№ 20064
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110100397 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „А***** вземанията“
ЕАД срещу В. Н. Б. искове – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на парични задължения с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 вр. чл. 99 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 42298/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
58 състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 1 659,03 лева главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.08.2022 г. до окончателното плащане, 234,75 лева
договорна лихва за периода 13.10.2019 г. – 09.12.2021 г., 105,75 лева – законна лихва
за периода 10.12.2021 г. – 03.08.2022 г., които суми се претендират като дължими по
договор за кредит № CARD - //////13.10.2019 г., сключен между ответника и „БНП
************ С.А, клон България“, вземанията по който договор срещу ответника са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 13.10.2019 г. В. Н. Б., в качеството на кредитополучател, е
сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-///// с „БНП ************ С.А, клон България“, в
качеството на кредитор. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е
заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на
чл. 5 от ЗПК и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и
екземпляр от договора за кредит. Кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер. Картата позволява
чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез
терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез ATM или POS в
страната и чужбина. Преди използването на картата кредитополучателят е длъжен да я
активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта, посочена в
договора, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възникват към
1
момента на активиране на картата. Кредитополучателят има право да усвоява
предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на
револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на
тази услуга се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри
на транзакцията. Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържат от
размера на разполагаемия кредитен лимит. Кредитополучателят се е възползвал от
предоставения му револвиращ кредит като на 13.10.2019 г. посредством услугата
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора" е усвоил част
от отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно договора за кредит е подписано
приложение към договора за револвиращ кредит, с което са уговорени съответните
параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на
изплащане. Кредитополучателят в периода 13.10.2019 г. до 09.12.2021 г. е усвоил от
кредитната карта общата сума от 3000 лв. Съгласно Договора за кредит за ползването
на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на
кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35%. Договореният лихвен
процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на
ползването му. За ползването на картата картодържателят заплаща и такси съгласно
тарифата в договора. Кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и таксите
всеки месец, като с влизането в сила на новите размери кредиторът уведомява
кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, той трябва да
блокира картата си и да изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси
съгласно последното издадено месечно извлечение. Лихвата се начислява върху
сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на
извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде
погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На
посоченото основание на картодържателя е начислена лихва за ползване на кредита в
размер на 234,75 лв. за периода от 13.10.2019 г. до 09.12.2021 г. Подписвайки договора,
страните са договорили, че при условие че кредитополучателят не извърши плащане по
една или повече месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена
вноска. На посоченото основание на картодържателя е начислено обезщетение за
забава в размер на 105.75 лв., за периода от 10.12.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. На
10.12.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
БНП ************ С.А., клон България и „А***** вземания" ЕАД, по силата на който
вземанията, произтичащи от договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-///// от дата 13.10.2019 г. е
прехвърлено в полза на „А***** вземания" АД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал Файненс
С.А.- клон България с Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/СА80-///// от
22.12.2021 г., изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. Претендира
2
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове и твърди, че е заплатил
дължимите суми. Твърди, че клаузите, по силата на които ищцовото дружество
претендира акцесорните задължения са нищожни като неравноправни, а по отношение
на задължението за мораторна лихва твърди, че не е уведомен, че е изпаднал в забава,
поради което не дължи такава. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Договор за кредит № CARD-///// се установява, а и
между страните не е спорно, че на 13.10.2019 г. между В. Н. Б., като кредитополучател
и „БНП ************ С.А, клон България“, като кредитор е сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта. По силата на договора кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 3 000 лева, за финансиране на покупка на климатик на стойност 2 249 лв., за
който е сключена застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на стойност 359,84 лв,
като лихвения процент по кредита е 14,50 %, а годишният процент на разходите /ГПР/
- 15,51 %. Общата стойност на плащанията по кредита в размер на 2 974 лв. следвала
да бъде издължена на 20 бр. месечни погасителни вноски, по 148,70 лв. всяка.
Съгласно § 2, ал. 1 от представения на л. 28-34 по делото Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен между „БНБ
П************* С.А, клон България“, като продавач и „А***** вземанията“ ЕАД,
като купувач, продавачът се задължава да прехвърля и продава за всеки весец от срока
на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях.
Съгласно Приложение № 1, представено по делото (л.37) вземането на „БНБ
П************* С.А, клон България“ срещу ответника е прехвърлено на „А*****
вземанията“ ЕАД на 10.12.2021 г.
Съгласно Потвърждение за извършена цесия (л.35) цедентът „БНБ
П************* С.А, клон България“ е потвърдил извършената цесия на всички
вземания, индивидуализирани и подробно описани в Приложение № 1 от 10.12.2021 г.
и е упълномощил цесионера „А***** вземанията“ да уведоми всички длъжници по
вземанията, описани в приложението за извършеното прехвърляне.
Видно от уведомително писмо (л.40) и пощенски плик (л.42) до ответника е
изпратено уведомление за извършената цесия от упълномощения от цедента цесионер
на адреса, посочен в договора, но писмото се е върнало като непотърсено.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
(л.85-86) на 13.10.2019г. ответникът посредством услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньор на кредитора" е усвоил част от отпуснатия по Договор
за револвиращ кредит лимит в размер на 2,608,84 лева с код на усвояване CARD - /////,
с което са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния
лимит в размер на 3,000 лева. За периода 13.10.2019г. - 09.12.2021 г. е усвоен целия
кредитен лимит по процесния договор за револвиращ кредит. Размерът на неплатената
главница по процесния договор за кредит е 1,659,03 лева. Размерът на неплатената
3
договорна лихва по процесния договор за кредит е 234,75 лв., изчислена се за периода
от 13.10.2019г. до 09.12.2021 г. За периода от 10.12.2021г. до 03.08.2022г. размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата в размер на 1,659,03 лв. е 109,22
лева. За периода от 11.12.2021 г. до 03.08.2022 г. размерът на обезщетението за забава,
начислено върху задълженията към падежна дата 10.12.2021г. (1,893.78 лева) е 124,16
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано, че между
„БНБ П************* С.А, клон България“ и ответника В. Б. е било налице
правоотношение по договор за кредит, по силата на който дружеството е предоставило
на ответника заем в размер на 3 000 лв., като сумата е усвоена от него. Видно от
представените Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.
(л.28-34) и Приложение № 1 към него (л.37), вземането на „БНБ П************* С.А,
клон България“ срещу ответинка е прехвърлено на „А***** вземания“ ЕАД, като по
делото липсват доказателства за личното връчване на длъжника на уведомлението за
извършената цесия.
В тази връзка, съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е
достигнало до длъжника преди връчването на 25.04.2023 г. на неговия процесуален
представител на исковата молба и приложените към нея рамков договор за цесия и
приложение №1, ответникът следва да се счита за надлежно уведомен в съответствие с
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на възраженията на процесуалния представител на ответника за
нищожност на отделни договорни клаузи, съдът намира следното:
Видно от договора за кредит, ГПР по кредита е в размер на 15,51 %. Съгласно чл.
20 от договора ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погаси на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи съгласно условията на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С постановление на Министерския съвет на Република България, в сила от
01.07.2012 г., размерът на законната лихва е определен на 10 % (основен лихвен
процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта).
При съвкупната преценка на тези разпоредби и обстоятелството, че в договора за
кредит няма клаузи, които да уреждат скрито възнаграждение за кредитора и съответно
да обуславят включването на тези суми в ГПР, съдът намира, че ГПР в размер на 15,51
% съответства на действителния такъв и е в рамките на нормативно установения
размер.
Видно от договора за кредит, в него е уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) в
размер на 14,50 %. Съгласно чл. 14 за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му. Съгласно чл. 15 от договора
кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец.
Влизането в сила на новите размери на лихва и такси става след обявяването им от
кредитора на интернет страницата на банката и съобщаването им на
кредитополучателя. В случай че кредитополучателят не е съгласен с промените, той
4
трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си, по посочените в
последното издадено извлечение размери на лихва и такси.
Съдът намира за неравноправна клаузата на чл. 15 от договора, с която е
предвидена е възможност за едностранна промяна на лихвения процент и таксите от
страна на банката. С тази клауза се създава неравновесие в правата на страните по
договора, не са посочени конкретните обстоятелства, при които лихвата или таксите
могат да бъдат променяни едностранно от банката, нито е посочена формулата, по
която ще се променят. Налице е възможност банката да определи произволно начина
на изчисляване на лихвения процент и таксите, и едностранно да определи
съдържанието на договора. Тази клауза е включена в договора в нарушение на
принципа за добросъвестност, създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията и е във вреда на кредитополучателя. По изложените
съображения следва да се приеме, че клаузите на чл. 15 от договора е нищожни поради
неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (в този смисъл решение №
50053/18.07.2023 г. по гр.д. № 614/2022 г., II т.о. на ВКС).
В тази връзка съдът намира, че уговорката за лихва е израз на възмездния
характер на договора за кредит, поради което нищожност на договорна клауза, даваща
право на кредитора да променя едностранно лихвата по кредита, не обуславя
нищожност и на уговорката за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в
размер, точно определен към датата на подписване на договора, (в този смисъл
решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г., II т.о. на ВКС). Уговорената лихва
по договора е в размер на 14,50 % на годишна база, който размер съдът не намира за
прекомерен. По делото няма данни, включително и предвид размера на претендираната
договорна лихва за периода 13.10.2019 г. – 09.12.2021 г. – 234,75 лв., кредиторът да е
упражнил правото си едностранно да повиши размера на възнаградителната лихва,
поради което такава се дължи по кредита.
Съгласно чл. 17 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Съдът не намира цитираната клауза за неравноправна. В частта относно
регламентираната дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху забавената погасителна вноска, клаузата съответства на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
В частта относно настъпването на предсрочната изискуемост съдът също не
намира клаузата за неравноправна. Това е така поради обстоятелството, че в т. 18 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по
кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
5
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от
длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи
настъпването й. От дадените разяснения произтича извод, че предсрочната
изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден в чл. 17 от договора - като
последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не
е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Следователно
отсъствието на изискване за уведомяване на длъжника, за да настъпи предсрочната
изискуемост не води до нищожност на клаузата за предсрочна изискуемост (в този
смисъл решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г., II т.о. на ВКС).
Предвид изложеното, предявените искове са доказани по основание. Ответникът
не е ангажирал никакви доказателства за доказване на твърденията си за извършени от
него плащания.
Според заключението на вещото лице размерът на непогасената главница по
договора за кредит е в размер на 1 659,03 лв., поради което предявеният иск за
главница следва да бъде уважен изцяло. Върху сумата от 1 659,03 лв. се дължи
законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.08.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Според заключението на вещото лице размерът на непогасената договорна лихва
за периода 13.10.2019 г. – 09.12.2021 г. е 234,75 лв., поради което искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
Според вещото лице размерът на законната лихва за забава за периода 10.12.2021
г. – 03.08.2022 г. главницата (1 659,03 лв.) възлиза на 109,22 лв. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен в
предявения размер от 105,75 лв.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, същият има
право на разноски.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в размер на 141,36 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, или общо направените от ищеца разноски в исковото производство възлизат на
641,36 лв. Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в общ размер на
89,99 лв., от които 39,99 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 641,36 лв. разноски в исковото и 89,99 лв. разноски в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Б. с ЕГН: **********, че
има парични задължения към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК: *********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99,
6
ал. 1 ЗЗД в размер на 1 659,03 лева - главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.08.2022 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в размер
на 234,75 лева – договорна лихва за периода 13.10.2019 г. – 09.12.2021 г., и на
основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в размер на 105,75 лева законна лихва
върху дължимата главница за периода 10.12.2019 г. – 03.08.2022 г. – дължими суми по
договор за кредит № CARD - //////13.10.2019 г., сключен между ответника и „БНП
************ С.А, клон България“, вземанията по който договор срещу ответника са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия - задължения, за които по ч.гр.д. №
42298/2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Б. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД с ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 641,36 лева разноски в исковото производство и 89,99 лева разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7