№ 369
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200501347 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивна жалба с вх.№27147/28.11.2024 г. е подадена от В. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: **, чрез нейната майка и законен представител Р. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: **, срещу Решение №846/14.11.2024 г., постановено
по гр.д.№774/2023 г. по описа на РС-Благоевград.
В срока по чл. 259, ал.1 ищцата обжалва решението в частта, в която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдения размер от 700 лева
до пълния предявен размер от 3000 лева, както и в частта на разноските, като
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу решаващите изводи
на първоинстанционния съд за определяне на справедливия размер за
причинените неимуществени вреди. Претендират се разноски.
По така депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата страна. Изразява становище за правилност
и законосъобразност на постановеното решение, в обжалваната част.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен
1
съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в
редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда
претенция.
Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. В., ЕГН
**********, с адрес **, чрез нейната майка и законен представител Р. В. В.,
ЕГН **********, против Община Благоевград, с Булстат *********, с адрес:
гр.Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на
Община Благоевград, с която е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 3069.69 лв. /три хиляди
шестдесет и девет лева и шестдесет и десет стотинки/, от които: сумата от
3000 лв. /три хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата - физически и психически болки и страдания; и сумата от 69.69 лв.
/шестдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за проведено лечение,
ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на
увреждането до окончателно изплащане на вземането.
Към дата 02.11.2022г. ищцата В. Б. В. била ученичка в 7 „г“ клас на **
ОУ „**“ - гр.Благоевград. На посочената дата от 13.30 ч. до 19.15 ч. била на
училище, втора смяна.
След края на седмия учебен час класният ръководител - г-жа Р.С. извела
учениците от сградата на училището. Тя останала на входа на сградата, където
наблюдавала как децата пресичат и напускат двора на училището. Извън
двора на училището имало родители, които чакали да вземат децата си. По
същото време от училището излизали всички класове, имало много деца,
които били близко едно до друго. Заедно с други свои съученици В. Б. В. също
преминала през двора на училището, излязла от централния вход /железния
портал/, като на 1-2 м. от входа се спънала в счупена тротоарна плочка и
паднала, при което ударила носа си и лявата си ръка. Класният ръководител г-
жа Р.С. видяла, че В. е падала и попитала детето, провиквайки се от мястото,
където се намира - какво става, дали всичко е наред. В. В. се изправила и
отговорила, че е добре, че всичко е наред, и си тръгнала.
Същата вечер В. Б. В. била прегледана в Спешния център на болница
„Пулс“ в Благоевград, като раната на носа й била промита и била поставена
превръзка.
2
На следващия ден 03.11.2022г. детето било прегледано от личния лекар
д-р Д., който поставил диагноза МКБ: S00.3 - Повърхностна травма на носа и
й предписал два дни домашно лечение. Същия ден бил посетен и съдебен
лекар - д-р К.А., който издал Медицинско свидетелство №81/03.11.2022г., в
което описал следните обективни находки:
1 .Охлузване по ръба на носа със свличане на епидермиса, с влажна
розова повърхност, продълговата форма, разположено от основата до върха на
носа, с размер 3/1.5 см.
2.Оток, бледосинкаво кръвонасяване и повърхностно охлузване на
горната устна с неправилна форма, кафеникав цвят и размери 1/1 см.
З.Охлузване на левия лакът с влажна розова повърхност, продълговата
форма и размери 2.5/1.5 см.
Заключението на съдебния лекар е, че при прегледа на В. Б. В. са
установени охлузвания на носа и левия лакътт, които са й причинили болка и
страдание.
По делото са представени 4 бр.касови бележки за закупени от аптека на
03.11, 04.11, 08.11, 28.11.2022г. - спирт, кислородна вода, пластири, олио
против белези и др.
Св.Р.С. е класният ръководител на детето, който е пряк очевидец на
случилото се. Възприела е как в тълпата от деца, напускащи двора на
училището, В. е паднала на около 1-2 м. от входа, извън двора на училището.
Твърди, че на следващия ден детето е било на училище с лепенка на носа.
Твърди, че през времето, през което В. е носила лепенка, не е забелязала да е
била изолирана от другите деца, да е страняла от съучениците си или те да са
имали променено отношение към нея, нито самата тя да е имала някаква
промяна в поведението или да не иска да участва в групови мероприятия.
Сочи, че детето не е искало да разговаря с училищен психолог.
Св. Г.Г. сочи, че на 5-6 метра от входа на ** ОУ „**“ плочките на
тротоара са в окаяно състояние, като няма табела или друга индикация за
опасност. Разбитите плочки започвали няколко метра преди входа на
училището и продължавали до бар „Радина“. Сочи, че е видяла В. 20 дни след
инцидента и детето било с лепенка на носа. Когато я попитала какво е станало,
В. се разплакала. Твърди, че когато видяла детето през есента на 2023г., В.
имала белег на носа.
Св. Б.В. е баща на В. В.. Сочи, че когато се прибрал вечерта на 02.11
вкъщи, заварил детето да плаче в обятията на майка си. В. имала кръв по
лицето и носа, между челото и носа липсвала част от тъканта, кожата висяла,
раната била прясна и в нея имало камъчета и пясък. Детето споделило, че се е
спънало и паднало, но не е губила съзнание. Родителите закарали детето до
3
Спешния център на болница „Пулс“, където раната била промита и била
поставена лепенка. При разговори с родители на други деца, които са били на
мястото на инцидента, и с класния ръководител, разбрали от тях, че детето не
е било бутнато или блъснато от други деца, а се е спънало около вратата на
двора на училището, извън самото училище. В този участък липсвали плочки,
нямало обозначение за опасност, а участъкът бил слабо осветен.
Настоящият съдебен състав кредитира показанита на свидетелите
Станоева и Томанова като обективни и достоверни, а на св.В. при условията
на чл.172 ГПК относно обстоятелствата, които лично е въприел.
Пред въззивна инстанция е допусната и изпълнена допълнетелна
съдебно –медицинска експретиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От извършения преглед-освидетелстване
на В. Б. В. се установява, че след падане от собствен ръст, по лице към вечерта
на 02.11.2022год. е получила охлузване по гърба на носа, като към върха е
повърхностно а при основата е дълбоко - 6 дни след инцидента, с дебела
хлътнала неравна коричка и лек жълтеникав налеп. Охлузванията са
обработвани и превързвани около месец, с йодасепт, крем и марли, като при
отпадане на коричката, по охлузването при основата на носа е останал
хлътнал белег /цикатрикс/.
Към настоящия момент, при преглед-освидетелстването на
13.05.2025год., този белег е много малък и повърхностен, и трудно установим
при пръв поглед, но видим и установим, при насочен преглед. Разположен е по
гърба на носа към основата му, където се вижда леко по-блед от околната
кожа, кръгловат участък, с диаметър 5мм. Същият като вид и разположение,
съответства и добре отговаря да е следствие на установеното, дълбоко
охлузване по гърба на носа, към основата му, след инцидента на
02.11.2022год.
Предвид, пола и възрастта на освидетелстваната /касае се момиче в
пубертета - девойка/ може да се приеме, че дълбокото охлузване е оставило,
лек козметичен дефект, свързан с дискомфорт особено в месеците след
причиняването на травматичното увреждане.
Цикатриксите - белезите, останали след рани и дълбоки охлузвания,
особено когато са зараснали вторично, преминават сравнително бавно, месеци
години, а по някога и за цял живот /особено когато са следствие на рани по-
големи и зараснали вторично/.
В конкретния случай, при прегледа белега се установява при насочен
преглед и предвид младата възраст на подекспертната /с добри регенеративни
способности на кожата/, същият е с вид и прогноза на постепенно заличаване,
което настъпва по-бързо при провеждане на лечебно третиране на същия.
4
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността
не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
За да постанови решението първоинстанционният съд е приел за
доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното
вземане, а именно – вреди, причинени на ищеца от лице, на което отговорният
ответник е възложил работа, като вредите са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. Изложени са съображения
за наличието на причинно-следствена връзка между деянието /конкретно
изразяващо се в противоправно бездействие/ и претърпените вреди.
Спорният въпрос по делото е размера на присъденото обезщетение за
неимущестнеи вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
5
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението,
са и продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото
лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. С
оглед установеното по делото съдът намира, че справедивото обзещетение с
оглед възрастта на пострадолото момиче, наличето на белег, който не е
загрозяващ, но създаващ дискомфорт, видим и към 13.05.2025г., прогнозите за
заличаването му във времето, то справедливият размер на обезщетение е 1500
лева или следва да се присъдят още 800 лева.
Решението в останалата обжалвана част следва да се потвърди като
правилно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
По отношение на разноските въззиваемата страна има право на
разноски, съразмерно на уважената част от иска за първа инстанция 601,86
лева и 213,00 лева за въззивното производство, а на ответната страна 48,86
лева за първа инстанция и 50 лева за въззивна инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №846/14.11.2024 г., постановено по гр.д.№774/2023
г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
В. Б. В., ЕГН **********, с адрес **, чрез нейната майка и законен
представител Р. В. В., ЕГН **********, срещу Община Благоевград, над
сумата от 700 лева до 1500 лева, както и в часттта на разноските:
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД Община
Благоевград, с Булстат *********, с адрес: гр.Благоевград, пл.„Георги
Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на Община Благоевград, да заплати
на В. Б. В., ЕГН **********, с адрес **, чрез нейната майка и законен
представител Р. В. В., ЕГН **********, сумата от още 800 лева – разликата
над присъдените 700 лева до 1500 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи физически и психически болки и страдания, претърпени
вследствие на спъване и падане от счупени тротоарни плочки на
бул.“Св.Св.Кирил и Методий“ в гр.Благоевград, пред входа на ** ОУ
„Д.Талев“ на 02.11.2022г., ведно със законна лихва върху горната сума,
6
считано от датата на увреждането - 02.11.2022г., до окончателно изплащане на
вземането.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част като правилно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Благоевград, с Булстат *********, с адрес:
гр.Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на
Община Благоевград, да заплати на В. Б. В., ЕГН **********, с адрес **, чрез
нейната майка и законен представител Р. В. В., ЕГН **********, сумата от
814,86 лева – разноски за първа и въззивна инстанция, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Б. В., ЕГН **********, с адрес **, чрез нейната майка и
законен представител Р. В. В., ЕГН **********, да заплати на Община
Благоевград, с Булстат *********, с адрес: гр.Благоевград, пл.„Георги
Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на Община Благоевград, сумата от
98,86 лева - юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7