Р Е
Ш Е Н
И Е
№
27.10.2020 г.
гр.Плевен.
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на тридесети
септември, през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор: АННА
БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВЧНД № 387/2019 г., по описа на Плевенски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.427 и следващи от НПК и е образувано по жалба от Ю.А., като защитник на
засегнатото лице – Б.П.П. , против определение №240 от 04.06.2020г.,
постановено по ЧНД № 1039/2020 г., по
описа на Районен съд-гр. Плевен, с което на основание чл. 89, б. „б“от НК съдът
е постановил принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение,
а именно – в ДПБ- гр. Ловеч на Б.П..
В
жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като от материалите по делото е видно, че Б.П.
не е агресивен, не е опасен за себе си и за околните и че изпитва страхове,
поради заболяването от което страда, при наличието на които обстоятелства
настаняването му за принудително лечение, което е постановил първоинстанционния
съд няма да се отрази благоприятно на неговото здравословно състояние. Освен
това, според защитата на засегнатото лице, пред първата инстанция не са били
разпитани като свидетели родителите на Б.П. и Д.Х., въпреки направеното искане за това и
неправилно съдът е обосновал своя акт само с показанията на пострадалата М.К..
Въз
основа на изложените съображение за непълнота на събраните доказателства при
постановяване на обжалваното определение е направено искане от защитата на
засегнатото лице за отмяната му, като въззивната инстанция да назначи тройна
съдебно – психиатрична експертиза, със задача – да даде заключение, отговарящо
на въпросите: какво е здравословното състояние на освидетелствания, опасен ли е
той за себе си и околните и с оглед на състоянието му – ще има ли положителен
ефект прилагането на чл. 89, б. „а“ от НК или се налага задължително
приложението на чл. 89, б. „б“ от НК, както и да допусне до разпит, като
свидетели по делото родителите на Б.П. и Д.Х., с оглед изясняване на
обстоятелства, определящи лечението на освидетелствания, при условията на чл.
89, б. „а“ от НК.
Тези искания на защитата бяха уважени от въззивната инстанция и в откритото
съдебно следствие бяха разпитани като свидетели по делото родителите на
засегнатото лице – В.П. и П.П., а също така и Д.Х., както и бе изслушано
заключението на назначената тройна съдебно-психиатрична експертиза.
В
съдебно заседание защитата изложи доводи
в посочения по-горе смисъл и направи искане да бъде отменено
първоинстанционното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено лечението на освидетелствания П. да се провежда при условията на
чл. 89, б. „а“ от НК в домашни условия.
Въззивният жалбоподател заяви, че се присъединява към казаното от
неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Плевен изрази становище, че жалбата е частично основателна, тъй като съдържа
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, каквото не е
налице в действителност, видно от материалите по делото, като същевременно,
възприемайки становището на тройната съдебно-психиатрична екпертиза счита, че е
основателно искането за прилагане разпоредбата на чл. 89, б. „а“ от НК при
лечението на освидетелствания П..
Въззивната
инстанция, като се запозна с материалите от първоинстанционното съдебно
производство, с жалбата и доводите на страните, изложени в съдебното заседание,
след като бяха разпитани допуснатите свидетели и бе изслушано заключението на
съдебно-психиатричната експертиза при разглеждане на настоящото дело, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния
срок. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения :
ЧНД №1039/20г. е образувано в
Районен съд – гр. Плевен, въз основа на постъпило Предложение от Районна прокуратура – Плевен,
по реда на чл. 427 ал. 1 НПК, във връзка с чл. 89 НК. В предложението е
посочено, че в Районна прокуратура – Плевен е образувано досъдебно производство,
при условията на чл. 212 ал. 1 НПК, за това че на 03.02.2020 година в гр.
Плевен, по хулигански подбуди е причинена лека телесна повреда на М.К., от гр.
Плевен – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 НК. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 22.05.2020 година наказателното
производство по делото е прекратено, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 24 ал. 1 т. 5 НПК, тъй като към момента на извършване на
общественоопасното деяние, обвиняемият Б.П.П. не е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си , поради което същият
не е наказателноотговорно лице, по смисъла на НК. Искането на Районна
прокуратура - Плевен е за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на
чл. 89 НК, чрез принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение.
В
хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, въз основа на чиито показания
първоинстанционният съд е приел, че Б.П. е автор на инкриминираното деяние.
Представена е била съдебнопсихиатрична експертиза, според която освидетелстваният П. страда от параноидна
шизофрения, с дебют преди около 10 години и неблагоприятен ход на протичане на
болестта, поради отсъствие на съдействие при лечението. Вещото лице е
посочило, че към времето на криминализираното деяние
освидетелстваният се е намирал в психоза - състояние, което
се отнася към медицинския критерий за невменяемост – продължително разстройство
на съзнанието – не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си,
както и да ги ръководи. Отразено е, че към момента на разглеждане на
пъроинстанционното дело освидетелстваният е с нарушена психична годност и са налице
медицински пречки за участието му в наказателното производство. Вещото лице е
препоръчало освидетелстваният П. да бъде лекуван на осн. чл. 89, б. “б” НК в ДПБ
- Ловеч.
В
подкрепа на изложената фактическа обстановка съдът е приел показанията на свидетеля М.К., от които се установява, че извършеното П. деяние не е
реализирано като отговор на отправена към него провокация, а както е посочило
вещото лице Л., причина за извършване на деянието са били болестни механизми.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел , че от данните по
делото може да се направи по един безспорен и категоричен начин изводът, че към
момента на извършване на инкриминираното деяние Б.П. не
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, т. е. същият е бил невменяем. От разпита на вещото лице
първоинстанционният съд е установил, че към момента на разглеждане на делото е
налице необходимост освидетелстваният да бъде лекуван принудително, в
обикновено психо-неврологическо заведение и отчитайки общоприетата практика за наличието
на два критерия за установяване на невменяемостта – медицински и юридически,
съдът е приел, че в конкретния случай се
установява тяхното наличие.
При
така изложеното първоинстанционният съд е направил изводи, в смисъл че в случая
са налице предвидените в чл. 89, от НК условия, а именно:
Лицето, спрямо което се иска прилагането на мярката да
е извършило общественоопасно деяние, а в случая е
било установено , че Б.П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 НК, което е извършил в състояние на невменяемост, съгласно чл. 33, ал. 1 НК, тъй като страда от
психично заболяване и не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което не е
наказателноотговорен.
С оглед
психическото състояние и характера на
извършеното общественоопасно деяние от Б.П., съдът, с определение №240 от 06.06.2020г.,
постановено по ЧНД № 1039/2020 г., на основание чл. 89, б. „б“от НК е постановил принудително лекуване на Б. П.П. в обикновено психо-неврологическо
заведение, а именно – в ДПБ- гл. Ловеч.
По искане на защитата на Б.П., формулирано в
подадената жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, по делото бяха допуснати
като свидетели родителите на засегнатото лице – В.П. и П.П., а също така – Б.Г.
и Д.Х., както и бе изслушано заключението на назначената тройна
съдебно-психиатрична експертиза, със задача – да даде заключение, отговарящо на
въпросите: какво е здравословното състояние на освидетелствания, опасен ли е
той за себе си и околните и с оглед на състоянието му – ще има ли положителен
ефект прилагането на чл. 89, б“а“ от НК или се налага задължително приложението
на чл. 89, б. „б“ от НК.
Разпитани от настоящия съдебен
състав, в качеството на свидетели по делото, родители на освидетелствания - В.П.
и П.П. заявиха, че имат желание и са в състояние да съдействат и поемат
задължение за лекуването на Б.П. в домашни
условия, под наблюдение на психоневрологичен диспансер, а допуснатите и
разпитани като свидетели Д.Х. и Б.Г. заявиха, че освен инцидента, по повод на
който е било образувано досъдебното производство по настоящото дело, не е имало
други конфликти между Б.П. и останалите живеещи в този блок и той не е имал
прояви на агресивно поведение.
Според заключението на назначената в
настоящото производство тройна съдебно-психиатрична експертиза, представена от
вещите лица доц.д-р Р.С., д-р Р.Т. и д-р Л.Т., Б.П. може да проведе лечение по
чл.89 б. „а“ от НК, под грижа на Психиатричния диспансер – Плевен, при поемане
на задължение за лекуването му от неговите родители. Основание за това тяхно становище е, че той доброволно е
постъпи един месец в дневния стационар
на диспансерното отделение, като е спазвал режима и е следвал назначената терапия, родителите му са
много загрижени и според възможностите си ще окажат необходимия контрол при
лечението му, опасността от повторяемост на агресивното му поведение е ниска, а
според вещото лице - д-р Р.Т., ако спрямо Б.П. бъде предприето принудително
лекуване по чл. 89, б. „б“ или по чл. 89, б. „в“ от НК, това в дългосрочен план
ще доведе до негативното му настройване
срещу лекуващите го и би го обрекло доживотно да бъде лекуван в такива
институции.
Въззивната инстанция възприе изцяло
както показанията на разпитаните свидетели, оценявайки ги като достоверни, така и заключението на тройната
съдебно-психиатрична експертиза, представена от вещите лица доц.д-р Р.С., д-р Р.Т.
и д-р Л.Т., като, съобразявайки становището на страните по делото счете, че
психическото състояние на Б.П., към момента на разглеждане на делото и характера на
извършеното от него общественоопасно деяние не налагат принудителното му лекуване в обикновено психоневрологично
заведение, при условията на чл. 89, б. „б“ от НК.
Обосновано първоинстанционният съд е
приел, че Б.П. страда от параноидна шизофрения, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние той не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, но при постановяване на вида на
принудителното лекуване, съобразно предвидените в чл. 89 от НК възможности,
съдът е съобразил становището на вещото лице, представило съдебнопсихиатрична
експертиза в тази фаза на процеса, според която болестта на освидетелствания
протича с неблагоприятен ход, поради липса на съдействие от негова страна, при
провеждане на лечението, както и показанията на свидетелката М.К., според която
извършеното от П. деяние не е било отговор на отправена към него провокация.
В проведеното от настоящата инстанция съдебно
следствие бяха разпитани четирима свидетели – родителите на Б.П. както и и свидетелите Б.Г. и Д.Х., които депозираха
показания, в смисъл, че освидетелстваният не е конфликтен, не е имало други
подобни инциденти с негово участие, а в конкретния случай той е бил провокиран
от агресивното поведение, проявено от пострадалата М.К. спрямо него.
Кредитирайки показанията на
разпитаните във въззивното производство свидетели и като съобрази становището
на изслушаната тройна съдебно-психиатрична експертиза, представена
от вещите лица доц.д-р Р.С., д-р Р.Т. и д-р Л.Т., настоящият съдебен състав
счете, че в случая са налице условията, при наличието на които спрямо Б.П.
трябва да бъде постановена принудителна медицинска мярка, съобразно
предвидените в чл. 89 от НК възможности, тъй като по делото е установено, че
той е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1,
т 12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, действайки в състояние на невменяемост, съгл. чл.
33, ал.1 от НК, тъй като страда от психично заболяване и не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но с оглед
психичното му състояние и характера на извършеното общественоопасно деяние, не
е наложително принудителното му лекуване да бъде осъществено в обикновено
психо-неврологическо заведение, както това е постановил първоинстанционния съд,
на основание чл. 89, б. „б“ от НК, а целите на постановената спрямо него
принудителна медицинска мярка биха били постигнати по-ефикасно, чрез неговото
предаване на близките му,/неговите родители/, които заявиха, че поемат
задължение за лекуването му в психо-неврологически диспансер, съобразно
чл. 89, б. „а“ от НК, в какъвто смисъл и
следва да бъде изменен първоинстанционния съдебен акт, а в останалата му част
същият следва да бъде потвърден, като обоснован и законосъобразен.
При тези съображения и на основание чл. 334,
т.3 и т.6 от НПК Плевенският окръжен
съд, в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА определение № 240, постановено по ЧНД
№1039/2020г., по описа на Районен съд-гр. Плевен, като ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 89, б. „а“ от НК, Б.П.П., с ЕГН **********,***, да бъде
предаден на неговите близки, / баща – П.Б.П. и майка – В.С.П./, които поемат
задължение за лекуването му, под наблюдение на психо-неврологически диспансер.
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционното определение в останалата му част.
Определението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.