РЕШЕНИЕ
№439
гр. П., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20245001000419 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото са две на брой въззивни жалби.
Първата е от С. Г. О., ЕГН **********, с. П., община П. против
постановеното по т. дело № 96/ 2022 г. по описа на П. окръжен съд решение №
48 от 09.05.2024 г. в частта, с която „З.Е.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул.Х.К. ** е
осъдено на основание договор за застраховка „Гражданска отговорно“ да
заплати на Б. В. Л., ЕГН ********** и В. В.и Л., ЕГН ********** /наследници
на починалия след предявяване на исковете В. Б. Л./ обезщетения за
претърпени от наследодателя им неимуществени и имуществени вреди,
причинени при ПТП станало на 14.01.2022 г. по вина на застрахования водач
С. Г. О., участващ в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника
в следните размери:
- общо 28 000 лв. за неимуществените вреди или по 14 000 лв. на всеки
от ищците, ведно със законната лихва считано от 02.02.2022 г. до
окончателното плащане и
1
- общо 80,74 лв. за имуществените или по 40, 37 лв. за всеки от ищците,
ведно със законната лихва считано от 02.02.2022 г. до окончателното плащане.
В жалбата се излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго присъждащо обезщетения в значително занижени размери.
Втората жалба е насрещна въззивна и е подадена от конституираните
като ищци на местото на починалия в хода на производството пред Пз ОС
техен наследодател В. Б. Л. - Б. В. Л., ЕГН ********** и В. В. Л., ЕГН
**********. Те обжалват постановеното по т. дело № 96/ 2022 г. по описа на
П. окръжен съд решение № 48 от 09.05.2024 г. в частта, с която е отхвърлена
претенцията за осъждането на „ЗЕ.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул. „Х.К.“ ** да им
заплати на основание договор за застраховка „Гражданска отговорно“ общата
сума от 27 000 лв. /по 13 500 лв. на всеки/ за обезщетяване на претърпени от
наследодателя им неимуществени вреди причинени при ПТП станало на
14.01.2022 г. по вина на застрахования водач С. Г. О., участващ в процеса като
трето лице-помагач на страната на ответника.
В нея се излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението в тази му част, иска се отмяната й и постановяване на друго
присъждащо обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран
размер.
В двете жалби страните излагат и доводи, че решението на Пз ОС
следва да се измени в частта за разноските съобразно присъдените от ПАС
суми.
Всеки от жалбоподателите намира жалбата на другата за неоснователна.
„З.Е.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С намира и двете жалби за неоснователни.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 13.06.2022 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от В. Б. Л., ЕГН
**, гр. П. искова молба против „З.Е.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 14. 01. 2022 г. около
21, 30 ч. ищецът отишъл до кварталния магазин в кв.У., гр.П.. На връщане
решил да отиде и до бензиностанция „Е.“, за да си купи вестник. Районът бил
добре осветен, както от самия търговски обект, така и от осветлението на ул.
2
„С. А.“, т.е. имало добра видимост. Преди да предприеме пресичане на
споменатата улица ищецът се огледал наляво, видял че няма коли и предприел
пресичане. След като пресякъл лентите, по които се движели автомобилите
идващи от лявата му страна той спрял на разделителната бяла линия, за да
изчака приближаващите отдясно два автомобила По време на преминаването
и на втория автомобил В. Л. усетил силен удар в долната лява част на гърба си
(слабините) и лявата тазобедрена става и паднал по корем на асфалта. Опитал
да се изправи, но изпитал силна болка и не успял. Блъсналият го автомобил
избягал, но на местопроизшествието останали части от счупено странично
огледало в цвят сив металик. Пътници от преминаващ автомобил го
преместили до бордюра и подали сигнал на 112. Пристигнали екипи на МВР и
Спешна помощ. В спешното отделение на МБАЛ гр.П. били извършени
множество прегледи, консултации, рентгенографии. Установило се, че ищецът
получил повърхностна травма в областта на лявата тазобедрената става и
бедрото, травма на дясна подбедрица и фрактура на дясно ходило. След
гипсирането на десен долен крайник бил освободен за домашно лечение с
предписание за прием на болкоуспокояващи, антикоагулантни и спазване на
ограничен режим на движения.
По време на престоя си вкъщи ищецът започнал да изпитва още по-
силни болки. Това го принудило да се обърне към личната лекарка, която му
дала направление за ортопед. На 19. 01. 2022 г. В. Л. отишъл на преглед в
УМБАЛ „П.“ ООД, клон „З.“ при д-р Й.. Той установил, че се налага
извършване на спешна операция на счупения крайник. Така под пълна
анестезия направили открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
и отново поставили гипс. Болничният престой продължил до 22.01.22 г.
Вкъщи пострадалият останал прикован за леглото. Имал силни болки и
отоци в оперирания крак. От получените при падането хематоми и рани го
боляла лявата тазобедрена става, а и цялото тяло. Налагало му се да приема
обезболяващи. За подмяна на превръзката и поставяне на противосъсирващи
инжекции идвала медицинска сестра. Останалите грижи за задоволяване на
физическите му потребности били поети от сина му.
След около месец гипсът бил свален и започнало раздвижване. Въпреки
стриктното спазване на всички лекарски указания, оплакванията продължили.
В началото на м. май болките се засилили появили се оток и гнойно течение от
3
мястото на импланта. Поради тази причина на 10. 05. 2022 г. Л. постъпил
отново в болница за извършване на повторна операция за отстраняване от
костта на имплантираните уреди. Останал в болницата под наблюдение
няколко дни и бил изписан на 13. 05. 2022 г.
В ИМ се сочи, че въпреки така описаното лечение ищецът повече от 6
месеца не можел да се предвижва и да се обслужва свободно сам. Той и към
момента на подаване на молбата изпитвал затруднения при движение на
оперирания крайник и болки в същия. Това довело до промени в ежедневието
му и начина на живот.
Той от усмихнат, деен и контактен човек станал раздразнителен,
затворен, избухлив и нежелаещ да комуникира с никого. Страдал от мисълта,
че няма да успее скоро да се възстанови, да се завърне към предишния си
начин на живот, а ще бъде в тежест на близките си.
Посочено е и че проведеното лечение било свързано с извършване на
разходи за болничен престой, операции, патерици, тоалетен стол, лекарства и
хранителни добавки, превързочни материали, транспорт, частни посещения
на медицинска сестра в домашни условия.
Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на водача на блъсналия го
автомобил. В тази връзка е посочено, че след проведено полицейско
разследване той бил открит. Казвал се С. Г. О., ЕГН ********** и по време на
инцидента управлявал лек автомобил „Ф.Ш.“, рег.№ **.
В тази връзка се сочи, че за този автомобил имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, което сочело, че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на същото с оглед разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът отправил на 02.02.2022 г. искане за обезщетяване на
претърпените от него вреди, но му било отказано.
Отказът се сочи като основание за подаване на исковата молба. В нея е
отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 195
лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 14.01. 2022 г.
В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно
4
правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
това, че ищецът е отправил застрахователна претенция. Оспорва се обаче
наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото
лице.
В подкрепа на това първо е посочено, че няма доказателства ищецът да
е блъснат от лек автомобил „Ф.Ш.“, рег.№ ** управляван от С. Г. О..
Изложени са и доводи за липса на причинна връзка между
произшествието и описаните в исковата молба телесни увреждания. Оспорен е
вида и характера им, продължителността на възстановителния период и това,
че се е наложило извършване на повторна операция на 10.05.22 г.
Споменато е и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди
не е съобразено с вида и характера на уврежданията, икономическите условия
в страната към датата на ПТП, и залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
Изложени са и доводи за наличие на предпоставки за намаляване на
обезщетенията за имуществени, и неимуществени вреди поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Наличието му се
свързва с това, че той е пресякъл на необозначено за целта място, без да се
съобрази с движещите се пътни превозни средства. Споменато е и, че към
момента на удара се е намирал на платното за движение в нарушение на
изричните разпоредби на ЗДП, с което поведение е създал опасност за
движението по пътищата.
По отношение на претенциите за законна лихва е казано, че
неоснователността на главните искове води до такава и на акцесорните.
Направено е и евентуално възражение, че при при извод за дължимост на
обезщетенията лихвата не следва да се присъжда от датата на увреждането.
С отговора е отправено искане за привличането по делото на С. Г. О.
като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е било уважено.
От страна на третото лице помагача по делото е постъпило становище, в
което той заявява, че се присъединява към всички защитни възражения на
ответника. По повод на това за съпричиняване е конкретизирано и че ищецът
спирайки на разделителната линия между двете платна за движение създал
впечатление у водачите на МПС идващи отдясно, че ще ги изчака. Това не
било сторено и по тази причина бил ударен от третия автомобил след като
5
попаднал в опасната му зона за спиране.
В ДИМ ищецът е взел отношение по направените от ответника защитни
възражения и е изложил доводи за тяхната неоснователност.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване като
преди това на местото на починалия първоначален ищец са били
конституирани неговите наследници.
В мотивите на същото след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране
отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са
налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да
репарира причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ.
На база приетата медицинска експертиза, събраните гласни и писмени
доказателства са направени изводи за получените от ищеца травми, лечението
на същите, възстановителния период и негативните изживявания/физически и
психически/. След анализ на всички тези обстоятелства е достигнато до извод,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 35 000
лв., което може да се получи от неговите двама наследници.
По отношение на обезщетението за имуществените вреди е посочено, че
то е обусловено от представените доказателства за извършени разходи за
медицински консумативи, услуги и лекарства. Същите са определени на 101,
26 лв.
Тези обезщетения не са присъдени в пълния им размер по причина, че
съдът е достигнал до извод за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Същото се изразявало в това, че то е
предприело пресичане на необозначено място и е спряло на разделителната
линия в средата на платното за движение. Така при съпоставяне на тези
нарушения и неправомерното поведение на водача на блъсналото го МПС е
достигнато до извод, че приносът на пострадалия е 20%.
Така на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД е направен краен извод, че
дължимите на пострадалия обезщетения са в размер от 28 000 лв. за
неимуществените вреди и 80, 74 лв. за имуществените.
6
По тази причина ответното дружество е било осъдено да заплати на
всеки от двамата конституирани негови правоприемници по 14 000 лв. за
неимуществените вреди и по 40,37 лв. за имуществените вреди ведно със
законната лихва от 02. 02. 2022 г.
Исковете до пълните предявени размери, както и претенцията за законна
лихва за периода от 14.01.22 г. до 02.02.22 г. са били отхвърлени.
Недоволно от решението в осъдителната му част е останало третото
лице помагач и е подало жалба срещу същата.
Съответно възползвайки се от предвидената в чл. 263, ал.2 от ГПК
възможност двамата конституирани в хода на първоинстанционното
производство ищци са подали насрещна въззивна жалба против частта от
решението отхвърляща претенцията им за неимуществени вреди до пълния
предявен размер.
В жалбата на третото лице помагач се излагат доводи, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди преди намаляването му с
процента съпричиняване е значително завишен и не е съобразен с принципите
посочени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорен е и определения от Пз ОС процент на
съпричиняване като са изложени съображения, че следва да е по - висок. На
тази база е поискано намаляване на присъдените обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди.
С насрещната въззивна жалба се оспорва извода за наличието на
съпричинване, а и определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди преди прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Излагат се доводи, че съдът
при определяне на същия не се е съобразил с установените в хода на
първоинстанционното производство увреждания на пострадалия и всичките
му негативни изживявания. В подкрепа на това е направен подробен анализ на
събрания доказателствен материал.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
7
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от нЕ.мпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца, респ.
неговите правоприемници от изложената фактическа обстановка не може да
се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. В този законов текст е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова
8
претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е
упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
пострадалото лице първоначално е предявило претенцията си за обезщетение
пред ответното дружество на 02. 02.2022 г. Последното от своя страна е
достигнало до извод, че искането е неоснователно и с писмо от 19.04.2022 г. е
уведомило молителя, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на дружеството.
Отказът сочи, че в патримониума на ищеца е възникнало правото да
претендира по съдебен ред изплащане на дължимите му се обезщетения.
Тук следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното
производство този ищец е починал и на негово место са били конституирани
синовете му.
По този повод е нужно да се спомене, че предмет на наследяване са само
имуществените права и задължения, т. е. личните такива не попадат в
наследствената маса. В случая на пръв поглед правото да се получи
обезщетение за претърпени от дадено лице неимуществени вреди е
имуществено такова и би следвало да се приеме за наследимо. В
действителност обаче преценката за това дали едно лице е претърпяло
неимуществени вреди от даден деликт е строго лична, т.е. зависи изцяло от
възприятията и преценката на пострадалия. При извод за наличие на такива
вреди пострадалото лице е логично да формира воля за упражняване на
правото си да получи обезщетение от отговорните за това лица. До момента, в
който от него не е изразена такава воля за дължимост на обезщетение следва
да се приеме, че това право има характеристиките на лично такова и е
изключено от наследствената маса.
По конкретния казус пострадалото лице е изразило воля за претърпени
вреди пред самия застраховател в производството по доброволното им
определяне, а в последствие и пред съда.
Така изложеното води до извод за допустимост на исковете.
Същата и факта, че съдът с решението се е произнесъл по изложените в
тях факти и обстоятелства прави и него допустимо.
9
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени или измени
решението в обжалваните му части. При извършване на тази преценка той ще
е обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
иска на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ
обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
10
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на жалбите двамата
жалбоподатели са пренесли пред ПАС спорът за справедливия размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди преди евентуалното
приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В двете жалби се говори и за липсата и
наличие на съпричиняване. В жалбата на третото лице помагач се излагат
съображения за това, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат е по- голям, което следва да повлияе на крайните размери на
дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Тук за
пълнота следва да се посочи, че в жалбата не е оспорен определеният от ПзОс
първоначален размер на обезщетението за имуществени вреди.
С насрещната въззивна жалба решението на ПзОС не се обжалва в
частта присъждаща обезщетение за имуществени вреди. Това води извод, че в
тази му част то по отношение на ищците наследници на пострадалото лице е
влязло в сила и по тази причина те са обвързани с изводите за наличието или
липсата на всички правопораждащи и правоизключващи факти и
обстоятелства обуславящи делбиктната отговорността на застрахования
деликвент по чл. 45 от ЗЗД, вкл. тези по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на
съпричиняване и размера му.
Изложеното сочи, че от страна на ПАС няма как да се достигне до извод,
че за неимуществените вреди липсва съпричиняване или същото е в размери
по- малки от приетите от Пз ОС 20 %.
Ето защо в настоящето производство ПАС дължи отговор за
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за
това дали приносът на пострадалия за настъпване на произшествието не е по-
голям от определените от Пз ОС 20 %. Последното пък ще е основание за
присъждане на обезщетения в размери по- малки от тези посочени в
решението на Пз ОС.
Относно справедливия размер следва да се има предвид, че за
обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 от ЗЗД е казано, че то се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че същият зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
11
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично съС.ие на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
и върху физическото съС.ие на пострадалия следва да се има предвид и
периода, за който то е било влошено.
В случая по делото е изслушана и приета съдебно медицинска
експертиза. От същата е видно, че получените от инцидента на 14.01.2022 г.
травми са счупване на базата на пета предноходилна /метатарзална кост/ на
десния крак и счупване на проксималната фаланга на пети пръст на същия
крак. За лечението им първоначално е била направена само гипсова
имобилизация. Поради наличието на силни болки пет дни след същата се е
наложило извършване на оперативна интервенция за открито наместване,
вътрешна фиксация на счупването с един спонгиозен винт и поставяне на
нова гипсова имобилизация. Било препоръчано и премахване на винта
/остеосинтезното средство/ след 3, 5 месеца.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, а и от
споменатото заключение се установява свалянето на гипса на 15.02.2022 г.,
предприемането на действия по рехабилитация и това, че през м. май на 2022
г. била спазена препоръката за премахване на фиксиращия винт.
Според експерта нормалният оздравителен процес при травми от този
тип е 3- 3, 5 месеца, а възстановяването на раната от премахнато фиксиращо
средство става в рамките на 2 седмици. Направен е и извод, че обичайно след
изтичане на периода за възстановяване е нормално да се възстанови и
функцията на травмирания крак.
Изводът в заключението относно периодът за възстановяване на
функцията на травмирания крак не обвързва съда. Това е така по причина, че
физиологичното съС.ие на човек е строго индивидуално и обусловено от
възраст, здравословно съС.ие, начин на живот и т.н. По тази причина е
логично направеният от експерта извод да касае човек на млада и средна
възраст без заболявания. В случая пострадалият към момента на инцидента е
бил на 70 г., което сочи, че този срок би следвало да се вземе предвид от съда
само при липса на доказателства за противното.
По този повод следва да се посочи, че видно от съдържанието на
12
събраните гласни доказателства оздравителния процес е приключил в
споменатия срок. Пострадалият обаче до смъртта си на 12.11.2022 г. , т.е. в
рамките на 9 м. не е успял да възстанови напълно функциите на крака като е
изпитвал болки и е ходил с патерица.
От тези показания също така се установява, че през първите седмици
след инцидента В. Л. е изпитвал силни болки, не е могъл да става и да се
обгрижва сам като е ползвал чужда помощ за задоволяване на елементарните
си потребности. ПТП-то, травмата, обездвижването, провежданите болнични
лечения са се отразили и на психичното му З.. Той от един жизнен за
възрастта си мъж в един момент е следвало да спазва постелен режим и да
разчита на чужда помощ. Това и липсата на пълно възстановяване го е
стресирало, и превърнало в затворен, нЕ.нтактен човек, който се е притеснява
от това, че вече не може да разчита изцяло на себе си.
На база изложеното, въззивният съд изхождайки от характера на
травмите, начина, по който пострадалият се е възстановил от същите и
икономическата обстановка в страната през 2022 г. е на мнение, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
които би следвало да се присъди на пострадалия, респ. на негоите наследници
с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е 35 000 лв.
Тази сума с оглед споменатото по- горе относно съпричиняването
задължително следва да се намали с 20 %. В случая обаче третото лице
помагач и жалбоподател във въззивното производство счита, че този процент
е по- голям , което налага съдът в решението си да изложи доводи дали това
му възражение основателно или не.
По този повод е нужно да се спомене, че по делото безспорно е
установено, че инцидентът е станал в тъмната част на денонощието при
предприето от страна на пострадалия пресичане на необозначено за това место
на пътното платно и в близост до пешеходна пътека. Безспорно е и че към
момента на настъпването му той вече е преминал лентите за движение, по
които е имал възможност да се движи блъсналия го водач и е спрял на линията
разделяща ги от лентите, по които следва да пътуват автомобилите движещи
се в обратна посока. От заключението на вещото лице се установява също, че
блъсналият го автомобил се е движел зад гърба му, а водачът на същия е имал
възможност да забележи своевременно пресичащия и да предприеме
13
множество действия за избягване на инцидента - екстремно да спре, да
намали или да се отклони наляво за избягване на удара. Всичко това изключва
възможността да се говори за съществено съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, респ. за възможност за определяне на
процент на същото над приетите от Пз ОС и обвързващи ищците 20 %.
Всичко изложено до тук води до извод, че размерът на дължимото от
ответното дружество обезщетение за неимуществените вреди на двамата
ищци е общо 28 000 лв., а това за имуществените вреди е общо в размер на 80,
74 лв., които суми следва да се заплатят ведно със законната лихва от
02.02.2022 г.
В този смисъл е и обжалваното пред ПАС решение на Пз ОС, т.е.
същото следва да се потвърди.
Този изход на делото налага осъждането на третото лице помагач на
основание чл. 78, ал.10 ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. А. К. Д.,
ЕГН ********** от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на Б. В. Л. и В. В.и Л. пред ПАС.
Размерът му с оглед решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело №
С-438/2022 г. тълкуване на чл. 101, §2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС не е
обвързан от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По тази причина ПАС изхождайки от това, че пред ПАС са
преповторени направените пред Пз ОС защитни възражение и делото не е с
голяма фактическа и правна сложност определя същото на 1500 лв.
Съответно Б. В. Л. и В. В.и Л. с оглед неоснователността на тяхната
въззивна жалба следва да заплатят на застрахователното дружество сумата от
200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 96/ 2022 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 48 от 09.05.2024 г. в частите, с които се:
1. ОСЪЖДА „ЗЕ.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул. „Х.К.“ ** на основание
договор за застраховка „Гражданска отговорно“ да заплати на Б. В. Л., ЕГН
********** и В. В.и Л., ЕГН ********** /наследници на починалия след
14
предявяване на исковете В. Б. Л./ обезщетения за претърпени от наследодателя
им неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП станало на
14.01.2022 г. по вина на застрахования водач С. Г. О., участващ в процеса като
трето лице-помагач на страната на ответника в следните размери:
- общо 28 000 лв. за неимуществените вреди или по 14 000 лв. на
всеки от ищците заедно със законната лихва считано от 02.02.2022 г. до
окончателното плащане и
- общо 80,74 лв. за имуществените или по 40, 37 лв. за всеки от
ищците, заедно със законната лихва считано от 02.02.2022 г. до окончателното
плащане,
2. ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б. В. Л., ЕГН ********** и В. В.и Л.,
ЕГН ********** /наследници на починалия след предявяване на исковете В.
Б. Л./ за осъждането на „ЗЕ.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул.Х.К. ** да им заплати
на основание договор за застраховка „Гражданска отговорно“ общата сума от
27 000 лв./по 13 500 лв. на всеки/ за обезщетяване на претърпени от
наследодателя им неимуществени вреди причинени при ПТП станало на
14.01.2022 г. по вина на застрахования водач С. Г. О., участващ в процеса като
трето лице-помагач на страната на ответника, която сума се равнява на
разликата между претендираното с иска обезщетение и присъденото от Пз
ОС.
3. ОСЪЖДА „З.Е.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул. „Х.К.“ №* да заплати на Б.
В. Л., ЕГН ********** и В. В.и Л., ЕГН ********** /наследници на
починалия след предявяване на исковете В. Б. Л./ общо сумата от 279,86 лв. ,
т.е. по 139, 93 лв. на всеки разноски по съразмерност за производството пред
Пз ОС.
4. ОСЪЖДА „З.Е.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул. „Х.К.“ №* да заплати на
адвокат А. Д. от САС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за производството пред Пз ОС в размер на 2 897 лв.
5. ОСЪЖДА Б. В. Л., ЕГН ********** и В. В.и Л., ЕГН **********
/наследници на починалия след предявяване на исковете В. Б. Л./ да заплатят
на „ЗЕ.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул. „Х.К.“ №* сумата от 98,23 лв. разноски по
съразмерност за производството пред Пз ОС и 300 лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА С. Г. О., ЕГН **********, с. П., община П. да заплати на адв.
15
А. К. Д., ЕГН ********** от САК с адрес на кантората гр. С, ул. „Р.В.“ №*
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на Б. В. Л. и В. В.и Л. пред ПАС в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА Б. В. Л., ЕГН ********** И В. В.И Л., ЕГН **********
/наследници на починалия след предявяване на исковете В. Б. Л./ да заплатят
на „З.Е.И.“ АД, ЕИ* **, гр. С, бул. „Х.К.“ №* сумата от 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16