Р Е Ш Е Н И Е
Номер ХІІІ-106 08.02.2010 год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На двадесет и първи януари две
хиляди и десета
година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
И.Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело №
7032 по описа за 2009 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от С.К.П., с ЕГН **********,***, ж. к. Славейков, бл. 55, ет. 2, ап. 4, съдебен
адресат адв. М.К. *** против Х.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 6 823.00 лв., от която 6 000.00 лв.-главница,
представляваща обезщетение за причинените от него неимуществени вреди/обида,
унижение, опит за посегателство/, при изпълнение на служебните му
задължения като старши полицай при МЗРБ „Сигмо”, при констатирането и
обследването на пътно-транспортно произшествие на 10.10.2008 г. в гр. Бургас,
ул. Тодор Александров-до пясъчната кариера, за което деяние има сключено
споразумение по НОХД № 288/2009 г. по описа на
РС-Бургас и 823.00 лв.- законната лихва върху сумата от момента
на увреждането-10.10.2008 г. до предявяването на иска-13.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска-13.10.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
Искът е процесуално допустим и е с
правно основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по
чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът К. оспорва размера на иска за
непозволено увреждане като прекомерно завишен като заявява, че е изразил
готовност след получаването на първоначалните съдебни книжа по делото да
заплати сумата от 1000.00 лв. като обезщетение, но ищецът П. е отказал спогодба
в този смисъл. Моли съда да присъди обезщетението във възможно най-ниския
размер. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира иска за частично основателен, поради следното:
С определение от 05.02.2009 г. по приложено
дело НАХД № 288 по описа за 2009 г. на Районен съд-Бургас, на осн. чл. 382, ал.
7 от НПК наказателният съд е одобрил постигнато между БРП и подсъдимия Х.В.К. споразумение,
с което подсъдимият се е признал за виновен в умишлено извършване на
престъпление по чл. 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК, а именно че на 10.10.2008 година в гр. Бургас, по
ул. Тодор Александров, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка "Сеат Ибиза" с рег. № А 83 65 ВМ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,56 на хиляда, установено по надлежния
ред - с протокол № ОХ 8-216/22.12.2008 година, за изготвена химическа
експертиза от Базова научно-техническа лаборатория в ОД МВР-Бургас, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343 б ал. 1 от НК, а именно
присъда по НОХД № 732/2007 година, влязла в сила на 18.04.2007 година-престъпление
по чл. 343 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Деянието е извършени виновно, при форма
на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Обвиняемия Х.В.К. се е признал за виновен в това, че по
същото време и на същото място, при условията на реална съвкупност с
деянието по чл. 343 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - обиждал полицейските служители С.К.П. и Радислав Димитров Дерменджиев
с думите "педераси", "глупаци", "ще ви направя
надгробен паметник", като деянието е било съпроводено със съпротива срещу
орган на властта - опитал да удари в слабините полицай П. и се отличава с
изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК. Деянието е извършени виновно, при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на обвиняемия Х.В.К. е наложено едно общо наказание, в размер на
най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Споразумението е влязло в сила на 15.02.2009 г.
В настоящото производство не се оспорва деликтът, а
се оспорва размерът на дължимото обезщетение. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК
предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Деликтната отговорност е обусловена от вредоносния резултат като се
отчита причинната връзка за това увреждане. Споразумението, което наказателният
съд е одобрил, на осн. чл. 382, ал. 7 от НПК, има правната стойност на присъда.
След като има влязло в сила произнасяне на наказателен съд задълженията на
активно легитимирания в процеса за пълно доказване на деликта се изчерпва. За
пълнота следва да се отбележи, че този извод се подкрепя изцяло и от
свидетелските показания по делото на Радислав Дерменджиев, очевидец на ПТП по
служба и Любен Димитров, очевидец на състоянието и поведението на деликвента непосредствено
преди кръвната проба. Вината на деликвента,
по общото правило на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага. Следователно, пред
настоящата инстанция не могат основателно да се слушат доводи за вината на
деликвента, смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, тъй като те са част от
състава на престъплението.
Предвид характера на увреждането, начинът на
извършването и обстоятелствата при които са отправени обидите, унижение от тях,
съпроводени със съпротива срещу органа на властта - опит да удари в слабините
полицай П., настоящата съдебна инстанция намира, че еквивалентното обезвреждане
на причинените неимуществени вреди е сумата от 1 000.00 лв. До този като
размер искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, а в
останалата му част до претендираните 6 000.00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Тази частичната основателност повлича и частична основателност
на акцесорната претенция за лихва. Нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД предвижда,
че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. В конкретния случай претенцията е заявена по общия ред на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, който не следва да бъде прилаган, тъй като има специална разпоредба. След
като чл. 51, ал. 1 от ЗЗД предвижда обезвреда на всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, лихвите се явяват компенсаторни, а не
мораторни и се държат като допълнение от деня на увреждането. През периода на
забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си,
за което ответникът К. отговаря. Ето защо лихвата за забава в конкретния случай
следва да бъде присъдена от момента на увреждането-10.10.2008 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото и законовото освобождаването
на ищеца П. от държавната такса за производството, в тежест на ответника К., на
осн. чл. 78, ал. ал. 6 от ГПК, следва да бъде възложено заплащането на държавната
такса за производството, в размер на 50.00 лв., както и заплащането на направените
от ищцовата страна разноски по делото, по предвиждането на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в размер на 100.00 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Х.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
С.К.П., с ЕГН **********,***, ж. к. Славейков, бл.
55, ет. 2, ап. 4 сумата от 1 000.00
лв./хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинените му
от него неимуществени вреди при изпълнение на служебните му задължения
като старши полицай при МЗРБ „Сигмо”, при констатирането и обследването на
пътно-транспортно произшествие на 10.10.2008 г. в гр. Бургас, ул. Тодор
Александров, ведно със законната лихва върху сумата от момента на
увреждането-10.10.2008 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска
за непозволено увреждане от уважения размер 1 000.00 лв. до
претендирания размер от 6 000.00 лв.
ОСЪЖДА Х.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати държавна
такса за производството, по сметка ***-Бургас, в размер на 50.00 лв./петдесет
лева/.
ОСЪЖДА Х.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.К.П., с
ЕГН **********,***, ж. к. Славейков, бл. 55, ет. 2, ап. 4, направените по делото разноски, в размер на 100.00
лв./сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Районен съдия: