РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Русе, 02.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 264 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Русе, представлявана
от д-р И. Г. – и.д. директор, депозирана чрез адвокат-пълномощник Б. М. ***, против
Решение № 315 от 08.07.2021 г., постановено по АНД № 561/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 79 от 26.11.2020г., издадено
от Директора на РЗИ - Русе, с което на „ТИГИ 9“
ЕООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето (ЗЗ), във връзка с т. 10 от Заповед № РД-01-655 от 13.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от ЗЗ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева и е осъдена РЗИ – Русе да заплати на дружеството сумата от триста лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Като касационни основания
жалбоподателят релевира нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което обжалваното решение било
незаконосъобразно и моли съда да отмени решението на РС - Русе и да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „ТИГИ 9“ ЕООД, чрез процесуален представител – адв. Е. М.,
оспорва основателността й.
Становището на представителя на ОП -
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът,
като съобрази изложеното в жалбата касационно основание, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка
на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от обстоятелствената част на
оспореното пред районния съд наказателно постановление,
административнонаказателната отговорност на „ТИГИ 9“ ЕООД е била ангажирана за
това, че при извършена проверка на 14.11.2020 г., в 00:25 часа, в обект PR-бар, стопанисван от търговеца, с
адрес на обекта: гр. Русе, бул. „Липник“ № 88 било установено, че обектът не
спазва въведените задължителни противоепидемични мерки, съгласно Заповед № РД-01-655
от 13.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В момента на проверката,
въпреки въведените ограничения в работното време, обектът продължавал да работи
и след 23:30 часа – 7 бр. търговски маси били заети от клиенти. Така описаното
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, във връзка с т.
10 от Заповед № РД-01-655 от 13.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването и е
санкционирано на основание чл. 209а, ал.4, предл. 1 от ЗЗ.
За да отмени
наказателното постановление първата съдебна инстанция е приела на първо място,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното
наказателно постановление, по-конкретно на чл.42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, въвеждащи императивното изискване да се посочат законните разпоредби,
които са били нарушени. Според съда визираната разпоредба на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ не въвежда задължение за правните субекти, неизпълнението на което да води
до нарушение, а само овластява министъра на здравеопазването да издава
заповеди, с които да въвежда противоепидемични мерки. На следващо място
въззивната инстанция е счела, че така както е описано нарушението, търговецът е
бил санкциониран за неизпълнение на задължение, което към него момент все още
не е било вменено от министъра на здравеопазването. Според съда в случая търговецът
действително е нарушил заповедта след 00:00 часа на 14.11.2020 г., тъй като към
00:25 часа на същата дата е обслужвал клиенти в заведението, като именно за това
нарушение е следвало да се състави АУАН, след което и от АНО да се извърши
преценка дали случаят не е маловажен, съгласно правната норма на чл. 28 от ЗАНН,
предвид малкия период от
време на осъществяването му след влизане в сила на заповедта до неговото установяване,
краткия период от време на оповестяване на заповедта и влизането й в сила или
пък следва нарушителят да се санкционира. Но тъй като АНО не е подвел дружеството
под административнонаказателна отговорност за такова нарушение, съдът е приел,
че не следва да взема отношение по този въпрос.
Решението на РС – Русе е правилно
като краен резултат.
На първо място касационният съд не
споделя извода на първата съдебна инстанция за допуснато от страна на
актосъставителя и впоследствие от АНО на съществено нарушение на чл. 42, т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при посочване в АУАН и в НП на нарушените законови
разпоредби. Действително правната норма на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ има бланкетен
характер, но както в АУАН, така и в НП, освен нея еднозначно е посочена и Заповед № РД-01-655
от 13.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването /по-конкретно т. 10 от нея/,
която въвежда конкретното ограничение и вменява задължението за съответните
правни субекти.
На следващо
място обаче, според настоящия съдебен състав, при описание на нарушението,
както в АУАН, така и в НП е налице неяснота, като е посочено, че обектът работи
и след 23:30 часа. Т.е. не е ясно дали се касае за дата 13.11.2020 г. или за дата
14.11.2020 г. В конкретния казус датата на нарушението е от съществено значение
и с оглед преценка съставомерността на деянието, тъй като процесната заповед на
министъра на здравеопазването е в сила от 00:00 часа на 14.11.2020 г.
На последно
място при положение, че търговецът е нарушил заповедта, допускайки клиенти в
заведението след 00:00 часа на 14.11.2020 г., с оглед извършена проверка на
контролните органи, при която е констатирано, че в 00:25 часа все още се
обслужват клиенти, то следва да се приеме, че са налице факти и обстоятелства които
квалифицират случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката се
прави за всеки отделен случай, с оглед събраните по делото доказателства. Това
легално определение, отнесено към особеностите на конкретния случай, разкрива,
че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. На първо място следва
да се отбележи, че процесната заповед на министъра на здравеопазването е влязла
в сила в 00:00 часа на 14.11.2020 г., а нарушението е констатирано
непосредствено след това – в 00:25 часа. Заповедта е от 13.11.2020 г., като
влиза в сила с изтичане на деня, в който е издадена. Още повече, че в самата заповед е посочено /т.
I/, че с нея се
въвеждат изброените по-долу в заповедта противоепидемични мерки на територията
на Р България, считано от 14.11.2020 г. до 30.11.2020 г., а в т. V – че заповедта влиза в сила от
14.11.2020 г. При това
положение е налице изключително кратък срок за узнаване от адресатите й и
привеждане организацията на работа на задължените лица в съответствие с
разпореденото с нея. Коментираните обстоятелства характеризират случая
като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл е и направеният
от РРС извод.
Въз основа на
горното настоящият съд счита, че като е отменил оспореното пред него
наказателно постановление, РС - Русе е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Затова
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 315 от 08.07.2021 г., постановено по АНД № 561/2021 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 79 от 26.11.2020 г., издадено
от Директора на РЗИ – Русе.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.