В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| | | Васка Динкова Халачева Кирил Митков Димов |
| | | |
като разгледа докладваното от | Веселина Атанасова Кашикова | |
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Х. Б. Х. и С. С. Х., и двамата от гр. М. чрез представител по пълномощие срещу решение № 173/17.11.2011 година, постановено по гр.д. № 27/2011г. по описа на Момчилградския районен съд. При извършената проверка допустимостта на въззивната жалба по чл. 267 ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с молба вх. № 88/17.01.2011 година, подадена от ищците - настоящи въззивници, за освобождаването им от внасяне на такси и разноски в съдебното производство по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, по която не се е произнесъл. Съдът е дал ход на исковата молба, вкл. е администрирал въззивната жалба без от съответната страна да са внесени дължимите държавни такси, респ. представен документ за внасянето. Същевременно с решението си е осъдил ищците, чийто иск е отхвърлил, да заплатят на насрещната страна направените по делото разноски. Предвид горното и доколкото невнасянето на държавна такса за въззивното обжалване, респ. непредставянето на документ за внасянето й с въззивната жалба, е основание за оставяне на същата без движение, то без да е налице произнасяне от съда, който е сезиран с молба по чл. 83, ал.2 ГПК, за въззивния съд е невъзможно да се произнесе по реда на чл. 267 ГПК. Това е така, тъй като освобождаването от държавна такса е изключение от правилото, че за съдебните производства се дължи държавна такса и в хипотезата на чл. 83, ал.2 ГПК предпоставка за това е удостоверяване на обстоятелството, че дължащият таксата и/или разноските няма достатъчно средства да ги заплати, като съдът е обвързан да извърши преценка въз основа на посочени в закона предпоставки, както и да се произнесе с мотивиран съдебен акт по надлежно искане на страната. Въззивният съд не е длъжен да тълкува волята на първоинстанционния съд въз основа на извършените от последния фактически действия /не е събрал държавни такси за производството пред него и за въззивното обжалване, но същевременно с актът си по същество е присъдил разноски/. Още повече, определението по чл. 83, ал.2 ГПК, с което съдът отказва освобождаване от държавна такса следва да се разглежда като преграждащо хода на делото и съответно подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал.1 ГПК. Производството по чл. 83, ал.2 ГПК е специално такова, в което съдът дължи произнасяне с изричен съдебен акт, в случая с определение, което от своя страна следва да има задължителното минимално съдържание по чл. 254, ал.2 ГПК. Ето защо, въззивното производство следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молба вх. № 88/17.01.2011 година, подадена от Х. Б. Х. и С. С. Х., и двамата от гр. М. чрез представител по пълномощие с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК с изричен съдебен акт. След влизането му в сила и с оглед резултата от произнасянето съдът следва да администрира въззивната жалба по реда на чл. 262 ГПК и изпрати делото на въззивния съд. Мотивиран от горното, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ: ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 28/2012г. по описа на Окръжен съд-Кърджали и ВРЪЩА делото на Момчилградския районен съд за произнасяне по молба вх. № 88/17.01.2011 година, подаденÓ от Х. Б. Х. и С. С. Х., и двамата от гр. М. чрез представител по пълномощие с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК. След влизане в сила на постановеното определение и администриране на въззивната жалба по реда на чл. 262 ГПК, делото да се изпрати на въззивния съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2. |