№ 4701
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110151714 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от КР. ВЛ. АНГ. срещу З.
КР. ВЛ. АНГ. е предявил срещу З.иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата
от 2254,32 лева /след изменение размера на иска, допуснато в съдебно заседание на
24.02.2022г./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС” за настъпило на 14.05.2021 г. в гр. С. застрахователно събитие
„кражба на МПС”, а именно на лек автомобил марка „.”, модел „.” с peг. № ., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.05.2021г. за времето от 20.30ч. и 22,40ч. в гр. С.
противозаконно бил отнет собствения му лек автомобил марка „.”, модел „.” с peг. № ..
Веднага, след като установил липсата му, ищецът уведомил органите на МВР и във връзка
със случая било образувано досъдебно производство № 950/2021 г. по описа на 06 РУ-
СДВР. Към датата на подаване на ИМ автомобилът не бил открит, а ДП било спряно.
Към датата на отнемането на автомобила за него имало сключена застраховка „Каско
на МПС” с застрахователното дружество - ответник по полица № . от 21.10.2020г., валидна
до 20.10.2021г. Застрахователната сума била определена на 60 000 лева. Ищецът подал
уведомление до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което
била образувана щета № .. С уведомление от 06.07.2021г. ответникът уведомил ищеца, че
след приспадане на сумата от 2 134,82 лева, представляващи стойността на повредите,
описани при сключване на полицата, както и сумата от 680,23 лева, представляваща
удържани премии, било определено и обезщетение в размер на 53 450,95 лева, каквото и
1
било изплатено.
Ищецът твърди, че приспадната сума в размер на 2 134,82 лева била завишена, като
не ставало и ясно по какъв начин била определена стойността на автомобила в размер на 56
266 лева. Ето защо, счита, че ответникът му дължи допълнително сумата от 2254,32 лева
/след изменение размера на иска, допуснато в съдебно заседание на 24.02.2022г./.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З.е подал отговор на ИМ, с който оспорва иска по
основание и размер. Счита, че исковата претенция е силно завишена. В тази връзка
възразява, че при застраховка „Каско на МПС” размерът на застрахователното обезщетение
е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума. Прави и възражение за
наличие на „подзстраховане” и в тази връзка се позовава на нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ и т.
5 от Раздел „Каско”, подраздел „Застрахователна сума” от Общите условия по застраховка
„Б.”, където било предвидено, че при частична загуба обезщетението се намалява в
пропорция, равна на съотношението между застрахователната сума и действителната
стойност.
Претендира присъждането на деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: наличие на валиден договор за застраховка имущество - „Каско на МПС”
между страните към процесната дата; противозаконно отнемане на застрахованото
имущество в периода на действие на застраховката, в частност към твърдяната в ИМ дата на
настъпване на застрахователното събитие; настъпване на вреда в сферата на ищеца и
своевременното уведомяване на ответника за застрахователното събитие; вид и размер на
вредата - стойност на автомобила; размер на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да установи възраженията си и частност възражението за
наличие на „подзстраховане”.
По делото е представено неоспорено писмено доказателство - изходящо от ищеца,
застрахователна полица № ., сключена между ответното дружество „Б. и ищеца КР. ВЛ.
АНГ., по силата на която е била сключена застраховка „Б.” по отношение на лек автомобил
„.” с рег. № .. Визираният документ не се оспорва от ответника, като същият не отрича
наличието на твърдяната сключена застраховка и нейните параметри.
Видно от застрахователната полица, периодът на застрахователно покритие е от
14.00ч. на 21.10.2020г. до 23.59ч на 20.10.2021г., като била определена застрахователна сума
при условията на „подзастраховане” в размер на 60 000 лева. Основните покрия били
„Пълно каско”, „официален сервиз” и „помощ на пътя”.
Видно от полицата, в същата е отбелязано, че влиза в сила след извършен оглед, при
който, видно от отбелязванията в посочената графа, били констатирани забележки
2
/увреждания/ по челно стъкло – п, задна броня – б. и заден калник – б.
Тези обстоятелства също не се оспорват от страните.
От представените по делото от страна на ищеца и неоспорени от ответника:
удостоверение от 06 РУ-СДВР и Постановление на СРП за спиране на наказателното
производство по ДП № .., се установява, че във връзка с извършено на 14.05.2021г.
противозаконно отнемане на процесния автомобил – „.” с рег. № ., е образувано досъдебно
производство по чл. 346, ал. 1 НК, което е било спряно. Установява се също така, че
собственикът на автомобила – К.А. е уведомил за кражбата органите на полицията, като е
посочил, че кражбата е извършена в гр. С., за времето от 20.30ч. до 22.40ч. в гр. С., кв. „Д.”,
ул. „К..
Видно от представеното свидетелство за регистрация на МПС – част 1, регистрацията
на процесния автомобил е била прекратена поради кражбата му.
Видно е от приложения опис на документи, че на дата 17.05.2021г. ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като видно от
приложеното писмо от ответното дружество, адресирано до ищеца /л. 16 от делото/,
застрахователят е образувал във връзка с предявената претенция, и разгледал щета № ., като
е определил обезщетение в размер на 53 450,95 лева.
Ищецът от своя страна потвърждава, че именно този размер на обезщетение му е бил
заплатен.
До тук разглежданите факти и обстоятелства не са спорни между страните, поради
което съдът ги приема за безспорно установени.
Спорният въпрос, всъщност касае размера на обезщетението и начина, по който
същото следва да бъде определено, поради което и същият ще бъде разгледан по-подробно
от съда.
Както беше посочено и по-горе от съда, от приобщената по делото застрахователна
полица № . се установява, че процесният автомобил е бил застрахован по застраховка „Б.”,
като била определена застрахователна сума при условията на „подзастраховане” в размер на
60 000 лева. Основните покрия били „Пълно каско”, „официален сервиз” и „помощ на пътя”.
Съгласно Общите условия на застрахователя за застраховка „Каско Стандарт”,
Раздел „Каско”, подраздел „Застрахователна сума”, т. 5 – ако е договорена по-ниска
застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, се прилагат
правилата на подзастраховането – при частична загуба обезщетението се намалява в
пропорция, равна на съотношението между застрахователната сума и действителната
стойност.
Това условие, обаче, касае случаите на частична загуба на застрахованото имущество,
а не пълна загуба, пред каквато хипотеза сме изправени /касае се за кражба на МПС/, поради
което това правило не намира приложение.
Напротив, видно от Общите условия, Глава Пета – особени правила при изплащане
на обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и кражба, т. VI – обезщетение при
3
кражба, т. 1 - при кражба на МПС се изплаща обезщетение в размер на застрахователната
сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно т. 1.1 – от определеното обезщетение се приспадат
дължими премийни вноски, санкции за увеличение на риска и платени предходни
обезщетения, за които не е извършено подзастраховане, а застрахователният договор се
прекратява поради отпаднал застрахователен интерес. Именно тези условия са относими към
конкретния казус, както и разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ - „Извън случаите по чл. 387, ал.
1 /договорена застрахователна стойност, каквото условие в случая не е налице/, ако е
уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната
стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят
обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането.
При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да
бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при
погиване или кражба този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този
смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156 / 2009 г. на ВКС ТК, I т. о.; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I
т. о.
Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е по пазарната му
стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед на това, съдът съобрази и кредитира и заключението на АТЕ, която дава
пълни и обосновани отговори на поставените въпроси, като същата не е оспорена и от
страните по делото.
Съгласно заключението на АТЕ:
Пазарната стойност на процесния лек автомобил „.” към датата на събитието –
4
14.05.2021г. е 63000 лева, като в случая е налице подзастраховане с коефициент 0,9263.
Стойността на ремонта по средни пазарни цени на описаните при сключване на
полицата повреди на лекия автомобил, е равна на 2134,82 лева. Тази стойност следва да бъде
приспадната от пазарната стойност на автомобила, като същата се намалява до 60865,18
лева.
Съобразявайки коефициента на подзастраховане, вещото лице дава окончателна
стойност на обезщетението 56385,50, която не надхвърля застрахователната сума от 60 000
лева.
От обезщетението 56385,50 лева следва да се удържи дължимата застрахователна
премия от 680,23 лева, което сочи обезщетение за заплащане от страна на застрахователя в
размер на 55705,27 лева.
По делото не се спори между страните, че от страна на застрахователя е било
изплатено обезщетение в размер на 53450,95 лева, като остава неплатено обезщетение в
размер на 2254,32 лева.
С оглед на горното искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има ищеца.
Същият доказва сторени разноски в общ размер 760,17 лева, от които 90,17 лева – ДТ,
200 лева за АТЕ и 470 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.” ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. да
заплати на КР. ВЛ. АНГ. ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Г., по предявения иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ , сумата 2254,32 лева, представляваща неизплатена
част от застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Б.” № . за настъпило на
14.05.2021 г. в гр. С. застрахователно събитие „кражба на МПС”, а именно на лек автомобил
марка „.”, модел „.” с peг. № ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.09.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „З.” ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П. да заплати на КР. ВЛ. АНГ. ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.
„Г. сумата от 760,17 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6