№ 14999
гр. С., 08.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110151229 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. С. П. срещу В. И. П., с която са
предявени претенции за осъждане на ответницата да му плати – 1500 лева
(частичен иск от 3000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди от
ухапване на крака на ищеца от куче на ответницата на 17.04.2023 г. в двора на
адрес: С., ул. „А. I“ № 37, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.09.2023 г., до окончателното плащане, и 100 лева –
обезщетение за имуществени вреди от същото ухапване – стойност на
разкъсан панталон и обувки.
В исковата молба се твърди, че и двете страни притежават апартаменти
в сгради, които се намират в двора на адрес: С., ул. „А. I“ № 37, като
ответницата държала в същия двор куче, което според ищеца било агресивно.
Твърди, че на 17.04.2023 г. при отключване на входната врата на двора кучето
на ответницата се нахвърлило към ищеца, като го ухапало на две места по
десния крак, както и му нанесло рани с ноктите си. При това бил разкъсан
панталона на ищеца – анцуг „А“ на стойност 58 лева, и маратонки „А“ на цена
от 158 лева. Твърди, че е получил медицинска обработка на раните и те
заздравявали известно време. Твърди, че след инцидента изпитва страх и
стрес, има проблеми със съня. Тъй като за кучето се грижи ответницата, иска
да бъде осъдена да му плати вредите от ухапването. Претендира и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – В. И. П.,
с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че към
април 2023 г. ищцата е живеела в друга къща с кучето си и то няма как да е
ухапало ответника на посочената дата. Сочи, че ищецът е в конфликт с нея и
съпругата му отправяла заплахи. Оспорва доказателствата на ищеца, като
сочи, че същият не представя никакви данни за лечение, което е щяло да
остави документална следа, и така се създава силно съмнение за истинността
на изложените твърдения. Твърди, че между страните за подобен инцидент се
води второ дело – гражданско дело № 51250/2023 г. на Софийския районен
съд, 154. състав, което определя като форма на злоупотреба. Иска отхвърляне
1
на иска.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 50 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД , като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищецът и ответницата са съсобственици на
самостоятелни обекти в сграда, която се намира в дворно място с адрес: С.,
ул. „А. I“, № 37.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканите от страните
свидетели, като на ищеца следва да се укаже само да не задава въпросите си
към тях по начина, описан в исковата молба, тъй като предполагат определен
отговор.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на искането за
разпит на свидетели съдът намира, че няма основание неимуществени вреди
да не се доказват със свидетели – същите са факти от вътрешния живот на
човека и не могат да се доказват с документи, както твърди ответницата, а
заключенията на експертите могат само да установят външните наранявания,
а не и какви болки се търпят от тях. Възраженията за това дали ищецът при
инцидента е бил сам ще се установят от свидетелите при техния разпит, но те
нямат отношение към допускането на свидетелите.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите от ответницата експертизи, тъй като
същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на делото,
доколкото няма данни за това как и кога е настъпило ухапването от други
източници; задължаване на ищеца да представя документи, тъй като за
обстоятелствата, за които се искат тежестта за доказване е на самия ищец и
той сам преценява какви доказателства да представи, а ако не го направи ще
търпи съответните процесуални тежести при недоказване на иска, но няма
начин ответникът да принуди ищеца да докаже иска си.
Въз основа на посочените от ответницата факти се установява, че
същият ищец е образувал срещу същата ответница и второ дело за ухапване
от куче на 02.08.2023 г. при подобни обстоятелства, което е образувано като
гражданско дело № 51250/2023 г. на Софийския районен съд, 154. състав,
което налага на основание чл. 213 ГПК двете дела да бъдат съединени
служебно поради идентичност на страните и сходство на предмета им, като се
твърди ухапване от едно и също куче при сходни обстоятелства. Поради това,
че и двете дела се намират на един и същи етап – преди провеждане на
първото заседание по делото, същите следва да се разгледат общо, като съдът
намира, че преценката на 154. състав относно доказателствената тежест за
2
страните и допуснатите доказателства почти съвпада, като единствено поради
повече свободно време настоящият състав е в състояние да разпита и
свидетелите, следва да се запази по другото дело всичко, посочено от
председателя на 154. състав относно разпределената доказателствена тежест.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪЕДИНЯВА на основание чл. 213 ГПК производството по
настоящото дело и производството по гражданско дело № 51250 по описа за
2023 година на Софийския районен съд, 154. състав, за разглеждане в ОБЩО
ПРОИЗВОДСТВО по настоящото гражданско дело № 51229 по описа за
2023 година на Софийския районен съд, 28. състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от 154. състав на Софийския районен съд папката по
гражданско дело № 51250 по описа за 2023 година.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 51229 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8
май 2024 г. от 15:15 часа , за която дата и час да се призоват страните, които
да водят допуснатите свидетели.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за обезщетение за вреди, причинени на ищеца от
ухапване от куче, стопанисвано от ответницата, с правна квалификация чл. 50
ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата се е грижела за
куче, което е ухапало ответника, като с това му е причинило вреди –
неимуществени (болки и страдания) и имуществени (разкъсване на дрехи),
като ищецът ще следва да установи и стойността на повредените дрехи, както
и причинната връзка между ухапването и всички вреди.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът и ответницата са съсобственици на
самостоятелни обекти в сграда, която се намира в дворно място с адрес: С.,
ул. „А. I“, № 37.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. че кучето, което го е ухапало, е било под надзора или грижите на
ответницата;
2. ухапването;
3. причинените вреди – болки и страдания (неимуществени) и
разкъсване на дрехи;
3
4. причинна връзка между описаните от него страдания и ухапването.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – ТП
на Н. – С., да представи в двуседмичен срок от получаване на съобщението
следните намиращи се у него документи: препис от болнични листове,
издадени на ищеца К. С. П. (да се посочи ЕГН в писмото) за периода от
17.04.2023 г. до 30.04.2023 г. и от 02.08.2023 г. до 22.08.2023 г.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ДВАМА
СВИДЕТЕЛИ на ищеца и ДВАМА СВИДЕТЕЛИ на ответницата при режим
на довеждане – допуснатите вече с Определение № 13745/28.03.2024 г. по
гр. дело № 51250/2023 г. за посочените там обстоятелства, както и ОЩЕ
ЕДИН СВИДЕТЕЛ на ответницата за установяване на обстоятелствата
относно обитаването на посоченото от ищеца жилище през април 2023 г.
УКАЗВА на страните да не задават въпроси на свидетелите по начин,
който предполага определен отговор (да описват факти от техния вътрешен
живот и да искат отговори само с да или не), като имат предвид, че не се
изправят пред съд с жури, а пред професионален съдия.
ОТЛАГА произнасянето си по исканията на ответницата за медицинска
и счетоводна експертизи до изслушване на свидетелите по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ответницата за задължаване на ищеца да представя документи, тъй като
тези обстоятелства не са в доказателствена тежест на ответницата.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – К. С. П., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата
молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
4
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5