Р Е Ш
Е
Н И Е
№260087/20.05.2021 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на тринадесети април година 2021
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Г.Йовчев
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 4 по описа
на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от "Хая-С" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Приморски, м-ст „Свети Никола“, ул. „Д-р Параскева
Казаски“ №5, ет.1, ап.6, представлявано от управителя М Спротив решение № 260236/15.09.2020г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1945/2019г., с което дружеството
е осъдено да заплати на "Балкански" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Белослав, ул. „Александър Стамболийски“ №1, сумата от
71 000 лева, представляваща
неизплатен остатък от възнаграждение по договор за строителство от
19.11.2018г., съгласно фактура №**********/01.08.2019г. на стойност 65240.77
лева и фактура №**********/01.08.2019г. на стойност 26877.53 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 71000 лева от датата на подаване на
исковата молба – 26.11.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 341.11 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 71 000 лева за периода 16.09.2019г. до 22.11.2019г., на основание
чл.266, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 6 193.64 лева направени по делото разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно, като излага подробно аргументи за това. Моли същото да бъде
отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което
предявената искова молба да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът
„Балкански“ ООД, гр.Белослав претендира от ответника „Хая-С“ ООД, гр.Варна заплащане на сумата от 71
000 лв, представляваща неизплатения остатък от
възнаграждение по договор за строителство от 19.11.2018г. за извършени
от него СМР по
изпълнение на обект „Реконструкция на водопроводна мрежа на с. Първомай, общ.
Петрич, етап 1“ по фактура №**********/01.08.2019г. на стойност 65
240.77лв и фактура №**********/01.08.2019г. на стойност 26
877.53 лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба - 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 1
341.11 лв, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 71 000 лв за периода 16.09.2019г. до 22.11.2019г.
От събраните по делото доказателства
се установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
отношение въз основа на сключения между тях Договор за строителство от 19.11.2018г., по силата на
който ответникът в качеството му на възложител възложил, а ищецът – в
качеството му на изпълнител се задължил да изпълни СМР при изпълнение на обект „Реконструкция
на водопроводна мрежа на с. Първомай, общ. Петрич, етап 1“
в съответствие с приетата КСС, неразделна част от договора. Съгласно чл.3,
ал.1, т.3 от договора, окончателното плащане е платимо в срок от 7 календарни
дни след направено плащане към възложителя от Община Петрич и след констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа, протокол обр.19 подписан
от страните, документи по Наредба 3, протокол за обема на извършената работа и
оригинална фактура за окончателната стойност на дължимата сума. В чл.10 т.11 изпълнителят се задължил да
уведоми писмено възложителя за готовността да се състави Констативен акт за
завършване на обекта. А в чл.30 ал.1 страните се договорили, че всички
съобщения между тях във връзка с договора следва да бъдат в писмена форма и да
са подписани от упълномощени техни представители, както и да се получават на
посочени от тях за всеки един адреси.
От приетото заключение на ССчЕ се
установи, че сумите по процесните фактури № **********/01.08.2019г. и №
**********/01.08.2019г. са осчетоводени
в счетоводството и на двете страни по спора, включени са в дневниците за
продажби към август 2019г. и по тях е
ползван данъчен кредит. Във фактурите изрично е посочено, че основанието за
издаването им е Приемо-предавателен протокол № 3/01.08.2019г. за сумата от
65 240,77лв с ДДС и Приемо-предавателен
прокотол № 4/01.08.2019г. за сумата от 26 877,53лв с ДДС. По отношение и
на двете фактури ответното дружество е извършило частично плащане от
21 118,30лв от общо дължима сума от
92 118,30лв с ДДС.
Въпреки разменена мейл кореспонденция
между двете дружества с изпращане на приемо-предавателните протоколи №№ 3 и 4
от 01.08.2019г., няма спор, че същите не са подписани от възложителя. Подписани
са протокол обр.19 № 1 от 18.12.2019 г.
и протокол обр.19 № 2 от 03.01.2019 г. въз основа на които ищецът е издал фактура № ********** от
18.12.2018 г. за сумата от 48365.23 лв. с ДДС, фактура № ********** от
03.01.2019 г. за сумата от 300000 лв. с ДДС. Издадена е и фактура № **********
от 19.11.2018 г. за сумата от 25 000 лв. с ДДС – аванс по договора, които суми
са заплатени.
Основният спорен между страните
въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до това дължи ли се
плащане по процесните фактури след като приемо-предавателните протоколи от
01.08.2019г. не са подписани от възложителя, което обстоятелство според него
означава, че той не е приел работата.
В решение № 138/17.10.2011г. по т.д. №
728/10г. на ВКС, второ т.о. е прието, че „след като фактурата е била отразена в
счетоводните регистри на ответното дружество, съответно е било ползвано правото
на приспадане на данъчен кредит, то по силата на законовата презумпция,
установена в чл.301 ТЗ се налага извода, че в конкретния случай е налице
приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР по договора за
строителство въпреки отказа от страна на поръчващия да подпише двустранен
приемо-предавателен протокол, предвиден в чл.10 от договора между страните“.
Настоящият състав напълно споделя този правен извод. Още повече, че в процесния
случай при същата фактология възложителят е заплатил частично процесните
фактури, който факт сам по себе си явствува на признанието му за дължимостта на
сумите по тях.
Въз основа на горното съдът прави
извод за основателност на предявената искова претенция. В този смисъл
неоснователни се явяват поддържаните във въззивната жалба оплаквания за липсата
на изискуемост на престациите по процесните фактури, липсата на правен интерес
от ангажиране отговорността на ответното дружество, в резултат на което искът
се явява преждевременно заведен, отсъствие на кумулативно въведеното изискване
за спазване на чл.3 ал.1 т.3, чл.10 т.11
и чл.30 ал.1 от договора от 19.11.2018г. Доказано е и плащане от страна на Община Петрич към ДЗЗД
„Хая строй 2018“, което също е условие за разплащане на страните по договора.
По изложените съображения обжалваното
решение се потвърждава.,
На въззиваемата страна се присъждат
направените от нея разноски във въззивното производство в размер на
2 900лв адв-хонорар, който е съобразен с установените в Наредба № 1/2004г.
минимални размери.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260236/15.09.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1945/2019г.
ОСЪЖДА "Хая-С" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Приморски, м-ст „Свети Никола“, ул. „Д-р Параскева
Казаски“ №5, ет.1, ап.6, представлявано от управителя М Сда
заплати на "Балкански" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Белослав, ул. „Александър Стамболийски“ №1 сумата от 2 900лв – разноски за водене
на делото във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: