Решение по дело №551/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1206
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040700551
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       1206                               28.07.2021 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седми юли две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 551 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 и сл. от КСО и е образувано е по повод постъпила жалба от „Български пощи“ ЕАД с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 2, представлявано от пълномощника Я. Г. . гл.юрисконсулт, против Решение № 1040-02-35 от 15.02.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-02-00860191 от 06.01.2021 г. на ръководителя на контрола и разходите на ДОО при ТП на НОИ за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет № РА-5-02-00856793 от 22.12.2020 г., в частта, с която е разпоредено на „Български пощи“ ЕАД да възстанови на ТП на НОИ изплатени неправомерно парични обезщетения за отглеждане на малко дете за лицето Т. П- И. с ЕГН ********** в общ размер 1622.55 лева, от които 1488.33 лева главница и 134.02 лева лихва.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че на служителката Т. П. И. е разрешен, в качеството и́ на приемен родител, отпуск по чл. 164а от КТ за отглеждане на детето М. Р. Е. до навършване на 2- годишна възраст, поради което в случая е приложим КСО, а размерът на обезщетението е определен в съответствие с нормата на чл. 53, ал. 1 от КСО. Отбелязано е, че при подаване на документите за изплащане на обезщетение по чл. 54 от КСО няма върнати от ТП на НОИ удостоверения по заявления-декларации със съображения, че лицето не е в кръга на лицата, които нямат право на обезщетение по чл. 54 от КСО. Наред с това се сочи, че във връзка с подадено от РУ ЮИР удостоверение приложение № 10 относно правото на Искрева на парично обезщетение по чл. 53 от КСО за отглеждане на малко дете, е получено уведомление от ТП на НОИ- Бургас с изх. № Ф-02-999-00-**********/26.03.2020 г., в което се сочи, че лицето има право на обезщетение по чл. 53, след като прекрати получаването на обезщетение по чл. 54 от КСО. Формиран е извод, че като приемен родител Ис. има право на обезщетение по чл. 54 от КСО. По същество се иска отмяна на обжалваното решение.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО, от надлежна страна- юридическото лице „Български пощи“ ЕАД, в чиято структура е адресатът на оспорения акт- осигурителят Регионално управление “Югоизточен Регион” Бургас, поради което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Със Заповед № ЗР-5-02-00813591 от 21.09.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Бургас (на л. 67 от делото), издадена на основание чл. 107 от КСО, е възложено на Е. Д. Н.- старши инспектор по осигуряването и П. М. Б.- главен инспектор по осигуряването да извършат пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на Регионално управление „Югоизточен регион“ Бургас с ЕИК 1213961230025. Разпоредено е ревизията да се извърши в срок от 63 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта, за ревизионния период 01.01.2012 г. - 31.08.2020 г.

В хода на ревизията е установено, че осигурителят Регионално управление “Югоизточен Регион” Бургас е поделение на „Български пощи“ ЕАД и е вписан на 07.10.2014 г., като няма статут на самостоятелно юридическо лице. Регистриран в ТП на НОИ - Бургас под осигурителен номер 15446. Осъществява икономическа дейност с код по КИД-2008- 5310 “Дейност на пощи, предоставящи универсална пощенска услуга”.

При провеждане на ревизията е установено от ревизиращия екип, че на 13.09.2019 г. в ТП на НОИ Бургас са постъпили данни от осигурителя РУ ЮИР „Български пощи“ с вх. № Р14-02-000-00-**********- удостоверение по образец (Приложение № 10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на л. 210 от делото) за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО, считано от 01.09.2019 г., на лицето Т. П. Ис. с ЕГН **********, назначена на трудов договор в РУ ЮИР „Български пощи“, с посочено качество „настойник“ на детето. Въз основа на така постъпилите данни е изплатено на И. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО за периода 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г. включително. От съхранените при осигурителя документи е установено, че детето М.Р. Е. ЕГН ********** е настанено за отглеждане в професионално приемно семейство по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето и лицето Т. Пе. И. има качество приемен родител, а не настойник. Прието е от ревизиращите лица, че в резултат на некоректно подадените от осигурителя данни относно качеството на осигуреното лице некоректно е извършена преценка по изплащане на паричното обезщетение, тъй като И.не е нито майка, нито осиновител, нито настойник и поради това не е сред лицата, имащи право на такова обезщетение.

Въз основа на горните констатации е издаден ревизионен акт за начет № РА-5-02-00856793/22.12.2020 г., с който са установени задължения на осигурителя в общ размер 2 377.46 лева, подробно описани в справка, от които:

1) Неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване- главница 535.45 лева и лихва   112.09 лева;

2) Неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина- главница 27.04 лева и лихва 2.34 лева;

3) Неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете- главница 1557.42 лева и лихва 143.12 лева.

На осигурителя са дадени задължителни предписания за подаване на коректни данни в Регистъра на осигурените лица с декларация образец 1 за описаните несъответствия в Раздел “Съответствие на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с първичните счетоводни документи”. За събиране на сумата по акта за начет е издадено обжалваното Разпореждане № РЖ-5-02-00860191 от 06.01.2021 г. на ръководителя на контрола и разходите на ДОО при ТП на НОИ- Бургас.

Срещу акта за начет е депозирано възражение от осигурителя. В него се сочи, че на служителката е разрешен отпуск по чл. 164а от КТ за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, в качеството и́ на приемен родител. Изложено е, че лицата, ползващи допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете, получават обезщетение по реда на чл. 53, ал. 1 от КСО, а разпоредбата на чл. 164а, ал. 1 от КТ пряко кореспондира с разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от КСО и се отнася до лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от ЗЗД. Формиран е извод, че след като приемният родител има право на обезщетение по чл. 53 от КСО, то същият има право и на обезщетение по чл. 54 от КСО.

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е оставена без уважение жалбата на „Български пощи“ ЕАД против разпореждането за внасяне на сумата по ревизионния акт за начет. Посочено е от решаващия орган, че на основание чл. 54 от КСО право на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 има майката (осиновителката) или настойникът, когато отговаря на условията по чл. 52а, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Формиран е извод, че Т. Пе. И. не притежава изискуемото качество, тъй като детето е настанено при нея по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето и е разрешен на същата отпуск по чл. 164а от КТ, поради което няма право на обезщетение по чл. 54 от КСО.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО- ръководител на ТП на Националния осигурителен институт- Бургас. Издадено е в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Съгласно нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В разглеждания случай са изплатени на лицето Т. П.И. парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО за периода 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г. включително, в общ размер 1488.33 лева, въз основа на постъпили в НОИ данни от осигурителя Регионално управление „Югоизточен регион“ Бургас. Съгласно нормата на чл. 54 от КСО майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, при условие, че: 1) не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2) самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Според ал. 2 на чл. 54 от КСО, ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал- на настойника, ако са налице условията на чл. 52а. Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството (ал. 3).

Кръгът на лицата с право на обезщетение по чл. 54 от КСО е точно определен с цитираните норми и включва майката (осиновителката), респ. бащата (осиновителя) или настойника. Приемните родители не са включени в посочените групи правоимащи лица.

Видно от приложената по делото (на л. 225) Заповед № ЗД/Д-СТ-КК-004 от 10.01.2020 г. на директора на Агенцията за социално подпомагане, детето М. Р. Е. е настанено по административен ред в професионалното приемно семейство на Т. П.И. и Й. Г. И., считано от 11.01.2020 г. С решение № 365 от 08.07.2020 г. по гр.дело № 332/2020 г. по описа на РС- Казанлък детето е настанено в същото семейство за срок от три години или до промяна на обстоятелствата, довели до предприемането на мярката за закрила. При тези данни следва да се приеме, че по отношение на И. не са налице материалноправните предпоставки за изплащане на обезщетение по чл. 54 от КСО, тъй като не е майка (осиновител) или настойник на детето, а има качеството приемен родител. Наред с това, според твърденията на жалбоподателя, на същата е разрешен отпуск по чл. 164а от КТ и следователно не е налице условието, предвидено в чл. 54, ал. 1, т. 1 от КСО. Осигурителните разходи са извършени в нарушение на чл. 54, ал. 1 от КСО, в резултат на което е причинена щета за бюджета на държавното обществено осигуряване и са налице предпоставките на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО за съставяне на ревизионен акт за начет. Ето защо съдът приема, че са налице установените в закона материалноправни предпоставки за издаване на разпореждането за внасяне на сумата по акта за начет и същото законосъобразно е потвърдено с обжалваното решение, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.4 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

        

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Български пощи“ ЕАД с ЕИК ********* против Решение № 1040-02-35 от 15.02.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-02-00860191 от 06.01.2021 г. на ръководителя на контрола и разходите на ДОО при ТП на НОИ за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет № РА-5-02-00856793 от 22.12.2020 г., в частта, с която е разпоредено на възстановяване на изплатени неправомерно парични обезщетения за отглеждане на малко дете за лицето Т. П. И. с ЕГН ********** в общ размер 1622.55 лева, от които 1488.33 лева главница и 134.02 лева лихва.

ОСЪЖДА Български пощи“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на ТП на НОИ- Бургас сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: