МОТИВИ
ПО НОХД № 521/2018 г. на Районен съд - Търговище
Подсъдимият М.И.А. *** е
предаден на съд с обвинение по чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 и
с чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 13.02.2018 г. при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № Т3129ВТ в гр. Търговище, по ул. „Трети
март“ в посока към кръстовището с бул. „Цар Освободител“ нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди
на С.Д. *** – счупване на лявата бедрена кост над коляното с костен откъс, което ѝ е причинило трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за срок от около 5,5
– 6,5 месеца, и счупване на дясната седалищна и дясната срамна кости на таза,
което ѝ е причинило трайно затрудняване движението на десния долен
крайник за срок от около 4,5 – 5,5 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Обвинението, като безспорно доказано, се поддържа изцяло от
представителят на Районна прокуратура, който пледира за налагане на наказание в
предвидения от закона размер, а именно – от една до шест години лишаване от
свобода, без наличието на предпоставки за приложението на чл. 55 от НК. Изтъквайки
съдебното минало на подсъдимия, прокурорът пледира за реално изпълнение на
определеното наказание, както и за
лишаване от право да управлява МПС за срок от година и половина.
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво се състои обвинението и изказва съжаление за настъпилия
инцидент. Дава обяснения, в които като причина за инцидента изтъква липсата на
знак, предупреждаващ за пешеходна пътека, лошата видимост и поведението на
пострадалата пешеходка. Защитата на подсъдимия оспорва правната квалификация по
чл. 343, ал. 3 от НК на деянието, мотивирайки становището си с легалната
дефиниция на пешеходна пътека, заложена в параграф 6, т. 54 от ПР на ЗДвП,
изискваща всяка пешеходна пътека да бъде сигнализиране с пътен знак. Според
защитата безспорно установената липса на такъв знак предопределяла несъставомерността на деянието по повдигнатото обвинение,
преквалифицирането му по чл. 343, ал. 1 от НК, и предвид изразеното изрично
желание на пострадалата свидетелка - прекратяването на наказателното
производство на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
По
изрична писмена молба от Адвокатско дружество „Димов и Христов“, придружена с
нотариално заверено пълномощно, пострадалата свидетелка С.Д.С. е конституирана
като частен обвинител в процеса. Пред съда С. е депозирала нотариално заверена
декларация, с която изразява желанието си наказателното производство срещу
подсъдимия А. да бъде прекратено. В съдебно заседание същата поддържа така
подадената декларация и отново моли съда да прекрати производството.
След
като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
Подсъдимият
М.И.А. е многократно осъждан, включително и на ефективно лишаване от свобода за
повече от една година, и към момента на извършване на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, не е реабилитиран. Притежава свидетелство за правоуправление на
МПС от 1982 г., като в сектор “КАТ” при ОДП гр. Търговище има регистрирани 14
влезли в сила НП за нарушения на правилата за движение по пътищата, всички
преди 2012 г.
На
13.02.2018 г., около 18.30 часа, в гр. Търговище, по ул. „Трети март“, в посока
светофара на кръстовището с ул. „Цар Освободител“, подсъдимият М.А. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № Т3129ВТ. Предвид
зимния сезон, по това време вече било в тъмната част на денонощието и с
намалена видимост на светлините от автомобилните фарове. Пътния участък бил
прав, със суха дребнозърнеста настилка и без неравности. Платното за движение
било двупосочно, четирилентово, с по две ленти за
движение и в двете посоки. До автобусната спирка, намираща се до блока на ул.
Трети март“ № 1, имало пешеходна пътека тип М 8.1 „Зебра“ с добре видима
маркировка, но слабо осветена. Преди пешеходната пътека имало поставени добре
видими пътни знаци А 19 – „внимание деца“ и В 26, който ограничавал скоростта
до 40 км/ч. Дясната пътна лента по посока на движение на подсъдимият била заета
от паркирани автомобили, поради което той се движел в лявата лента за движение
със скорост от 45.5 км/ч. По същото време св. С.Д.С., която била облечена в
тъмни дрехи и с качулка на главата, предприела пресичане на цитираната по –
горе пешеходна пътека на ул. „Трети март“. Свидетелката пресичала пътното
платно от страната на автобусната спирка, или от ляво на дясно спрямо посоката
на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Пресичайки по – голяма част
от пътното платно, свидетелката навлязла в лявата пътна лента, в която се
движел подсъдимият. В последния момент подсъдимият видял пресичащата пешеходка
и предприел спиране, но не успял да избегне удара с нея, като я блъснал с
предната лява част на автомобила. Ударът настъпил около средата на пешеходната
пътека в лявата лента за движение по посока движението на автомобила. От силата
на удара тялото на свидетелката паднало върху предния капак на автомобила, като
в процеса на спиране е отхвърлено в посока от дясно на ляво към платното за
насрещно движение. При падането си от автомобила тялото на свидетелката се
претърколило по асфалта и спряло по средата на платното за насрещно движение. Самият
автомобил окончателно спрял на разстояние около 29 метра от мястото на удара в дясната
пътна лента по посока на движението си, като от удара по автомобила са
установени счупена предната броня в левия си край, счупен ляв фар и леки
деформации в левия край на предния капак. Веднага след произшествието от
страната на автобусната спирка до пострадалата притичал св. Д.Д., а малко след него при пострадалата приближила и св. И. Т.,
която пътувала с автомобила си в насрещната посока и видяла силует на човек да
пада на пътното платно. Последната се обадила на телефон 112, след което на
място пристигнала Бърза помощ и Пътна полиция. Подсъдимият останал на
местопроизшествието до пристигането на Пътна полиция, като междувременно се
обадил на своите близки да посетят пострадалата в болницата и да помогнат, ако тя
се нуждае от кръв или друга помощ.
В следствие на настъпилото пътно -
транспортно произшествие св. С.Д.С. получила счупване на лявата бедрена кост
над коляното с костен откъс, което
ѝ е причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок от около 5,5 – 6,5 месеца, и счупване на дясната
седалищна и дясната срамна кости на таза, което ѝ е причинило трайно
затрудняване движението на десния долен крайник за срок от около 4,5 – 5,5 месеца.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Така
установената фактическа обстановка се доказва по един несъмнен начин от
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели, протокола
за оглед на местопроизшествие, автотехническата, съдебно
- медицинската и криминалистическата експертизи, както
и от останалите писмени и веществени доказателства.
Безспорно е по делото, че на 13.02.2018 г.,
около 18.30 часа, управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № Т3129ВТ, в гр.
Търговище, по ул. „Трети март“ в посока към кръстовището с бул. „Цар
Освободител“, подсъдимият А. с управлявания от него лек автомобил е блъснал
пешеходката С.Д.С., вследствие на което са и причинени описаните по – горе телесни
увреждания. За изясняване мястото,
където е настъпило процесното ПТП, съдът в най -
пълна степен кредитира показанията на св. Д.Д., който
е и единствения пряк и непосредствен очевидец на инцидента. Неговите
показанията са последователни, логични и подробни, като изцяло кореспондират с
останалите доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на
пострадалата свидетелка и протокола за оглед на местопроизшествие. Свидетелят е
категоричен, че ударът е настъпил на пешеходната пътека, като той първо е видял
автомобила, а след това как тялото на свидетелката се е качило върху предния
капак на автомобила, приплъзнало се е покрай вратата
на водача и е паднало на асфалта. В същата насока са и показанията на
пострадалата свидетелка С.С., която обяснимо не си
спомня момента на самия удар, след който е била известно време в безсъзнание.
Свидетелката казва „Почнах да пресичам пешеходната пътека и оттам нататък нищо
не си спомням.“ И по – надолу „Знам я тази пешеходна пътека и минавам често по
нея.“ Свидетелката твърди, че се е
движела с нормален ход и не е бързала, което съдът също не намира основание да
не кредитира най – малкото поради напредналата и възраст – тя е на 61 години. В
обясненията си подсъдимият твърди, че е управлявал автомобила с около 35 – 40
км/ч и е забелязал пострадалата в момента на удара, след което задействал и
спирачната система. Свидетелката пресичала от автобусната спирка към музея,
като му се сторило, че тя е бягала, и се ударила в лявата част на автомобила.
Подсъдимият не отрича, че инцидента е станал на пешеходната пътека, но изтъква
липсата на знак, предупреждаващ за наличието на пешеходна пътека и лошата
осветеност на участъка. Обясненията на подсъдимия в своята цялост не
противоречат на показанията на цитираните дотук свидетели, а установените от
тях обстоятелства категорично се подкрепят и от отразеното в огледния протокол и заключенията на вещите лица по криминалистическата и автотехническата
експертизи. В т. 2.1 от протокола за оглед е описано „Между самите оцветени
ленти на пешеходната пътека се намери бяло на цвят парче, наподобяващо люспа от
боя, с неправилна форма (ФК № 4 на лист 15 от ДП)..…….. На разстояние 0.2 м. от
това бяло на цвят парче, наподобяващо люспа от боя, се намериха още две такива.
Същите се обозначиха като № 3 и се
събраха, като се запечатаха с лепенки с номера А00763 и А 00764.“ За една от
тези люспи, обозначена с номер 00763, вещото лице по криминалистическата
експертиза е категорично, че е част от лаковобояджийското
покритие на бронята на лек автомобил „Фолксваген Туарег“
с рег. № Т3129ВТ в зоната на левия фар, т. е. от мястото, където се е ударила
свидетелката (от огледния протокол е видно, че и
самия ляв фар е счупен от удара). Вещото лице е категорично, че и другото парче
люспа, запазено като веществено доказателство, по структура и по пластове боя
съответства на другата люспа, но не е могъл да намери точното място, откъдето е
отделено. Буквалния прочит на огледния протокол сочи,
че са събрани вторите две люспи, а незнайно защо не е запазена люспата от боя,
намерена между самите оцветени ленти на пешеходната пътека, на което е изготвен
и снимков материал. В този смисъл донякъде е основателно възражението на
защитата, че няма безспорни доказателства именно това парче люспа от боя да е
от автомобила, управляван от подсъдимия. За запазените като веществени
доказателства други две люспи от боя обаче безспорно е установено, че са от
автомобила на подсъдимия, а разстоянието между тях и първото е само 20 сантиметра, т. е те също
са се намирали в непосредствена близост или на пешеходната пътека. Действително
при изчисленията във връзка с отговорите на поставените въпроси вещото лице по автотехническата експертиза е приело като място на удара
мястото на откритата първа люспа боя, но едно такова минимално разстояние между
нея и другите такива не може да се отрази съществено на крайните заключения на
експертизата. Вещото лице по автотехническата
експертиза аргументирано е приело, че поради сравнително голямата повърхност и
малко тегло на люспите от боя, същите при падането си не са се отклонили
съществено и най – възможното място на удара е мястото им на падане върху
настилката. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице и по останалите
въпроси, предмет на автотехническата
експертиза, като прие същото за пълно, ясно, достатъчно обосновано и небудещо
съмнение в своята правилност. Използвайки методите на „Searli“ и „Appel“ вещото лице е определило скоростта на
автомобила на подсъдимия в момента на удара на 45.5 км/ч., при която опасната
зона за спиране на автомобила е 33.8 метра, като е изчислило, че при движение с
ограничената със знак „В 26“ скорост от 40 км/ч опасната зона е 29 метра. При
ограничената видимост подсъдимият обективно не е имал възможност да види
пострадалата свидетелка в момента, в който тя е стъпила на пешеходната пътека и
е започнала да пресича пътното платно. Видно от скицата на фиг.1 (лист 54 от
ДП), при движение на къси светлини водачът е имал видимост 60 метра напред, т.
е. от това разстояние той обективно е имал възможност да види маркировката на пешеходната
пътека. Вещото лице е изчислило, че при така ограничената и намалена видимост
на светлините от автомобилните фарове и
при установената скорост на автомобила, подсъдимият е имал възможност да
забележи пострадалата свидетелка на разстояние 37 метра от мястото на удара,
когато самата тя се е намирала на пешеходната пътека на 4.6 метра вляво от
мястото на удара (тогава пешеходката е попаднала в осветената от фаровете
зона). При установената скорост на автомобила това е било реално възможно обаче
само при движение на бърз ход на пешеходката, т. е. със скорост над 4.9 кв/ч., като при по - ниска скорост на движение свидетелката
е била извън осветяваната зона и водачът обективно не е имал възможност да я
забележи. Отчитайки опасната зона от 33.8 метра и че автомобилът е спрял
окончателно на 29 метра от мястото на инициалния удар, вещото лице е приело, че
подсъдимият все пак е видял пресичащата свидетелка и е задействал спирачната
система преди удара, но със закъснение, поради което и не е могъл да предотврати
сблъсъка. Подсъдимият е реагирал със спиране на разстояние 25.3 метра от
мястото на удара, когато пострадалата се е намирала на 2.45 метра от мястото на
удара, но поради установената скорост от 45.5 км/ч към момента на удара
спирачната система не е могла ефективно да сработи, т. е. спирачките още не са
били задействали ефективно. При така установената скорост пешеходката е
попадала в опасната зона за спиране на автомобила. При конкретната пътна
обстановка – намалена видимост и лоша осветеност на пътния участък, подсъдимият
е можел да предотврати произшествието само ако се е движел със скорост под 25.7 км/ч. В
съдебно заседание вещото лице по автотехническата
експертиза подробно отговори на всички зададени въпроси, като аргументирано
защити заключението по поставените задачи (съобразявайки обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите относно действителната посока на
движение на пострадалата спрямо автомобила на подсъдимия. Както вече бе
посочено заключението на автотехническата експертиза
е логично, технически правдоподобно, обосновано и небудещо съмнение в своята
правилност, поради което и се
прие от съда без резерви.
Според заключението на съдебно – медицинската
експертиза в следствие на настъпилото пътно - транспортно произшествие св. С.Д.С.
получила счупване на лявата бедрена кост над коляното с костен откъс, което ѝ е причинило трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за срок от около 5,5
– 6,5 месеца, и счупване на дясната седалищна и дясната срамна кости на таза,
което ѝ е причинило трайно затрудняване движението на десния долен
крайник за срок от около 4,5 – 5,5 месеца. Към
момента на изготвяне на медицинската експертиза не е била категорично
установена посоката на движение на пострадалата свидетелка спрямо автомобила.
Предвид на това и с оглед безспорно установеното на съдебното следствие, че
свидетелката е пресичала отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, в съдебно заседание вещото
лице уточнява, че с оглед височината на пострадалата и височината на превозното
средство, най – вероятно инициалния удар е нанесен в дясната тазова област на
пострадалата, а при падането от автомобила е счупена и лявата бедрена кост.
Съдът изцяло и без резерви прие
заключението на медицинската експертиза на д.Г., като обоснована и изготвена по
компетентност, а и възражения в тази насока не бяха изразени от страните.
Видно от писма изх. № 66-00179/20.04.2018 г.
и № 66-00191/30.04.2018 г. на Община Търговище на ул. „Трети март“, до жилищен блок № 1, фигурира пешеходна пътека с
маркировка М8.1 тип „Зебра“, като същата е заложена в „План схема за
комуникационно – транспортната мрежа и генерален план за организацията на
движението в гр. Търговище“, който не е приет окончателно. Пешеходната пътека
съществува на това място от 2012 г., когато по Протокол № 11.10.2012 г. на
Общинската комисия по транспорт и безопасност на движението е взето решение за поставянето
и. Поставения въпрос към заключението на допълнителната автотехническа
експертиза със задача да се установи дали пешеходната пътека на ул. „Трети
март“, до жилищен блок № 1, на която е станало процесното
ПТП, отговаря на законовите и подзаконовите актове, съдът прие, че има правен
характер и е от компетенциите на съда, пред който се разглежда делото. Затова и
съдът не я възприе като способ за доказване, а на поставения въпрос, който
действително е от значение за съставомерността на
деянието, ще се произнесе по – надолу при изложението на своите правни изводи.
Приобщените от досъдебното производство и
събраните на съдебното следствие доказателства позволяват пълноценно изясняване
на фактическите обстоятелства, необходими за правната оценка на случилото се,
поради което и не е необходимо събирането на допълнителни такива.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установеното от фактическа страна съдът
прие, че на 13.02.2018 г. в гр. Търговище подсъдимият М.И.А. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл.
342, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. №
Т3129ВТ по ул. „Трети март“, в посока към кръстовището с бул. „Цар Освободител“,
като при приближаване на пешеходна пътека е нарушил правилото по чл. 119, ал. 1
от ЗДвП. Нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че при приближаване на
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Правилото на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП има своето задължаващо изискване водачът да се
съобрази със зоната на пешеходната пътека още към момента на своето приближаване
към нея. Това правило е доразвито в предписанието на чл. 196 от Правилника за
прилагане на ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да
спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци“. Посочената норма не е включена в състава на обвинението, но е част
от действащото право и се явява задължителна за всеки водач. В случая не е
направено разграничение на видовете пешеходни пътеки и практиката приема, че
нормата гарантира всички видове пешеходни пътеки – маркирани, немаркирани,
респективно сигнализирани или не с пътен
знак. Преминаването с намалена скорост през пешеходни пътеки зависи от
наличието или отсъствието на преминаващи пешеходци или от възможността да
навлязат такива в очертанията на пешеходната пътека. Изискването за намаляване
на скоростта има за цел да гарантира безопасността на пешеходците в очертанията
на пешеходната пътека…. (ТР № 28/1984 г. ОСНК). В нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, както и в чл. 196 от ПП на ЗДвП, е използвана думата приближаване –
относително разстояние, чиито конкретни размери са в зависимост от цялостната
пътна обстановка. Изминавайки този отрязък от пътя, приближавайки се към специфичната
част от пътя, каквато е пешеходната пътека, водачът вече трябва да е съобразил
действията си с предписаните правила. Приближаването на пешеходна пътека
безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и
налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от
пътя се очаква движение на пешеходци, които имат предимство (Р № 512 от
03.02.2012 г. ВКС по н.д. № 2268/2011 г., ІІІ н. о.) В процесния
случай подсъдимият се е движел със скорост 45.5 км/ч, която скорост е била в
нарушение на въведената със знак В
26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч, и безспорно несъобразена и с другия
наличен знак А 19 – „внимание деца“.
Действително приближаваната от него пешеходната пътека не е била сигнализирана
с вертикална маркировка съгласно т. 54 от пар. 6 на
ДР на ЗДвП. Инцидентът се е развил в тъмната част на денонощието при намалена
видимост на светлините от автомобилните фарове, зоната на пешеходната пътека не
е била добре осветена и според заключението на вещото лице по АТЕ подсъдимият
обективно не е имал възможност да види пострадалата свидетелка от момента, в
който тя е предприела пресичане. При движение на къси светлини обаче
подсъдимият е имал видимост 60 метра напред, т. е. от това разстояние той
обективно е имал възможност да види маркировката на пешеходната пътека и да
съобрази скоростта си с възможността на пешеходната пътека да се появи пресичащ
пешеходец. Намалената видимост и лошата осветеност на участъка на пешеходната
пътека също са фактори, с които
подсъдимият е следвало да съобрази скоростта на движение на автомобила. При
избирането на скоростта за спазване нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП водачът
не е обвързан с определени нормативни параметри – скоростта следва да е такава,
която да позволи безпроблемно осъществяване на движението на пешеходеца
независимо от останалите пътни условия. След като подсъдимият е управлявал МПС,
без да съобрази, че наближава пешеходна пътека и без да пропусне намиращия се
на нея пешеходец да премине, той е осъществил нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. За него е съществувало задължение при избиране скоростта на движение да
избере такава, която да му даде възможност да изпълни законовото си задължение.
Произшествието е настъпило поради решаващото поведение на бездействие на
подсъдимия спрямо предписаното правило на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и именно то е
в пряка причинно следствена връзка с настъпилите обществено опасни последици за
здравето на пострадалата свидетелка.
Съдът
не споделя основното възражение на защитата на подсъдимия, че безспорно установената
липса на пътен знак съгласно параграф 6, т. 54 от на ДР на ЗДвП предопределя
липсата на пешеходна пътека на мястото на ПТП. На мястото на инцидента
пешеходна пътека съществува от 2012 г., същата е била очертана по изискуемия
начин и е била добре видима, като регулярно по нея са преминавали пешеходци.
Налице е разграничение между наличието на пешеходна пътека от нейното
сигнализиране с пътен знак (Р № 58 от 03.02.2011 г. ВКС, І н. о.) Задължението
по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП възниква при съществуваща, т. е. налична пътека,
която може и да не бъде сигнализирана. Липсата на пътен знак за обозначаване на
пътеката не налага други правни изводи, тъй като в случая безспорно е налице
хоризонтална пътна маркировка. Предлаганото от защитниците тълкуване за
пешеходна пътека да се възприемат само тези, които са сигнализирани със
съответния пътен знак би довело до абсурда на кръстовищата пешеходците да не
могат правомерно да пресичат, ако тези продължения на тротоарите или банкетите
не са очертани и най – вече не са сигнализирани задължително с такъв пътен знак
(Р № 161 от 04.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 635/2016 г., І н. о.). Да се
възприеме тезата на защитата означава да се стигне до абсурдната ситуация всеки
пешеходец, преди да предприеме пресичане на маркирана пешеходна пътека, първо
да се разходи по улицата, за да увери, че пешеходната пътека е маркирана с
пътен знак, и едва тогава да я пресече.
Нарушавайки правилото за движение по чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП, подсъдимият М.А. е допуснал настъпването на ПТП, вследствие на
което е причинил телесни увреждания на С.Д. *** – счупване на лявата бедрена
кост над коляното с костен откъс, което
ѝ е причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок от около 5,5 – 6,5 месеца, и счупване на дясната
седалищна и дясната срамна кости на таза, което ѝ е причинило трайно
затрудняване движението на десния долен крайник за срок от около 4,5 – 5,5 месеца. И двете описани телесни увреждания без съмнение осъществяват
медико – биологичния признак на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, под формата на небрежност, като подсъдимият А. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За пълнота следва да се отбележи, че в процесния случай не може да се приеме и тезата на защитата
за оказана първа помощ от подсъдимия. Установи се по несъмнен начин, че не
подсъдимият се е обадил на тел. 112, и не е оказал някаква друга обективно
необходима помощ на пострадалата по време и на мястото на инцидента, или с
други думи поведението на подсъдимия не покрива характеристиките на оказана
първа помощ, установени в съдебната практика.
Съдът призна подсъдимия М.И.А. за невиновен и
го оправда по повдигнатото обвинение да е извършил горното деяние при
нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП.
На първо място вменената като нарушена
разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДВП задължава водачът на МПС да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. От така цитирания текст е видно, че тази разпоредба не вменява
някакво конкретно задължение, нарушението на което да е в причинно следствена
връзка с настъпилото произшествие. Абсолютно същото се отнася и до разпоредбата
на чл. 116 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора. Тази разпоредба като цяло също има пожелателен
характер, не вменява някакво конкретно задължение, нарушението на което да е в
причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, а в конкретния случай
няма никакво отношение към настъпилото ПТП.
С повдигнатото обвинение на подсъдимият е
вменено и нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвид установената скорост на
движение на автомобила на подсъдимия от 45.5 км/ч , превишаваща въведена с пътен знак „В 26“ скорост от 40
км/ч в участъка на ПТП. Видно от
заключението на автотехническата експертиза дори
подсъдимия да се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 40 км/ч,
то пак не бил могъл да избегне сблъсъка с пешеходеца с оглед изчислената опасна
зона на спиране на автомобила, поради което и нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съдебната практика (вкл. т. 4 от ТР № 28/1984
г. на ОСНК на ВС) е дала категорично разрешение на въпроса за прилагането на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и частните случаи на конкретна пътна обстановка. Появата
на пешеходец на пътя би била фактор, относим към
задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, ако предприетото пресичане от
пострадалата свидетелка не е било на определено за това място. Тогава
пешеходеца би бил внезапна опасност за движението и подсъдимият би бил длъжен
да предприеме незабавно мерки за предпазването му чрез намаляване на скоростта
или спиране на управлявания от него автомобил. В процесния
случай произшествието е настъпило на пешеходна пътека и както вече бе посочено, е налице конкретно
задължение по специалното правило на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (Р № 259/18.05.2013
г. по н. д. № 641/2013 г. ВКС, Р № 278/09.07.2015 г. по н. д. № 638/2015 г.) .
Предвид на това съдът оправда подсъдимият да е извършил горното деяние и чрез
нарушаване на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
След
като призна подсъдимия М.И.А. за виновен по повдигнатото обвинение, съдът
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му
наложи наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът прие, че в процесния случай спрямо подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най – лекото, предвидено в закона
наказание, се оказва несъразмерно тежко,
поради което и определи наказание под най – ниския размер. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие най – вече останалите фактори, способствали за настъпване на
произшествието – местоположението на пешеходната пътека на най – широкия участък
от пътното платно, включващ прилежащия джоб на спирка на обществения транспорт,
липсата на вертикална маркировка на пешеходната пътека, лошата осветеност на
пътния участък и обстоятелството, че пострадалата е носела тъмни дрехи, което
обективно е затруднило да бъде забелязана от подсъдимия. Разбира се тези фактори
не изключват вината на подсъдимия по смисъла на чл. 15 от НК, за приложението
на който се изисква деецът да е имал напълно правомерно поведение, да е
извършил всички необходими и задължаващи го действия и да не е осъществил
никакво нарушение на правилата за движение по пътищата. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие също и критичното отношение на подсъдимия към
извършеното, оказаната помощ в периода на възстановяване на пострадалата
свидетелка, както и обстоятелството, че като водач на МПС от 2011 г. до
настоящия момент няма регистрирани нарушения на правилата за движение по
пътищата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие настъпилите вредни
последици за здравето на пострадалата свидетелка и съдебно минало на подсъдимия.
Предвид на това съдът определи размера на наложеното наказание под законоустановения минимум от една година – а именно осем
месеца лишаване от свобода.
Както
вече бе посочено, подсъдимия А. е многократно осъждан и не е реабилитиран и
спрямо него не са налице предпоставките на чл. 66 за отлагане на наложеното
наказание. Ето защо съдът постанови ефективно изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи първоначален ОБЩ режим
на изтърпяване.
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява
моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Лишаването от право да управлява МПС в
такъв срок съдът наложи не само като санкция за установеното и безспорно
доказано деяние, но и като превантивна мярка по отношение последващи
действия по правоуправление на подс. А.. Имайки предвид тежките последствията от
настъпилото произшествието, следва подсъдимият да бъде лишен от право да управлява
МПС за един по – продължителен период от време и с цел предотвратяване опасността
да бъдат застрашени живота, здравето и имуществото и на трети лица.
Вещественото доказателство – лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № Т 31 29 ВТ, съдът
постанови след влизане на присъдата в сила да се върне на подсъдимия М.А..
Подсъдимият М.А. бе осъден да заплати по
сметка на Републиканския бюджет сумата в размер на от 589,50 лева, представляваща разноски за експертизи,
изготвени в досъдебното производство, а по сметка на Районен съд – Търговище –
сумата от 105,00 лв., представляваща разноски за вещи лица, направени в
съдебната фаза на процеса.
По изложените фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: