№ 98
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600201 по описа за 2021 година
При СЕКРЕТАРЯ ТЕОДОРА СТАВРЕВА и с участието на ПРОКУРОРА М.А. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 201 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: постановена на 11.12.2019 г. ПРИСЪДА № 11777 по НОХД № 27/2019 г. на
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, потвърдена изцяло с въззивно РЕШЕНИЕ № 904089 от
20.10.2020 г. по ВНОХД № 21/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД.
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от лице, оправомощено
съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено от осъдения Д. С. П. с ЕГН
**********, като той е бил осъден за престъпление от общ характер (по чл. 129 от НК) и не
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК (бил е осъден на една година лишаване от свобода с условно отложено
изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен срок, в който да се
изпълнява пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“).
Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Подадено е в РС - Благоевград
на 08.02.2021 г., а шестмесечният срок за внасянето му тече от 21.10.2020 г. до 21.04.2021 г.
1
В искането се сочи основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1,
т. 2 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 и от НПК:
Твърди се в искането флагрантно нарушаване на правото на защита на осъдения по
чл. 15 от НПК, тъй като бил даден превес от съдилищата на обвинителните доказателства
чрез кредитиране на показанията на редица свидетели, намиращи се в роднинска връзка с
подсъдимия, чрез приемането за несъстоятелни на показанията на единствения очевидец И.
Н., а също и чрез неизясняването на това как пострадалият е търпял болките от телесното
увреждане в продължение на един месец след деянието на 28.04.2017 г., тъй като бил
опериран едва на 06.06.2017 г.
Твърди се още в искането липса на мотиви във въззивното решение, тъй като то
преповтаряло приетата в присъдата фактическа обстановка и в него липсвал самостоятелен
анализ от въззивния съд поотделно и съвкупно на всички доказателствени източници.
Иска се възобновяване на наказателното дело и отмяна на въззивното решение и
присъдата, след което или осъденият да бъде оправдан, или делото да се върне за ново
разглеждане „от съответния съд“.
Налице е компетентност за разглеждане на делото за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД: актът по чл. 419 от НПК е постановен от РС – Благоевград, като присъдата не е била
проверявана по касационен ред.
В съдебните прения защитникът и осъденият поддържаха искането и обосноваването
му, а прокурорът заяви, че няма основания за възобновяване на делото.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното във
връзка с твърдените в искането за възобновяване основания:
За обосноваване на доказаността на повдигнатото обвинение в мотивите на РС са
били разгледани поотделно и в съвкупност доказателствените източници по делото:
показанията на пострадалия В. К., на неговия брат Б. К., на медицинските изследвания на
пострадалия в деня след инцидента (28.04.2017 г.) и неколкократно в периода след това (на
28.04.2017 г., няколко дни след това, на 30.05.2017 г.) до операцията на 06.06.2017 г. по
време на болничен престой от 05.06.2017 г. до 08.06.2017 г., на заключенията на СМЕ и на
допълнителна СМЕ за вида, механизма и давността на нанасяне на телесната повреда, а
също така и показанията на съпругата на пострадалия С. К. и на неговите дъщери и
съпрузите им – М. А. и К. А., В. Ш. и М. Ш.. Установено е от РС и е изследвано
противоречието между тази доказателствена съвкупност от една страна и от друга страна –
обясненията на подсъдимия (твърдящ, че той се защитавал от нападение с лопата от страна
на пострадалия) и показанията на свидетеля И. Н. (присъствал на инцидента между
осъдения и пострадалия, но твърдящ, че на 28.04.2017 г. въобще не е имало конфликт между
осъдения и пострадалия); противоречието е разрешено чрез приемане на обясненията на
подсъдимия и на показанията на И. Н. за недостоверни - с акцент върху доказателствената
тежест на медицинските данни за вида, механизма и давността на причиняване на всички
телесни увреждания на пострадалия – съставомерното по чл. 129 от НК и останалите
съпътстващи го в областта на шията, гърба и двете ръце. Няма превратно тълкуване на
съдържание на доказателствени източници, като преимуществената тежест за приемане
недостоверност на обясненията на осъдения и показанията на И. Н. не е била на
свидетелските показания на пострадалия и близките му, а на заключенията на СМЕ и
допълнителна СМЕ.
При въззивното разглеждане на делото не е било извършвано събиране на нови
доказателства във въззивно съдебно следствие: обосноваването на въззивния съд е било със
2
събраните пред РС доказателствени средства. Това обуславя и обяснява съвпадението в
становищата на РС и ОС по това кои факти са от значение за делото и кои доказателствени
средства ги установяват, както и какви са противоречията в доказателствения материал и
как следва да се разрешат. Мотивите на въззивното решение показват самостоятелност
спрямо тези на първоинстанционната присъда, но същевременно разкриват обяснимо и
обусловено от съдържанието на доказателствата съвпадение в становищата на РС и ОС
относно значението на отделните доказателствени източници и относно установеността на
значимите факти. Във въззивното решение е налице изследване на отделните
доказателствени средства, установяване и разрешаване на противоречията в
доказателствения материал, както и анализ на дейността на предходния първоинстанционен
РС по тези въпроси.
Предвид изложеното за подход на всяко от инстанционните съдилища при
разглеждането на делото и при обсъждането на доказателствата, настоящият състав намери,
че нито е налице превратно тълкуване на доказателства, нито е налице липса на мотиви във
въззивното решение, нито пък по някакъв (друг) начин е било нарушено правото на защита
на осъденото лице. Не е обосновано твърдението в искането за възобновяване, че е налице
флагрантно нарушение на правото на защита на осъдения – предвид естеството на
проведената процедура и съдържанието на двата съдебни акта.
Във връзка с твърдението за несправедлива тежест на отмереното наказание
настоящият състав намери следното: В диапазона от три месеца до шест години лишаване от
свобода, предвидени за престъпление по чл. 129 от НК, е било наложено лишаване от
свобода за една година – продължителност, близка до минимума (три месеца) и доста под
средата (три години), което не съответства точно на приетия от РС баланс (равновесие) на
тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства; при становище за
баланс на противовесните обстоятелства наказанието би следвало да бъде определено по
средата на законовия диапазон, т.е. наказанието би следвало да бъде три години лишаване от
свобода. Или цифровото изражение на наказанието в конкретния случай е по-леко от
следващото се предвид становището на РС за съотношение на тежестта на влияещите на
отговорността фактори. Настоящият състав намира, че са налице отчетените от РС фактори:
в посока на отегчаване на отговорността – нападението над възрастен мъж, чиито сили
видимо не могат да бъдат противопоставени на подсъдимия, а също и липсата на изразено
съжаление, а в посока на смекчаване на отговорността – чисто съдебно минало и затруднено
материално положение; настоящият състав намира още, че РС правилно е отчел посоката на
влияние на тези фактори и правилно е приел съответна относителна тежест в обща
съвкупност на противовесните обстоятелства. Предвид това и предвид конкретно
наложеното наказание, явяващо се по-леко спрямо приемане на баланс между отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, се обуславя извод, че не е налице
несправедливост на наказанието чрез негова прекомерна спрямо деянието и дееца тежест, а
обратното – проявено е от РС снизхождение спрямо осъдения чрез цифровото изражение на
наказанието. Поради това няма основания за промяна в оразмеряването на наказанието и не
е налице и това основание за възобновяване на делото.
В заключение: искането е неоснователно и няма данни за възобновяване на
наказателното производство.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
Р Е Ш И:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от осъдения Д. С. П. с ЕГН **********
ИСКАНЕ входящ на РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД № 90695 от 08.02.2021 г. за
възобновяване на наказателното производство – НОХД № 27/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД –
БЛАГОЕВГРАД, ВНОХД № 21/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4