МОТИВИ
към присъдата по НЧХД N35/2019 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Предявена
е частна тъжба от Н.С.Д., ЕГН: ********** *** срещу Д.И.Д., ЕГН: ********** ***
с обвинение за това, че:
На 25.10.2018 г. в
с. С., обл. Варна умишлено причинил на Н.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно контузни рани по главата
и лявата ушна мида, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство е граждански иск, предявен от
частния тъжител Н. Д. срещу подс. Д. Д. за заплащане на сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди и сумата от
51, 60 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.10.2018 г. до
окончателното заплащане на сумите.
Частният
тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание. По отношение на
предявения граждански иск моли същият да бъде уважен изцяло както претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Подсъдимият
участва в производството лично. В хода на съдебното следствие дава обяснения,
като не отрича, че е ударил частния обвинител, но твърди,че той го е нападнал
пръв. В становището си по същество и в последната си дума не казва нищо в своя
защита.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На
25.10.2018 г. в около 10, 00 часа частният тъжител Н. Д. решил да обходи нивите
си, находящи се в землището на с. З., обл. Варна. Там той заварил свид. Х. Я.,
който пасял кравите на подсъдимия в нивите на частния тъжител. Последният се
ядосал, взел пръчката от ръцете му и му казал да се маха от нивите му. След
това се качил на автомобила си и отишъл пред дома на подсъдимия, който се
намирал в землището на с. С., обл. Варна. Там частния тъжител потърсил сметка
от подсъдимия защо пасе кравите си в неговите ниви, като в ръцете си държал
пръчката, която бил взел от пастира Я.. Първоначално подс. Д. се извинил на
частния тъжител, н ослед това без никакво обяснение изтръгнал пръчката от
ръцете му и започнал да го налага с нея по главата. Частния тъжител се опитал
да се предпази с ръце, като Д. продължил да го налага с пръчката. След това той
успял да избяга до автомобила си качил се в него и потеглил. Като се прибрал у
дома си свид. Е.Я., с която живеел на семейни начала, след като видяла
състоянието му звъннала на райнонния инспектор и съобщила за случилото се. След
това двамата отишли в спешното отделение
на УМБАЛ“***“ гр. Варна, където частния тъжител Д. бил приет за лечение. След
проведено двудневно лечение той бил изписан с множество хематоми и шевове по
главата. Повече от месец имал нервно – вегетативни симптоми като гадене и виене
на свят.
Видно от приетото по
делото СМУ е, че при извършено на 30.10.2018 г. освидетелстване на частния
тъжител е била установена контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно -.
Контузни рани по главата и лявата ушна мида, травматични отоци, кръвонасядания
и ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети и отговарят да бъдат получени в указаното от частния
тъжител време и начин. В своята съвкупност същите са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по отделно и в
съвкупност на всички събрани гласни и писмени доказателства, които анализирани
в своята съвкупност не налагат различни изводи. Описаните в тъжбата фактически
обстоятелства се потвърждават напълно от приетото по делото СМУ. Факта, че
подсъдимия е нанесъл удари с пръчката на частния тъжител не се отричат и от
самия подсъдим, като причините и предисторията на това са без правно значение
за крайния извод на съда за осъществено деяние по чл. 130 ал. 1 от НК.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът прие, че на 25.10.2018 г. в в с. С., обл. Варна подс. Д.Д. умишлено
причинил на Н.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
мозъчно сътресение, разкъсно контузни рани по главата и лявата ушна мида,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
обективна страна, деянието по чл.130 ал.1 НК се приема за осъществено с
констатацията, изведена в СМУ, че причиненото телесно увреждане е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е получено по време,
място и начин на причиняване, описан от пострадалия.
От субективна страна съдът
счита, че престъплението е извършено при внезапно възникнал пряк умисъл – със
съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици. Подсъдимият
безспорно е съзнавал, че с действието си може да увреди сериозно здравето на
пострадалия, като това служи като основание на съдебния състав да приеме за
налична тази форма на вина.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на слаби емоционални и волеви
задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на сериозността на извършеното
и възможните последствия от негова страна, незачитане на телесната
неприкосновеност на личността.
Предвидената санкция
в НК за извършеното деяние е лишаване от свобода до две години или пробация, подс.
Д. Д. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава двадесет и осма от НК, от деянието няма
причинени имуществени вреди. При наличието на всички основания, визирани в
разпоредбата на чл. 78 А от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание – глоба.
При определяне
размера на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на конкретно
извършеното деяние като сравнително невисока. Като невисока съдът прецени и
степента на обществена опасност на подсъдимия предвид добрите му
характеристичните данни и чистото му съдебно минало. Трудовата ангажираност на
подсъдимия съдът прецени също като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Изложените
съображения мотивират съда да определи предвиденото административно наказание
по чл. 78а ал.1 от НК в минимален размер, а именно 1 000 лева – при
изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съдът намери, че
макар и с това минимално наказание ще се постигнат целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, като подсъдимият ще бъде превъзпитан за в бъдеще
към спазване на установения в страната законов ред.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, предявеният граждански иск се явява
доказан по основание. Обезщетението за неимуществени вреди за претърпените от
пострадалото лице физически болки и страдания, чувство на безпомощност,
оскърбление и унижение на личността и психологически и морални страдания няма
принципно определена парична равностойност и следва да бъде определено от съда
по справедливост. Предвид събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът намира за безспорно установени
претърпените физически болки и страдания от пострадалия в резултат на
причинените телесни увреждания. Ето защо и като съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният състав намери, че претендираната сума
от 1 000 лева е справедлив и достатъчен паричен еквивалент за репариране
на претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението
по чл. 130 ал. 1 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, от които в полза на частния тъжител 66, 60 лева за държавна такса за
образуване на производството, медицинско удостоверение и болничен престой и 50
лева в полза на съда, представляващи държавната
такса върху стойността на уважения граждански иск. Разноски за адвокатски
хонорар съдът не присъди, предвид липсата на доказателства за реално извършен
такъв разход от страна на частния тъжител.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: