РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Враца, 19.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 06.10.2022г. /шести октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №422 по
описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.Ц.П. ***,
депозирана чрез адв. А.К. против ЗАПОВЕД за ПАМ № 22-4635-000069/22.05.2022г.
на Полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско в частта, с която на
същия е наложена ПАМ по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация
на ППС за срок от 6 месеца, считано от 21.05.2022г. С жалбата се твърди, че оспорената заповед не е
издадена от материално и териториално компетентен орган, не съдържа всички законово
регламентирани реквизити, жалбоподателя е правоспособен водач и притежава
валидно СУМПС, обратно на приетото от адм.орган. Иска се отмяна
на заповедта в частта, с която е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
В с.з. жалбоподателят се представлява
от * К., която поддържа жалбата и излага
доводи за отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото, за което е
представен списък.
Ответникът – Полицейски инспектор при
ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско не ангажира
становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-4635-000069/22.05.2022г. на
Полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско е наложена на П.Ц.П. ПАМ по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, считано от
21.05.2022г. В оспорената заповед от фактическа страна е прието, че на 21.05.2022г.
около 16.45 часа в ***, като водач на МПС „Тойота Ц ХР“ с рег.№ ********, км.
38,040 с посока *** жалбоподателят П. управлява личното си МПС, като в зоната
на действие на пътен знак В24 изпреварва друго четириколесно МПС. От извършена
проверка е установено, че водача има ограничение по код 50, съгласно наредба
номер 1-165/07.09.1999г. и може да управлява само лек автомобил с рег.№ ********,
който е специално пригоден съгласно физиологичните възможности на водача. Прието
е, че жалбоподателят с това си действие нарушава чл.150 от
ЗДвП.
От приложената в заверено копие административната
преписка, се установява, че на
жалбоподателя е съставен АУАН №591856/21.05.2022г., в който е описана същата
фактическа обстановка. Издадено е възоснова на акта и НП
№22-4635-000108/06.06.2022г. от Началник РУ-Приморско към ОДМВР-Бургас, връчено
на нарушителя. Приложен е и справка за
нарушител П.Ц.П., в която са отразени съставените му актове, НП, фишове и заповеди за ПАМ по
ЗДвП.
Със заповед № 251з-3805/26.08.2021г.
на Директора на ОДМВР-Бургас са упълномощени длъжностни лица, които има право
да издават ПАМ по ЗДвП, сред които и полицейски инспектори в РУ към ОДМВР.
С жалбата са представени копие на
карта от ТОЛЕК, СУМПС, ***, 2 бр. свидетелства за регистрация на МПС.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Св. М.П. дава показания относно спирането на автомобила,
извършване на проверка на документите, причините поради които са били с друг
автомобил, както и че управлявания автомобил от жалбоподателя не следва да бъде
пригоден специално за него, тъй като е автоматик.
При
така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на
чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване
съгласно чл.147, ал.1 от АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно заповед №251з-3805/26.08.2021г.
на Директора на ОДМВР-Бургас и от която е видно, че полицейски инспектори в РУ към ОДМВР могат да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП. В случая заповедта е издадена от компетентен
орган, с установена по делото компетентност на органа и не е нищожна. В тази насока възраженията на жалбоподателя, че
липсва компетентност на органа са неоснователни. Оспорената заповед е издадена и
при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на
чл.59, ал.2 АПК, съдържа както правни, така и фактически основания за издаването
й.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена в противоречие с материалния закон. В конкретния случай,
видно от фактическото описание на административното нарушение,
административният орган е приел наличието на хипотеза на законовата разпоредба
- управление на МПС, без водачът да е правоспособен. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл.150 от ЗДвП, който сочи, че всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В случая няма спор относно
факта, че жалбоподателят П. има придобита правоспособност за водач на МПС
от необходимата категория, какъвто е и автомобила, който същият е
управлявал при извършване на проверката, както и че
притежаваното от него СУМПС е със срок на валидност 26.07.2023г. Няма и спор,
че от представената карта от ТОЛЕК и даденото заключение се установява, че жалбоподателя отговаря на изискванията за
физическа годност към водачите на МПС от посочените категории, вкл. и категория В, към
която категория спада и управлявания от него автомобил.
Спорният по делото въпрос е относно квалифицирането на
установеното неправомерно поведение и
съответствието му като фактическо основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за
издаване на оспорената заповед за ПАМ. Съгласно
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Настоящият състав счита, че наличие по отношение на водача на ограничение по код 50, съгласно наредба номер
1-165/07.09.1999г. и управление само на лек автомобил с посочения номер, както е прието в заповедта
не лишава водача от неговата
правоспособност, като водач на МПС. От представената
карта за оценка на физическата годност на водача от ТОЛЕК от 2018г. и даденото заключение е видно, че жалбоподателя
отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категории
А1, А2, А, В1, В. Това е видно и от представеното СУМПС, което е със срок на
валидност до 27.07.2023г.
Фактът,
че лицето е управлявало МПС с
ограничение по код 50, не може да бъде приравнен на приетата от
административния орган липса на правоспособност, т.е. на непритежаване
на СУМПС. Отделно
от това следва да се посочи, че визираната от органа в заповедта наредба №
1-165/07.09.1999г. е отменена с последваща наредба Наредба
№I-157 от 01.12.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина.
Същата не е посочена в заповедта,
както и по кой член от нея е въведено
съответното ограничение. Отделно от това
следва да се посочи, че твърдението на ответника за наличие на код 50 по
отношение на жалбоподателя не беше доказано от органа. Не са представени доказателства за това, въпреки дадените изрични указания от съда с разпореждане
от 03.08.2022г. на органа да представи такива доказателства, като същите са
надлежно връчени. По преписката не са налице и данни лицето да е лишавано от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и същото да му
е било отнето временно по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
С
оглед на изложеното се налага извод, че изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото
основание по чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП - управлява моторно превозно средство,
без да притежава съответното свидетелство за управление. Следователно
наложената ПАМ с обжалваната заповед, е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това, поради което е незаконосъобразна и
като такава подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора, претенцията на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна и
следва да се осъди ответника на разноски
в общ размер на 310.00/триста и десет/ лева, от които 10.00 лева
–заплатена държавна такса и 300.00 лева –договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения по делото
договор за правна и защита и съдействие от 16.06.2022г.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ЗАПОВЕД за прилагане
на ПАМ № 22-4635-000069/22.05.2022г. на Полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско
в частта, с която на П.П. е наложена ПАМ
по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца, считано от 21.05.2022г.
ОСЪЖДА
РУ- Приморско да заплати на П.Ц.П. *** разноски по делото в общ размер
на 310.00/триста и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: