Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 09.07.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13595  по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №300235 от 21.12.2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №461610 от 31.07.2018г., постановени по гр.дело №30877/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав, е отхвърлен предявеният от  „Т.М.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 592.42 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №3016291/15.11.2016г. за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г.. С решението е осъден „Т.М.” ЕООД да заплати на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 460.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.

         Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.М.” ЕООД, чрез адв.Р.А., с която се обжалва изцяло решение №300235 от 21.12.2017г., постановено по гр.дело №30877/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав. Инвокирани  са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 18.08.2016г. - 15.11.2016г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят не е делегирал на КЕВР правомощия да приема правила, по които да бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че нормата на чл.48 от приложимите ПИКЕЕ е нищожна като приета при липса на законова делегация. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е налице основание за „Ч.Е.Б.” АД едностранно да изчисли и корегира сметките на потребителя за ел.енергия за минал период, съответно че е доказан фактическият състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй като по делото не е установен периодът на неточното измерване, респективно не е доказана реално консумираната ел.енергия за миналия период и виновно поведение на потребителя на ел.енергия.  Излага се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се съдържа ред за уведомяване на клиента. Твърди се още, че съставеният констативен протокол не е подписан от органите на полицията, предвид на което е нарушена предвидената в чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ процедура, поради което удостоверените в него обстоятелства не могат да се кредитират от съда. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт С.М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена, предвид на което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на потребителя на ел.енергия. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв., съгласно списък инкорпориран в подадения писмен отговор. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани разноски от въззивника за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Предявен е от „Т.М.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 592.42 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №3016291/15.11.2016г. за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г., за която е издадена фактура №**********/26.04.2017г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от „Т.М.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 592.42 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №3016291/15.11.2016г. за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г., за която е издадена фактура №**********/26.04.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая не се спори между страните и видно от доказателствата по делото оспорената от ищеца сума от 592.42 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 18.08.2016г. - 15.11.2016г., въз основа на съставен констативен протокол №3016291/15.11.2016г., подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Въззивният съд приема, че дължимата от ищеца сумата от 592.42 лв. е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен протокол /КП/ №3016291/15.11.2016г., съставен след извършена проверка, при която са установени нарушения, изразяващи се в осъществен достъп до вътрешността на електромера - констатирано е, че липсва пломба на щита на ел.табло; отваряна е пломба на капака на клемния блок на електромера, нарушен е холограмен стикер, което е довело до изменение на електрическата схема и до изменение на метрологичните характеристики на електромера, като в резултат на това въздействие върху СТИ преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение. С оглед констатациите, установени при проверката и обективирани в КП №3016291/15.11.2016г., установяващи неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, същият е изпратен за метрологична експертиза като е бил съставен констативен протокол №533/13.04.2017г. от Български институт по метрология /БИМ/, представляващ официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и от който се установява по категоричен и несъмнен начин извършването на манипулация върху СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребената ел.енергия. При това положение и с оглед факта, че констатираното нарушение не установява промяна в схемата на свързване на СТИ, а се касае за неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, в която хипотеза не се изисква да бъдат уведомявани органите на полицията, въззивният съд счита, че всички наведени от въззивника-ищца доводи, че е опорочена процедурата при съставяне на  КП №3016291/15.11.2016г. се явява неоснователни. В конкретния случай и с оглед характера на установеното нарушение въззивният съд счита, че е била спазена процедурата, предвидена в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Същевременно от приетото по делото експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сумата, начислена с процесната фактура, е определена правилно по реда на чл.48, ал.1, т.2, б.„а“ от ПИКЕЕ, въз основа на посоченото в КП №533/13.04.2017г. от БИМ, като изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР. Ето защо законосъобразно корекцията е извършена на база КП №533/13.04.2017г. от БИМ, съгласно предвидената методика в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършената корекционна процедура, съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислената стойност за електроенергия за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г. и възраженията за липса на правно основание на извършената корекция на сметките се явяват неоснователни. 

На следващо място изцяло неоснователни са релевираните доводи в жалбата на въззивника, че корекционната процедура следва да се прилага само при доказана вина на потребителя за причиняването на неточното измерване. Настоящият въззивен състав приема, че уредената в ПИКЕЕ процедура представлява способ за определяне на дължимата престация по договора, а не се касае за отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД. В случая на корекционната процедура няма нарушено правно задължение, а тя цели да установи обема на едно правно задължение, възникнало по силата на договорна връзка между потребителя и електроснабдителното предприятие, т.е. правилата създават една необорима презумпция -определят потребление, което е възможно да е възникнало наистина, въз основа на обективно налични данни, без това предположение да е възможно да бъде оборено. Тази презумпция се отнася до количеството на потребената енергия, т.е. определя /уточнява/ дължимата престация. Правилата на  ПИКЕЕ целят поправяне на възникнали грешки /отклонения/ в измерването, които може да са породени от случайността, от страните по договора или от трето лице, т.е. правилата представляват нормативно установяване на съдържанието на сделката, което се определя изцяло от обективното право и обвързва страните независимо от волята им. Налице е установен специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната ел. енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за причината за последното обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на същата. Следователно се налага извода, че установената отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за потребителя, а нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между потребителя и електроразпределителното дружество.

На следващо място от представените по делото предложение за корекция на сметка и известие за доставяне на препоръчано писмо се установява, че потребителят е уведомен с писмо с приложен констативен протокол, получено на 02.05.2017г., предвид на което съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения относно неспазване на реда за уведомяване за извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни.

На последно място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищеца за противоречие на нормите на ПИКЕЕ на тези от по-високия по степен нормативен акт - ЗЕ. В рамките на проверката по чл.15, ал.3 от ЗНА, настоящият съдебен състав приема, че ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6  от ЗЕ от компетентния държавен орган по чл.83, ал.2 от ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл.195, ал.1 АПК ). Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. В случая към периода, когато е бил съставен констативен протокол №3016291/15.11.2016г., на основание на който ответника е извършил процесната корекция в сметката на ищците, не е било постановено съдебно решение №1500/06.02.2017г. по адм.дело №2385/2016г. на 5-чл. състав на ВАС, с което се отменят ПИКЕЕ, приети по т.3 от протоколно решение №147/14.10.2013г. на ДКЕВР /обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г./ с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от същия акт, които именно разпоредби регламентират реда за корекция на сметки, предвид на което така постановеното решение не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус. Настоящият състав счита, че уредбата, приложима в конкретния случай и в частност разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ не е постановена при липса на законова делегация. Законът за енергетиката урежда, че ДКЕВР има правото с подзаконов нормативен акт да определи начините за установяване на неправилно измерена енергия. Установяването на неправилно измерената енергия няма друга правна цел освен създаването на задължение или доказването на възникнало задължение, по същия начин, както установителният иск е немислим без правен интерес - никое електроснабдително дружество не се нуждае от специална законова норма, за да подмени средствата си за отчитане при установени грешки. Доколкото от всички предпоставки на фактическия състав, от който възниква вземането на дружеството /наличие на договорно правоотношение, реално потребление на ел.енергия и количество на доставена ел.енергия/, единствената, която няма как да се "установи" за минал период от време е количеството потребена енергия, то следва да се приеме, че именно това законодателят цели да "установи" чрез една уредена в подзаконов акт процедура. Отделно от това формулировката на нормата на чл.48 ПИКЕЕ показва, че установяването на неотчетената електроенергия се извършва чрез използване на наличните данни, които се коригират с установената грешка на измервателното средство, т.е. посочената формула цели наистина да се установи максимално близък до действителността начин потреблението, което няма как да бъде отчетено реално и напълно. Така тя създава баланс между интереса на електроснабдителното предприятие - за пълно заплащане на потребената енергия и потребителя - за възможно най-точно доказване на потреблението му. Този баланс, базиран на принципа за отчитане на обективно наличните факти, ограничаване на възможностите за корекция във времето без цялостното им премахване, и процедурните гаранции означава, че посочената уредба може да се приеме за справедлива и съответстваща на забраната за неоснователно обогатяване и на принципа за установяване на истината по делата.

Въз основа на горното, съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че за ответника е възникнало правото по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия, без явяване в съдебно заседание. Въззивникът - „Т.М.” ЕООД следва да бъде осъден да плати на въззиваемия - „Ч.Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв..

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №300235 от 21.12.2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №461610 от 31.07.2018г., постановени по гр.дело №30877/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав.

 ОСЪЖДА „Т.М.” ЕООД, с ЕИК *******, с адрес: ***; да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

              

         

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./               

 

 

                                                          2./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на мл. съдия Биляна Коева към решение по в.гр.дело № 13595/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІІI-В с-в.

Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния състав, че следва да бъде потвърдено Решение от 21.12.2017 г., постановено по гр. дело № 30877/2017 г. по описа на СРС, 157 състав.

За ответника "Ч.Е.Б." АД по принцип не е възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, поради следните съображения:

С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.

Следователно считам, че правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.

В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. регламентирани са т. нар. "корекции на сметки на потребителите" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 г., т.е. били са действащи към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и извършването на корекцията на сметка на ищеца.

В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общи административни актове, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето правно естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва задължително да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, каквото изискване не е било установено в предходните редакции на закона и в заварените от новата уредба общи условия на ответното дружество /които са приети като доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР и за които не се спори по делото, че са били публикувани, т.е. влезли са в сила/.

В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респективно, че не е осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това основание релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателна. Ето защо обжалваното решение на СРС следваше да бъде отменено, а предявеният отрицателен   установителен иск – уважен.

 

МЛ. СЪДИЯ: