№ 435
гр. Бургас , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря К.К.С.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203255 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на Н. СТ. Н. ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.
Д.Р. - БАК, против заповед за задържане на лице № 251зз-149/01.07.2021г., издадена от К. Ц.
Ц. – разузнавач в Отдел „КП” при ОДМВР Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане като не били
посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Р. като поддържа
жалбата. Сочи, че липсва описание на фактическите основания за задържане. Не можело
също така да се приеме, че е налице съразмерност. Задържаното лице оказало пълно
съдействие. Всички процесуални действия приключили в 13,00 часа, след което не било
работено изобщо и Н. бил задържан в местата за задържане без естеството на работата на
полицейските органи да е налагала това. Бил уведомен за правата си в 13,05 часа много след
задържането му в 08,45 часа. Не можело да се приеме, че се касае за престъпна деятелност и
по състава на чл. 284 НК.
Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Сочи, че е
1
предприел задържане въз основа на представена докладна записка, било образувано ДП №
68/2021г. на ОслО при Окръжна прокуратура Бургас като в докладната записка били
посочени изчерпателно фактическите данни, с които е разполагал при задържането, както и
било посочено, че лицето възнамерява да унищожи уличаващите го доказателства.
Фактическото задържане продължило до извършване на необходимите действия по
разследването.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки - оспореният акт е издаден от полицейски
орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането – 01.07.2021г. в 08;45часа. Разяснени са правата
на задържаното лице по чл. 72, ал. 3,4,5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, за което задържаното лице се е
разписало в заповедта за задържан като му е предоставено копие от заповедта срещу
подпис.
В този ред на мисли съдът не споделя възражението на защитата, че правата на
задържаното лице са разяснени в 13,05 часа, когато е подписал декларация по чл. 74, ал. 3
ЗМВР. Видно е, че правата на лицето са разяснени още при задържането и липсват вписани
възражения в тази насока в представената заповед. Отделно от това следва да се обърне
внимание, че в протоколите за претърсване и изземване е посочено, че на процесуално-
следствените действия е присъствала адв. Р., която е посочена от жалбоподателя като желан
защитник, който да бъде уведомен. Видно е, че тези процесуално-следствени действия са
извършени преди лицето да е попълнило декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР в 13,05 часа,
поради което и този съдебен състав намира, че правата на задържаното лице са му били
разяснени още в момента на неговото задържане, макар в декларацията да е посочен по-
късен час и именно заради това, че са му били разяснени правата на процесуалните действия
е присъствала адв. Д. Р..
2
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че
лицето се задържа, защото има данни, че е съпричастно към извършено престъпление по чл.
284 от НК – във вреда на държавата съобщи другиму информация, представляваща служебна
тайна, като по случая е образувано ДП № 68/2021г. по описа на ОслО при ОП Бургас.
Заповедта е издадена на 01.07.2021г. от ответника и в 08;45 часа лицето Н.Н. е задържано.
С определение № 559/14.07.2021г. по описа на БРС съдът е дал указания до
жалбоподателя да отстрани констатирани нередовности – да представи надлежно
пълномощно и доказателства за платена държавна такса, които са били отстранени. Със
същото това определение съдът е указал и на ответника да представи доказателства за
компетентността на органа издал заповедта, както и е разпределил доказателствената тежест
като е указал на административния орган, че носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на
законовите изисквания за издаването му. Съдебният състав споделя константната съдебна
практика, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни
съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят
съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки.
В изпълнение на указанията на съда е депозирано писмено становище от
административния орган за неоснователност на жалбата с изложени аргументи по същество
и са представени писмени доказателства, които сочи, че са послужили като основание за
задържане – докладна записка рег. № 251р-22765/01.07.2021г. по описа на ОДМВР Бургас;
докладна записка рег. № 251р-23283/06.07.2021г. по описа на ОДМВР Бургас като в съдебно
заседание ответникът поддържа, че задържането е предприето въз основа на изготвена
докладна записка и при условията на оперативна самостоятелност.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22
ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши престъпление и
спрямо него да не може да бъде проведено разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок
до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова.
3
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство.
Изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в
предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и
Профиров срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение
следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва
да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването "подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест
и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
Изискването предложението да се базира на разумни основания следва да се разбира
като такива данни, които биха моли да направят възможен извода, че лицето е извършител
на престъпление. В случая в докладната записка се съдържат данни за възможна
съпричастност на конкретното лице към престъпление, което е послужило като основание за
органа да предприеме задържане в условията на оперативна самостоятелност. В заповедта за
задържане органът се е позовал на образувано ДП № 68/2021г., което е посочено и в
издадената докладна записка, послужила като основание за задържане. Налице са били
данни за възможна съпричастност на лицето като макар съставът по чл. 284 НК да изисква
особено качество на субекта, то това обстоятелство следва да се изяснява в хода на
евентуално наказателно производство, а не е следвало да се извършва преценка от органа по
задържането. За последния са били налице обстоятелства да предприеме действия по
задържане съгласно фактическите обстоятелства, съдържащи се в докладната записка.
По мнение на настоящия съдебен състав обаче в конкретния случай е нарушен
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като административният орган е
засегнал права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото
от гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от
24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва
някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия,
налагана по усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта
4
превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не
е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано на 01.07.2021г. 08:45 ч. и да бъде
освободено на 02.07.2021г. в 08:20 часа. Видно от ангажираните доказателства съобразно
разпределената доказателствена тежест действията, които са били извършени са обиск на
задържаното лице, както и претърсване и изземване в две помещения и едно МПС като
последното претърсване и изземване е приключило в 12,15 часа. За извършването на тези
процесуално-следствени действия не е необходимо лицето да бъде задържано като същото е
оказало съдействие за извършването им. Липсват данни след приключване на последното
действие с участието на задържаното лице да са извършени други действия, за които да е
било необходимо да продължи неговото задържане и да бъде освободен едва на следващия
ден малко преди изтичане на предвидените в закона 24 часа. Не са налице данни лицето да е
възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на
личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. До
освобождаване на лицето на 02.07.2021 г. в 08,20 часа липсват ангажирани доказателства
органите на МВР да са извършвали други действия с лицето. Това означава, че в конкретния
случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Не може да се приеме, че съразмерността е
оправдана предвид това, че при освобождаването му лицето било поканено да даде
обяснения, а то отказало, в който смисъл е ангажираната докладна записка рег. № 251р-
23283/06.07.2021г. на инсп. Ст. С., изготвил и първоначалната докладна записка.
Обстоятелството, че лицето не е дало обяснения не може да се тълкува в негова вреда,
спрямо него липсват данни да са извършвани процесуални действия и да е взел участие в
такива. Това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в
нарушение с целта на закона, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето за
срок от 24 часа и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в
полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай
по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 600 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът
преценява, че производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 72, ал.
4 от ЗМВР и е без определен материален интерес, поради което при определяне размера на
адвокатското възнаграждение приложение следва да намери чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г., и се определя във фиксиран размер от 400 лева. Предвид посоченото
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 410 лева в това число 400 лева
възнаграждение за адвокат и 10 лева държавна такса. поради което и същите следва да се
възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 172 от АПК, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 251зз-149/01.07.2021г., издадена от К. Ц.
Ц. – разузнавач в Отдел „КП” при ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на Н. СТ. Н. ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 АПК ОД на МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул.
„Христо Ботев“ № 46, да заплати на Н. СТ. Н. ЕГН ********** сумата от 410,00
/четиристотин и десет/ лева, представляваща сторени разноски в производството по
обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6