р
е ш е
н и е
№ 164
гр. Габрово,
04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
участието на секретаря Лидия Симеонова и прокурора ..., като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВ АНД № 162 по описа за 2020 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г.Н.Г., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** – чрез
адв. Е.Ч. ***, против Наказателно постановление № 19-0892-001573/20.01.2020
година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са и
наложени следните административни
наказания: “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за извършено нарушение по чл. 103
от ЗДвП.
В жалбата и пред настоящия съдебен
състав адв. Е.Ч. моли за отмяна на атакувания санкционен акт поради доказаното
отсъствие на надлежно подаден сигнал за спиране на неговата доверителка, както
и липсата на виновно поведение от нейна страна с оглед обективната и
невъзможност да преустанови движението си точно на процесния участък от пътя. Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, съгласно която съответният началник на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР е оправомощен да издава наказателни постановения за
установени нарушения по ЗДвП.
На 06.09.2019 г. служителите на „Национално ТОЛ управление” В.В. и Х.С.,
носещи униформени светлоотразителни жилетки, изпълнявали задълженията си на пътно
уширение на км. 155+780 от път І-5 в района на кв. „Етъра” в гр. Габрово. Около 12:05 ч. двамата получили сигнал от
свои колеги за движещ се към тях без заплатена винетна такса лек автомобил
„БМВ” с хасковска регистрация. Въз основа на това свидетелят В.В. се приближил
към пътното платно с цел спиране и проверка на посоченото превозно средство, а
неговият колега Х.С. останал малко по-назад, в непосредствена близост до
служебния автомобил. Малко по-късно срещу свидетеля В.В. се приближил лек
автомобил „БМВ Х3” с рег. № Х 66 74 КН, управляван от жалбоподателката, като до
нея на предна дясна седалка се намирал и свидетелят Т.Т.. Свидетелят В.В. стъпил на пътното платно и с
описваща полукръг служебна стоп-палка направил знак за спиране на управлявания
от Г.Г. автомобил, като с другата си ръка посочил и точното място на указаното
действие. Въпреки това обаче жалбоподателката продължила движението си към кв.
„Етъра”, като споделила със свидетеля Т.Т., че е видяла подадения и сигнал за
спиране, но е нямало къде да спре.
Във връзка със случая В.В. и Х.С. изготвили на 06.09.2019 г. докладна
записка до Началника на сектор „Контрол и правоприлагане” – Велико Търново към
„Национално ТОЛ управление”. Оттам бил сигнализиран и сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Габрово, като работещият по случая свидетел М.Г., след като
снел обяснения от В.В., Х.С. и Г.Г., съставил против последната в нейно
отсъствие и след надлежна покана АУАН № 1449/22.11.2019 г. за нарушение по чл.
103 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно
постановление, надлежно връчено на Г.Г. на 13.02.2020 г., която на 14.02.2020
г. депозирала и настоящата жалба против него.
Съдът намира за установена именно тази фактология по делото, доказваща по
несъмнен начин извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП и неговия автор в
лицето на жалбоподателката. Посочената императивна разпоредба поражда за
водачите на превозни средства при подаден надлежен сигнал от контролните органи
едно съставно задължение, съдържащо в себе си две дължими действия - да спрат
възможно най – вдясно на пътното платно /или на посочено от съответния служител
място/ и да изпълняват неговите указания. По делото бе установено на преден
план, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил „БМВ Х3” с рег. № Х 66 74
КН именно на 06.09.2019 г. около 12:05 ч.
на км. 155+780 от път І-5 в района на кв. „Етъра” в гр. Габрово, което
обстоятелство същата не оспорва, а и се сочи категорично от свидетеля Т.Т..
Ведно с това съдът намира и че Г.Г. не е осъществила вмененото и по чл. 103 от ЗДвП задължение, като основен източник за подобен извод са показанията на свидетелите
В.В. и Х.С.. И двамата служители на „Национално ТОЛ управление” с пределна
непоколебимост заявиха в дадените пред настоящия състав обяснения, че В.В. е
подал на водача на коментираното МПС ясен сигнал за спиране с описваща полукръг
стоп – палка по образец, както и му е посочил с ръка къде точно да бъде
преустановено движението с цел осъществяване на проверка, като въпреки това
обаче Г.Г. не е съобразила поведението си с това указание от надлежен контролен
орган по смисъла на чл. 167а, ал.1 от ЗДвП, а е продължила движението си.
Липсва каквато и да е доказателствена основа да се приеме възражението на
адв. Ч. за ненадлежно подаден сигнал за спиране от проверяващите спрямо
неговата подзащитна. Установените по несъмнен начин действия на свидетеля В.В.
в тази насока са изцяло съобразени с разпоредбата на чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП, разписваща как именно служители на „Национално ТОЛ управление”
осъществяват спирането на водачи на МПС при изпълнение на своите функции.
Разпитаният по инициатива на защитата свидетел Т.Т. също заяви наличния и
недвусмислено подаден знак за спиране на процесния лек амтомобил „БМВ Х3” с
рег. № Х 66 74 КН, като категорично както от неговите показания, така от тези
на В.В. и Х.С. се доказа, че Г.Г. е била наясно какво поведение се изисква от
нея в случая, като въпреки това обаче и в разрез именно с чл. 103 от ЗДвП
същата е продължила движението си.
Тук е мястото да се посочи и че по никакъв начин не може да се сподели
възражението на жалбоподателката за обективна невъзможност за спиране поради
реална опасност подобно нейно действие да доведе до настъпване на ПТП. Категорично
подобни индиции липсват в свидетелските показания на В.В. и Х.С., които
единодушно заявиха, че са се намирали в пътна отбивка с налично място за
спиране на проверявани превозни средства. Нещо повече, Г.Г. доказано не е
направила никакъв опит за последващо спиране на друго уширение и връщане към
мястото на целената проверка, а е продължила движението си до крайната точка,
т.е. не може да се говори дори за последващ неин минимален опит да спази
императива на чл. 103 от ЗДвП. Ето защо липсва установено по категоричен начин
обстоятелство, водещо до отпадане породената спрямо нея
административнонаказателна отговорност. Извършеното от Г.Г. нарушение е
доказано по несъмнен начин, за него законосъобразно са и наложени кумулативните
санкции по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП “Глоба” и „Лишаване от право да
управлява МПС” и то в техните минимални размери, поради което съдът намира, че
атакуваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед на това направеното от адв. Е.Ч.
искане за присъждане на направените по делото от неговата подзащитна разноски
се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 19-0892-001573/20.01.2020 година на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г.Н.Г., с ЕГН: **********, постоянен
адрес: ***, са наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за
извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: