№ 282
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина М. Събева
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500208 по описа за 2021 година
на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 287363/07.12.2020 г., депозирана от
„Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6, чрез адв. Е. Т., срещу Решение № 261094/09.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 4717/2019 г. на ВРС, ХХХIХ състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника „Изолации" ЕООД срещу ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество 2,844% от стойността на СМР в общ размер 611 557,97 лева без вкл. ДДС за
довършването на общите части на сграда, находяща се в ***, построена в поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, за разликата над 3772,61 лева с вкл. ДДС до
пълния предявен размер от 20871,24 лева с вкл. ДДС.
Твърди се на първо място недопустимост на първоинстанционното решение,
доколкото в диспозитива му липсва произнасяне по предявения от ищцовото дружество
главен иск с правно основание чл. 62, вр. чл. 61, ал.1 ЗЗД. Застъпва се становище за
допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
свързани с липсата на ясни указания към страните за подлежащите на доказване факти,
съобразно опредЕ.та от съда правна квалификация на иска. Излага се, че районният съд
незаконосъобразно е отказал да назначи повторна СТЕ, след като заключенията на
първоначалната и двете допълнителни СТЕ са били надлежно оспорени от ищцовото
дружество. Сочат се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, сред които неправилно квалифициране на претенцията на ищеца като такава по чл. 59
1
от ЗЗД, неправилно определяне на притежаваните от ответника идеални части от общите
части на сградата в нарушение на чл. 40 от ЗС, както и липса на съпоставка между размера
на обогатяването и този на обедняването, доколкото на присъждане подлежи по-малката от
двете величини.
Оспорва се и възприетото от ВРС, че не всички от процесните строително-монтажни
работи касаят общите части на сградата. Твърди се и необоснованост на решението, като се
излагат подробни съображения в тази насока.
Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на ВРС, който да се произнесе по допустимостта и
основателността на предявения като главен иск по чл. 62, вр. чл. 61, ал.1 ЗЗД. В случай, че
въззивният съд не възприеме становището за недопустимост на обжалваното решение, се
моли за отмяна на последното и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло
предявеният като главен иск по чл. 62, вр. чл. 61, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност се
моли за уважаване в пълен размер на предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ЛЮБ. Г. Ж., чрез пълномощника си адв. С.Л., е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност. Сочи, че доколкото ВРС се е произнесъл по въведените от ищеца
основание и петитум, решението е допустимо. Излага, че докладът по делото е пълен и
подробен, отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК, като не е налице несъответствие
между посочената в доклада правна квалификация на иска и тази, отразена в решението.
Сочи, че обжалваният съдебен акт е обоснован, както и че не са налице твърдените във
въззивната жалба пороци, касаещи правилността на решението. Възразява срещу
допускането на повторна СТЕ. Счита, че не е налице процесуално нарушение, допуснато от
ВРС, обуславящо допускане на нова СТЕ във въззивното производство. Твърди, че вещото
лице по назначените първоначална и две допълнителни СТЕ при изготвяне на заключенията
си е взело предвид всички представени по делото доказателства. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част и присъждането на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Изолации" ЕООД, евдовно призована, се
представлява от адв. Е. Т.. Поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в същата.
В съдебно заседание въззиваемият ЛЮБ. Г. Ж., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. С.Л.. Оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Изолации" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6,
ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 62, вр. чл. 61, ал.1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 871,24 лева с вкл. ДДС, представляваща 2,844% от стойността на СМР в
общ размер от 611 557,97 лева без вкл. ДДС за довършването на общите части на сградата,
находяща се в ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на
исковата молба – 26.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба вх. № 22335/26.03.2019 г., уточнена с
молба вх. № 22941/28.03.2019 г. и молба вх. № 28770/18.04.2019 г.: ответникът е собственик
на самостоятелен обект в жилищната част на сграда, находяща се в ***, построена в
поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно: апартамент № 18 на
етаж 6, с площ от 101,76 кв. метра, ведно с прилежащото избено помещение № 15 с площ
2
от 2,78 кв.м. и съответните идеални части от общите части от сградата, представляващ СОС
с идентификатор ***.1.114 по КК и КР на гр. Варна. Вземанията на ищеца произтичат от
извършени СМР за довършването на общите части на сградата, находяща се в ***,
построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, в която сграда
ответникът е етажен собственик и притежава идеални части от общите части на сградата,
съответни на притежаваните самостоятелни обекти. За довършване на жилищната част от
сградата, която е била изградена до степен „груб строеж“ и за което е съставен
акт обр.14/31.10.2007 г., е регистрирана ЕС с административен адрес: ***, с управител В. Х.
Я.. По решение и възлагане на собствениците е изготвена количествено-стойностна сметка
на необходимите довършителни СМР на сградата на стойност 919 496,39 лева. На
22.10.2013 г. било проведено ОС на ЕС, като е взето влязло в законна сила решение да бъдат
извършени необходимите СМР до пълно завършване на сградата, и е одобрена оферта на
стойност 752 586 лева на „Изолации“ ЕООД, което дружество е избрано да ги извърши. На
ОС на ЕС, проведено на 26.11.2013 г., е утвърдено разпределението на площите на
самостоятелните обекти и прилежащите им идеални части, като е определен делът на всеки
собственик за полезните и необходими разноски. С решение от 11.02.2014 г. е определен
състав от трима собственици, които да оперират с общата сметка за разплащане на
строителството. Всички СМР подлежали на заплащане след приемането им с Акт протокол
образец 19, подписан от лицето, упражняващо строителен надзор, и с протоколи,
съдържащи справки за дължимите от всеки собственик суми за приетите СМР. В
изпълнение на решенията на ОС на ЕС всеки собственик на обекти в сградата, с изключение
на ответника, е сключил индивидуален договор за строителство по образец, предварително
одобрен от ОС на ЕС. По силата на договорите, строителят се задължил да изпълни всички
СМР, подробно описани в Приложение №1 към договора, и да предаде напълно завършен
обект с подписан Акт обр. 15, а възложителите да заплатят пълната стойност на СМР,
извършени в собствените им самостоятелни обекти, както и част от стойността на СМР в
общите части на сградата, съответстваща на процентния дял на прилежащите идеални части
от общите части на сградата за съответния самостоятелен обект. С нотариални покани
от 07.08.2014 г. и 14.12.2015 г., връчени от нотариус Б. В., per. № 124 на НК,
ответникът Л.Ж., в качеството му на проектант на сградата и собственик на обект в нея, е
поканен за съставянето и подписването на Приложение № 10 към
чл. 7, ал. 3, т. 10 (Образец 10) и Приложение № 11 към чл. 7, ал. 3, т. 11 (Образец 11) от
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от МРРБ. Поради неявяването на посочените в поканите дати на
трима от собствениците на обекти, в т.ч. и на ответника, е приложена процедурата по
чл. 170, ал. 2 ЗУТ и чл. 5, ал. 2-5 от Наредба № 3/2003 г. на МРРБ, съгласно която липсата на
подпис на поканена, но неявила се страна, се замества от органа, издал разрешението за
строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице. На 07.01.2016 г. при прилагане на
тази процедурата са съставени акт обр. 10 и акт обр. 11 за установяване състоянието на
строежа при приемането му от новия строител „Изолации" ЕООД - избран от Общото
събрание на Етажната собственост да продължи строителството. От този момент строителят
„Изолации" ЕООД е започнал да изпълнява възложените му задължения за довършване на
сградата по договорите за строителство, сключени със собствениците. Съгласно
уговореното, „Изолации" ЕООД е извършило всички необходими СМР за довършване на
етап втори - жилищна част на сградата, с всички самостоятелни обекти, намиращи се в тази
част, включително и обекта на ответника. На 02.11.2017 г. е съставен Акт обр. 15 за
предаване на строежа от строителя на възложителите, подписан от лицата, упражняващи
строителен надзор, и от собствениците, сключили индивидуален договор за строителство с
изпълнителя. С акта е установено, че строежът е изпълнен съгласно одобрените
инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и 3 ЗУТ и условията
на договорите за строителство и че строителната документация, която е неразделна част от
3
акта, в достатъчна степен характеризира изпълнението на строителството. След предаване
на строежа от изпълнителя "Изолации" ЕООД са съставени три броя протоколи обр. 19 за
установяване обема и стойността на извършените СМР. Делът на всеки собственик от
стойността на приетите СМР е изчислен на база решението на Общото събрание на ЕС
от 26.11.2013 г. за разпределение на площите и прилежащите им идеални части от общите
части. За изчислените на тази база дялове строителят е издал данъчни фактури за дължимите
от всеки собственик суми за извършените СМР в неговия обект, включващи и припадащия
му се дял от стойността на СМР за довършване на общите части на сградата. Навежда
доводи, че влезлите в сила решения на ОС на ЕС за възлагане на строителството и за
разпределение на дяловете в общите части на сградата са задължителни за всички и имат
значението на одобрение по смисъла на чл. 62 ЗЗД от собствениците на обектите в сградата,
в чиято полза е извършена работата. Довършителните работи, извършени от „Изолации''
ЕООД са извършени надлежно в съответствие с действащите технически изисквания,
съгласно одобрените инвестиционни проекти и условията на договорите за строителство, за
което свидетелства издаденото Разрешение за ползване на сградата с № СТ-05-936
от 31.07.2018 г. Стойността на всички СМР, изпълнени от ищцовото дружество за
довършване само на общите части на сградата, в която се намира и собственият на
ответника апартамент, е 611 557,95 лева без вкл. ДДС. Съобразно решението на ОС на ЕС,
прилежащите към обекта на ответника идеални части от общите части на сградата
е 2,844%, което съотнесено към стойността на всички извършени СМР, съответства на
сумата в размер на 17 392,71 лева без вкл. ДДС или 20 871,24 лева с вкл. ДДС. За тази сума
ищцовото дружество е издало на ответника данъчна фактура № 871 27.11.2017 г. с вкл. ДДС.
Фактурата е предявена за плащане, но въпреки това ответникът не е заплатил припадащата
му се част от разходите.
С оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната
сфера на всяка от страните, моли за уважаване на исковете.
В срока на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Оспорва заложените
в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Навежда доводи за
незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС по Протокол № 1/22.10.2013 г. за
извършване на необходимите довършителни СМР на сградата, за избор на „Изолации"
ЕООД да изпълни необходимите довършителни СМР, както и да бъдат подписани
индивидуални договори между собствениците и „Изолации" ЕООД за довършителни СМР
на етап втори, тъй като са взети в нарушение на правомощията на ОС и на чл.16, ал. З
ЗУЕС. Сочи, че жилищната част на сградата - етап втори, представлява незавършен строеж,
за който до въвеждането му в експлоатация се прилага ЗУТ. Собствениците на обекти в
сградата, построена на етап "груб строеж" са възложители по смисъла на чл.161 ЗУТ и
следователно участници в процеса на строителството, съгласно чл.160 ЗУТ. ОС на етажната
собственост и органът на управление на същата не са сред изброените и нямат качеството на
участници в строителния процес, поради което нямат правомощието да представляват
възложителите - собственици на самостоятелни обекти в сградата, до въвеждането й в
експлоатация при вземане на решения, свързани със сключване на договори за строителство,
договори за инвеститорски контрол, договор за строителен надзор, авторски надзор,
приемане на СМР, участие в процедури по съставяне на актове и протоколи по време на
строителството по реда на Наредба № 3/831.07.2003 г. от името на възложителите без
изрично упълномощаване. Решенията са взети извън компетентността на ОС на ЕС и ЗУЕС
е неприложим (по отношение на кворум и мнозинство за вземане на решенията) и всички
решения, касаещи процеса на строителство, което се извършва при спазване на разпоредбите
на ЗУТ, следва да се вземат със 100% идеални части от общите части на сградата. В
условията на евентуалност, ако се приеме, че в сграда, построена на етап „груб строеж",
вземането на решение да бъдат извършени необходимите довършителни СМР, но само по
4
отношение на общите части, е от компетентността на ОС на ЕС и попада под разпоредбите
на ЗУЕС, твърди, че тези разходи са „полезни разходи“ по смисъла на § 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на ЗУЕС и съгласно чл.17, ал.2, т.3 ЗУЕС, решението на
Общото събрание на ЕС за извършването им следва да се вземе с мнозинство не по-малко
от 75 % идеални части от всички общи части, каквото не било налице. Оспорва начина
на площообразуване, като твърди, че към апартамент № 18 принадлежат 2,5625% идеални
части от общите части на сградата. Оспорва, че ищецът е започнал извършването на
довършителните работи след 07.01.2016 г., когато са съставени акт обр.10 и акт обр.11 по
Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Твърди, че такива са извършвани и преди това в нарушение на ЗУТ. Твърди,
че в качеството му на проектант на сградата и собственик на обект в нея, се е явил
на 07.01.2016 г. за съставянето и подписването на Акт. обр.10 и Акт обр.11 по Наредба №
3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, но е отказал да ги
подпише, тъй като на строежа се извършвали СМР без да се упражнява авторски надзор в
съответствие с чл.162 ЗУТ. Сочи, че констативният акт за установяване на годността за
приемане на строежа - Акт обр.15 от 02.11.2017 г., не е подписан от проектантите на
съответните части, както и собственици на самостоятелни обекти: К., Ж., Ч. и Ц.
С.. Оспорва протокол № 1, Протокол № 2 , Протокол № 3, Протокол обр. 19
от 27.11.2017 г. за установяване завършването и заплащането на видове строителни и
монтажни работи досежно посочените количества, единични цени, начин на формирането
на единичните цени, обща стройност, съответствие на СМР с одобрената проектна
документация, съответствие на вложените материали. Оспорва действителното извършване
на видовете СМР по отношение на общите части на сградата, периода на извършването им,
като твърди, че голяма част от описаните СМР се отнасят до довършителни работи в
самостоятелни обекти - апартаменти. Оспорва
обстоятелството, че фактура № 871/27.11.2017 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца,
че е включена в дневниците на покупко-продажби и е внесено дължимото ДДС
от 3478,54 лева. Оспорва СМР да са извършени надлежно в съответствие с действащите
технически изисквания, съгласно одобрените инвестиционни проекти и условията на
договорите за строителство.
Моли поради изложените съображения исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
За безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните съдът
приема, че ответникът е собственик на СОС с идентификатор № ***.1.114 по КК и КР на гр.
Варна, представляващ апартамент № 18 на етаж 6, с площ от 101,76 кв. м, ведно с
прилежащото избено помещение № 15, с площ от 2,78 кв.м, и съответните идеални части от
общите части от сградата, находяща се в ***, построена в поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
От Нотариален акт № 124, том II, рег.№ 4323, дело № 272/16.11.2007 г. е видно, че
„Екострой Костадинов“ ЕООД продава на ответника гараж № 6 (изграден в груб строеж) с
обща застроена площ 19,69 кв.м, находящ се и разположен в изградената в груб строеж в гр.
Варна, на ъгъла, образуван между *** и ***, УПИ № II-223, 238, 239, като първи етап на
строителството на част на сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост, с първи етап на строителството, завършено в груб строеж: част за обществено-
обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост, както и безсрочно право на строеж
върху повърхността на дворното място за изграждане на апартамент №18 с обща застроена
площ 101,76 кв.м, заедно с изба № 15 с обща застроена площ 2,78 кв.м, част от втори етап на
5
строителството - жилищна част.
Представено е Разрешение за строеж №23/07.03.2006 г., издадено от Община Варна,
за извършване на строеж - Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост, находяща се в УПИ № II-223, 238, 239, кв.121, 7 м. р., ***, гр. Варна. Първи етап
- част обществено-обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост – технически
проект. Втори етап - жилищна част – идеен проект. Възложител и строител - „Екострой
Костадинов“ ЕООД; консултант строителен надзор – „Корект 99“ ООД.
Съгласно Акт за приемане на конструкцията от 31.10.2007 г., носещата конструкция
на строежа е в състояние да понесе по време на последващо изпълнение на СМР, както и
при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания, съгласно
проекта и действащата нормативна уредба. Актът е подписан от проектант-консултанта,
техническия ръководител и СН по част конструктивна.
С Приемо-предавателен протокол от 11.03.2016 г., на член на УС на ЕС на строеж
Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост, втори етап - жилищна
част, находяща се в УПИ № II-223, 238, 239, кв.121, 7 м.р., *** № 1, гр. Варна, са предадени
Акт образец № 10 от 07.01.2016 г. и Акт образец № 11 от 07.01.2016 г.
С Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради
смяна на участници в строителния процес (строителя) от 07.01.2016 г. е установено
състоянието на втори етап от строежа. Актът е подписан от всички участници с изключение
на проектантите. В акта са отразени изпълнените СМР по одобрен проект, като е
констатирано, че изпълнени СМР в отклонение от одобрен проект няма. Посочени са видът
и количеството доставени материали.
С Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството от 07.01.2016 г., е установено състоянието на втори етап от строежа във
връзка с продължаване на СМР. Отразени са изпълнените СМР по одобрен проект.
Констатирано е, че изпълнени СМР в отклонение от одобрен проект няма; извършени
работи, които подлежат на събаряне или ремонт, няма. Актът е подписан от всички
участници с изключение на проектантите.
С Констативен акт образец №15 от 02.11.2017 г. за установяване годността за
приемане на строежа, извършен от ищеца, е прието, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ,
условията на договорите за строителство, както и че наличната строителна документация в
достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
С Решение за ползване № СТ-05-93/31.07.2018г., издадено от ДНСК, е разрешено
ползването на строеж: сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост - II етап - жилищна част, съдържаща 23 апартамента, 5 ателиета, 4 магазина, 3
козметични студиа, 1 офис, 1 кафе, 1 амбулатория за специализирана медицинска помощ, 1
медико-техническа лаборатория, портиерно помещение, склад и аусгус, с местонахождение
УПИ № II-223, 238, 239, кв.121, 7 м.р., ***, гр. Варна. Отразено е, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти, Разрешение за строеж № 23/07.03.2006
г., Протокол обр.2/11.04.2006 г. за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, с констатации от извършени проверки при достигане
на контролираните проектни нива.
От ищеца е издадена Фактура № **********/27.11.2017 г. с получател ответника за
сумата от 20 871,24 лева с вкл. ДДС и основание: извършени СМР на обект ***.
От Протокол от ОС на ЕС, проведено на 22.10.2013 г., се установява, че са взети
решения за извършване на довършителни работи по сградата, с оглед въвеждането на
същата в експлоатация и издаване на разрешение за ползване. Одобрена е оферта на
„Изолации“ ЕООД, като ищецът е избран да извърши довършителните работи. Отразено е,
6
че поради несъбиране на необходимия кворум от 67% ид. ч. от общите части на сградата,
провеждането на събранието е отложено с един час.
От Протокол № 2/26.11.2013 г. от ОС на собствениците на обекти в сграда за
обществено предназначение и обитаване с адрес: гр. Варна, *** 1-3, се установява, че с
решение е одобрено площообразуването
на сградата. Отразено е, че съобразно площообразуването, ответникът притежава 2,844% ид.
ч. от общите части на сградата. Взето е решение да се сключват индивидуални договори
между строителя и етажните собственици.
От Протокол № 6 от 24.04.2014 г. е видно, че е взето решение, с което е приет
окончателен вариант на договора, който всеки собственик на обект следва да сключи със
строителя за завършване на ЕС.
Представени са Протоколи обр. 19 №№ 1, 2 и 3 от 27.11.2017 г. за установяване
завършването и заплащането на видове строителни и монтажни работи с възложител
собствениците на ЕС и изпълнител ищеца. Протоколите са подписани от УС на ЕС,
строителен надзор „Инекс консулт“ ООД, техническия ръководител и строителя.
В Констативен протокол от 23.04.2015 г., подписан от проектантите по част
архитектура, конструкции и част ОВК, е отразено, че на строежа се извършват СМР от
ищеца. Съставителите на протокола са издали Заповед от 23.04.2015 г., с която нареждат
незабавното им спиране на строеж втори етап - жилищна част.
С нотариална покана от 30.07.2015 г. В. К., Л.Ж. и В. Ч., в качеството си на
собственици на самостоятелни обекти в сграда в строеж (невъведена в експлоатация) – етап
2 – жилищна сграда от сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване, с
трафопост, находяща се в УПИ № II-223, 238, 239, кв.121, 7 м.р., ***, гр. Варна, уведомяват
„Изолации“ ЕООД, че не желаят да скючват с дружеството договори, с които да му възложат
извършване на СМР за довършване строителството на жилищната част на сградата, както
относно собствените си недвижими имоти, така и по отношение на общите части на
сградата, съответни на притежаваните от тях обекти. Поканата е връчена на адресата чрез
управителя на дружеството срещу разписка на 05.08.2015 г.
С нотариална покана от 03.11.2017 г. В. К., Л.Ж. и В. Ч., в качеството си на
собственици на самостоятелни обекти в сграда в строеж – етап 2 – жилищна сграда от
сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване, с трафопост, с адрес: гр. Варна,
*** № 1-3, изпращат на „Инекс консулт“ ООД, в качеството му на дружество, извършващо
строителен надзор на обекта, във връзка с инициирана от същото процедура за съставяне и
подписване на Приложение № 15 (Акт обр. 15) – „Констативен акт за установяване на
годността за приемане на строежа“, мотивиран отказ за подписване на горното Приложение,
обосновано с: липса на договори, с които да са възлагали извършването на строителството
на „Изолации“ ЕООД, или с които да са упълномощавали други лица за сключване на такива
договори; липсата на своевременно съставени и подписани актове обр. 10, 11 и 12;
извършено строителство без надлежно възлагане по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ от страна на
посочените собственици; осъществено строителство без възлагане извършването на
задължителен авторски надзор на проектантите по части архитектура, ОВК, ВиК и Ел.;
осъществено строителство в несъответствие с одобрения инвестиционен проект, без
съгласуване с проектантите, както и с посочените собственици. Изрично е посочено, че
подателите не приемат изпълнението на строежа.
Видно от писмо вх. № 14846/20.02.2020 г. от СГКК – Варна,
относно площообразуването в обекта, със същото е представена Таблица за разпределение
на обектите, като за ап. №18 са посочени 1,2211% ид. ч. от общата част на сградата.
От Заповед № 2/16.02.2015 г. и Заповед № 3/16.02.2015 г. се установява, че
технически ръководител на строежа е Т. Щ. Т.ов.
7
Видно от Акт образец 12 от 20.08.2016 г., Акт образец 12 от 18.05.2016 г., Акт
образец 12 от 15.04.2016 г., Акт образец 12 от 25.08.2016 г., Акт образец 12 от 05.06.2017 г.,
Акт образец 12 от 25.06.2017 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, със същите се удостоверява, че са постигнати изискванията на проекта.
В подкрепа на твърденията си за извършени от него разходи ищецът
представя Договор № ПР-002/23.01.2015г., сключен с трето за спора лице за изработка,
доставка и монтаж на ПВЦ дограма, съгласно Оферта № 1/10.07.2014 г. на стойност 42 333
без вкл. ДДС. Офертата включва и монтаж на вентилируема окачена фасада. Представени са
предавателен протокол от 10.07.2015 г. за монтиране на дограмата, както и Фактура №
**********/02.02.2015 г., Фактура № **********/08.06.2015 г., Фактура №
**********/08.07.2015 г. за авансови плащания.
Представени са Акт образец 19 № 1/10.08.2015 г. за изпълнени услуги и издадена въз
основа на него Фактура № **********/11.08.2015 г.; Акт образец 19 № 2/10.11.2015
г.; Приемо - предавателен протокол от 10.11.2015 г.; Фактура № **********/12.11.2015 г.;
Оферта № 001/01.02.2016 г.; Фактура № **********/24.02.2016 г.; Фактура №
**********/23.03.2016 г.; Фактура № **********/25.07.2016 г.; Фактура №
**********/23.02.2017 г.; Акт образец 19 № 1/23.02.2017 г.; Оферта № 001/18.05.2016 г.; Акт
образец 19 № 1/08.12.2016 г.; Фактура № **********/17.06.2016 г.; Фактура №
**********/24.06.2016 г.; Фактура № **********/08.12.2016 г.
За опровергаване твърденията на ищеца относно стойността на вложените материали
(стоки) и извършените услуги, ответникът е представил Фактура № **********/27.12.2016
г.; Фактура № **********/16.12.2016 г.; Фактура № **********/13.07.2015 г.; Фактура №
**********/17.11.2016 г., Фактура известие № **********/27.09.2013 г. Представена е и
Фактура № **********/27.06.2016 г. с доставчик ЕТ „Марица-М Б. Михалков“ и получател
ищеца на стойност 10 000 лева с вкл. ДДС и посочено основание: плащане по договор за
изработка на асансьор за обект ***.
От Протокол № 2 за проведено ОС от 22.06.2020 г., ведно със Списък на
присъствалите, се установява, че е взето решение, с което са приети определените ид. части
от общите части на сградата въз основа на чл.17, ал. 4 и 5 ЗУЕС. Списъкът е подписан от
ответника Л.Ж.. Отразено е, че припадащите се на ответника идеални части от общите
части са 2,5625%.
По делото в първоинстанционното производство са допуснати една първоначална и
две допълнителни СТЕ.
Съгласно заключението по СТЕ вх. № 12796/13.02.2020 г., вещото лице, след
запознаване с материалите по делото, оглед и измервания в присъствието на представители
на двете страни и след справка в архива на Община Варна, дава заключение, че
довършителните работи в сградата отговарят по видове на посочените в исковата молба и
уточняващите към нея. Количествата са измерени на място. Посочено е, че за някои видове
работи не могат да се посочат количествата поради липса на конкретизиране в актовете в
кои точно части на строежа са били изпълнени. За други видове, явяващи се скрити СМР,
като ел. инсталация, ОВ инсталациите и др. подобни, при липса на Акт обр. 12 и/или
проектна спесификация, експертизата не може да определи изпълнението на видове и
количества СМР. Заключението се базира и на посоченото в акт обр. 10 и акт обр.
11. Вещото лице е определило стойността на посочените и извършени в обект: жилищна
сграда на *** - втори етап, строително-монтажни работи в размер на 324 323,97 лева без
вкл. ДДС, съответно 389 188,76 лева с вкл. ДДС.
В заключението по допълнителната СТЕ вх. № 40915/25.06.2020 г. вещото лице е
изчислило средната единична пазарна стойност на описаните в заключението по
първоначалната СТЕ СМР по пера: общо 310 694,05 лева без вкл. ДДС,
8
съответно 372 832,86 лева с вкл. ДДС. При направената съпоставка между цените,
претендирани от ищеца и отразени в акт 19 за извършените СМР, и цените, установени от
вещото лице, е констатирано наличие на разлика между същите, възлизаща на 16 355,91 лева
с вкл. ДДС.
Съгласно заключението по допуснатата втора допълнителна СТЕ вх. №
269844/01.10.2020 г., на база на представените по делото фактури за закупуване на
керамични плочки „Креатон“, каменна вата, EPS, на база на представените доказателства от
подизпълнителя за цената на самото поставяне, на труда и на монтажа, общата цена на
извършените СМР на окачена керамична фасада „Креатон“ е 70 084,50 лева без вкл. ДДС,
съответно 84 101,40 лева с вкл. ДДС. Вещото лице приема за достоверна единичната цена по
акт обр.19 – 175,00 лева/кв.м без вкл. ДДС, като цената включва доставка и монтаж на
всички компоненти на окачената керамична фасада: плочки, минерална
вата, EPS (пенополистирол), лепило на циментова основа.
В заключението по допуснатата пред настоящата инстанция СТЕ вх. №
10234/28.05.2021 г. вещото лице предлага пазарна стойност на действително извършените
СМР от списъка на претендираните такива на процесния обект в размер на 414 014,15 лева
без вкл. ДДС, съответно 496 816,98 лева с вкл. ДДС, в това число: в коридори, стълбище,
покриви, общи проводи – в размер на 142149,66 лева с вкл. ДДС; по фасадите на сградата –
в размер на 255 327,46 лева с вкл. ДДС. Определя процента на притежаваните от ответника
идеални части от общите части на сградата, съответно процента, с който собственикът на
апартамент № 18 Л. Ж. следва да участва в разпределението на разходите за общите части
на частта от сградата, попадаща в етап втори, на 2,5625%. Предлага закръглена пазарна
стойност на апартамент № 18 преди изпълнението на претендираните СМР в размер на
151 800,00 лева с вкл. ДДС и закръглена пазарна стойност на апартамент № 18 след
изпълнението на претендираните СМР - в размер на 174 500,00 лева с вкл. ДДС.
Становището на вещите лица по допуснатата пред въззивна инстанция тройна СТЕ
вх. № 23234/12.11.2021 г., което съдът кредитира като компетентно, детайлно и обосновано
изготвено, е, че съгласно Протокол обр. 19 № 1/27.11.2017 г., стойността на количеството
СМР е 175 351,94 лева без вкл. ДДС, като стойността на извършените от ищеца СМР е
78 812,98 лева без вкл. ДДС; съгласно Протокол обр. 19 № 2/27.11.2017 г., стойността на
количеството СМР е 422 070,18 лева без вкл. ДДС, като стойността на извършените от
ищеца СМР е 47 326,39 лева без вкл. ДДС; съгласно Протокол обр. 19 № 3/27.11.2017 г.,
стойността на количеството СМР е 14 135,84 лева без вкл. ДДС, като стойността на
извършените от ищеца СМР е 658,58 лева без вкл. ДДС. Определят процента на
притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, съответно
процента, с който собственикът на апартамент № 18 Л. Ж. следва да участва в
разпределението на разходите за общите части на частта от сградата от втори етап, на
2,5625%. Определят пазарна стойност на апартамент № 18, ет 6, ЗП 101,76 кв. м, *** № 1, гр.
Варна, преди изпълнението на СМР в размер на 126 740 лева с вкл. ДДС, и пазарна
стойност на същия след изпълнението на СМР - в размер на 142 339 лева с вкл. ДДС.
От заключението по допълнителната тройна СТЕ вх. № 983/14.01.2020 г. се
установява, че процентът на притежаваните от ответника идеални части от общите части на
сградата, съответно процентът, с който собственикът на апартамент № 18 Л. Ж. следва да
участва в разпределението на разходите за общите части на частта от сградата от втори етап,
определен съобразно разпоредбата на чл. 40 ЗС, е 2,5516%. В съдебно заседание на
24.01.2022 г. вещото лице М.А. пояснява, че тъй като цените на самостоятелните обекти в
сградата се определят на пазарен принцип и се договарят, в СТЕ не се използва термина
„ценообразуване“, а се използва термина „площообразуване“, където се определя идеално
число и съответната застроена площ и площ на общите части. Сочи, че не е използвано
ценообразуване, а площообразуване и поради принципа на математиката, че едно число,
9
когато се умножава и дели на едно и също число, резултатът не се променя. Счита, че най-
точно процентът е определен в предложения първи вариант на тройната СТЕ – 2,5625%.
Изтъква, че при втория вариант на изчисления се използва същото площообразуване, но
поради много малкото наслагване на сумите се получава разлика от 0,001%.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени
средства за установяване на вида и периода на извършените СМР чрез разпит на свид. Т. Щ.
Т.ов. От показанията на същия се установява, че заема длъжност технически ръководил при
ищеца от 2011 г. до настоящия момент и като такъв е изготвил протоколи образец 19 № 1, 2
и 3. Излага, че СМР по тези протоколи са извършени на *** № 1, втория етап, жилищната
част, от работници, назначени във фирмата и от външни фирми подизпълнители.
Количествата извършена работа са замервани от него в присъствието на инвеститорски
контрол. Той е съставител и на актове образец 12; това
са всички работи, които са подлежали на закриване, дали с
мазилка, гипсокартон или друго покритие. Тези строителни работи са извършени на ***,
също от служители на ищеца или от подизпълнители - в зависимост от вида дейност. При
замерването на извършени количества СМР участвали всички страни, които са ги
подписали. Изтъква, че не са подписани от проектант, защото тези актове не подлежат на
авторски надзор и подписването от проектант не е задължително. По обекта на *** били
изпълнени в цялост тухлените зидарии. По-голямата част от замазките били направени.
Топло и хидроизолационни работи по покриви и тераси били на 100 % завършени. Ищецът е
правил топло и хидроизолационни работи по покриви и тераси единствено където се е
налагало ремонт, ако някъде е имало разлепяне. Вътрешните ВиК инсталации - водопровод
и канализация, не били на 100% готови, техен служител е довършил работата по тях.
Тръбите и ел. захранването за климатичните съоръжения били направени. Част от външните
алуминиеви прозорци и врати не били монтирани, като профил и стъклопакети. Те
завършили цялостно фасадата. Довършили част от керамичната облицовка по фасадата. В
по-голямата си част всичко било изпълнено от предния строител. Със средства на ищеца
било монтирано фасадно скеле. Мачтовият подемник бил монтиран, когато приели обекта.
Топлоизолация, минерална вата и керамични плочи са доставяли на обекта. През 2017 г.
приключили с поставянето на керамичните плочи по фасадата. Свидетелят заявява, че
започнал да работи по обекта 2014 г.- 2015 г. Той съставил актовете за скрити
работи. Старият строител не е съставял акт образец 12 за извършените скрити работи.
Поставянето на фасадата се извършило от фирма подизпълнител по възлагане на дейността;
той приел работата заедно с инвеститорския контрол. При съставянето на акт образец 19
били взети предвид единствено действително извършените СМР; взети са предвид всички
съставени актове образец 12. Допустимо е да има разлика в количествата по акт образец 19 и
акт образец 12, тъй като има СМР, които са извършвани от предходни строители, преди
строителството да бъде възложено на ищцовото дружество. В протокол образец 19 са
включени само извършените от ищеца СМР. В протоколите образец 12 са включени
цялостно СМР на сградата, които подлежат на закриване, които са на цялата сграда,
извършени освен от ищеца и от предходните строители. Свид. е изготвил акт образец 12
поради липсата на друго лице, което да го изготви. Когато започнали работа по обекта, в
него не били всички керамични плочи и необходими материали за изграждане на фасадата.
Имало само една част керамика и една част топлоизолация, но не били налични всички,
които са необходими за довършване на фасадата. Липсващата дограма в сградата била
поставена преди завършването на фасадата. „Изолации“ ЕООД е закупило частично
каменната вата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
10
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.
В конкретния случай спорът се концентрира около въпросите за правната
квалификация на иска; за правилното определяне на притежаваните от ответника идеални
части от общите части на сградата; за размера на обогатяването на ответника и този на
обедняването на ищеца.
Възраженията за недопустимост на обжалвания съдебен акт, направени във
въззивната жалба, настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:
Определенято на правната квалификация на предявените искове е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право,
съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита, с оглед на всички права, претендирани от страните, и на всички
възражения (Решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. дело № 1585/2013 г., ВКС, IV ГО).
Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, той е длъжен служебно да посочи в доклада вярната правна
квалификация на всички правоотношения, предмет на делото.
Разпоредбата на чл. 62 ГПК гласи, че ако заинтересуваният е одобрил управлението
на работата, важат правилата за пълномощието. Видно обаче от нотариална покана от
03.11.2017 г. от В. К., ответника Л.Ж. и В. Ч., в качеството им на собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда, до „Инекс консулт“ ООД, в качеството му на
строителен надзор на обекта, подателите отказват да подпишат Приложение № 15 -
„Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа“, като изрично
заявяват, че не приемат изпълнението на строежа на подробно изложени основания. Както
вече беше посочено по-горе съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е длъжен служебно да
посочи в доклада вярната правна квалификация на всички правоотношения, предмет на
делото, поради което чл. 62 от ГПК се явява неприложим в конкретния казус.
Видно от нотариална покана от 30.07.2015 г., В. К., ответникът Л.Ж. и В. Ч., в
качеството си на собственици на самостоятелни обекти в сграда в строеж (невъведена в
експлоатация) – етап 2 – жилищна сграда от сграда за обществено-обслужващи дейности и
обитаване, с трафопост, находяща се в УПИ № II-223, 238, 239, кв.121, 7 м.р., ***, гр. Варна,
уведомяват „Изолации“ ЕООД, че не желаят да скючват с дружеството договори, с които да
му възложат извършване на СМР за довършване строителството на жилищната част на
сградата, както относно собствените си недвижими имоти, така и по отношение на общите
части на сградата, съответни на притежаваните от тях обекти.
При извършване на СМР по довършване на строителството на общите части на
сградата против волята на съсобственик, отговорността на последния може да бъде търсена
само по правилата на чл. 59 ЗЗД (така и в Решение № 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014
г., ВКС, II Г.О.).
Следва да се посочи, че първоинстанционният съд в мотивната част на решението е
обосновал неприложимостта по главния иск на нормата на чл. 62, вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД и
липсата на диспозитив с произнасяне по същата не би могла да се определи като порок,
водещ до недопустимост на решението.
11
Съдът не се е отклонил от заявените от ищеца фактически твърдения, а се е
произнесл в съответствие с тях, съобразно търсената защита на заявеното материално право
и с оглед данните по делото.
Отделно, дори да се приеме, че първоинстанционният съд е дал грешна правна
квалификация на главния иск – вместо иск с правно основание чл. 61, ал. 3 ЗЗД, го е
определил като иск по чл. 59 ЗЗД, не се касае за недопустимост на съдебния акт, тъй като
твърдените факти и обстоятелства са обсъдени. Обемът на отговорността по чл. 59 и чл. 61,
ал. 3 ЗЗД е еднаква и спорът се разрешава по реда на неоснователното обогатяване, т. е. по
реда на чл. 59 ЗЗД.
Относно притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата:
За установяването на притежаваните от ответника идеални части от общите части на
сградата пред настоящата съдебна инстанция са допуснати две съдебно-технически
експертизи, като изготвените по тях заключения съдът кредитира като компетентно
изготвени, подробни и обективни. Експертите и по двете са категорични, че процентът на
притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, съответно
процентът, с който същият като собственик на апартамент № 18 следва да участва в
разпределението на разходите за общите части на частта от сградата, попадаща в етап втори,
е 2,5625%.
Относно размера на обогатяването на ответника и този на обедняването на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, задължението на длъжника спрямо
кредитора е за по-малкото между обогатяването и обедняването, като се дължи обезщетение
до размера на обедняването. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е
дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях (Решение № 190 от
12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., ВКС, I ТО).
За да бъде извършена правилна съпоставка между размера на обогатяването и този на
обедняването, следва преди всичко да бъде определен правилно размерът на извършените от
ищеца СМР в рамките на етап втори от строителството на процесната сграда. За горното
съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по тройната СТЕ, допусната пред
настоящата инстанция, като компетентно изготвено и подробно обосновано. Със същото
размерът на горните СМР е определен на 152 157,54 лева с вкл. ДДС. Съответно сумата,
отговаряща на притежаваните от ответника идеални части, е 3899,04 лева; това е сумата, с
която ищецът се е обеднил, изпълнявайки строителството в частта от общите части,
съответна на притежавания от ответника обект.
Относно размера на обогатяването на ответника, същият е определен на 22 700 лева
със заключението на СТЕ вх. № 10234/28.05.2021 г. (закръглена пазарна стойност на
апартамент № 18 преди изпълнението на претендираните СМР - 151 800,00 лева с вкл. ДДС;
закръглена пазарна стойност на апартамент № 18 след изпълнението на претендираните
СМР - 174 500,00 лева с вкл. ДДС) и на 15 599 лева със заключението на тройната СТЕ
(пазарна стойност на апартамент № 18 преди изпълнението на СМР - 126 740 лева с вкл.
ДДС; пазарна стойност на същия след изпълнението на СМР - 142 339 лева с вкл. ДДС).
Доколкото и двете стойности са по-големи от сумата, с която ищецът се е обеднил, именно
последната е дължима от ответника съгласно нормата на чл. 59 ЗЗД.
Искът е основателен до сумата от 3899,04 лева с вкл. ДДС, като
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която същият е отхвърлен за
разликата над 3772,61 лева с вкл. ДДС до сумата от 3899,04 лева с вкл. ДДС, както и в частта
за разноските.
Поради основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за
присъждане на законна лихва върху горната сума.
12
Ищецът претендира единствено законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, на страните следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената и отхвърлена част от претенциите.
В първоинстанционното производство „Изолации“ ЕООД доказва с приложени по
делото платежни документи разноски в рамер на 3659,85 лева, от които: 874,85 лева –
държавна такса, 15,00 лева – такса за вписване на възбрана за обезпечаване на иска, 1170,00
лева – депозити за СТЕ, 1600,00 лева – платено по банков път адвокатско възнаграждение.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и проведените пет съдебни
заседания, съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете, на страната следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 683,71 лева за първа инстанция. Доказаните съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство са 2150,43 лева, от които: 417,43 лева – държавна такса, 690 лева –
депозит за СТЕ, 1043 лева – платено по банков път адвокатско възнаграждение. При
обжалван интерес от 17 098,63 лева и уважен такъв в размер на 126,43 лева, разноските,
които следва да бъдат присъдени на въззивната страна, са в размер на 15,90 лева.
Ответникът/въззиваем Л.Ж. доказва сторени съдебно-деловодни разноски в размер на
1510,00 лева пред първа инстанция, от които: 350,00 лева – депозит за допълнителна СТЕ, и
1160,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, както и в размер на 2600,00 лева
за въззивното производство, от които: 1500,00 лева – депозит за тройната СТЕ, и 1100,00
лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. Възражения за прекомерност не са
направени. Съобразно отхвърлената част от претенциите, на същия следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1227,91 лева за първоинстанционното производство и в
размер на 2580,78 лева – за въззивното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261094 от 09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4717/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, XXXIX състав, в частта, с която предявеният от
„Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6, срещу ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 20 871,24 лева (Двадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 24 ст.) с
вкл. ДДС, претендирана като част от стойността на извършените СМР за довършване на
общите части на сградата, находяща се в ***, построена в поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Варна, съответна на притежаваните от ответника обекти в сградата, е
отхвърлен за разликата над 3772,61 лева (Три хиляди седемстотин седемдесет и два лева и
61 ст.) с вкл. ДДС до размера от 3899,04 лева (Три хиляди осемстотин деветдесет и девет
лева и 04 ст.) с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г., до окончателното й изплащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 ЗЗД, ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
13
на „Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6, сумата от 126,43 лева (Сто двадесет и шест лева и 43
ст.) с вкл. ДДС (разликата над сумата от 3772,61 лева с вкл. ДДС до сумата от 3899,04 лева с
вкл. ДДС), представляваща част от стойността на извършените СМР за довършване на
общите части на сградата, находяща се в ***, построена в поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Варна, съответна на притежаваните от ответника 2,5625% ид. ч. от
общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261094 от 09.11.2020 г., постановено по гр. д. №
4717/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXIX състав, в частта, с която ЛЮБ. Г. Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден, на осн. чл. 59 ЗЗД, да заплати на „Изолации"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дубровник“ №
54, бл. 4, магазин 6, сумата от 3772,61 лева (Три хиляди седемстотин седемдесет и два лева
и 61 ст.) с вкл. ДДС, представляваща част от стойността на извършените СМР за довършване
на общите части на сградата, находяща се в ***, построена в поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, съответна на притежаваните от ответника
2,5625% ид. ч. от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която предявеният от „Изолации" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6,
срещу ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 20 871,24 лева
(Двадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 24 ст.) с вкл. ДДС, претендирана
като част от стойността на извършените СМР за довършване на общите части на сградата,
находяща се в ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, съответна на притежаваните от ответника обекти в сградата, е отхвърлен за разликата
над 3899,04 лева (Три хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и 04 ст.) с вкл. ДДС
до пълния претендиран размер от 20 871,24 лева (Двадесет хиляди осемстотин седемдесет и
един лева и 24 ст.) с вкл. ДДС, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 261094 от 09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4717/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, XXXIX състав, в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6, сумата от 699,61 лева (Шестстотин
деветдесет и девет лева и 61 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции, съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, „Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, бл. 4, магазин 6, да
заплати на ЛЮБ. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3808,69 лева (Три хиляди
осемстотин и осем лева и 69 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15