№ 11312
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110126560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
От ЗК „Л.И.“ АД е депозирана частна жалба вх. № 57191/21.09.2021г., насочена
против Определение № 4233/08.09.2021г., с което производството по настоящото дело
е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска, издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3504/2021г., е
обезсилена и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в исковото
производство в размер на 100.00лв. С така депозираната частна жалба процесното
определение се атакува в частта за разноските, като е формулирано искане разноските
по настоящото исково производство да бъдат присъдени в полза на ищеца „Л.И.“ АД.
Действащият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на
съдебни актове, досежно отговорността на страните за разноски, когато не се обжалва
самият акт по същество на спора. Гореизложеното обуславя извода, че подадената от
„Л.И.“ АД, Частна жалба вх. № 57191/21.09.2021г. има характер на молба за изменение
на Определение № 2223/05.08.2015г., в частта за разноските, по която молба,
компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор по молбата от ответното
дружество.
Съдът като съобрази молбата на ищеца, материалите по делото и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на Определение № 4233/08.09.2021г., както и че ищецът е представел
списък за разноските по чл. 80 ГПК /инкорпориран в молбата на л. 38 по делото /,
намира че същата е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав обаче намира молбата за неоснователна.
В определението, чието изменение се иска, са изложени подробни мотиви
досежно отговорността за разноските, поради което настоящият съдебен състав
намира, че не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.
За пълнота следва да се отбележи, че действително съдът неправилно е дал
1
указания за предявяване на иск поради постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК,
при наличие на предпоставки за даване на указания по реда на чл.414а ГПК, доколкото
към възражението е приложено платежно нареждане, от което се установява, че сумата
е платена от длъжника в срока за подаване на възражение. Въпреки това, както е
посочено в депозираната от ищеца Молба вх. № 45988/26.08.2021г. сумата е постъпила
по сметката на „Л.И.“ АД на 22.03.2021г., а исковата молба е подадена след тази дата,
на 13.05.2021г., респективно ответникът не е дал повод за завеждане на исковото
производство и разноските следва да бъдат присъдени в негова полза, доколкото е
платил на „Л.И.“ АД, сумите по заповедта, преди завеждане на исковата молба, въз
основа на която е инициирано настоящото исково производство.
На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че плащането на
сумите по заповедта може да бъде извършено в периода след изтичане на срока за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК и преди датата, на която е депозирана
исковата претенция по чл. 422 ГПК, поради което съдът намира, че въпреки погрешно
дадените указания за предявяване на иск, ищцовото дружество е следвало да извърши
проверка за постъпили плащания на сумите по заповедта, по индивидуализираната в
заявлението банкова сметка, доколкото сумата е преведена от длъжника именно по
тази сметка /платежно л. 33/.
По гореизложената аргументация съдът намира, че не са налице основания,
които да обосноват промяна на извода, обективиран в процесното Определение №
4233/08.09.2021г. досежно отговорността за разноските, поради което молбата следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, подадената от „Л.И.“ АД, Молба вх.
№57191/21.09.2021г. /наименована частна жалба по чл. 248 ГПК/, за изменение на
Определение № 4233/08.09.2021г., постановено по настоящото гр.д. №26560/2021г., по
описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2