№ 361
гр. Сливен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104314 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК за установяване съществуването на вземането на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „А1 България” ЕАД и
ответницата Е. Г. С. сключили Договор № ********* от 11.04.2019 г. за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер М6279571 и приложения към него. За периода от 27.07.2020
г. до 11.02.2021 г. ответницата натрупала и не заплатила в сроковете,
съгласно договора и Общите условия на „А1 България ЕАД, задължения в
размер на 563,74 лв., представляващи неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги и 431,68 лв., представляващи неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане. На 27.12.2020 г. Договорът
бил прекратен по вина на ответницата. В тази връзка и съгласно Договора и
Общите условия на „А1 България” ЕАД, била начислена неустойка в размер
на 436,78 лв. На изложените основания се претендира да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца посочените суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2538/2023 г. по описа на СлРС.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото
1
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, чрез нейния пълномощник - адвокат, с който изразява
становище за допустимост на исковете, но неоснователност по същество.
Излага, че не е подписвала представените от ищеца договор и приложенията
към него, като описва, че подписите, които се твърдят да са нейни, видимо са
положени от различни лица и имената й също не са изписани от нея. Моли да
бъде открито производство по оспорване истинността на представените от
ищеца документи и заявява, че страда от заболяване с диагноза „Параноидна
шизофрения“, за което е опредЕ. 95 % ТНР с чужда помощ. Моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. В указания от съда срок е представена и подробна писмена защита.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за
неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответницата Е. Г. С. му дължи
сумата от общо 1432,20 лв. - главница, дължима за периода 27.07.2020 г. до
11.02.2021 г., представляваща незаплатени задължения за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер М6279571, като част от рамков договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********, от която сумата от 563,74 лв.,
представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги,
сумата от 431,68 лв., представляваща неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане и сумата от 436,78 лв., представляваща
2
неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 363,89 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до
25.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1431 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.06.2023 г. по ч. гр. д. №
2538/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, с оглед разпредЕ.та доказателствена тежест и
събраните по делото доказателства, съдът намира предявените искове за
неоснователни и недоказани.
Ищцовото дружество твърди, че е сключило с ответницата Договор №
********* от 11.04.2019 г. за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане със системен партиден номер М6279571 и приложения към
него, от които произтичат претендираните вземания.
Ответницата е оспорила автентичността на представените от ищеца
документи - Договор № ********* от 11.04.2019 г., Анекс към договора от
17.12.2019 г. и Допълнение към Анекса от 17.12.2019 г., Договор за продажба
на изплащане № ********* от 17.12.2019 г. и Приложения към Договор №
********* от 11.04.2019 г., от 15.04.2019 г. и от 17.12.2019 г. и Приемо-
предавателен протокол за закупено крайно устройство от 17.12.2019 г. с
твърдения, че не са подписани от нея.
От заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, както
и неоспорено от страните, се установява, че единствено три от изследваните
документи са подписани от едно и също лице и това е майката на ответницата
В.И.И.. Ответницата Е. Г. С. не се подписва и поради това няма нейни
подписи и в докумените й за самоличност.
3
Изложеното води до категоричния извод, че оспорените документи,
подписани за посочената като потребител, съответно като абонат и като
купувач Е. Г. С., не носят подписа на ответницата Е. Г. С., поради което са
неистински документи. Възражението на ищцовото дружество в писмената
защита по делото, че не е категорично доказано, че оспорените документи не
носят подписа на ответницата, съдът намира за неоснователно.
Ответницата Е. Г. С. не е подписала процесните договори и
приложения, поради което не се намира в твърдените облигационноправни
отношения с ищеца и не дължи претендираните договорни задължения.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие
пълномощникът на ответницата е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ответницата сумата от 480,00 лв. - адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Тъй като ответницата е освободена от такси и раноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СлРС сумата от общо 1023,80 лв. възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 194, ал. 2, изр. първо, вр.
ал. 3 ГПК, че представените от ищцовото дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
Договор № ********* от 11.04.2019 г., Анекс към договора от 17.12.2019 г.,
Договор за продажба на изплащане № ********* от 17.12.2019 г.,
Приложения към Договор № ********* от 11.04.2019 г., от 15.04.2019 г. и от
17.12.2019 г. и Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство
от 17.12.2019 г. са НЕИСТИНСКИ документи, тъй като подписите,
положени за „потребителя“, за „абоната“ и за „купувача“ в тях, не
4
принадлежат на посочената в документите Е. Г. С., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Е. Г.
С., ЕГН: **********, с адрес .................. искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че
ответницата му дължи сумата от общо 1432,20 лв. /хиляда четиристотин
тридесет и два лева и двадесет стотинки/ - главница, дължима за периода
27.07.2020 г. до 11.02.2021 г., представляваща незаплатени задължения за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни
със системен партиден номер М6279571, като част от рамков договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, от която сумата от
563,74 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, сумата от 431,68 лв., представляваща неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане и сумата от 436,78 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 363,89 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ до 25.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1431 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.06.2023 г. по ч.
гр. д. № 2538/2023 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. К. А., с личен № ********** от АК -
Сливен, с адрес гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 6, офис 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 480,00 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
по делото в минимален размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
5
Районен съд - Сливен сумата от общо 1023,80 лв. /хиляда двадесет и три лева
и осемдесет стотинки/, представляваща разноски за възнаграждения на вещи
лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, ведно с
документите, чиято неистинност е установена, да се изпратят на РП - Сливен
на основание чл. 193, ал. 3 ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6