Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети февруари, през
две хиляди и двадесет и трета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 12295 по описа на състава за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 497, ал.1 от КЗ.
Ищците В.Х. С.-И., Е.Х.Г. и Х.Н.С. поддържат твърдение,
че всеки от тях претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта
на К.К.С., която била съпруга на третия ищец и майка на първата и втората
ищца. Смъртта на пострадалата настъпила
на 10.10.2020г., но била предизвикана в следствие на контузиите, които пострадалата
К.С.понесла при настъпило на 27.09.202020г. пътно- транспортно произшествие, в
гр. София, в ж.к. „Младост“ на улица без име пред блок № 366. Инцидентът бил
реализиран, когато товарен автомобил „Форд Транзит“ „Конект“ с рег. № РА ****КМ
ударил пресичащата пътното платно пешеходка С., причинявайки й несъвместими с
живота травми.
Срещу посочения от ищците причинител на произшествието -
водача на автомобила било образуваното наказателно производство по ДП №
11285/2020г. по описа на СДВР- СРТП, а при изясняване на фактическата
обстановка при настъпване на инцидента, било станало ясно, че той се дължи на
противоправното поведение на водача на товарния автомобил. Според ищците,
ответникът предоставил валидно застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителят на
вредата, а това обстоятелство пораждало за него задължение да изплати на ищците
застрахователно обезщетение. Ето защо, на 21.10.2020г. – действайки в
хипотезата на чл. 380 от КЗ – ищците отправили писмена претенция първо към ответното
застрахователно дружество, с искане за извънсъдебно изплащане на
застрахователни обезщетения за понесени от ищците неимуществени вреди. От
тримата ищци, само ищцата В.Х. С.-И. претендирала и обезщетение за имуществени
вреди, представляващи лично нейни разноски, направени за закупуване на
медицински консумативи на пострадалата в процеса на лечение след инцидента, а в
последствие- заплащане на разходи за погребение.
С писмо изх. № 33330420/06.11.2020г. ответното дружество отказало изплащане на
застрахователно обезщетение и според ищците, поради неправомерния си отказ - то изпаднало в забава и за него възникнало
задължение да заплати законна лихва върху сумите на дължимите застрахователни
обезщетения.
При изложените фактически твърдения, ищецът Х.Н.С. претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата
от 180 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за споменатите
неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на
постановяване на отказа за изплащане на обезщетение на 06.11.2020г. до деня на
окончателното плащане; ищцата Е.Х.Г.
претендира за осъждане на ответника да й заплати сумата от 150 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за споменатите неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от датата на постановяване на отказа за изплащане на
обезщетение на 06.11.2020г. до деня на
окончателното плащане; ищцата В.Х. С.-И.
претендира за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
споменатите неимуществени вреди, както и сумата от 5135 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи лично
направени от тази ищца разходи за лечение и за погребение, заедно със законната
лихва, считано от датата на постановяване на отказа за изплащане на обезщетение
на 06.11.2020г. до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания от тях благоприятен изход на процеса,
ищците претендират за осъждане на ответника, да им заплати и направените
съдебни разноски за настоящия исков процес.
Исковата претенция е оспорена от ответника
„Застрахователна компания У.“ АД. Чрез процесуалния си представител, ответникът
заявява становище, с което не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и участвалия в процесното ПТП водач, но оспорва
твърдението за противоправно поведение на застрахования водач и при това
оспорва описания в исковата молба механизма на настъпване на ПТП. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, като твърди, че пострадалата допринесла съществено за причиняване на
вредоносния резултат, поради нарушаване на установените от ЗДвП задължения на
пешеходците, чието спазване, според тезата на ответника би могло да предотврати
настъпването на вредоносния резултат. Ответникът оспорва предявените искове и
по размер, като навежда доводи за значително по- малък от твърдения обем на
вредоносните последици.
При условията на евентуалност, ответникът прави
възражение за изтекъл срок на погасителна давност на претендираното обезщетение
и на задължението за изплащане на лихва. Моли за отхвърляне на предявените
искове, респ. за определяне на значително- по нисък размер на обезщетение и
претендира за осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателство по делото /стр.12/ препис – извлечение от Удостоверение
за наследници № 14480/16.10.2020г.,
изд. от район „Младост“ на Столична община, установява факта, че ищците са
наследници по закон на починалата на 10.10.2020г. К.К.С.. От същия документ се
установява, че С. е била съпруга на третия ищец и майка на първата и втората
ищца.
Приетия като доказателство по делото /стр.8 /заверен препис от Констативен
протокол за ПТП № К-485 ат 27.09.2020 на отдел ПП при СДВР, както и приобщените
към делото преписи от книжа по ДП – ЗМ №11285/202г. по описа на СДВР, които се
съдържат доказателствените изводи на настоящия съд, относно следните подлежащи
на установяване правно релевантни факти:
На 27.09.2020г., пострадалата К.С.понесла значителни телесни увреждания,
при пътно- транспортно произшествие, което настъпило на 27.09.202020г. в гр.
София, в ж.к. „Младост“ на улица без име пред блок № 366. Инцидентът бил
реализиран, когато товарен автомобил „Форд Транзит“ „Конект“ с рег. № РА ****КМ
ударил пресичащата пътното платно пешеходка С..
Приетата като доказателство по делото Епикриза № 713 изд от УМБАЛ „Света
Анна“ АД София /на стр. 13-15 от делото/, мотивира извода, че след настъпването
на инцидента, пострадалата е постъпила за лечение в споменатото лечебно
заведение, където е починала в резултат от травмите на 10.10.2020г.
Приетата като доказателство фактура от 14.10.2020г. установява направен от В.Х.
С.-И. финансов разход за погребение в размер на 1295 лева.
Приетите като доказателство фактура от 14.10.2020г. и платежно нареждане
установяват направенш от В.Х. С.-И. финансов разход за погребение н размер на
1295 лева. Приетата като доказателство фактура от 29.09.2020г. установява
направен от К.К.С.финансов разход за лечение размер на 3640 лева.
В дадените пред съда показания,
свидетелят К.Б.Г.заявява, че се намира в близки родствени отношения с
ищците и с пострадалата – заявява, че е син на ищцата Е.Г., внук на ищеца Х.С.
и внук на пострадалата. Според впечатленията на свидетеля, ищците поддържали
близки социални и емоционални отношения с пострадалата. Свидетелят сочи, че
дадо му /ищеца Х.С./ и баба му /пострадалата при инцидента/ живеели в едно домакинство.
По време на празници, дъщерите на пострадалата я посещавали заедно с внуците, а
в останалия период от време- те контактували с майка си по телефона, тъй като
имали семейства и живеели в самостоятелни домакинства. Всички ищци понесли
емоционално загубата на К.С..
В дадените пред съда показания,
свидетелят В.Г.И.заявява, че се намира в съпружески отношения с ищцата В.Х.
С.. Според впечатленията на свидетеля, ищците В. С. и Е.Г. били силно
емоцианално свързани с родителите си, поради което поддържали интензивни
социални връзки с тях, посещавали често дома им за да им помагат и за да ги
поздравят на празници. Според свидетеля, трагичният инцидент, свързан със
смъртта на пострадалата К.С.засегнали най- силно ищеца Х.С.. Според
впечатленията на свидетеля, след смъртта на съпругата си, С. започнал да се
държи нетипично, бил силно притеснен, заявявал, че вече не вижда смисъл да
живее, страхувал се да остава сам. Дъщерите на загиналата при пътния инцидент
също проявявали емоционални реакции.
В дадените пред съда показания, свидетелят Н.П.М. заявява, че по време на
инцидента е управлявал процесния автомобил „Форд Транзит“ „Конект“ с рег. № РА ****КМ,
който ударил пресичащата пътното платно пешеходка С.. За инцидента, свидетелят
си спомня, че се случил на недобре осветен участък от пътя, при суха пътна
настилка. След като управлявания от свидетеля микробус излзъл от паркинг, той
предприел маневра за завой наляво, по перпендикулярно разположена улица. От
лявата страна на улицата /и в ляво, спрямо левия завой/ имало тротоар, а от
дясната страна бил разположен паркинг с доста много паркирали автомобили. Преди
да предприеме маневрата, свидетелят подал сигнал с ляв пътепоказател /мигач/ и
се огледал, но не възприел никого, вкл. наличието на пешеходци. След като
направил маневрата, свидетелят възприел два силуета, облечени с тъмни дрехи,
които се движели по пътното платно и при това - незабавно задействал спирачната
система, но последвал удар между корпуса на автомобила и един или двама от пешеходците.
След като преустановил движението на управлявания от него микробус, свидетелят излязъл
от кабината, установил факта, че на платното са разположени двама паднали
пешеходци – мъж и жена, на които той предложил
своята помощ. При това, свидетелят забелязал, че жената е пострадала по
тежко, тъй като не могла да се изправи.
Заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза, която е
изговена от вещо лице Х.И., мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
·
Пътният инцидент е
настъпил при следния механизъм: Управляваният от пострадалия товарен автомобил „Форд
Транзит Конект“ с рег.№ РА ****КМ се е движил със скорост от 8 км/ч. при
извършване на маневрата за завой на ляво, от ул. „Полк. Владимир Стефанов“, към
улица „Без име“. По същото време, пешеходката К.С.е предприела пресичане на
платното на ул. „Без име“, която е разположена срещуположно и в ляво, спрямо
посоката на движение на товарния автомобил, преди започване на маневрата. При
описаната обстановка, траекториите на движение на товарния автомобил и
пешеходката се пресичат, при което е последвал удар. Товарният автомобил е
ударил пешеходката с предната си лява част, странично. От позиция на
пешеходката, ударът също е настъпил в лявата част от тялото й, поради което, тя
губи равновесия и пада на пътното платно, получавайки констатираните от
медицинските специалисти травматични увреждания. Тъй като ударът е настъпил при
ниска скорост на движение, съприкосновението на тялото на пешеходката върху
корпуса на автомобила не е оставило следи.
·
Според становището на
вещото лице, настъпването на пътния инцидент е резултат от факта, че водачът на
автомобила не е възприел движението на пешеходците върху пътното платно, по
време на маневрата за завиване на ляво.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена
от вещо лице д-р Н.А.С., мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
·
В резултат от
настъпилия удар на тялото на пострадалата в твърдата повърхност, тя е получила
следните травматични увреждания: травма на главата, счупване на черепа /от
ляво, слепоочно/, контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизливи под меката мозъчна обвивка, травба на лявата тазобедрена област на
тялото.
·
Установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и по
време и начин съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП.
·
Между получените
травми и настъпилата смърт на К.С.има пряка причинно- следствена връзка.
Прието като доказателство писмено „искане“, адресирано от името на ищеца,
до ответното дружество, мотивира извода, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилото събитие - отправяйки извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. От съдържанието на писмото може да се установи, че
е достигнало до адресата на 21.10.2020г.
Съдържанието на приетото като доказателство /на стр. 21 от делото/ Уведомление
с изх. № 33330420, което е било адресирано от името на ответника, до тримата
ищци, мотивира обоснован извод в следната насока:
На 26.10.2020г. при застрахователя е постъпила отправена от името на ищците
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, с чието пълно съдържание съдът не разполага
/доколкото не е било представено от нито една от страните/. Въз основа на
съдържанието на уведомлението обаче, може да се направи извод за това, че претенцията
е била отправена от тримата ищци, както и че ответникът- в качеството на
застраховател, не се е произнесъл по искането за изплащане на застрахователно
обезщетение, но е поискал от ищците да му окажат съдействие, като представят
посочени в самото съдържание на уведомлението документи- относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, към поведението на участващите в него лица, както
и такива, които са относими към процеса
на развитие на образуваното досъдебно производство и към актовете, установяващи
виновното противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е
приел да застрахова ответника. В писмото се изисква представяне и на банковите
сметки на ищците.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ,
ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, дължи на ищците изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
причинени от застрахования водач на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с
рег.№ РА ****КМ.
Исковете са процесуално допустими, доколкото са предявяни от надлежно
процесуално легитимирани ищци, при установеното спазване на изискванията за
предварително отправяне на извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ.
Събраните доказателства установиха наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която покрива деликтната отговорност на причинителя на
вредите.
Надлежната материална легитимация на ищците, да претендират изплащане на
застрахователно обезщетение бе установена, с оглед установяването на близката
им връзка с пострадалия – брачно правоотношение /за първата ищца/ и низходяща
родствена връзка по права линия от първа степен /за втория и третия ищец/.
Прецизният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателствени средства, мотивира наличието на всички предвидени в закона материални
предпоставки, определящи възникването на задължение за ответника - да изплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - на всеки един от ищците, в качеството му
на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
на водача на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ РА ****КМ.
Изводът, че именно водачът на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с
рег.№ РА ****КМ е причинил непозволено
увреждане, в рамките на механизма на настъпване на процесното ПТП, следва да се
счита категорично установен. Посредством заключението на изслушаната съдебна- автотехническа
експертиза, съдът достигна до извода, че водачът на товарния автомобил, чиято
деликтна отговорност е била застрахована от страна на ответника, е нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП,
в резултат на което е настъпил пътния инцидент, довел до процесния деликт. В
този контекст следва да се отбележи, че основното и допълнителното заключение
на експертизата, което се основава на данни от свидетел очевидец на инцидента,
мотивираха еднакви и по същество непротиворечиви крайни изводи на автоексперта.
В конкретния случай, след анализ на данните и изводите в заключението на приетата
съдебна авто- техническа експертиза, съдът приема за основателно релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Според данните от неприключилото досъдебно производство и
изводите в заключението на вещото лице скоростта на движение на товарния
автомобил по време на извършване на маневрата за завой наляво, в момента на сблъсъка
е била пределно ниска. В този контекст, няма как да бъде игнориран фактическия
извод, че водачът на товарния автомобил е бил длъжен да възприеме пресичащите
пътното платно пешеходци и да предприеме своевременно спиране, така че на
избегне удара.
Очевидно е обаче и това, че пострадалото лице също е могло да възприеме движещия се с ниска скорост и с включени
светлини товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ и при наличието на риск от
инцидент - да прояви нужната разумна предпазливост, като не предприема пресичане на пътното платно в нарушение на разпоредбата
на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл. 114, т.2 от ЗДвП. Споменатото
нарушение на ЗДвП, допуснато от страна на пешеходката със сигурност е увеличило
значително риска от настъпването на инцидента и в крайна сметка е способствало за
застъпване на вредоносния резултат.
По всички изложени съображения, настоящият съд приема, че съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в съотношение
приблизително едно към три.
Горният заключитилен извод, на свой ред, мотивира необходимостта от
прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, в процеса на определяне на дължимия размер
на застрахователното обезщетение за всеки един от ищците.
По претенцията на всеки един от тримата ищци за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
Изводите на съда - относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на ищците - следва да бъдат съобразени от една страна с
действащите към момента на настъпване на събитието икономически условия в
страната през 2020г., а от друга
страна – да се основават на доказателствата,
установяващи естеството и обема на вредите, за които се твърди да са
претърпени от всеки един от ищците.
За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само
лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване
на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение). В тази
насока е и константната практика на ВКС на РБ – напр: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение
№ 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК и др.
По претенцията на ищеца
Х.Н.С. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Основателността на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение,
вече бе обсъдена по- горе в мотивите на настоящото решение. По отношение
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което се
дължи на този ищец, съдът съобрази естеството на прекъснатите лични отношения
между него и починалата негова съпруга.
В случая са необратимо и внезапно
прекъснатите дълготрайни съпружески взаимоотношения, основани на близка
емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в морално и
материално отношение на между съпрузи със значителна продължителност на брака.
Всички тези социални връзки са били безвъзвратно изгубени за ищеца, в
период от живота му, в който ролята на съпруга се увеличава, поради навлизане в
преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитаните свидетел, възприемайки
факта, че загубата на съпруга е създало тежък емоционален и социален удар и
точно поради това - вредите са значителни по обем.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната пред 2017г., които
бяха по- различни от тези, в момента на постановяване на решението. Размерът на
минималната и средната работна заплата през 2020г. представлява ориентир за
адекватно съответствие между обществените разбирания за справедливост при
определяне на размера на обезщетението, съобразно икономическия стандарт към
периода на настъпването на пътния инцидент.
С оглед всички изложени по- горе изводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца Х.С., за
обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта на съпругата му, възлиза на
90 000 лева.
Този справедлив размер, следва да бъде редуциран с 1/3 съобразно приноса на
пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен
размер от 60 000 лева.
До посочения размер, искът следва да бъде уважен. За разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер от 180 000 лева –
предявеният от ищеца Х.С. иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията на ищците
Е.Х.Г. и В.Х. С.-И., за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Основателността на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение,
вече бе обсъдена по- горе в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
посочените по- горе двама ищци - съдът съобрази естеството на фактически
прекъснатите лични отношения между всеки един от тях и починалия техен
баща. Ищците са пълнолетни низходящи на пострадалото лице, а събраните гласни доказателства
установиха, че между всяка от ищците и майка им /приживе/, са съществували много
близки социални отношения, които са основани на емоционална привързаност,
взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и взаимопомощ в морално и материално
отношение. Показанията на разпитаните двама свидетели обаче разкриха факта, че ищците
и пострадалата /приживе/ не са живели в едно домакинство, макар да
са поддържали интензивни социални контакти.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната пред 2020г., които
бяха по- различни от тези, в момента на постановяване на решението. Размерът на
минималната работна заплата и средната работна заплата през 2020г. представлява
ориентир за адекватно съответствие между обществените разбирания за
справедливост при определяне на размера на обезщетението, съобразно икономическия
стандарт към периода на настъпването на пътния инцидент.
С оглед всички изложени по- горе изводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на всяка една от двете
ищци, за обезщетяване на понесените неимуществени вреди, поради смъртта на тяхната
майка, възлиза на 75 000 лева за всеки ищец.
Този справедлив размер, следва да бъде редуциран с 1/3 съобразно приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от 50 000 лева. До посочения размер,
искът следва да бъде уважен. За разликата над посочената сума и до пълния
претендиран размер от 150 000 лева, всеки един от предявените искове
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията на ищцата
В.Х. С.-И., за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, съдът
намира следното:
Претенцията на ищцата е основана на тезата, че тя лично е направила
разходи, произтичащи от настъпването на пътния инцидент. В подкрепа на тезата
за направени от ищцата разходи са представени два платежни документа: фактура с
**********/ 29.09.2020г. за сумата от 3840 лева, предсатвляваща разноски за
лечение и нареждане за кредитен превод в размер на сумата от 1295 лева за
погребение на починалата в резултат от деликта К.С..
Съдържанието на приетата като доказателство фактура с **********/
29.09.2020г. не установява изрично
платеца на сумата, поради което остава недоказана, надлежната материална
легитимация на ищцата В.Х. С.-И. - да претендира споменатата сума, като неин
личен разход, произтичащ от настъпването на пътния инцидент.
При това, само вторият от споменатите разходни документи, установява
надлежно твърдението, че именно ищцата В.Х. С.-И. е платила сумата от 1295
лева, тъй като е изрично посочена като платец. Споменатата сума, с оглед
основанието, на което е била платена, следва да бъде квалифицирана като
имуществена вреда, но подлежи на редукция с една трета, на основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД – до размер на сумата от 864
лева.
По изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че претенцията
за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
уважена само частично, до размер на сумата от 864 лева, а за разликата – до
пълния претендиран размер от 5135 лева – следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По претенциите за
присъждане на законната лихва;
На основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на всеки от ищците и законната лихва,
изчислена върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, а
само на ищцата В.Х. С. – И.и за присъденото на тази ищца
обезщетение за имуществени вреди. Законната лихва би била
дължима за периода, считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя, т.е. считано от 26.06.2020г., но ако ищците бяха спазили
изричното изискване на чл. 380, ал. 1 от КЗ – да посочат своя банкова сметка, ***ението
за изплащане на застрахователно обезщетение. Внимателният преглед на
представените пред съда книжа не доказва изпълнението на изискването за
представяне на банкови сметки, нито при предявяване на извънсъдебната претенция,
нито при предявяването на иска, нито дори по време на развитието на
първоинстанционното производство, макар да са заявили намерение да сторят това.
Тук е уместно да се отбележи, че обективното право на съдържа ефективен правен
механизъм - ищците да бъдат принудени да изпълнят това задължение, но доколкото
предоставянето на банкови сметки за доброволно плащане създава предпоставка за
изпълнението на паричното задължение за плащане на застрахователно обезщетение
– то в случаи като настоящия, следва да намери приложение разпоредбата на чл.
380, ал.3 от КЗ.
Уместно е при това да се отбележи, че ответникът- застраховател, не е
постановил изричен отказ да изплати застрахователно обезщетение и докато за
изисканите документи за настъпилото ПТП следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 107 от КЗ, то за непредоставянето на банкови сметки от
страна на ищците, тази разпоредба не намира приложение.
По изложените съображения, претенцията
на ищците за присъждане на законна лихва, върху присъдените суми на застрахователни
обезщетения следва да бъде отхвърлена за посочения в исковата молба период –
считано от 06.11.2020г. до деня на окончателното плащане.
По претенциите на
страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски.
Ищцата В.Х. С.-И. фактически е извършила разноски за сумата от 6445, 40 лева
за държавна такса и събиране на
доказателства съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /стр. 164 от делото/.
Останалите двама ищци са били освободени от това задължение, поради което
дължимите от тях суми са били понесени първоначално от бюджета на съда и
възстановяването им се дължи от ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
При описаните по- горе обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - на ищцата В.Х. С.-И.: сумата от 2127 лева за съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд, общо сумата от 4000 лева за държавна такса, дължима по
всеки един от предявените искове, съответно на уважената му част, от чието
предварително заплащане ищците Х.С. и В.Г. са били освободени.
На процесуалния представител на ищците адвокат Й.Д., ответникът следва да
бъде осъден да заплати общо сумата от 6690
лева, представляваща сбор от сумите на предвиденото в НМРАВ минимално
адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на всеки от тримата ищци
(сбор от сумите 2630 лева, 2030 лева и 2030 лева), което се дължи в
хипотезата на чл. 38 от ЗА и е изчислено съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът по принцип е легитимиран да получи от всеки
ищец направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Направените
в рамките на процеса съдебни разноски възлизат общо в размер на сумата от 580
лева, според представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 163 от делото/, а от
тях ответникът е надлежно легитимиран да получи от ищците сумата от общо 383 лева, включително и разноските за процесуално
представителство. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, спрямо техния
предявен размер, изчислени по отделно за всеки един от ищците, дължимите
съдебни разноски от страна на ищеца Х.С. възлизат на 180 лева, дължимите съдебни разноски от страна на ищцата Е.Г.
възлизат на 150 лева, а дължимите
съдебни разноски от страна на ищцата В. С.-И. възлизат на 153 лева. Споменатите суми ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул ****да заплати на В.Х. С. – И.с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Й.Д.,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ – сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано
при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени поради смъртта на К.К.С., в следствие на ПТП от 27.09.2020г.,
причинено от водача на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег.№ РА ****КМ,
като отхвърля претенцията, в частта за разликата над присъдената
сума на обезщетението и до пълния претендиран размер за 150 000 лева,
както и претенцията, за присъждане на законната лихва върху присъдената сума на
застрахователното обезщетение, изчислена за периода: считано от 06.11.2020г. до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул ****да заплати на В.Х. С. – И.с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Й.Д.,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ – сумата от 864 (осемстотин шестдесет и четири) лева,
представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, понесени поради смъртта на К.К.С., в следствие на ПТП
от 27.09.2020г., причинено от водача на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“
с рег.№ РА ****КМ, като отхвърля претенцията, в частта за разликата над присъдената
сума на обезщетението и до пълния претендиран размер за 5135 лева, както и
претенцията, за присъждане на законната лихва върху присъдената сума на
застрахователното обезщетение, изчислена за периода: считано от 06.11.2020г. до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул ****да заплати на Е.Х.Г. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Й.Д.,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ – сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи
редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени поради смъртта на К.К.С., в следствие на ПТП от
27.09.2020г., причинено от водача на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с
рег.№ РА ****КМ, като отхвърля претенцията, в частта за разликата над присъдената
сума на обезщетението и до пълния претендиран размер за 150 000 лева,
както и претенцията, за присъждане на законната лихва върху присъдената сума на
застрахователното обезщетение, изчислена за периода: считано от 06.11.2020г. до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул ****да заплати на Х.Н.С. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Й.Д.,***, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ – сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляващи
редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени поради смъртта на К.К.С., в следствие на ПТП от
27.09.2020г., причинено от водача на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с
рег.№ РА ****КМ, като отхвърля претенцията, в частта за разликата над присъдената
сума на обезщетението и до пълния претендиран размер за 180 000 лева,
както и претенцията, за присъждане на законната лихва върху присъдената сума на
застрахователното обезщетение, изчислена за периода: считано от 06.11.2020г. до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и адрес - гр. София, бул ****да заплати на В.Х. С.-И., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 2127 (две хиляди сто двадесет и седем ) лева, представляваща съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и адрес - гр. София, бул ****да заплати на адвокат адв. Й.Г.Д. с ЕГН **********,***,, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата-сумата от 6690 (шест
хиляди шестстотин и деветдесет) лева, възнаграждение за процесуално
представителство на В.Х. С.-И., Е.Х.Г. и Х.Н.С. пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК *******и
адрес - гр. София, бул ****, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата
от общо 4000 (четири хиляди) лева за държавна такса, дължима по предявените искове, съответно на уважената им част.
ОСЪЖДА В.Х. С.-И., да заплати на
„У.“ АД, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 153 (сто петдесет и три) лева, за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е.Х.Г., да заплати на
„У.“ АД, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 150 (сто и петдесет) лева, за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х.Н.С., да заплати на
„У.“ АД, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: