Определение по дело №1997/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1720

гр.Пловдив, 28.08.2019г.

                                                                          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Фаня Рабчева

                                         ЧЛЕНОВЕ:  Анна Иванова

                                                           Иван Анастасов                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д. №1997/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274, ал.1 ГПК.

Постъпила е жалба от 21.05.2019 г. по описа на ПОС от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юр.П. П., против  определение от 30.04.2019 г. по гр.д.№14671/2018 г. на ПРС, 12 гр.с., В ЧАСТТА, с което е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, върната е ИМ и е прекратено производството по делото на осн.чл.130 ГПК за сумата над 958,05 лв. до пълния предявен размер от 1393,21 лв. -поради липсата на идентитет между страните и наведените в ИМ обстоятелства, от които произтича спорното право, и тези по издадената заповед по чл.410 ГПК.

           Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени обж.акт.

          ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

ЧЖ е подадена на 21.05.2019 г., а определението на съда е получено на 14.05.2019 г., т.е. жалбата е в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

Районният  съд  е  бил  сезиран  с  предявен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК с петитум  да се признае за установено по отношение ответницата Е.Г.Л. дължимостта на сумата 1393,21 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от дата наподаване на заявлението по чл.410 ГПК. В заповедното производство по чл.410 ГПК, заявлението е подадено за сумата 1393,21 лв., включваща само главница в същия размер. На база представеното от ищеца извлечение от сметките на ответинка в счетоводството на на ищеца  ПРС е констатирал, че липсва идентитет между заповедното и исковото производство, тъй като се установило в исковото произвоство, че се търси неплатени суми както следва: 816,55 лв.- главница  по договора за кредит, 142,50 лв.- неплатени договор нлихви и 434,16 лв.- неплатено възнаграждение за допълнителни услуги, общо 1393,21 лв., поради окето съдът е приел, че за сумата 434,16 лв. не са изложени съображения в заповедното произвоство, което променяло параметрите на заявеното, т.е. на практика се въвеждали нови обстоятелства, на които се основава част от претенцията – добавени били правопораждащи факти за възраграждението за допълнителни услуги.

 Съгласно ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,т.11б - искът по чл.422 ГПК е допустим когато има идентитет в предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, както и идентитет досежно страните /р.№43/11.03.2013 г. по гр.д.№325/2012 г. на ВКС,2 Т.О./ Не е допустимо да се навеждат в ИМ на обстоятелства, от които произтича  спорното право, различни от тези по издадената заповед по чл.410 ГПК.

  В ЧЖ се изложени доводите, че възнаграждението  по закупения пакет от допълнителни услуги е посочено в самия договор за потребителски кредит и е включено към общото задължение по кредита, размера на  вноските в погасителния план; че това споразумение не представлява отделен договор, а е неразделна част от договора за потребителски кредит.

По направените доводи ПОС намира следното:

Производството по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл.410 и сл. ГПК и изисква искът по чл.422 ГПК да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство, която идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При предявяване на иска по чл.422 ГПК е недопустимо кредиторът ищец да променя матералноправната характеристика на вземането.

Настоящият случай е такъв – не е налице идентичност по отношение на предявените заповедното и в исковото производство претенции за сумата 434,16 лв., представляваща неизплатено задължение по възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, която сума не е заявена в заповедното производство, а за нея е издадена заповед по чл.410 ГПК  на друго основание.

Горното налага извода, че жалбата е неоснователна - определението на ПРС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, е правилно и законосъобразно и е  е обезсилил издадената заповед за изпълнение в обжалваната част.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение. С оглед цената на всеки един от предявените искове – настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от от 21.05.2019 г. по описа на ПОС от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юр.П. П., против  определение от 30.04.2019 г. по гр.д.№14671/2018 г. на ПРС, 12 гр.с., В ЧАСТТА, с което е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, върната е ИМ и е прекратено производството по делото на осн.чл.130 ГПК за сумата над 958,05 лв. до пълния предявен размер от 1393,21 лв. -поради липсата на идентитет между страните и наведените в ИМ обстоятелства, от които произтича спорното право, и тези по издадената заповед по чл.410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                     2.