв. и
47 ст.);
- фактура № *********/19.05.2015 г., с падеж
на плащане 03.06.2015 г., за отчетен период от 14.04.2015 г.до 13.05.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 49.3 лв. (четиридесет и
девет лв. и 30 ст.);
- фактура № *********/20.06.2015 г., с падеж
на плащане 05.07.2015 г., за отчетен период от 14.05.2015 г.до 13.06.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4.9 лв. (четири лв. и 90
ст.);
- фактура № *********/17,07.2015 г., с падеж
на плащане 01.08.2015 г\, за отчетен период от 14.06.2015 г.до 13.07.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4.9 лв. (четири лв. и 90
ст.);
- фактура № *********/18.08.2015 г., с падеж
на плащане 02.09.2015 г., за отчетен период от 14.07.2015 г.до 13.08.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4.9 лв. (четири лв. и 90
ст.);
- фактура № *********/17.09.2015 r., с падеж на плащане
02.10.2015 г., за отчетен период от 14.08.2015 г.до 13.09.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 4.9 лв. (четири лв. и 90 ст.);
- фактура № *********/24.09.2015 г. , с падеж
на плащане 24.09.2015 г., за отчетен период от 14.08.2015 г.до 13.09.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 223.56 лв. (Двеста двадесет и три лв. и 56
ст.).
- фактура № *********/19.10.2015 г., с падеж
на плащане 03.11.2015 г., за отчетен период от 14.09.2015 г.до 13.10.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 83.3 лв. (осемдесет и три
лв. и 30 ст.);
Длъжникът не
изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Д.Г.Д. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и мораторна лиха за забава,
начислена върху главницата по фактура № *********/19.10.2015г., в размер на
37.27 лв., за период от 04.11.2015 г. до 18.12.2017 г.
Претендираната
сума в размер на 433.50 лв., посочена като главница била формирана като сбор от
предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на 172.67 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги с номер М 3255219/19.07.2012 г., сумата в размер на 223.56 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор М3255219/19.07.2012 г. и мораторната лихва за периода 04.11.2015г. –
18.12.2017г., в размер на 37.27 лв., начислена върху главницата по фактура №
*********/19.10.2015г.
В случая,
клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Клаузата за неустойка фигурира в представените
с исковата молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и гласи „в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.”.
Основанието за
прекратяване на договора следвало и от чл.27.2 и чл. 54. от ОУ на мобилния
оператор, в които е посочено, че «Мобилтел» има право да ограничи достъпа до
част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: чл.54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане.„ За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението
от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури довело до
прекратяването на индивидуалните договори на ответника Д.Г.Д. и до
начисляването на договорна неустойка. Ответникът се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС), «Мобилтел» има право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.б. «Мобилтел»
има право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи
условия.
Съгласно чл.
26.5. «Мобилтел» предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените
договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора, е обусловило правото на «Мобилтел» /чл.54 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.Г.Д.. Това можело да стане при
неплащане на дължими суми след изтичане срока заплащане.
Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение
за неизпълнение- неустойка, по цитирания договор. Обезщетението за неизпълнение
било начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично
посочено раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите -„В
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина
или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на
договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за
съответната SIM карта до
изтичане на посочения в договора срок".. „Т.нар. неустойка има
обезщетителен характер, а не санкционен.
Твърди още, че
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на договора «Мобилтел» уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният
случай ответникът Д.Г.Д. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е
предоставените му мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му фактури, които, не са заплатени в срок.
Ищецът моли
съдът да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение Д.Г.Д.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца, в размер на 433.50 лв., от които 172.67 лв. — главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор №
М3255219/19.07.2012г., неустойка в размер на 223.56 лв. дължима по предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва, начислена
върху главницата по фактура № *********/19.10.2015г., за периода 04.11.2015г. –
18.12.2017г., в размер на 37.27 лв. Претендира и за направените разноски.
Ответникът Д.Г.Д.
в законоопределения едномесечен срок е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с
който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца
за сключен между страните договор потребление
на мобилни услуги, а още по малко да е ползвал такива. Не е ползвал услуги за посочения период и не дължи
сумите, описани като потребление по изброените фактури. Позовава се и на
изтекла погасителна давност за част от сумите, посочени в исковата молба. Моли
съдът да отхвърли иска като неоснователен, ведно с произтичащите от това правни
последици и дължими разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с която
взема становище по основателността на предявения иск. Претендира за направените
в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 267/2018г. по описа на СтРС, се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 162/12.01.2018г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Д.Г.Д. да заплати на кредитора „МОБИЛТЕЛ” ЕАД София сумата
от 172.67 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуги по Договор №
М3255219/19.07.2012г., по издадени фактури №
*********/17.04.2015г.; №
*********/19.05.2015г.; № *********/20.06.2015г.;№ *********/17.07.2015г.; №
*********/18.08.2015г.;№ *********/17.09.2015г.;№ *********/24.09.2015г.;
*********/19.10.2015г., сумата 223.56
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата 37.27 лв. –
мораторна лихва за вземането по ф-ра № *********/19.10.2015г. за периода 04.11.2015г.
- 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.01.2018г.
до окончателното плащане, както и сумата от 205 лв., разноски по делото. В
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът писмено е възразил срещу, издадената
заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК заявителя предявява настоящия
установителен иск.
Правното
твърдение на ищеца е, че вземането му произтича от договор за далекосъобщителни
услуги М3255219/19.07.2012г.. По делото е представен договор от
19.07.2012г., сключен между „Мобилтел”
ЕАД и Д.Д., ведно с Приложение № 1 относно условия за тарифно обвързване. Представени
са и фактури № *********/17.04.2015г.; №
*********/19.05.2015г.; № *********/20.06.2015г.;№ *********/17.07.2015г.; №
*********/18.08.2015г.;№ *********/17.09.2015г.; *********/19.10.2015г., относно
предоставени на ответника далекосъобщителни услуги за периода 14.03.2015г. –
13.10.2015г.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед
на конкретните твърдения на страните. Видно от договор за мобилни услуги, ведно с приложението към него, и от
представените данъчни фактури за далекосъобщителни услуги, се установява, че между
страните е бил налице валидно сключен
договор за далекосъобщителни услуги. Правоотношенията между ищеца и
ответника са уредени от сключения между тях договор, от който са произтекли
насрещните права и задължения и за двете страни по тях. За предоставените на ответника услуги по процесния договор ищецът е издал
фактури, като задължението за плащане на цената е в тежест на ответника.
Липсват доказателства, установяващи, че ответникът е изпълнил
задължението си по договора за заплащане в срок на предоставените услуги. Ето
защо, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца цената на ползваните
от него далекосъобщителни услуги, за което са налице издадени фактури, в
претендирания размер от 172.67 лв. Предявеният установителен иск в тази част се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на
вземането се явява неоснователно. В конкретния случай, приложима по отношение
на давностния срок, се явява разп. на чл. 111,б.”в” от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е уговорен
в общите условия – 15 дневен срок след издаване на фактурата. Или падежът на първата по ред във времето фактура
№ *********/17.04.2015г. е на 02.05.2015г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което вземането
не е погасено по давност.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 37.27 лв. по вземането
по фактура № *********/19.10.2015г. за периода 04.11.2015г. – 18.12.2017г. Няма
данни ответникът да е заплатил главницата по процесната фактура, поради което
дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане за периода – датата на падежа на
плащането 04.11.2015г. до исковата дата 18.12.2017г. След служебно изчисление
на дължимото обезщетение съдът намира, че дължимата сума е в размер на 17.97
лв., до какъвто размер следва да бъде уважен и установителния иск в тази част.
Ищецът наред с неплатената
главница, претендира в настоящото производство и неустойка, в размер на 223.56
лева за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги,, на
осн. чл. 54, 1 от Общите условия на оператора и потребителите на
далекосъобщителни услуги, за която сума е налице фактура №
*********/24.09.2015г. Видно от посочената разпоредба, Операторът
има право да прекрати едностранно договора при неплащане на дължими суми от
страна на потребителя след изтичане срока за плащане. Според ищеца, размерът на
дължимата неустойка е сумата от всички стандартни месечни абонаментни такси,
дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения срок
на ползване. По настоящото дело не са
представени никакви доказателства изявлението
на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до ответника, за да е
налице основание за търсене на неустойка.Липсват данни, че договорът е
предсрочно прекратен. Отделно от това,
следва да се посочи, че прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните такси за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др. Ето защо, претенцията, касаеща неустойка за предсрочно прекратяване на
процесния договор, се явява неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита,
че следва да признае за установено по отношение на Д.Г.Д., че дължи на
„Мобилтел”, с ново име „А1 България” ЕАД, гр. София, сумата в размер на 172.67
лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор №
М3255219/19.07.2012г.,за което вземане са издадени ф-ри № *********/17.04.2015г.; № *********/19.05.2015г.; №
*********/20.06.2015г.;№ *********/17.07.2015г.; № *********/18.08.2015г.;№
*********/17.09.2015г.; *********/19.10.2015г., както и сумата от 17.97
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сума по ф-ра №
*********/19.10.2015г. за периода 04.11.2015г. – 18.12.2017г.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца, съразмерно с уважената част от иска, направените по настоящото дело
разноски– сумата от 90.15 лв., както и направените в заповедното производство
разноски – 90.15 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ А1 България “ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от
Александър Димитров и Младен Маркоски, сумата
от 172.67 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
Договор № М3255219/19.07.2012г., за което вземане са издадени ф-ри № *********/17.04.2015г.; № *********/19.05.2015г.; №
*********/20.06.2015г.;№ *********/17.07.2015г.; № *********/18.08.2015г.;№
*********/17.09.2015г.; *********/19.10.2015г., ведно със законната лихва считано от 10.01.2018г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 17.97
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сума по ф-ра №
*********/19.10.2015г. за периода 04.11.2015г. – 18.12.2017г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 162/12.01.2018г. по
ч.гр.д. № 267/2018г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения по чл. 422 от ГПК иск да се признае за установено,
че Д.Д. дължи на «А1 България “ ЕАД, гр. София, сумата 223.56 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М
3255219/19.07.2012г. по ф-ра № *********/24.09.2015г., както и за сумата над
17.97 лв. до претендираните 37.27 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане по ф-ра № *********/19.10.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ А1 България “ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден,
ул. Кукуш № 1, представлявано от Арександър Димитров и Младен Маркоски, сумата от 90.15 лв., представлаваща направени
по заповедното производство разноски, както и сумата от 90.15 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: