Решение по дело №294/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 213
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20221510200294
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Дупница, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ели Г. Скоклева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно
наказателно дело № 20221510200294 по описа за 2022 година
Г.В. В. , обжалва наказателно постановление №20-5310-000903/
15.07.2021г. издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил, група
КПДГПА Кюстендил, с което са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 200лв. за нарушение по чл.179,ал.2 ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
за нарушение по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП Прави оплаквания за
незаконосъобразност и моли да бъде отменено ,като излага доводи ,за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и че не е
извършил горните нарушения.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства- показанията на актосъставителя и писмените такива,
преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 26.06.2021г. жалбоподателят управлявал лек автомобил по
АМ“Струма“ посока гр.София. В района на Община
Кочериново,км.80+100,автомобила спукал гума, жалбоподателят загубил
контрол върху автомобила и последният излязъл от пътното платно и се
1
блъснал в предпазната ограда/мантинела/ . В резултат на удара,
жалбоподателят получил травма на главата и се обадил на свой приятел,
който да го закара на преглед, както и да преместят автомобила.
Междувременно, служители на РУ гр.Дупница били изпратени на място, по
повод сигнал за настъпило ПТП. На място установили,че автомобила е качен
на платформа, а водача го няма. Последният бил уведомен по телефона и се
върнал на място,където му бил съставен АУАН за нарушения по чл.20,ал.2
ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП .Въз основа на последния е издадено атакуваното
наказателно постановление ,с което е наложено посоченото по-горе
административно наказание.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като
даде вяра на показанията на астосъставителя . Същите се подкрепят от
писмените доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по
същество е основателна и съдът отмени наказателното постановление в
обжалваната част, по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните
работи.
Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по
установяване на административните нарушения и съответно налагане на
наказанията, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН, като описанието на
двете нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, не обосновават
признаците на съответните състави по чл.179, ал.2 ЗДвП и чл.175,ал.1,т.5
ЗДвП.
За да се ангажира отговорността на водач на МПС за нарушение по
чл.179, ал.2 ЗДвп, следва същия да е причинил ПТП,поради наличие на някоя
от предпоставките, визирани в този текст- несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал.1 от същия. В случая, от описанието на
нарушението не става ясно дали жалбоподателят, блъскайки се в мантинелата
е причинил ПТП по см. на §6,т.30 ЗДвП. Този текст съдържа легална
2
дефиниция на това понятие и визира такова събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети т.е. блъскането на автомобила в някакво
препятствие само по себе си не представлява ПТП, ако не са настъпили
,предвидените в този текст последици. В случая, такива не са описани, като
едва от разпита на актосъставителя се установи,че е имало някаква повреда на
мантинелата, което обаче не е отразено в АУАН.
Относно нарушението по чл.175,ал.1,т.1 ЗдвП, описанието на
нарушението също не обосновава обективните и субективни признаци на
тази норма. Посочено е ,че жалбоподателят е напуснал мястото на
пътнотранспортното произшествието и не е уведомил компетентните органи,
като тези действия са квалифицирани като нарушение на изискванията на
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Предвид изложеното по-горе за неяснота по отношение
обстоятелството дали блъскането на автомобила в предпазната ограда е ПТП,
то визираните действия на жалбоподателя като участник в такова, от една
страна са несъставормерни, а от друга не са довели до нарушение на
изискванията на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП- да спре автомобила и да установи
последиците от произшествието.
С оглед обвинителната функция на АУАН ,визираните нарушения са
съществени и неотстраними, предвид,че са довели до невъзможност за
жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и съответно да организира
защитата си и налагат отмяната на НП, без съдът да обсъжда по същество.
Събраните по делото доказателства неза пълнота на мотивите, следва да
се добави обаче, че нарушенията са и недоказани. Не се установи,че
жалбоподателя е нарушил изискванията на чл.20,ал.2 ЗДвП, движейки се с
несъобразена скорост, в резултат на което е причинил ПТП. На първо място,
не са събраха каквито и да било доказателства с каква скорост се е движел
автомобила, управляван от последния, за да се направи съответно извод дали
е била съобразена или не, с пътната обстановка и атмосферните условия.
Както бе установено от гласните доказателства, служителите на полицията на
дошли по-късно и по никакъв начин не са могли да установят скоростта на
движение,както и дали жалбоподателя като водач на МПС е изпълнили
задълженията си по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, още повече,че автомобила е бил
3
спрян и в АУАН не са визирани последици от произшествието.
С оглед изложеното, съдът прие,че следва отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-5310-000903/
15.07.2021г. издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил, група
КПДГПА Кюстендил, с което са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 200лв. за нарушение по чл.179,ал.2 ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
за нарушение по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП на Г. В. В. с ЕГН ********** от
гр.София, ж.к.*** като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4