Р Е Ш Е Н И Е
№ 975/
19.07.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Елена
Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №2680 по описа за
две хиляди и седемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съединени са обективно кумулативно
искове по чл.240,ал.1, чл.240,ал.2 и чл.92,ал.1 от ЗЗД, и евентуално съединен с първия иск, в случай на отхвърляне на иска за
неустойка, иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД- всички искове, във връзка с чл.99 и чл.101
от ЗЗД.
Ищецът И.Г.П.,
ЕГН **********,***, адв.М.В., като цесионер по договор за цесия, сключен на 27.10.2011г. между
него и „Л.Б.“ООД, моли съда да осъди ответника Т.М.Т., ЕГН **********,***, адв.Б.С., който, по силата на Договор за встъпване в дълг
от 27.10.2011г., е встъпил като солидарен длъжник в дълга на „ХМТ Груп“ ООД, да
му заплати сумите от:
86 994.51лв.,
съставляваща невърнат заем по Договор за заем от 09.09.09г.,
сключен между „Л.Б.“ ООД, като заемодател, и „ХМТ Груп“, като заемополучател, за сумата от 200 000лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
89 742.72лв. /след допуснато в с.з. от
04.06.19г. увеличение на иска/, съставляваща уговорена с чл.4,ал.1 от договора
за заем възнаградителна лихва от 12% годишно, за
периода 27.10.11г.-17.10.17г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане;
53
000лв. /след допуснато в с.з. от 04.06.19г. увеличение на иска/, съставляваща
неустойка за забава по чл.14,ал.2 от договора за заем, за периода
27.10.11г.-17.10.17г.;
в случай
на отхвърляне на иска му за неустойка, да му заплати сумата от 52 992.19лв.,
като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
86 994.51лв., за периода 27.10.11г.-17.10.17г. /виж искова молба и молба
вх.№ 37450/11.12.17г./.
Пледира по същество за уважаване
на предявените искове, с присъждане на направените в производството разноски, в
това число заплатен адвокатски хонорар, по списъка, представен в с.з. от 18.06.19г.
/л.280/. Развива съображения и с
писмена защита вх.№20561/04.07.19г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК,
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№2694 /л.38-л.43/, с който е
оспорил всички предявени срещу него искове като неоснователни.
Оспорил е част от твърденията, на
които ищецът ги е основал и сам е заявил твърдения, поради които счита, че не
дължи претендираните суми за плащане на ищеца, и
конкретно:
че неизпълнението на
задълженията, в които е встъпил, се дължи изцяло на виновно поведение на ищеца,
в качеството му на мажоритарен собственик на 70% от капитала на дружеството
длъжник „ХМТ груп“ ООД, евентуално- на неположена от
него добра грижа за връщане на заема от дружеството заемополучател
към него;
поради ненастъпване на условието
по чл.3 от договора за встъпване в дълг- за изплащане на дълга от дивидентите,
отново по вина на ищеца;
тъй като ищецът се е удовлетворил
за процесните вземания от : имуществото, съгласно
инвентаризационен опис №1/30.01.12г., собственост на ХМТ Груп ООД, към датата,
на която го е изгонил като съдружник от производствената база; от дружествения
дял, предоставен му от него като обезпечение; от вещите, собственост на ЕТ Х.
М. Т.-другият гарант по договорите за заем, които ищецът задържал, и конкретно-
вещите, предмет на ДП №102/13г. на ОСО при ОП-Пловдив и по списъка, приложен по
пр.пр. №2211/2012г. на РП- *.
Повдигнати са от ответника и възражения
за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение главницата,
неустойката, наказателната лихва/сума и лихвата и по двата заемни договора, тъй
като падежът на задълженията за главниците е на 09.08.10г., тъй че за тях
давността е изтекла на 09.08.15г., за неустойките и наказателната сума- на
09.08.13г., а за лихвите- за период три години назад от датата на исковата
молба.
Пледира по същество за отхвърляне
на всички предявени срещу него искове с присъждане на разноските в производството
по списъка, представен в с.з. от 18.06.19г. /л.289/. Развива съображения с писмена защита, която, изпратена по и-мейл, е заведена с вх.№20313/02.07.19г., а впоследствие е
постъпила по поща с вх.№20402/03.07.19г.
Съдът, като взе предвид
твърденията, оспорванията и възраженията на страните,
както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намери, че:
предявените искове са допустими,
разгледан по същество, искът за сумата от 86 994.51лв. е основателен и
изцяло доказан по размер, но следва да се уважи до размер на 85 494.51лв.,
а за разликата до претендираните 86 994.51лв., в
размер на 1500лв., следва да се отхвърли, тъй като същата е послужила за
удовлетворение на заложния кредитор, след пристъпване на изпълнение върху
заложения в негова полза дружествен дял на ответника в капитала на ХМТ Груп
ООД,
разгледан по същество, искът за сумата от 89 742.72лв. е частично
основателен и следва да се уважи до размер от 10 439.34лв., а за разликата
до претендираните
89 742.72лв., в размер на 79 303.38лв., и за периода 27.10.11г.-17.10.17г., следва да
се отхвърли като неоснователен,
разгледан по същество, искът за сумата от 53 000лв. е частично
основателен и следва да се уважи до размер от 45 846.11лв. и за периода
01.05.16г.-17.10.17г., а за разликата до претендираните
53 000лв., в размер на 7 153.89лв., и за периода
27.10.11г.-30.04.16г. следва да се отхвърли като неоснователен,
в частта, за която е разгледан, за сумата от 7 153.89лв. и за периода
27.10.11г.-30.04.16г., евентуалният иск е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли,
воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Изложените от ищеца
обстоятелства, на които исковете му са основани, ги поставят в хипотезите на чл.240,ал.1,
чл.240,ал.2 и чл.92,ал.1 от ЗЗД, евентуално чл.86,ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.99 и чл.101 от ЗЗД и ги правят допустими, при надлежна активна и пасивна
процесуална легитимация на страните в производството.
Ответникът не е повдигал в
процеса възражения за недопустимост на никой от предявените срещу него искове.
ІІ.По основателността.
А. Някои общи бележки, свързани с : приетия по делото доклад; наличието на тясна връзка между
спорните за делото правоотношения с други такива между ищеца и ответника; несъбрани
по делото доказателства, поискани от страните.
1.В с.з. от 09.10.18г., след
решаване на повдигнат от ответника с частна жалба вх.№12217/23.04.18г. спор,
решен в производството по в.ч.гр.д. №359/2018г. на ПАС, поради който в с.з. от
12.06.18г. процесуалните действия, дължими се в първо с.з., не са извършвани, съдът
е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на
страните с Определение №708/02.04.18г. /л.118-л.120/, с измененията, описани в
протокола от с.з. от 09.10.18г. /виж определението на л.118-л.120; протокола от
с.з. на 12.06.18г. на л.126 и протокола от с.з. на 09.10.18г. на л.129-л.134/.
Въпреки отчетената от съда с
определението по чл.140 от ГПК евентуална възможност, в първо съдебно
заседание, по реда на отделяне на спорното от безспорното, като безспорни да се
очертаят множество доказателствени факти, които не са
изрично оспорени с отговора на ответника, както например сключването на
описаните с исковата молба договори, страните по тях и поетите от тях с тези
договори задължения, единственото очертано като безспорно между страните в
първо с.з. е обстоятелството, че плащането на сумата от 42000лв., от ХМТ Груп
ООД, осчетоводено през 2012г., е такова за погасяване на задължения по договора
за заем, сключен между „ХМТ Груп“ ООД и заемодателя А.П.на 09.09.09г., а не по договора за заем от същата дата, сключен
между „ХМТ Груп“ ООД и „Л.Б.“ ООД, вземанията по който са предмет на настоящото
производство.
Поради изложеното в предния абзац,
както и защото ответникът е оспорил изрично с отговора си всички предявени
срещу него искове, макар онова, което ищецът е закрепил в абзац втори на лист
първи от писмената си защита да е вярно-че ответникът не е оспорил изрично в
хода на процеса представените с исковата молба договори за заем, възникването
на задълженията, встъпването си в дълг и дължимостта
на посочените суми към датата 27.10.11г., съдът изследва по-долу в решението си
установеността/неустановеността и на наведените от ищеца твърдения, на които
той е основал исковете си, а не само фактите, на които ответникът е основал недължимостта на исковите суми, тъй като, за разлика от ищеца,
не приравнява липсата на изрично оспорване на част от доказателствените
факти, които в случая са и релевантни такива, с признанието на същите факти от
противната страна, каквото в случая не е извършвано, поради което липсва и
определение на съда за приемане на тези факти като безспорни между страните, а
оттам- и за ненуждаещи се от доказване в процеса.
2. При разглеждане на спора,
съдът ще изключи пълното изследване на фактите, свързани с договора за заем от
09.09.09г., сключен между ХМТ Груп и А.В.П., за който
ищецът е посочил в исковата молба, че го описва само за очертаване в пълнота на
отношенията между страните, тъй като цесията и встъпването в дълг, легитимиращи
него като кредитор, а ответникът, като длъжник, имат за предмет и вземането по
този договор, доколкото, пак в исковата молба, е ясно посочено, че предмет на
спора са само вземанията по договора за заем от същата дата, сключен между „Л.Б.“
ЕООД и ХМТ Груп ООД, и ще коментира само онези от тях, които по някакъв начин
обуславят отговора му на доводите, развити от ответника по исковете, предмет на
делото.
С оглед горното, на първо място и
още тук, във връзка с довода на ответника по т.4.8 от писмената му защита, че
искът за сумата от 42000лв. е неоснователен, съдът му дава и отговора, че такъв
иск не е предмет на спора, и че вярно от соченото в тази точка е само това, че
след признатото от ищеца в с.з. от 09.10.18г. обстоятелство, щото плащането на
посочената сума е отишло за погашение на дълга по договора за заем, сключен с А.П.,
което е признато за безспорно между страните с доклада по делото, това
извършено плащане остава неотносимо към предмета на
спора, който е свързан с претенции за заплащане на задължения, произтичащи от
другия сключен от заемателя ХМТ Груп ООД на 09.09.09г. договор за заем- този със заемодателя „Л.Б.“.
3.В с.з. от 27.11.18г. /виж
протокола на л.173-л.182/, съдът е отказал приемане на посочени в протокола
писмени доказателства по опис, представени от ответника с писмена молба,
внесена в с.з. от 09.10.18г. /виж л.160-л.161/, и с молба вх.№32236/02.11.18г.
/виж л.170-л.171/, а в с.з. от 15.01.19г. /виж протокола на л.210-л.212/ е
отказал да уважи искане на ответника по чл.192,ал.1 от ГПК, по съображения,
подробно изложени в двата протокола, към които препраща.
С Определение в з.з. от №492/08.03.19г. /виж същото на л.237-л.238/ съдът е оставил
без уважение искането на ответника да се приемат писмените доказателства по опис,
представени с негова молба вх.№5982/22.02.19г., по съображения, подробно
изложени в определението, към които препраща.
С Определение в з.з. от
№769/18.04.19г. /виж същото на л.254/ съдът е оставил без уважение
искането на ищеца за приемане на доказателство-Решение №378/28.03.19г. на КЗК,
представено от него в с.з. от 02.04.19г., по съображения, подробно изложени в
определението, към които препраща.
Б.Установените/неустановените в производството твърдения и оспорвания на страните:
Б.1.По твърденията на ищеца, наведени с исковата молба.
1. Установи
се твърдението на ищеца, че на 09.09.09г., между „Л.Б.“
ООД, като заемодател, представлявано от * му А.В.П., и „ХМТ Груп“ ООД, като заемател, представлявано от
* му И. Н.Н.и М.Т.Т.,
е бил сключен договор за заем.
От представения от ищеца договор
/виж договора на л.15-л.17/ е видно, че с него страните са се задължили и
съгласили, както следва:
Заемодателят се е задължил да
предостави под формата на паричен заем в собственост на заемателя
сумата до 200 000лв., наричана заемна сума, след вписване на предоставеното
обезпечение и издаване от заемателя на обезпечителна
запис на заповед, чрез свободни преводи по допълнително посочени банкови сметки
на заемателя или на свързани с него лица/дъщерни и
други дружества/, или трети лица-негови контрагенти, изцяло или на траншове, до
30.11.2009г., след като заемателят му предостави наредително писмо за необходимата конкретна сума за превод
/чл.1 и чл.2/.
Заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заемната сума, съгласно условията на договора /чл.2/1/, а те са:
заемната сума и уговореното възнаграждение да бъдат върнати на неравни вноски
до 09.08.10г., ведно с дължимото възнаграждение за ползването и, като заемателят има право едностранно и предсрочно да върне
дължимия заем /чл.3/, след като е уведомил заемателя
с писмено 7-дневно предизвестие /чл.10/; като дължи на заемодателя /към крайния
момент на издължаване на паричния заем/ възнаграждение за ползване в размер на
12% за размера и периода на ползване на заемните средства, платими всеки месец
на 30число, като при предсрочно погасяване на заемната сума и дължимото
възнаграждение не дължи лихви, неустойки или каквито и да било обезщетения на
заемодателя за периода след пълното погасяване на паричното задължение по
договора /чл.4/1/; като при неизпълнение на определено в договора негово задължение
дължи на заемодателя неустойка в размер на 5% от стойността на цената на
договора /чл.14/1/, а при забава при връщане на заема и при изплащане на
дължимото възнаграждение дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.1% за
всеки просрочен ден от дължимите суми/чл.14/2/.
Задълженията на заемателя по договора се обезпечават чрез предоставяне на
неотменима и без протест запис на заповед, авалиран
от ЕТ „Х.-М. Т.“ за задължаването си да плати на крайния срок по договора
дължимата се заемна сума и възнаграждение, както и вписване в централния
регистър на особените залози, наричан по-долу ЦРОЗ, на залог на търговското предприятие-заемател и ЕТ „Х.-М. Т.“ в полза на
заемодателя, в срока по чл.2,ал.2- т.е. до 30.11.09г. /чл.13/.
Заемодателят си е запазил правото
едностранно да прекрати договора /виж чл.7/, в случаите на: прекратяване и
обявяване на заемателя в ликвидация /б.“а“/; при
откриване на производство по обявяване на заемателя в
несъстоятелност /б.“б“/; при
неиздължаване на заема по договора до крайния му срок /б.“в“/; при
неспазване на условията за обезпечаванена заема
/б.“г“/; при установяване, че данните, въз основа които договорът е сключен или
които са му предоставени от заемателя впоследствие,
са неверни или неточни /б.“д“; ако заемателят е
изпаднал в неплатежоспособност /б.“е“/; при собствена преценка за
икономическата конюнктура на заемателя /б.“ж“/, като
в случаите по букви „в“, „г“, „д“ и „ж“, заетата сума, ведно с дължимото
възнаграждение, стават изискуеми с отправяне на писмено предизвестие от
заемодателя към заемателя /чл.8/.
2.Установи
се твърдението на ищеца, че вземането на заемодателя срещу заемателя
по договора за заем от 09.09.09г., му е било
прехвърлено с договор за цесия от 27.10.11г.
От представения от ищеца договор
за цесия /виж договора на л.18-л.22/ е видно, че:
На 27.10.2011г., в * между „Л.Б.“
ООД, чрез * му А.Л.С., като цедент, и И.Г.П., чрез
пълномощника му адв.В., като цесионер,
в присъствието на съдлъжниците по даденото
обезпечение „ХМТ Груп“ ООД, представлявано от Т.М.Т., и ЕТ „Х.-М. Т.“,
представлявано от М.Т.Т., с нотариална заверка на
подписите на всички посочени лица от същата дата, е сключен договор за цесия, с
който, като е взето предвид, че :
По договор за паричен заем от 09.09.09г., „Л.Б.“ ООД е предоставило на „ХМТ Груп“ ООД
паричен заем в общ размер 200000лв., дългът по който се олихвява с годишна
лихва в размер на 12% върху неиздължената главница и неустойка за просрочие, в размер на 0.1% върху дължимите суми за всеки
просрочен ден, и че падежът на задължението е настъпил на 09.08.10г. /А/;
В полза на кредитора /цедент по този договор, са предоставени следните
обезпечения: договор за залог на търговско предприятие, собственост на заемателя „ХМТ Груп“, вписан в ТР към АВ по партидата му под
№1, с номер на вписване 20100808143300, а в регистъра на особените залози, под
идентификационен номер на „ХМТ Груп“ ООД- №*********, като залог с номер на
първоначално вписване 2010081601065; договор за залог на търговско предприятие,
собственост на ЕТ „Х.-М. Т.“, вписан в ТР към АВ по партидата му под №1, с
номер на вписване 20100429160350, а в регистъра на особените залози, под
идентификационен номер на ЕТ „Х.-М. Т.“ - №*********, като залог с номер на
първоначално вписване 2010060401289, като двата договора за залог обезпечават
главницата по договора за заем от 200000лв., ведно със съответните лихви и
неустойки /Б/;
Към датата на сключване на този
договор, вземането на „Л.Б.“ ООД към „ХМТ Груп“ ООД по договора за заем е в
размер на 114 329.99лв., от които 86 994.51лв.- главница, редовна и
просрочена, 27 335.48лв.- просрочени лихви и включва и неустойка в размер
на 0.1% на ден върху просрочената главница, която не е изчислена като сума /Г/,
Е сключен договор за цесия,
съгласно който:
„Л.Б.“ ООД прехвърля на И.Г.П.
правото си на вземане към „ХМТ Груп“ ООД, произтичащо от Договор за паричен
заем 20090909, сключен на 09.09.09г. в гр.*, между „Л.Б.“
ООД и „ХМТ Груп“ ООД, в размер към датата на този договор от общо 114 329.99лв.,
от които 86 994.51лв.- главница просрочена, 27 335.48лв.- просрочени
лихви /чл.1/, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
както и с правото на върху лихвите, неустойките и разноските върху главницата,
които ще бъдат начислени от датат ана
сключване на договора до датата на плащане от страна на цесионера
на цената на прехвърлените вземания, а именно-цялата сума по чл.3,ал.1,т.1
/чл.2/1/, като прехвърлянето на вземанията поражда действие с подписване на
договора и нареждане на плащането от цесионера
/чл.2/4/, като към същата дата и цедентът се
задължава да потвърди писмено пред цесионера
станалото прехвърляне /чл.4/4/, а цесионерът
заплаща за вземането на цедента цена в размер на
114 500лв. /чл.3/1/, по банковата сметка на цедента,
посочена в договора, в деня на подписването му /чл.3/2/.
С подписването на този договор,
длъжникът по договора за заем „ХМТ Груп“ООД се счита уведомен за прехвърленото
вземане и не възразява срещу смяната на кредитора, и се смята за надлежно изпълнено
задължението на цедента за уведомяване на длъжника
/чл.4/3/, а заложните длъжници /собствениците на
търговските предприятия, служещи като обезпечение на дълга по прехвърлените
вземания/ дават изричното си съгласие с условията на този договор и се задължават
при сключването му, да дадат и своето изрично съгласие, придружено с
необходимите декларации по закон, за вписване на промените в съответните
регистри-ТР и ЦРОЗ /чл.6/, а цедентът декларира, че
след като получи пълното плащането на цената по този договор, в размера и в
сроковете по чл.3, ще счита за удовлетворени всички претенции, произтичащи от
описания договор за заем и няма да има претенции, произтичащи от същото
основание, нито към цесионера, нито към залогодателите /чл.7/1/.
3.Установи
се твърдението на ищеца, че ответникът е встъпил в дълга на заемателя
по договора за заем.
От представеното от ищеца
споразумение за встъпване в дълг /виж л.12-л.14/ е видно, че:
На 27.10.2011г., в гр.*, между И.Г.П.,
чрез пълномощника му адв.В., и Т.М.Т., е сключено, с
нотариална заверка на подписите на страните от същата дата, с което, като са
взели предвид, че :
По силата на договор за паричен
заем №20090909, сключен в гр.* на 09.09.09г., между „Л.Б.“
ООД и „ХМТ Груп“ ООД, „Л.Б.“ ООД е предоставило на „ХМТ Груп“ ООД паричен заем
в общ размер 200000лв., дългът по който се олихвява с годишна лихва в размер на
12% върху неиздължената главница и неустойка за просрочие,
в размер на 0.1% върху дължимите суми за всеки просрочен ден, че падежът на
задължението е настъпил на 09.08.10 г. и че кредиторът е прехвърлил вземането
си по договора за заем на И.Г.П. /Б/;
Към 27.10.2011г., задължението на
„ХМТ Груп“ ООД към И.Г.П. по договор за паричен заем №20090909, сключен в гр.*на
09.09.09г., между „Л.Б.“ ООД и „ХМТ Груп“ ООД, е в
размер на 114 329.99лв., от които 86 994.51лв.- главница, редовна и
просрочена, 27 335.48лв.- просрочени лихви, като неустойката в размер на
0.1% на ден върху просрочената главница не е изчислена, но е дължима /преамбюл,
чл.1/,
Т.М.Т. е встъпил като съдлъжник на „ХМТ Груп“ ООД в задълженията на „ХМТ Груп“
ООД към И.Г.П., описани в чл.1, при условията на солидарна отговорност на съдлъжниците, за същите задължения, към кредитора, което
встъпване И.П. изрично е одобрил /чл.2/.
Задължението, посочено в чл.1, е
било разсрочено, като страните са се споразумели да бъде изплатено най-късно до
30.04.16г., както и че ще се изплаща ежегодно с размера на получения от Т.Т. дивидент от печалбата, в качеството му на съдружник в
ХМТ ООД, като ежегодният падеж е датата на решението на ОС на съдружниците в ХМТ ООД, на която се взима решение за
разпределение на печалбата на дружеството, но не по-късно от 31.03 на
съответната година, но като независимо от наличието на печалба за разпределение
и независимо от размера на дивидентите, разпределян през годините, задължението
по чл.1, ведно изчислените през годините лихви, съответно неустойки, се дължи в
пълен размер най-късно до 30.04.16г., при дадено изрично съгласие на Т.Т. годишният му дивидент от печалбата да се изплаща от ХМТ
Груп ООД директно на И.П. до погасяване на пълния размер на задължението, като
всички плащания бъдат правени по банкова сметка, *** И.П. ще посочи
допълнително /чл.3/.
Т.Т. се
е съгласил, като обезпечение на вземането на И.П., да учреди в негова полза
залог върху дружествения си дял в „ХМТ Груп“, в изискуемата се от закона форма,
както и да даде писменото си съгласие за неговото вписване в ЦРОЗ /чл.4/, както
и че в случай на закъснение с плащането в пълен размер на която и да е от
посочените в чл.2 вноски с повече от 7 дни, или при предприемане по отношение
на него на действия по принудително изпълнение във връзка със задължения към
трети лица, цялата неизплатена част от сумата на задълженията към И.П.,
посочена в чл.1, ведно с лихви и неустойки, става автоматично изискуема и
незабавно дължима /чл.5/.
4. С т.7 от приетото по делото в
с.з. от 04.06.19г. заключение на в.л. Г. /виж л.262-л.273/, по задачата на ищеца,
допусната в с.з. от 09.10.18г., след запознаване със счетоводството на ХМТ Груп
ООД, вещото лице да даде отговор какъв е размера на натрупаната наказателна
лихва по договора за заем, сключен с „Л.Б.“ на 09.09.09г.,
към 27.10.11г., се установи, че съгласно публикувания в ТР годишен финансов
отчет/ГФО/ за 2011г., дружеството, което е декапитализирано
/има отрицателен собствен капитал/ през 2010г., няма начислени разходи за лихви,
както и няма извършена регулация на слабата капитализация с годишната данъчна
декларация за 2012г., което също значи, че не начислявало лихви, които да
регулира, а за годините от 2012г.-2017 вкл., нито са обявени ГФО, нито е развивало
дейност, като е посочено още, че не са били предоставени на вещото лице счетоводни
регистри за периода 27.10.11г.-31.12.11г., а в предоставените и оборотни
ведомости за периода 01.01.13г.-31.10.16г. личи, че дружеството
е без дейност.
Б2. По твърденията, наведени от ответника с отговора на исковата молба.
Обща бележка: Поради множеството наведени от
ответника фактически твърдения, съдът за улеснение ще коментира в тази част на
решението, едновременно с установяване и/или неустановяването на доказателствените факти, и някои от доводите, които
ответникът е развил в писмената си защита, във връзка с тези факти.
1.Установи
се твърдението на ответника по т.1 от отговора му, че ищецът е притежавал 70%
от капитала на ХМТ Груп ООД и като такъв е бил контролиращ това дружество, и не
се установи твърдението му, че ищецът е бил и управляващ ХМТ Груп, считано от
2013г.
От данните за вписванията в
публичния ТР относно ХМТ Груп с ЕИК ********* личи, че :
Дружеството е вписано на
13.07.09г. с капитал 5000лв., 100дяла по 50лв. всеки, като такова с ограничена
отговорност, с *** ***, един от които М. Т. с 25дяла /1250лв./, и е променяло ***
си, съгласно вписвания от 28.09.11г., 01.11.11г., 30.11.11г. и 07.10.16г., като
Т.Т. е вписан като *** на 01.11.11г., след изкупуване
на 12.10.11г. на дялове от трима други ***, на обща стойност 3750лв.,
съставляващи 70дяла от капитала, но с вписване от 30.11.11г. той остава
собственик на 30 дяла, след като на 23.11.11г. прехвърля 45 дяла на И.П., а
последният, съгласно вписване от 30.11.11г., след като закупува на 24.11.11г.
още 25дяла от И. Г., става *** на
70дяла от *** на ХМТ Груп ООД.
Доколкото, съгласно обявения на
30.11.11г. в ТР дружествен договор на ХМТ Груп ООД от 21.11.11г., един дял от
капитала дава право на един глас и на съответните дивиденти и ликвидационна
квота /чл.7/, всеки съдружник има толкова гласа в общото събраните на
дружеството, колкото е неговият дял в капитала /чл.18,ал.2/, а решенията, свързани
с реализиране на правомощията, включени в компетентността на общото събрание на
дружеството, се вземат най-малко с обикновено мнозинство- т.е с 51% от
гласовете, като се съобрази и легалното определение, дадено от пар.1в, т.1 от ДР на ТЗ, че „контрол“ по смисъла на ТЗ е
налице, когато едно физическо лице притежава повече от половината от гласовете
в общото събрание на едно юридическо лице, може да се смята за установено и
твърдението на ответника, че ищецът е бил от дата 30.11.11г. насетне и *** търговското
дружество ХМТ Груп.
Не отговаря на данните от
вписванията твърдението на ответника, че от 2013г. И.П. е бил и управляващ
дружеството, тъй като вписванията сочат, че от 28.09.11г. до 07.10.16г., ***на
дружеството е бил Т.Т..
Това твърдение на ответника най-вероятно
касае назначения през 2013г. ***на търговското предприятие, от ищеца, в
качеството му на заложен кредитор по учредения от ХМТ Груп ООД, като
обезпечение на вземането по договора за заем от 09.09.09г.,
сключен с „Л.Б.“ ЕООД, залог на търговското предприятие на ХМТ Груп ООД, след
пристъпване на изпълнение върху предприятието, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, като очевидно ответникът не прави разлика
между понятията ***на търговското дружество и ***на търговското предприятие.
2.Установи се и твърдението на
ответника по чл.1.1 от отговора му, че е заложил своите 30 дяла от *** на ХМТ
Груп ООД в полза на ищеца, както и че последният ги е придобил, и така ХМТ Груп
е станало ***.
От данните за вписани в ТР залози
на дружествени дялове и тези от търговското дело по партидата на ХМТ Груп,
както и представени от ответника с отговора му писмени доказателства личи, че :
-На 04.11.11г., още преди
вписването на промените от 30.11.11г. относно прехвърлянето на 45дяла от Т.Т. на И.П., за което прехвърляне, на 27.10.11г., както
между тях, така и между И.П. и прехвърлителя И. Г. са
били подписани предварителни договори /виж двата договора на л.47-л.50/, на
основание договор за учредяване на особен залог върху дружествен дял от
27.10.11г., сключен по ЗОЗ между И.П., като заложен кредитор, и Т.Т., като залогодател, с
нотариална заверка на подписите на страните, в ТР е вписан залог на
притежаваните към онзи момент от Т.Т. 75 дружествени
дяла от капитала, на стойност 3750лв., съставляващи 75% от капитала на
дружеството, учреден от Т.Т. в полза на И.П., като
обезпечение на вземането на заложния кредитор по споразумение между И.П. и Т.Т. от 27.10.11г., за сумите от :
35 318.83лв.,
от които 25832.93лв. –главница /просрочена/ и 9485.90- просрочени лихви,
съгласно договор за цесия от 27.10.11г. и договор за заем от 09.09.09г., сключен между А.В.П. /заемодател/ и ХМТ Груп ООД /заемател/
114 329.99лв.,
от които 86 994.51-главница/редовна и просрочена/ и 27 335.48-просрочени
лихви, съгласно договор за цесия от 27.10.11г. и договор за заем от 09.09.09г., сключен между „Л.Б.“ ООД /заемодател/ и ХМТ Груп
ООД /заемател/
като и в двата случая, в текста
фигурира и едно недовършено изречение „…като
неустойката в размер на 0.1% на ден върху просрочената гллавница,
която не е изчислена по размер“ /виж чл.1.1 от договора за особен залог/,
което, ако се свърже с чл.1 от Преамбюла на споразумението за встъпване в дълг
от 27.10.11г., ако и в договора за учредяване на особен залог върху дружествен
дял отпратката по отношение на източника, пораждащ
вземането, за обезпечение на което се сключва този договор, да е само към споразумение от 27.10.11г.,
което не е конкретизирано по друг начин, завършекът му би следвало да гласи „… е
дължима“.
-За съдбата на вписания залог
върху дружествен дял във времето, от същите източници се
установи още, че:
на
17.05.16г., по заявление Б3 №20160512103741, въз основа взето на 10.05.16г.
решение на заложния кредитор И.П. за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ,
е извършено вписване №2016051710413 за пристъпване към изпълнение, с което за депозитар е посочен Г.Х.Х., след
като на 24.04.16г., срещу разписки №№36 и 37, от * Т.К.на Т.Т., лично
и в качеството му на * на „ХМТ Груп“ ООД, са връчени съответно: с нотариална
покана №127, том 1, рег.№3462/07.06.16г. - уведомление по чл.33 от ЗОЗ от
заложния кредитор И.П. до залогодателя Т.Т., за пристъпване към изпълнение върху 30дяла от капитала
на дружеството, които към този момент са все още притежание на залогодателя, като избраният начин за изпълнение върху
заложените дялове е чрез прекратяване участието на залогодателя
Т.Т. в ХМТ Груп ООД, със заложения дял, съгласно
чл.125,ал.2 от ТЗ; с нотариална покана №128, т.1, рег.№3464/07.06.16г. –
изявление-предизвестие на основание чл.45,ал.1 от ЗОЗ, във вр.
с чл.125,ал.2 от ТЗ, от И.П., като кредитор, в чиято полза е заложен дял от
търговското дружество, до „ХМТ Груп“ ООД, за прекратяване участието на Т.Т. в дружеството със заложения дял, поради неизпълнение на
задължението, за което е даденото обезпечение;
на
07.10.16г. в ТР са вписани промени по партидата на ХМТ Груп относно формата,
адреса на управление и седалище на дружеството, едноличния собственик на
капитала, съдружниците и управителя, свързани с това,
че всички дялове в капитала на дружеството са станали притежание на едно лице- И.П.,
като по този повод са били представени: Протокол- решение от 21.09.16г. на И.П.,
като *** на капитала на ХМТ Груп ЕООД, съгласно който, като е отчетено, че
задължението, обезпечено с учредения от Т.Т. залог
върху дружествен дял в ХМТ Груп ООД не е изпълнено, а тримесечният срок на
предизвестието, отправено до дружеството по реда на чл.45,ал.1 от ЗОЗ във вр. с чл.125,ал.2 от ТЗ за прекратяване на участието на
съдружника Т.Т. в него е изтекъл на 24.09.16г.,
следва да се впише прекратяване на участието на Т.Т.
в дружеството и неговото заличаване като съдружник, 30 дяла от капитала, всеки
по 50лв., на обща стойност от 1500лв., които са били заложени от Т.Т. и за които е пристъпено към
изпълнение от заложния кредитор, се поемат от съдружника И.П., задължава се
този съдружник да внесе сумата от 1500лв. по сметка на ХМТ Груп; да се изплати
ликвидационния дял на Т.Т. на заложния кредитор И.П.,
в размера по чл.125,ал.3 от ТЗ /въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването/, чрез депозитаря,
по посочената в ТР по партидата на дружеството банкова сметка ***; удостоверение
изх.№217-140/03.10.16г. на ****, актуално към датата на издаването му, че на
посочената дата, И.П. е внесъл по сметка *** сумата от 1500лв. с основание-
поемане дружествен дял на Т.Т. в ХМТ Груп;
вписаният
на 04.11.11г. в полза на И.П. залог върху дружествен дял не е заличен към
датата на постановяване на решението на съда.
-В пряка
връзка с обсъдените по-горе две твърдения на ответника е и твърдението му /виж на л.41, абзац втори/, че
като е придобил заложените в негова полза дружествени дялове от ХМТ Груп ООД,
ищецът се е удовлетворил за вземането си, което ще се разгледа в пълнота по
същество, като се вземе предвид и установеността/неустановеността на твърденията
му, че ищецът се удовлетворил за вземанията си освен от заложените в негова
полза дружествени дялове на ищеца и от задържаните вещи, собственост на ХМТ
Груп ООД, съгласно инвентаризационен опис №1/30.01.12г., приложение №15 към
отговора, и задържаните от ищеца вещи, собственост на ЕТ Х.-М. Т., а именно-
вещите, предмет на ДП №102/13 на ОСО при ОП-* и по списъка на вещите, приложени
по пр.пр. №2211/2012г. на РП- *, приложение №16 към
отговора му, задържани от ищеца, съгласно показанията му пред същия орган, по
приложение №17 към отговора /виж л.41,абзац втори и абзац трети/, които ще се
разгледат по-долу.
3.Установи се частично твърдението
на ответника по т.1.2 от отговора му- по отношение съставяне на визираното
писмо, но не и досежно разпращането му или
упоменаването на М. Т. в качеството му на ЕТ Х. М. Т., като:
Видно от приложеното на л.52 от
делото писмо, същото е изготвено на 10.01.12г. от И.П., като съдружник в ХМТ
Груп ООД с мажоритарен дял от 70%, и е адресирано до всички клиенти и
доставчици на ХМТ Груп ООД, които И.П. е
информирал, щото както дружеството, така и физическите лица М.Т.Т. и Т.М.Т., имат към него сериозни финансови задължения,
разсрочени за плащане до 30.04.16г., поради което всякакви търговски
взаимоотношения и встъпването във всякакви споразумения с описаните дружество и
лица крият рискове за удовлетворяване на интересите на адресатите на писмото,
които могат да се обърнат за допълнителна информация към него на посочения в
писмото е-мейл адрес: ***.
В това писмо, ЕТ Х. -М. Т.,
упоменат в т.3.3.1 от писмената защита на ответника,
не е споменат, в качеството на търговец, противно на твърдяното от ответника.
Приложената на л.53 разпечатка,
която би трябвало да установи разпращането на изготвеното от И.П. до адресатите
му, не съдържа никакви данни, от които би могло да се направи извода, че
изпратеното в прикачен файл писмо има за свой изпращач ищецът И.П., че е
писмото на л.52, а още по-малко, че е достигнало до конкретен адресат/адресати,
които са и доставчици и/или клиенти на ХМТ Груп ООД.
4. По твърденията на ответника в
т.1.3, т.1.4 и т.1.7 от отговора му, че веднага след като между него и ищеца
било сключено споразумението от 27.10.11г., с което той встъпил в дълга на ХМТ
Груп ООД, и ищецът придобил мажоритарен дял в това дружество, И.П. блокирал
изцяло дейността на ХМТ Груп, като отнел клиентите му, и започнал да им продава
мотокарите на ХМТ Груп, с марката ХМТ /НМТ/, която, според добавеното и в
съдебната зала, и в писмената му защита, е на М. Т., негов баща, и идва от първите
три букви на думите „Х.-М. Т.“, с които е регистриран като едноличен търговец, чрез
*** фирми/*** фирма ИПО ООД и ИПО Лифтс ЕООД,
лишавайки по този начин ХМТ Груп да реализира доходи от продажби и да заплати
дълга по договора за заем, тъй че да накара него, бившия му съдружник, да плати
този дълг, в производството се установи/не се установи, както следва:
4.1.По отношение на упоменатите
търговци, от данните в ТР личи, че:
-Както вече се каза по-горе, ХМТ
Груп ООД, ЕИК *********, е вписано на 13.07.09г., като в предмета му на дейност
е записано производството и търговията с мотокари, и това обстоятелство не е
променяно от тази дата до момента на извършената от съда при постановяване на
решението по делото проверка в ТР.
-ЕТ Х.-М. Т., ЕИК ***, е вписан
на 22.04.2010г., но това е станало въз основа удостоверение по пар.4,ал.2 от ПЗР на ЗТР, въз основа на удостоверение
изх.№2946/16.04.10г. на ПОС, фирмено отделение, съгласно което едноличният
търговец е бил вписан с Решение №2435/01.04.99г. и е действащ към датата на
удостоверението, и декларация-заявление по образец за пререгистрирането му.
Видно от удостоверението от
16.04.10г., както и от вписването в търговския регистър, и при първоначалното
му вписване, и при пререгистрацията, в предмета на дейност на едноличния
търговец са посочени производството, продажбата и сервиза на
подемно-транспортна техника, както и търговска дейност, включително внос и
износ, което вписване не е търпяло промени във времето и до датата на
проверката на съда при постановяване на това решение, и не са вписани изрично в
предмета на дейност на търговеца производството и търговията с мотокари.
-ИПО ООД, ЕИК *********, е било
вписано на 05.02.08г., като дружество с капитал от 5000 лв., разпределен в 100 дяла,
всеки от по 50лв., и *** И.Г.П.- със 76дяла, Е.В.П.- с 4дяла, Г.И.П.- с 10 дяла
и А.И.П.- с 10дяла, като по отношение на *** А.И.П., ЕГН **********, на 13.09.18г.
е вписана промяна във фамилното име от П., на А. Видно е от дружествения
договор от 14.06.05г., представен при вписване на дружеството, в който ЕГН на *** са посочени,
че ЕГН на съдружника И.Г.П. е същият, който е посочен и от ищеца в
производството- ЕГН ********, тъй че може да се смята за установено, че именно
той е и съдружник в ИПО ООД, както и че е контролиращ същото дружество, по
силата на вече посочените по-горе правни норми, тъй като притежава 76 дяла от
капитала му, а съгласно чл.20,ал.2 и ал.3 от дружествения договор, всеки
съдружник има толкова гласа, колкото са дяловете му в капитала, и най- ниското
мнозинство за вземане на решения е такова от повече от половината от капитала.
Фактът, че фамилните имена на съдружниците в това дружество са еднакви- П., П., не е достатъчен, за да се намери установено твърдението
на ответника, за което други доказателства не са събрани, че то е „семейната
фирма“ на И.Г.П., но същото е според съда неотносимо
към съществото на спора, поради което и неустановяването му няма значение при
неговото решаване.
Вписаният в ТР предмет на дейност
на дружеството се е променял, като при първоначалното му вписване на 05.02.08г.
производството и търговията с мотокари не са част от този предмет, вписани са в
предмета на дейност на дружеството на 17.11.11г., впоследствие са изключени от
него с вписване от 25.02.16г., и са отново включени в предмета му на дейност с
вписване от 13.09.18г.
-ИПО-Лифтс
ЕООД, ЕИК *********, е било вписано на 09.07.14г. като дружество с едноличен
собственик на капитала и ***в лицето на И.Г.П., който е останал ***на това
дружество до 23.02.16г., считано от която дата за такъв е вписан Г.И.П..
В предмета на дейност на това
дружество, от регистрирането и до заличаването му като търговец, вписано на
24.11.18г., вследствие преобразуване, чрез вливането му в ИПО ООД, е включено
производството и търговията с мотокари.
4.2. Във връзка с твърденията за
извършени от двете дружества, контролираното и това, с едноличен собственик на
капитала в лицето на ищеца, продажби и неизвършвана междувременно търговска
дейност от ХМТ Груп ООД, с приетото по делото в с.з. от 04.06.19г. заключение
вх.№16231/27.05.19г., изготвено от в.л. Н.Г. /виж заключението на л.262-л.273/,
и с представени с отговора на ответника писмени доказателства се установи, че :
-Въз основа на предоставени от
счетоводството на ИПО ООД и ИПО Лифтс ЕООД на в.л. Г.
справки и счетоводни регистри, и избирателно предоставени и от същите дружества
данъчни регистри, което е ограничило проверката и в обхвата на възложената
експертиза, по задачите на каква стойност са извършените от тези две дружества
продажби за периода от 27.10.11г. до датата на заключението на клиентите Ж. **
и Балканкар Полска /в.1/ и колко броя мотокари ХМТ, и на каква стойност, са
били продадени от ИПО ООД в периода м.октомври 2011г до декември 2012г. /в.4/, са
дадени отговорите, че:
ИПО ООД е продало през 2012г. : на
ЕТ „Ж. **“ - 1бр. мотокар ХМТ 60.33.060 ДРС, на обща стойност
98 710.74лв., както и че дружеството е работело с получавани аванси, които
са били при финализиране на сделката сторнирани, като
макар на 16.11.12г. да е наличен в счетоводството му запис за внесен аванс от
16 383.65лв., с вкл.ДДС, сторниран на
07.01.13г., информация за това, как този аванс е бил усвоен, на вещото лице не
е предоставена /виж по-подробно в справка- приложение №1 към заключението на
л.270/; на Балканкар Полска - 8 бр. мотокари ХМТ 70.36.060 ДР, на обща стойност
884464.51лв. и аналогично на предходния пункт, от вещото лице е установена
внесена през 2012г. и останала за усвояване от аванси сума на обща стойност от
39 637.84лв., за която информация относно усвояването не и е предоставена
/виж по-подробно в справка- приложение №2 към заключението на л.271/, а за
периода 2013г.-2019г. няма данни за извършени продажби.
В унисон с описаното от вещото
лице по предходния пункт са четирите представени от ответника фактури /виж
л.65-л.68/, първите две от които фигурират в справката на л.271, а другите две-
в справката на л.270.
ИПО Лифтс
ЕООД, което е регистрирано през 2014г., поради което няма продажби за предходен
период, и че е продало на Балканкар Полска общо 5бр. мотокари ИПО-200.35.120 D, на стойност
1 165 674.68лв., от които 2бр. през 2014 г., на обща стойност
461 575.88лв., и 3бр. през 2015г., на обща стойност 704 098.80 лв.
/виж по-подробно в справка- приложение №3 към заключението на л.272/, а за
периода 2016г. и до заличаването му на 24.11.18 г. няма извършени продажби.
-С т.4 от приетото заключение е
установено, че за периода октомври 2011г.-декември 2012г., в ИПО ООД са
произведени и продадени общо 22бр. мотокара, които съдържат в описанието на
модела абревиатурата ХМТ, на обща стойност 2 204 070.22 лв., а справката-приложение
към тази точка сочи, че клиенти по осъществените продажби са ХМТ Груп ООД /по 6 сделки/,
Балканкар Полша /по 8 сделки/, Виталис ЕООД /по 3
сделки/ и АЕТС-Белгия, Таск авиейшън- Египет, Компакт каз- Казахтан, ЕТ „Ж. **“ и
Рекорд сервиз-Русия- с по една сделка /виж справката на л.273/.
-Със същото заключение, на поставения
от ответника в.2- извършвало ли е дейност дружество ХМТ Груп ООД, след
„задействане“ от ищеца И.П. на особения залог над дружеството и назначаването
за негови ***съответно на И.М.и В.З., е даден отговор, че И.П. е задействал
изпълнението върху особения залог над дружеството на 01.03.13г., и че съгласно
дневниците за ДДС /данъчните регистри/, предоставени и от ХМТ Груп за периода
01.01.13г.-31.10.16г., и извършени от нея проверки в
търговския регистър на декларации за липса на дейност след октомври 2016г., ХМТ
Груп не е извършвало търговска дейност за времето от 01.03.13г.-31.12.16г.
Доколкото законът не борави с
понятията „задействане“ на особен
залог и „залог на дружество“, както и
като взе предвид данните в ТР, съдът прецизира във връзка с казаното в
предходния абзац, че въпросът на ответника очевидно се отнася до вписания на
12.08.10г. в полза на заложния кредитор „Л.Б.“, заместен от 02.11.11г. от
заложния кредитор И.Г.П., като обезпечение за дълг на парична сума по договор
за заем от 09.09.09г., в размер на 200000лв., с 12%
лихва и неустойка 0.1% на ден, и срок за изпълнение до 09.08.10г., въз основа
на договор за залог от 09.09.09г., залог на
търговското предприятие на ХМТ Груп, и предприетото съгласно решението на
заложния кредитор от 01.03.13г. пристъпване към изпълнение върху търговското
предприятие на длъжника ХМТ Груп, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, вписано на 07.03.13г., при което заложният кредитор е
посочил за депозитар Г.Х., а за ***на търговското
предприятие –И.М., като за последното възможност му дава чл.46,ал.3 от ЗОЗ, в
редакцията и отпреди изменението с ДВ бр.105/16г., действаща към онази дата.
Вероятно тези факти ответникът е имал предвид, когато твърди, че след 2013г. И.П.
е бил и управляващ ХМТ Груп, макар погледнато строго юридически, това да не е
така.
В косвена подкрепа на отговора,
даден от вещото лице по този въпрос, са и обявените в ТР от ХМТ Груп актове,
като последен такъв е обявения на 09.11.12г. Годишен финансов отчет за 2011г. и
липсват обявени такива отчети за годините от 2012-2018 включително.
4.3. Във връзка с твърденията на
ответника, че продадените от ИПО ООД и ИПО Лифтс ЕООД
мотокари са същата марка, която произвежда и ХМТ Груп ООД, и че са били
продадени на клиенти, отнети от ХМТ Груп, се установи, както следва:
-Само със заключението на в.л. Г.,
тези твърдения не могат да се считат установени по същината си, каквато е
интерпретацията на ответника в т.2.2. и т.2.3 от
писмената му защита, тъй като, макар ответникът да ги е включил във
формулировката на зададените към вещото лице въпроси, те не са били нарочен
неин предмет и не попадат в кръга на специалните знания на допуснатата
експертиза, която е счетоводна.
-Предвид гореказаното, съдът взе
предвид заключението по т.1, в частите му от 1.1.-1.4вкл.,
ведно с представените за установяване на същите твърдения от ответника писмени
доказателства, приложения №№5 и 6 към отговора му /виж л.55-л.68/ и така установи,
че:
Преди И.П. да придобие през
ноември 2011г. контрола над ХМТ Груп ООД, с притежание на 70% от дяловете в
капитала му, ХМТ Груп ООД е имало един търговски контакт от август 2010г. с
Балканкар Полска Сп, за който, ако се съди по
еднаквия идентификатор по ДДС в ЕС -**********, изписан във фактурата, е
еднакъв с Балканкар Полша, на когото е продавало мотокари ИПО ООД през 2012г.,
като при този контакт е продадено допълнително съоръжение за мотокар с марка,
която не съдържа абревиатурата ХМТ /виж за сравнение фактурата на л.56, с
превод на л.55, и фактурите на л.65 и л.66/- т.е. макар купувачът и на ХМТ Груп
и на ИПО ООД да е в случая един и същ, при единична извършена от ХМТ Груп
продажба не може да се счита за установено, че се касае до клиент на ХМТ Груп,
защото за същото се изисква наличие на трайни търговски отношения, нито може да
се счита установено, че ИПО ООД е продавало мотокари от същата марка, която е
произвеждало ХМТ Груп, защото моделът, допълнително съоръжение за който е продадено
от ХМТ Груп, не съдържа в името си търсената от ответника в продажбите,
извършени от ИПО ООД, абревиатура ХМТ;
Както преди ноември 2011г., така
и след тази дата, през 2012г., ХМТ Груп е извършило продажби от 10.12.10г. и
12.12.12г. /л.57-л.60/ и издало фактури –известия от
16.02.12г., 02.05.12, и 04.01.12г. /л.л.61-л.63/ на мотокари, съдържащи в модела абревиатурата
ХМТ, а някои от тях /виж л.59, л.63/ съвпадащи изцяло като модел с моделите,
продадени от ИПО ООД за периода октомври 2011-декември 2012г., съгласно т.4 от
заключението на вещото лице Г. /виж приложението на л.273 по т.1- ХМТ
200.35.120 Д и по т.6- ХМТ 100.21.060 ДСЕ/ или като моделът им се различава
минимално от моделите на мотокари, продадени от ИПО ООД /виж приложението на
л.273 по т.2- ХМТ 200.35.120 Д-1 и по т.4- ХМТ 50.50.060
Д и сравни с документите на л.59 и л.61/, но купувачът по тези извършени от ХМТ
Груп ООД продажби е с наименование БП-Полкар Сп и идентификатор по ДДС в ЕС **********- т.е различен от
Балканкар Полша, на който е продавало ИПО ООД- по този начин, макар в случая
ответникът да е представил документи, доказващи наличие на трайни търговски
отношения между ХМТ Груп и БП-Полкар Сп, и мотокарите, които са продавани при създадените такива
отношения, да съдържат в описанието моделите абревиатурата ХМТ, която е налична
и в описанието на моделите мотокари, продадени от ИПО ООД през 2012г.,
неустановено е твърдението на ответника, че ИПО ООД е продавал на клиенти на
ХМТ Груп ООД /отнети от ХМТ Груп/, защото купувачите в описаните случаи са
различни- Балканкар Полша, клиент на ИПО ООД, и БП-Полкар
Сп, клиент на ХМТ Груп ООД. Отделно от това, от
приложението на л.273 е видно, че купувач на продадените от ИПО ООД мотокари с
близки или изцяло съвпадащи по модел абревиатури с онези, за които ХМТ Груп е
издал фактури- известия на БП Полкар СП, във всички
описани случаи е ХМТ Груп ООД, а ако се съди по еднаквите дати, на които са
издадените фактурите за продажба от 04.01.12г. и 16.02.12г., с продавач ИПО ООД
и купувач ХМТ Груп, е съвсем възможно известията, издадени от ХМТ Груп ООД на
купувача БП-Полкар СП, да са дори за същите мотокари,
които ИПО ООД е продало на ХМТ Груп на посочените дати /виж приложението на
л.273 и известията на л.61 и л.63/- т.е в този случай би могло да се заключи,
че не ИПО ООД е продавало мотокари, произвеждани от ХМТ Груп ООД, а точно
обратното.
Горния извод на съда е потвърден,
макар и косвено, от изложението на обстоятелствата по предявения от ХМТ Груп
ООД срещу И.П. насрещен иск по гр.дело №33699/13г., съгласно които, между
дружествата ХМТ Груп ООД и ИПО ООД е имало сключени четири договора, по силата на
които ХМТ Груп ООД е възложило на ИПО ООД производството на описаните в
насрещния иск мотокари, всички съдържащи абревиатурата ХМТ в модела, предмет на
договорите/виж конкретно л.79-л.80/.
Преди И.П. да придобие през
ноември 2011г. контрола над ХМТ Груп ООД, с притежание на 70% от дяловете в
капитала му, ХМТ Груп ООД е имало един търговски контакт от април 2011г. с ЕТ
Ж. **, на който е издадена фактура-известие за мотокар ХМТ 160.09.135 ДСЕ и са сторнирани описани в известието фактури, които, ако се съди
от датите на издаването им и заключението на вещото лице Г., са най-вероятно за
преведените за същия мотокар авансови вноски. Точно същият модел мотокар липсва
в списъка на продадените от ИПО ООД през 2012г. мотокари /виж л.273/, като ИПО
ООД има също само една продажба, извършена на този клиент, на мотокар с марка
ХМТ 60.33.060 ДРС от 17.09.12г., при които данни може да се заключи, че макар и
двете дружества да са продали на един и същ клиент мотокари, съдържащи в модела
абревиатурата ХМТ, неустановено е твърдението на ответника, че извършилият
по-късно по време продажба продавач ИПО ООД е продал на клиент на ХМТ Груп
/отнет от ХМТ Груп/, защото и в двата случая се касае до единични продажби и
липсват данни за трайно установени търговски отношения между кое да е от двете
дружества продавачи с купувача Ж. **, както и защото и двете дружества
продавачи са имали вписан в предмета си на дейност към датите на сключените от
тях сделки с Ж. ** производството и продажбата на мотокари, тъй че са можели, в
условията на свободна конкуренция на пазара, да търсят и намират купувачи за
продукцията си.
В обобщение на казаното по -горе
и като прави разлика между качеството на ищеца като физическо лице, на което са
цедирани спорните вземания, за които ответникът е
встъпил в дълг, също като физическо лице, и качеството на ищеца на контролиращ
дружествата ХМТ Груп ООД и ИПО ООД за изследвания период от време, като съдружник, притежаващ мажоритарен дял в тях, респективно-
на едноличен собственик на капитала на ИПО Лифтс
ЕООД, а от 07.10.16г.- и на ХМТ Груп ООД, съдът намери, че твърдението на
ответника, щото ищецът е отнел дългогодишни клиенти на ХМТ Груп и
конкретно-Балканкар Полша /Полска/ и Ж. ** не се установиха, а по твърдението
му, че двете дружества на ищеца са произвеждали и продавали мотокари, каквито е
произвеждало и продавало и ХМТ Груп, могат да се считат установени единствено досежно формалното наличие на абревиатурата ХМТ /НМТ в
моделите мотокари, продавани и от трите дружества, без да са събрани
доказателства дали от техническа гледна точка се касае до мотокари от една и
съща марка, каквото в крайна сметка е твърдението на ответника.
5.По твърденията на ответника по
т.1.5 от отговора му, че И.П. го е изгонил като съдружник и ***на ХМТ Груп от
производствената база в *, а техническата документация и активите на
дружеството са останали там, заедно с вещи и техническа документация на ЕТ Х.-М.
Т., който също е гарант по заема, като тези вещи са на стойност над 100 000лв.,
конкретно- вещите, предмет на ДП №102/13г. на ОСО при ОП- * и вещите по
списъка, приложен по пр.пр. №2211/2012г., и тясно
свързаните с тях твърдения, наведени с отговора на л.41, абзац втори и трети, че
ищецът се е удовлетворил от имуществото, собственост на ХМТ Груп ООД, съгласно
инвентаризационния опис с №1/30.01.12г., подписан и утвърден от ищеца,
приложение №15 към отговора, и задържаните от ищеца вещи, собственост на ЕТ Х.-М.
Т., а именно- вещите, предмет на ДП №102/13 на ОСО при ОП-* и по списъка на
вещите, приложени по пр.пр. №2211/2012г. на РП- *,
приложение №16 към отговора му, задържани от ищеца, съгласно показанията му
пред същия орган, по приложение №17 към отговора, от фактическа страна се
установи/не се установи, както следва:
5.1. Установи се твърдението на
ответника, че ЕТ Х.-М. Т. е „гарант“ по заема.
По Б1, т.1 от това решение вече
се каза, че в чл.13 от договора за заем, сключен между „Л.Б.“ ЕООД и „ХМТ
Груп“ООД, са уговорени обезпечения, включително такива, които да се дадат от ЕТ
„Х.-М. Т.“ /виж договора на л.15-л.17/.
Такива обезпечения са били
уговорени с чл.13,ал.1 в полза и на заемодателя А.П., по другия сключен от ХМТ
Груп ООД на 09.09.09г. договор за заем /виж договора
на л.4-л.6/.
Видно е от вписванията в ТР за ЕТ
„Х.-М. Т.“, ЕИК ***, че макар това да не е станало в уговорения по чл.2,ал.2
във вр. с чл.13 и от двата сключени на 09.09.09г. договора за заем срок до 30.11.09г., на
29.04.2010г. са вписани обещаните като обезпечение на вземанията на заемодателите
А.П.и Л.Б.към заемателя ХМТ Груп ООД залози на
търговското предприятие на едноличения търговец „Х.-М.
Т.“, съответно в полза на заложния кредитор А.П.и заложния кредитор Л.Б.,
заместени от 02.11.11.г. от заложния кредитор И.П., тъй
че може да се каже, щото ЕТ Х.- М. Т. е „гарант
по заема“, както ответникът се е изразил.
5.2. По твърдението на ответника,
че И.П. го изгонил от производствената база в *, не се събраха никакви
доказателства и то се счита от съда за неустановено, макар с писмената си
защита ищецът да го е признал.
5.3. Твърденията на ответника, че
техническата документация и активите на ХМТ Груп ООД по инвентаризационен опис
№1/30.01.12г. са останали в производствената база в *, заедно с вещи и
техническа документация на ЕТ Х.-М. Т., конкретно- вещите, предмет на ДП
№102/13г. на ОСО при ОП- * и вещите по списъка, приложен по пр.пр. №2211/2012г., които са на стойност над 100 000лв., се установиха
частично, и конкретно:
5.3.1.За установяване на тези
свои твърдения, с отговора си, ответникът е представил като писмени
доказателства приложения №№7, 8, 15, 16 и 17, от които е видно, че :
-С подадена на 03.12.12г. жалба
на М. Т. до началника на РПУ *, същият се оплаква от това, че на посочената
дата, по нареждане на собственика на ИПО ООД И.П., със съдействие на инспектор
от това РПУ, е бил изведен принудително от работното му място в ИПО ООД, като
му е отказано предаването на негови вещи и на вещи, собственост на ЕТ „Х.-М. Т.,
съгласно приложения към жалбата опис, които се намират на територията на ИПО
ООД, както и техническа конструктивна документация на мотокарите от 1.5-20тона,
разработена от него в едноличната му фирма ЕТ Х. М. Т. /виж жалбата на л.69,
която, заедно с описа към нея, е представена като приложение №7 към отговора/.
Приложението към жалбата
съставлява списък на материалните активи на фирма ЕТ Х.-М. Т., в който са
изброени вещи по 54 позиции, като не съдържа данни за лицето, което го е
изготвило, и не носи подпис, но доколкото жалбата е подписана от М. Т. и той
самият го сочи като нейно приложение, а вещите по описа- за негови вещи и
такива на ЕТ Х.-М. Т., съдът има основание да счита, че той е изготвил и
приложения към жалбата опис-списък на тези вещи /виж списъка на л.70-л.71/;
-На 21.12.12г., М. Т. е подал и
втора жалба, този път до РП-*, с която е посочил, че се занимава с производство
на мотокари и работи по трудов договор във фирма ИПО ООД- *, че в тази фирма се
намират разработени от него скици,
чертежи, моделна екипировка, техническа документация на мотокари, както и
машини за изработка на детайли за мотокари, собственост на фирмата му ЕТ Х.-М. Т.,
че на 03.12.12г. бил изгонен от ***на ИПО ООД И.П. от базата на фирмата в гр.*
и същият категорично отказал да му върне вещите му, че въпреки подадена от него
до РПУ * жалба от 03.12.12г., нямал никакъв резултат, поради което моли да се предприемат
незабавно действия, за да не бъдат заличени от И.П. следите на твърдените с
жалбата като извършени престъпления и да се разпита като свидетел с. му Т.Т., който е присъствал на събитията от 03.12.12г., тъй като
е ***на ХМТ Груп ООД и П. отказал да върне и вещите на управляваното от него
дружество /виж жалбата на л.102-л.103, приложение №16 към отговора/.
-С Постановление на прокурор при
РП- * от 08.10.14г., по ДП №102/13г. по описа на ОСО при ОП- *, пр.пр. №2211/2012г. по описа на РП- *, към която, с
постановление от 30.01.14г. е присъединена и преписка №1882/2013г. по описа на
РП- *, с оглед данни за извършено престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, е
прекратено наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител
за това, че на 03.12.12г., в гр.*, е скрил чужди документи- техническа
документация на производство на мотокари на ЕТ „Х.-М. Т., с цел да причини на М.
Т. вреда или да набави за себе си или за другиго облага- престъпление по
чл.319,пр.2 от НК, тъй като в хода на разследването не са събрани доказателства
за извършени престъпления /виж постановлението на л.72-л.77, приложение №8 към
отговора/.
В производството не се събраха
данни това постановление, което е обжалваемо, да е
влязло в сила.
-Видно от приложение №15 към
отговора на ответника, същото представлява Инвентаризационен опис №1 за
инвентаризация на склад Кари, от инвентаризационна
комисия с председател и член в лицето на Т.М.Т., ***в ХМТ Груп ООД, съгласно
Протокол на ОС на съдружниците №1/25.01.12г. за инвентаризация
на наличните материални активи в дружеството, започната и завършена на
30.01.12г., при която са установени и описани наличности по 55 пункта. Този
опис не носи подпис на посочения в него като председател и член на
инвентаризационната комисия Т.Т.- ***на ХМТ Груп ООД,
и носи подпис, след текста Утвърдил: на И.П.- съдружник в ООД ХМТ Груп, върху
който е положен печат на „ИПО“ ООД-*/виж инвентаризационния опис на
л.100-л.101/.
-Сравнението, извършено от съда,
между описа/списъка на вещите, приложен към жалбата на М. Т. от 03.12.12г. до
Началника на РПУ-*, и инвентаризационния опис на наличните в склад К.
материални активи, от извършена на 30.01.12г. инвентаризация, утвърден от И.П.,
в качеството му на съдружник в ХМТ Груп ООД, показа, че така, както са описани-
с най общи белези и без възможност за тяхната пълна индивидуализация,
вещите по позиции от 1-5вкл. от
описа към жалбата съвпадат с вещите по позиции от 9-13вкл. от
инвентаризационния опис;
вещите по позиции от 8 до 26 вкл.
от описа към жалбата съвпадат с вещите по позиции от 14 до 32 вкл. от
инвентаризационния опис, с малката разлика, че по т.25 от първия опис в скоби е
посочено и 5бр., но комплектът е един, както и по т.31 от инвентаризационния
опис, по която пояснението в скоби липсва;
вещите по позиции от 34 до 39 вкл.
от описа към жалбата съвпадат с вещите по позиции от 34 до 39 вкл. в
инвентаризационния опис, с малката разлика, че по позиции 36, 37 и 38 в първия
опис са добавени обяснения, касаещи използването на съответните вещи, каквито
обяснения в инвентаризационния опис липсват;
вещите по позиции 41 и от 43 до
46 вкл. от описа към жалбата съвпадат с вещите по позиции 40 и от 41 до 44вкл.
от инвентаризационния опис;
вещите по позиции 47, 48, 52 и 54
от описа към жалбата съвпадат с вещите по позиции 50, 51, 52 и 53 от
инвентаризационния опис;
и в двата описа фигурират по
четири позиции по 1бр. модел за противожест, като в
първия опис, по позиции от 27 до 30вкл., тези модели са посочени като такива за
мотокари съответно: от 1.5 до 2.5 тона; от 3.0 до 5.0 тона; от 6.0 до 12.0
тона; от 16.0 до 25.0 тона, докато в инвентаризационния опис, по позиции 45,
46, 48 и 49, тези модели са посочени като такива за серия 1, 2, 3 и 4;
по този начин, двата описа се различават
на практика само по отношение на позиции от 1 до 8вкл., 33, 47, 54 и 55 от
инвентаризационния опис и позиции 6, 7, 31, 32, 33, 40 и 42 от описа към
жалбата.
До почти същия извод е стигнало и
вещото лице Г., изследвайки двата описа, за да даде отговор на въпрос 6 от
възложеното и заключение, относно стойността на вещите, „описани в доказателствата по т.16 и т.17 към писмения отговор“, а
всъщност- касаещи описа/списъка на активи на ЕТ Х. М. Т., приложение към
жалбата по т.16, като поради подробно изложеното по- горе, съдът не зачита
онова, което е намерило вещото лице по отношение на пунктове 49, 50, 51 и 54 от
описа към жалбата -че липсват в инвентаризационния опис, в които части
собствените му сравнения не съвпадат с тези на вещото лице, а за всичко
останало са съвпадащи с установеното и от него, тъй че се цени /виж на
л.265-л.266, т.6/.
-По пр.пр.2211/2012г.
на РП- *, на 17.01.13г., от И.П., в качеството му на ***на
ИПО ООД- гр.*, филиал *, във връзка с претенциите на М. Т., са дадени обяснения
за това, че няма никакви подписвани двустранни приемно- предавателни протоколи
за внасяне в ИПО-* на каквито и да е вещи от ЕТ М. Т. и от ХМТ Груп; че е
възможно в ИПО да са внасяни, да има такива вещи, но той няма никаква
представа; че той е собственик на 70% от дяловете на ХМТ Груп и че на
16.01.13г. е сигнализирал РП- * за нарушения на Т.Т.,
който е ***на дружеството и държи останалите 30% от дяловете от капитала в
дружеството; че вещите на г-н М. Т. ще бъдат описани и върнати, след уреждане
на финансовите отношения, свързани с издадени от него 4 бр. записи на заповед,
описани в обясненията с дата на издаване и сума, за която са издадени, и
договор за заем с ХМТ Груп за 218 430лв.; че моделната екипировка за
противотежест чугунена за 7тонен мотокар е закупена от фирма ИПО, за което има
фактура /виж обяснението на л.104-л.106, съставляващо приложение №17 към
отговора/.
5.3.2. В с.з. от 09.10.18г., с
оглед приетия по делото доклад и конкретно- с оглед измененията му в проекта
му, съобщен на страните с Определение №708/02.04.18г., за установяване на
същите твърдения, както и за опровергаване на заявеното от пълномощника на
ищеца в това с.з. твърдение, че ищецът не е задържал лично и като ***нито една
от вещите, описани в инвентаризационния опис с №1/30.01.12г., нито е задържал
вещи на ЕТ „Х.-М. Т.“, на ответника са допуснати още гласни доказателства и
обяснения на противната страна по реда на чл.176,ал.1 от ГПК.
-При вменено му задължение да се
яви лично, за да даде на основание чл.176,ал.1 от ГПК отговор на поставените от
ответника въпроси: „Кое от двете
твърдения е вярно-че е задържал вещите на ЕТ Х. М. Т., както е заявил в пр.пр. №2211/2012г. на РП- * пред прокурор в обясненията си,
или това, което се твърди в с.з. от 09.10.18г., че не е задържал тези вещи“
и „Признавал ли е задържането на вещите
по инвентаризационен опис №1/30.01.12г., собственост на ХМТ Груп ООД по пр.пр. №1218/2013г. в неговата база и кое от двете твърдения е
вярно- че ги е задържал, както е казал по пр.пр.
№1218/13г. на РП- *, или това, което се твърди в с.з. от 09.10.18г., че не е задържал
въпросните вещи“, изслушан на същото основание в с.з. от 27.11.18г., ищецът
е заявил в отговор на първия въпрос, че не е задържал никакви вещи и че не може
да си спомни какво е казвал през 2012г., а в отговор на втория въпрос, че с ЕТ М.
Т. не е имал никакви договорни отношения, не си спомня да е казвал, че е задържал
негови вещи, както не си спомня и той да му е казвал, че е внасял негови вещи,
че от 2012г. това не му е приоритет и не може да каже за коя точно преписка
става дума.
Отделно от горното, към отговора
на първия въпрос е включил и обяснението как инвентаризационният опис, за който
обръща внимание, че не е подписан от ответника, е попаднал измежду документите
по делото, а именно: Т.Т. му представил в чернова
някакви машинни части, които е вкарвал в неговата фирма ИПО ООД. На него му
предстояла дълга командировка, поради което наредил описът да се изготви в
делови вид, подписал го и сложил печат, като наредил да бъде извършена
инвентаризация и проверка на счетоводните документи на ХМТ Груп ООД за това,
дали в тях тези части са отразени като материални активи. Когато се прибрал от
командировката разбрал, че в счетоводните документи на ХМТ Груп ООД липсват
такива части, като материални активи, поради което описът не бил подписан,
защото в противен случай за него това щяло да бъде кражба- като се осчетоводят
материални активи, които нито са закупени от тях, нито са внесени по някакъв
легален път /виж протокола в частта на л.178гръб- л.179лице/.
Извън обясненията по чл.176,ал.1
от ГПК, ищецът е добавил лично още, че : този опис на практика е бил откраднат
от него, тъй като го бил подготвил и оставил на бюрото си, на бюрото на
управителя, и интересно било как след това фото копие или ксерокс копие от него
се е появило в ръцете на Т.Т.; като мажоритарен
собственик и ***на ИПО ООД, която фирма е голям данъкоплатец, има над 500души
персонал и 7 склада на територия над 30 дка, не се занимава пряко с това кой
какво внася и изнася от фирмата, нито знае всяко едно нещо, което е внесено или
изнесено, тъй като за това си има съответни отговорни длъжностни лица /виж
протокола в частта на л.179лице/.
-Съгласно показанията, дадени в
с.з. от 27.11.18г. от св.М. Т.- ***на ответника и св.Д.Д.-
без родство, дългогодишен ***при М. Т. /виж протокола от това заседание в
частта на л.179лице-л.181лице/:
Св.Т. имал лична фирма – ЕТ Х.-М.
Т. и след известна работа с нея основал ХМТ Груп ООД, в която били той, двама
братя от *- К., и двама руснаци- едната фирма била „Л.Б., а другата не си
спомня. Фирмата имала двама управители- той от българска страна и един ***от
руска страна и се помещавала в наетия от него корпус на завод Балканкар Руен- *,
като цялото и имущество било на ЕТ Х.-М. Т., като той го предал на фирмата и
подписал декларация, че няма да го ползва. По същия начин предал на фирмата и
цялата конструктивна документация, която притежавал, за производството на
мотокари от 1.5-30тона /св.Т./.
Дадените по-горе показания на св.Т.
кореспондират в общи линии на данните от вписванията в ТР за ЕТ Х.-М. Т. и за
ХМТ Груп ООД, доколкото от тях личи, че едноличният търговец е бил регистриран 10
години преди да се създаде дружеството с ограничена отговорност ХМТ Груп
/съответно 1999г. и 2009г./, в което той е бил един от съдружниците,
и от данните за съдружниците и управителите на ХМТ
Груп към датата на вписването му- 13.07.09г. личи, че М. Т. е бил както
съдружник, така и ***на дружеството, заедно с И. Н.Н.,
който не е измежду съдружниците, от 13.07.09г. до
28.09.11г., когато като ***е вписан Т.М.Т., а измежду първоначалните съдружници, освен М. Т., е било и дружеството „Дата Дот Балкани“ ООД, с ЕИК *********, вписано на 14.04.08г.,
всички съдружници в което са руски граждани, като и М.
Т. и посоченото дружество са имали по 25дяла от капитала, макар и споменатите
от св.Т. братя К. и „Л.Б.“ да не са измежду вписваните в историята на съдружниците в ХМТ Груп ООД лица, измежду които, освен вече
поменатите съдружници М. Т. и Дата Дот Балкани ООД, са били още : К.К.Е.,
Е.Д.Н., Лима-Ан ООД, с ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала „Вестпарк Файненшъл груп САХ“- чуждестранно юридическо лице със седалище в Люксенбург, преди на 01.11.11г. като съдружници
да бъдат вписани Т.Т. и И. Г., а впоследствие- Т.Т. и И.П..
Разпитаните свидетели на
ответника са дали показания още за това, че в един момент през 2011г., в края
на октомври-началото на ноември /св.Д./, около 25-27.11.11г. /св.Т./, цялата
фирма ХМТ Груп ООД- и работниците, и имуществото и /св.Д./, цялото имущество на
ХМТ Груп, включително и ЕТ Х. с неговото имущество, и екип от хора, които били
назначени първо в ЕТ Х.-М. Т., а после в ХМТ Груп ООД /св.Т./, се преместили от
завод Руен-* /св.Д./ в гр.*, във фирма ИПО ООД, базата на която имала сериозна
охрана и не можело да влезеш или излезеш случайно, тъй като достъпът бил с
магнитни карти /св.Д./, защото фирма ИПО ООД разполагала с по-модерна база,
оборудване и финансови средства, както и защото ИПО ООД-И.П. взел дяловете на
колегите от Р., на „Л.Б.“ ООД /св.Т./. За превоза на имуществото били направени
няколко курса /св.Д./, три-четири курса /св.Т./, като св.Т. организирал
товаренето и транспортирането в * и експедирането в * /св.Т./, а св.Д., който
работел като монтьор, тъй като по време на преместването не се работело,
помагал при преместването, като товарел с мотокар вещи на камионите и само за
част от имуществото от един курс разтоварвал, а останалото се разтоварвало от
местни хора там /св.Д./. И двамата свидетели са изброили и някои конкретни
вещи, които си спомнят, от преместеното от * в * имущество, като св.Д. е
посочил фреза, радиал, мотокар в движение, мотокарна
машина за вдигане на тежести от 3.5т., няколко ъглошлайфа,
екипировки за няколко тежести /няколко контролни тежести от цимент, с голям
габарит, с общо тегло от около 12т, а св.Т.- заваръчни апарати, радиал бормашина, фреза ВМВ 400, бормашина, ножовка,
инструменти, ъглошлайфи, контролни тежести за
изпитване на мотокари от бетон, платформа за товарене на мотокари в камиони,
компресор „Партнер“, маса заваръчна за 3т само шасита, бордови редуктори за мотокари Рекорд- 14 комплекта,
трансмисия ТХЛ за тон и половина мотокар, двигател Раковица, хидродинамичен
предавател /ХДП/ и скоростна кутия, монтирани в мотокар от 5т, 12тонно шаси. И двамата свидетели на ответника са споменали и за
наличен опис на преместените от едната на другата площадка вещи, за който св.Д.
е заявил, че му е бил показан от Т.Т. и че
предполага, щото е направен между шефовете на фирмите, в които е работил, и
които са първоначално ЕТ Х.-М. Т., а после ХМТ Груп ООД, ИПО ООД и М. Т., и че
е виждал описа и когато давал показания пред следовател /св.Д./, а св.Т. си е
служил при даване на показанията с бележки, за които е потвърдил, след като му
е показан документа на л.100-л.101 от делото- инвентаризационен опис №1 за
инвентаризация на склад К., представен с отговора на ответника като приложение
№15, че са черпени именно от този документ, който му бил даден от с. му още
през 2012г. и който бил подготвен, тъй като искали да опишат неговите вещи,
като в описа се съдържали вещи и на ЕТ Х.-М. Т. и на ХМТ Груп ООД, който опис той
имал още от * и който бил предложен, подписан и подпечатан от И.Т., за да се заприходят вещите в него в ХМТ Груп ООД * /св.Т./.
5.3.3.
По повод повдигнато от ответника в с.з. от 27.11.18г. искане и дадена му от
съда в това с.з. възможност да събере по реда на чл.192,ал.1 от ГПК
доказателства, свързани с установяване транспортирането на вещи от
производствената база на ХМТ Груп ООД в * в производствената база на ИПО ООД в *
и по-скоро – на лично направени от И.П. на гърба на фактурите за превоз отметки-
„Направление К.“, задължено на
основание чл.192,ал.1 от ГПК да представи по делото трите броя фактури, описани
с молбата на ответника на л.187, третото неучастващо в производството лице ИПО
ООД е изпълнило вмененото му от съда задължение, изпращайки по пощата с молба
вх.№37373/19.12.18г. нотариално заверени преписи от същите фактури, от които се
установи единствено, че:
На датите 27, 28 и 31.10.11г.,
„Си транс“ ЕООД- * е издала на ИПО ООД- Сохия три
фактури с предмет на доставка „транспортна
услуга“, както и че на гърба на всяка от тях е наличен изписан на ръка
текст „Направление К.“ и подпис, положен от неизвестно лице /виж молбата на
л.204 и трите фактури на л.205-л.207/.
5.3.4. С приетото по делото
заключение на в.л. Г. по т.5 и т.6 /виж л.262-л.273/ и дадените от нея отговори
в с.з. от 04.06.19г. /виж л.276-л.277/ е установено съответно, че:
Описаните в инвентаризационния
опис от 30.01.12г. вещи по позиции от 1 до 8 вкл. са заведени счетоводно,
съгласно същия опис, като налични активи с обща стойност 26 538.66лв., а
вещите по позиции от 9 до 55вкл. са заведени като излишъци на обща стойност
119 857.00лв.,
Описаните в описа към жалбата на М.
Т. от 03.12.12г. вещи, в частта, за която съвпадат с вещите, описани и в
инвентаризационния опис, са на стойност 108 825лв.
Със заключението вещото лице е
посочило, както е заявило и в с.з. от 02.04.19г. /виж л.249, че при поискване и
от двете страни, от счетоводството на ХМТ Груп ООД и ИПО ООД, обслужвано от г-н
Г.Х., съответно от ответника, не са и предоставени счетоводни регистри за 2012г.,
като от ответника получила отговор, че при него са налични документи от
2013г.-2016г., а г-н Х.и казал, че има приемно- предавателни протоколи, но нищо
не можел да и каже за 2012г., тъй че доколкото няма данни за осчетоводяване на
отразените по инвентаризационния опис активи и излишъци, съответно вещи по
описа към жалбата, в никое от двете дружества, както и като е нямала задача да
провери вещите по описите на място, заключението и по тези две точки е
изградено изцяло и единствено на база сравнението между двата описа и данните
за стойността на вещите, която фигурира в инвентаризационния опис.
В обобщение
на казаното по т.5.3.1-т.5.3.4, съдът намери, че ответникът е установил, щото
есента на 2011г. производството на ХМТ Груп се е преместило от базата на това
дружество в базата на ИПО ООД –гр.* по причините, съобщени от св.Т., като при
това преместване от едното на другото място са преместени и вещи, с които е
била осъществявана дейността на дружеството до този момент, но не и че
ответникът е установил чия собственост са били вещите по двата описа, като:
За факта на преместването на
дейността, включително вещите, свързани с осъществяването и, цени в съвкупност безпротиворечивите показания на св.Д. и св.Т.,
кореспондиращи по този въпрос с данните за развилото се по подадените от св.Т.
две жалби досъдебно производство;
Не цени обясненията, дадени от
ищеца по реда на чл.176,ал.1 от ГПК, поради тяхната уклончивост, както и защото
намира за житейски и логически неоправдано той да не помни само фактите, за
които се отнасят зададените му от противната страна въпроси, още повече, при
воденото почти две години досъдебно производство, в рамките на което, видно от
постановлението за прекратяването му, за били извършени множество действия по
изясняване на фактическата обстановка, което прави трудно забравянето им, но същевременно
си спомня с подробности факти, точно толкова отдалечени по време като тези, за
които го питат, когато смята, че те ще го ползват-казаното от него относно
обстоятелствата, при които е подписан инвентаризационния опис, макар то също да
не се цени от съда, защото не отговаря на данните, закрепени в самия опис,
сочещ извършването му в рамките на посочения в него ден и утвърждаването му от
ищеца, а не материализирано от негово име разпореждане за привеждане на данни
от друг източник в делови вид и тяхната проверка от конкретно длъжностно лице,
различно от Т.Т., сочен като член и председател на
инвентаризационна комисия, съгласно описа. Впрочем, същата уклончивост, която
съдът откри в отговорите на И.П. по чл.176,ал.1 от ГПК, е видна и в дадените от
него по пр.пр.№2211/12г. обяснения, с които той не е
отрекъл категорично внасянето на площадката на ИПО ООД в * на вещите, във
връзка с които М. Т. е предявил жалба от 03.12.12г., а само е отрекъл наличието
на двустранно подписани протоколи за приемане и предаване на такива вещи, като
е заявил още, че същите ще бъдат описани и предадени при уреждане на неуредени
между тях финансови отношения.
При казаното в предходните два
абзаца, без съществено значение за установеността на фактите на прехвърляне на
производството на ХМТ Груп на площадката на ИПО ООД в *, свързано с пренасяне и
на вещи, с които производството е било до този момент осъществявано, остават трите
събрани по реда на чл.192,ал.1 от ГПК фактури за транспортни услуги, които, както
вече по-горе се каза, не могат да се свържат пряко с тези факти, тъй като не
съдържат в себе си информация от коя до коя точка е осъществен превоза и какво
е превозено при осъществяване на услугата. Затова, както и защото авторът на
подписа след ръкописния текст, материализиран върху тях- „Направление к.“, не е
посочен, същите фактури не могат да установят и твърдението на ответника, че И.П.
е автор на този подпис и че с този текст, изписан върху фактурите, е приел в
базата на ИПО ООД в * точно вещите, описани в двата коментирани с това решение
описа.
Обстоятелствата, че зададените на
вещото лице Г. от ответника въпроси по т.5 и по т.6 от заключението включват и
неговото твърдение относно собственика на вещите, описани в двата коментирани
описа, както и че вещото лице е дало отговор на тези въпроси в заключението си,
възпроизвеждайки ги така, както са поставени от ответника, не означава, че с
приетото по делото заключение на вещото лице са установени твърденията му щото
вещите в описа към жалбата на М. Т. от 03.12.12г. са собственост на ЕТ Х. М. Т.,
а вещите по инвентаризационния опис от 30.01.12г.- собственост на ХМТ Груп ООД,
защото вещото лице- счетоводител нито е компетентно да даде отговор на този
въпрос, който е правен, нито той му е бил поставян, а е имало за задача да
отговори каква е била стойността на описаните в двата описа вещи.
Същевременно, в хода на процеса
не са искани от ответника, нито са събирани доказателства, с които да се
установи твърдението му, щото вещите по описа към жалбата са собственост на ЕТ
Х. М. Т., а тези по инвентаризационния опис- на ХМТ Груп ООД, а и тези
твърдения не биха могли да се установяват от съда, без да са нарочно въведени в
предмета на воденото пред него производство по съответния за това ред.
Поради горното, при събраните по
този пункт доказателства, за установено, респективно- неустановено може да се
смята само, че:
вещите по двата описа, в
по-голямата си част са най-вероятно едни и същи, а не различни, което освен от
сравнението им по общи признаци, при липса на други индивидуализиращи ги
белези, следва и от казаното от св.Т., че той предоставил цялото имущество и конструктивна документация
на ЕТ Х. М. Т. за ползване на ХМТ Груп ООД и даже подписал декларация, че няма
да го ползва;
макар да се установи, че при
прехвърляне на производството на ХМТ Груп ООД на площадката на ИПО ООД са
пренесени и вещи, с които е било осъществявано преди преместването
производството на мотокари от ХМТ Груп ООД, не се установи нито кой е
собственикът им, нито се установи категорично това да са вещите по описа към
жалбата на М. Т. от 03.12.12г., за което се събраха само неговите показания, с
които и сам ясно посочи, че е заинтересуван от изхода на спора, или това да са
вещите по инвентаризационния опис от 30.01.12г., тъй като описът
не е подписан от Т.Т., сочен в него като член и
председател на инвентаризационната комисия, а това означава, че инвентаризация,
при която включените в него наличности и излишъци са описани, на практика не е
извършена, а това лишава от стойност и утвърждаването, извършено от И.П., в
качеството му на съдружник в ХМТ Груп ООД, с полагане на подпис върху описа,
както и защото не се установи вещите по двата описа да са осчетоводени надлежно
при кое да е от дружествата ХМТ Груп ООД и ИПО ООД, поради непредставяне на
вещото лице на изисканите от него счетоводни регистри;
стойността на съвпадащите вещи по
двата описа, установена от вещото лице по вече описания с отговора и в с.з. от
04.06.19г. начин, остава без значение, при неустановеност кои конкретно са
вещите, внесени и останали на площадката на ИПО ООД в * и чия собственост са
били те към този момент.
6. По твърденията на ответника по
т.1.6 от отговора му, че след като ХМТ Груп ООД завело дела срещу ищеца, във
връзка с подробно описаните по-горе негови вредоносни за ХМТ Груп ООД действия,
последният, като придобил всички дялове от капитала на това дружество,
прекратил тези дела, се установи, както следва:
6.1. Представеното от ответника
приложение №9 към отговора му- извлечение от данни за движението на т.д.
№621/15г. по описа на ВКС-І-во т.о., направено от
сайта на ВКС /виж л.78/ наистина съдържа данни, в подкрепа на твърдението му по
т.1.6.1 от отговора, щото по посоченото дело е налице постановен съдебен акт-
Определение №255/16.11.16г., с който е постановено прекратяване, но не съдържа
данни за останалите наведени по този пункт от ответника твърдения, които са
според отговора му релевантни за развитата защитна теза, и конкретно, че
предмет на това дело е бил иск, предявен от ХМТ Груп ООД срещу И.П., предмета
на този иск, както и че прекратяването, взето с определение от 16.11.16г., е
постановено по искане на И.П..
Ето защо, макар по време
посоченото определение да е взето след 07.10.16г., на която дата И.П. е вписан
като едноличен собственик на капитала на ХМТ Груп ООД, твърденията на
ответника, че посоченото в този пункт дело е имало за предмет изключването на И.П.
като съдружник в ХМТ Груп, че делото е било образувано от ХМТ Груп ООД срещу И.П.
и че производството по него е било прекратено по искане на последния са
останали неустановени с това представено за установяването им доказателство.
6.2.С представените от ответника
към отговора му приложения №№10 и 11-насрещен иск и протокол от с.з. от
16.02.17г. /виж л.79-л.85/, както и въз основа на данните и документите,
постъпили по делото от СРС, въз основа на издаденото от съда на ответника
съдебно удостоверение, се установи твърдението на ответника по т.1.6.2 от
отговора му, че ХМТ Груп ООД, представлявано от Т.М.Т., е завело срещу И.Г.П.
иск за осъждане на И.П. да заплати на дружеството вреди, съставляващи
пропуснати ползи в размер на 1 004 007.73лв., и че производството по
него е било прекратено с протоколно определение от 16.02.17г., въз основа
направен от ищцовото дружество, представлявано от ***му
И.П., чрез адв.С.Г., с молба вх.№5021718/15.02.17г.,
отказ от иск /виж: писмо изх.№54611/11.06.18г. на СРС до ПОС и молба от 15.02.17г.
на л.168; като насрещен иск на л.163-л.167 и протокол от с.з. на 16.02.17г. по
гр.дело №51398/16г. на л.169-л. 170 са същи с представените от ответника с
отговора му/.
Установява се от обстоятелствата,
на които е бил основан насрещният иск на ХМТ Груп ООД срещу И.П., че съвпадат
частично с обстоятелства, които ответникът сега сочи с отговора си, като
действия на ищеца, обуславящи невиновната негова невъзможност да изпълни
задълженията, в които е встъпил и конкретно, че като ***и съдружник на ИПО ООД,
И.П. е действал против интересите на ХМТ Груп ООД, в което е също съдружник, като
започнал да произвежда и да продава мотокари ХМТ, с документацията и ресурсите
на ХМТ Груп ООД, на негови клиенти, лишавайки последното от възможността само
да реализира приходи от същата дейност и да се издължи за задълженията по
договорите за заем, които е сключило.
6.3.С приложение №12 към отговора
на ответника – копие от протокол от съдебно заседание по адм.дело
№11405 по описа за 2016г. на ВАС-Седмо отделение /виж л.86-л.91/, не се
установи същината на твърденията на ответника по т.1.6.3- че И.П. е прекратил
образувано срещу него от ХМТ Груп ООД производство по повод регистрирана на
името на семейната му фирма ИПО ООД в патентното ведомство търговска марка НМТ,
тъй като данните за страните по делото в представения документ са обезличени, а
от протокола личи, че предмет на делото са били най-малко две касационни жалби,
производството по една от които е наистина прекратено с определение, взето в с.з.,
неофициална разпечатка от протокола на което съставлява представеното
доказателство, но не и коя е фирмата, оттеглила жалбата си, нито кой е подател
на молбата от 08.06.17г., с която е извършено оттеглянето на жалбата, довело до
прекратяване на производството по същата.
6.4. По съображенията, изложени
по предходния пункт- обезличени данни в протоколите от съдебни заседания от
05.04.17г. по адм.дело №14550/14г. на ВАС и от
08.11.16г. по адм.дело №4802/15г на АССГ /виж
л.92-л.99/, съставляващи приложения №№13 и 14 към отговора на ответника, повече
от един жалбоподател в двете производства, както и защото в съдържанието на протокола
от 05.04.17г. липсва четено от съда определение за прекратяване на
производството, било частично, било изцяло, неустановени в производството са
останали и твърденията на ответника по т.1.6.4 и т.1.6.5. от отговора му, че И.П.
е прекратил водено срещу него от ХМТ Груп ООД производство пред КЗК за
извършена нелоялна конкуренция, което е било висящо пред ВАС с №14550/2014г. и воденото
срещу него от ХМТ Груп производство за регистрирани дизайни шасита
за мотокари, което е било висящо пред АССГ с №4802/15г.
7. С т.3 от приетото по делото
заключение на в.л.Г. е установено твърдението на ответника по т.3 от отговора
му, че в периода 2012г.-2016г. ХМТ Груп
не е разпределяло дивиденти между съдружниците.
Б3 - Някои други факти.
Тъй както вече се каза по-горе,
някои от твърденията на ответника са лишени от правна прецизност, поради което,
както и защото твърденията му за това, че ищецът се е удовлетворил за
вземанията си от вещите на ЕТ Х.-М. Т. и ХМТ Груп ООД по коментираните вече
опис към жалба от 03.12.12 г. и инвентаризационен опис от 30.01.12 г.,
задържани на площадката в гр.*, са срещнали в с.з. от 09.10.18 г. оспорването
на ищеца, че не се е удовлетворил по ЗОЗ и след като е станал едноличен
собственик на капитала, тъй като дружеството е нямало налични активи /виж
л.131гръб, абзац последен/, а в писмената му защита са развити и доводи, че
единственият институт, който допуска удовлетворяване чрез задържане на вещи, е
залогът в различните му форми, а както също се каза вече, чл.13,ал.1 от
сключения договор за заем от 09.09.09г. между Л.Б.и
ХМТ Груп ООД предвижда като обезпечения в полза на заемодателя учредяване на
залог на търговските предприятия на ХМТ Груп ООД и ЕТ Х.-М. Т., за да може да
отговори пълно на аргументите на страните, съдът изследва и дали предвидените в
договора за заем обезпечения са били учредени и ако е така, какви други данни
са вписани за тях.
Така, въз основа на данните от ТР
за вписванията относно залог на търговско предприятие по партидите на ХМТ Груп
ООД, ЕИК ********* и ЕТ „Х.-М. Т.“, ЕИК ***, съдът установи, че:
1.От ЕТ „Х. М. Т.“, на 29.04.10г.,
са били вписани два залога върху търговското предприятие на едноличния търговец-
с №001-за обезпечение вземанията на заложния кредитор А.П., произтичащи от
договора за заем, сключен с ХМТ Груп ООД на 09.09.09г.
и с №002-за обезпечение на вземанията на заложния кредитор Л.Б., произтичащи от
договора за заем, сключен с ХМТ Груп ООД на 09.09.09 г.,
като залогът и в двата случая е учреден за обезпечение на част от вземането по
тези договори, съответна по размер на сумите, посочени като дължими от заемателя в договорите за цесия и в договора за встъпване в
дълг, сключени на 27.10.11г., съответно 35 318.83лв. и 114 329.99лв.
И по двата залога, с вписвания от
02.11.11г., като заложен кредитор е бил вписан ищецът И.П..
И по двата учредени залога е
имало вписано по искане на заложния кредитор И.П. пристъпване към изпълнение,
чрез насочване на изпълнението върху търговското предприятие на едноличния
търговец, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
съответно :
на 07.03.13г., по залог №002,
като за депозитар и за ***на търговското предприятие
са били назначени съответно Г.Х. и И.М., но като впоследствие, на 02.12.14г., по
искане на заложния кредитор е вписано изоставяне на изпълнението, като
имуществото, което престава да бъде обект на изпълнение, е отново търговското
предприятие на едноличния търговец, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения;
на 16.02.15г., и по залог №001, и
по залог №002 е отново вписано пристъпване към изпълнение, чрез насочване на
изпълнението върху търговското предприятие на едноличния търговец, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като за депозитар и за ***на търговското предприятие са били
назначени съответно Г.Х. и В.З..
И двата залога са вписани в ТР като
заличени, първият- с вписване от 16.02.16г., а вторият- с вписване от
18.12.15г., без да са събрани по делото данни за това, какъв е резултата от
вписаното по тях на 16.02.15г. пристъпване към изпълнение, конкретно-
евентуалното придобиване на права върху заложеното търговско предприятие, като
съвкупност, от заложния кредитор, което е от значение и е спорно в случая,
както и стигнало ли се е в тази връзка до негово удовлетворяване по отношение
на вземанията, за обезпечение на които залогът му е бил учреден, тъй като е
неизвестно дали активите са надвишавали пасивите в съвкупността.
2. ХМТ Груп ООД също е учредило
два залога на търговското предприятие, вписванията за историята на които е аналогична
на описаното в предходния пункт, с единствените разлики, че : залог №001, в
полза на А.П., е бил вписан на 06.08.10г., а залог №002- в полза на Л.Б.-на
12.08.10г.; че изоставянето от изпълнението, към което е пристъпено
на 07.03.13г. по залог №002, е вписано на 03.10.14г.
За тези два залога е вписано
заличаване на 18.12.15г., без да са събрани по делото данни какъв е резултатът
от вписаното последно на 16.02.15г. пристъпване към изпълнение от заложния
кредитор.
В. Въз основа на установените/неустановените съгласно р.ІІ, б.Б1, б.Б2 и
б.Б3 от това решение факти, съдът направи следните правни изводи по съществото
на спора.
1.По въпросите за основателността
на предявените искове и тяхната доказаност по размер.
Съгласно приетия по делото
доклад, предявените искове са такива с основание чл.240,ал.1, чл.240,ал.2 и
чл.92,ал.1 от ЗЗД, които гласят съответно, че:
С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума /чл.240,ал.1/.
Заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено /чл.240,ал.2/.
Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват /чл.92,ал.1/.
При горната правна регламентация
и доколкото ищецът твърди, че е придобил правата на заемодателя по договора за
заем от 09.09.09г. между Л.Б.и ХМТ Груп, а ответникът
е отговорен към него, тъй като е встъпил в дълга на заемателя
по този договор, както и защото задълженията за заплащане на възнаградителна лихва по чл.240,ал.2 от ЗЗД и за неустойка
за забава по чл.92,ал.1 от ЗЗД са акцесорни по
отношение на основното задължение на заемателя по
договора за заем, определящо за основателността на всички предявени искове е на
първо място установяването на валидно възникнало задължение за заемателя по сключения договор за заем, а неговата
валидност, доколкото договорът за заем е по естеството си реален, се определя
от фактическото предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя.
Твърдението на ищеца, че
предоставянето на заемната сума е станало от заемодателя на заемателя
по силата на сключения договор за заем е опровергано от съдържанието на
представения от него договор, от което ясно личи, че с него заемодателят не е предоставил,
а е поел задължение да предостави на заемателя, до
30.11.09г., еднократно или на траншове, чрез преводи по банкови сметки,
посочени му от заемателя, включително и такива, на
които той не е титуляр, сума до
200000лв., конкретният размер на която ще се уточни в бъдеще от самия заемател, с наредително писмо до
заемодателя, съобразно нуждите на заемателя, след
като на заемодателя бъдат предоставени и уговорените с този договор
обезпечения.
Ищецът не е твърдял в процеса
конкретни факти, свързани със състояване на
обстоятелствата, при настъпване на които договорът за заем, от който твърди да
произтичат претендираните права по всички предявени
искове, след извършено в негова полза прехвърляне на вземанията на заемодателя
срещу заемателя, би породил действие, нито за времето
до датата 30.11.09г., посочена в договора за заем като такава, до която би
следвало да са учредени уговорените с договора обезпечения, да е получено наредителното писмо на заемателя
и да са извършени еднократно или на траншове преводи на суми, в размер до
200000лв., по посочени от заемателя на заемодателя
банкови сметки, нито за времето след тази дата и до датата на исковата молба,
поради което нито му е указвано от съда, нито е допускано събиране на
доказателства за тяхното състояване.
Независимо от горното, като взе
предвид съвкупността на събраните по
делото доказателства, с които се установи,
че уговорените със сключения договор
за заем в полза на заемодателя
обезпечения са били учредени, макар и малко по-късно
от предвидения в договора срок- през 2010г., обстоятелствата, че в присъствие на ответника, като представляващ длъжника по договора за заем ХМТ Груп, е
сключен договора за цесия на вземанията, произтичащи от договора за заем, в
полза на ищеца по делото, че на същата дата- 27.10.11г. ответникът и лично е
встъпил в задълженията на ХМТ Груп ООД, а в производството не е оспорил никой
от трите договора- за заем, за цесия и за встъпване в дълг, по каквато и да е
причина, включително поради непредаване на заемната сума от заемодателя на заемателя, и макар да е оспорил исковете, възраженията,
които е изложил във връзка с оспорването им, касаят не липсата на породено
валидно задължение, а наличие на причини, освобождаващи го отговорност или
водещи до погасяване на задължението, съдът намери, щото може да се приеме за
установено, че заемна сума по договора за заем е била в някакъв момент, преди
27.10.11г., предадена на заемателя, с което е
възникнало и задължението му за нейното връщане.
Кореспондиращ на горното, поради
което се зачита от съда, е доводът на ищеца в писмената защита, щото ответникът
не оспорва възникването на задълженията.
Затова, както и като съобрази
фактите, че: договорът за заем е в случая писмен и с него е изрично уговорено,
че заемателят дължи на заемодателя възнаграждение за
ползване в размер на 12% за размера и периода на ползване на заемните средства
/чл.4,ал.1/, а при забава при връщане на заема и изплащане на дължимото
възнаграждение дължи неустойка в размер на 0.1% за всеки просрочен ден от
дължимите суми; че ищецът се легитимира надлежно въз основа договора за цесия от
27.10.11г. като носител на вземанията на заемодателя по този договор, а
ответникът- като съдлъжник на заемателя,
въз основа споразумението за встъпване в дълг от 27.10.11г.; че ответникът не е
твърдял в хода на процеса да е изпълнил задълженията, възникнали в негова
тежест въз основа на посочените договори; че с подписаното на 27.10.11г.
споразумение за встъпване в дълг ответникът изрично се е съгласил и признал, че към тази дата задължението по отношение
на главницата възлиза на 86 994.51лв., съдът намери, че:
1.1.Искът
на ищеца за осъждане на ответника да му върне сумата от 86 994.51лв.,
съставляваща невърната част от договора за заем, сключен на 09.09.09г. между Л.Б.и ХМТ Груп, е както основателен, така и
изцяло доказан по размер.
1.2.Искът на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати възнаградителна лихва за
периода 27.10.11г.-17.10.17г., в размер на 89 742.72лв., е основателен и
доказан до размер от 10 439.34лв., а за разликата до претендираните
89 742.72лв., както и за посочения период, е неоснователен, при следните
съображения:
За пръв път в писмената си
защита, ищецът е обосновал начина, по който е формирана тази негова претенция,
като е заявил за нея следното:
Към датата на сключване на
споразумението за встъпване в дълг, дължимата лихва била 27 335.48 лв.;
периодът от 27.10.11г.-17.10.17г. имал 2182 дни; при умножение на главницата от
86994.51лв. по този брой дни и по годишна лихва от 12% се получавала сумата от
62 407.24лв., а при прибавяне към нея и на натрупаната към дата 27.10.11г.
лихва от 27 335.48лв., се получавала исковата сума по този иск след
допуснатото негово увеличение, от 89 742.72лв.
Като въведени несвоевременно в
процеса, тези изявления на ищеца не биха и били обсъждани от съда, ако не беше
разпоредбата на чл.162 от ГПК, че когато намери иска за установен по основание,
съдът може да определи размера му по своя преценка.
В конкретния случай, съдът намери
този иск установен по основание, защото със сключения договор за заем, от който
произтичат както правата на ищеца, така и задълженията на ответника, е изрично
писмено уговорено, че заемателят ще дължи на
заемодателя по договора лихва за ползване на предоставената му заемна сума.
Що се касае до размера на това
установено по своето основание вземане, съдът не може да сподели съжденията на
ищеца в писмената му защита, доколкото:
Претенцията му за присъждане на възнаградителна лихва е за периода 27.10.11-17.10.17г., а
не и за период, предхождащ датата 27.10.11г., тъй че не може да се смята, щото
признатата от ответника със споразумението за встъпване в дълг като натрупана
към тази дата лихва от 27 335.48лв. е включена в предмета и, а оттам- и
ответникът да бъде осъден за заплащането и, като част от общия размер на претендираните 89742.72лв., въз основа съдържащото се в
това споразумение негово признание за размера и естеството/произхода на това
задължение, в което е встъпил, като съдът съобразява и това, че претенциите на
ищеца срещу ответника по това дело не са основани на неизпълнение на сключеното
помежду им споразумение от 27.10.11г., а на неизпълнение на задълженията на заемателя по договора за заем, в които ответникът е встъпил;
В останалата им част, съдът не
споделя съжденията на ищеца, тъй като нямат опора в представените от самия него
писмени доказателства, и конкретно:
Видно е от прочита на клаузата на
чл.4/1/ от договора за заем, че уговореното с нея възнаграждение от 12% за
ползване на заемната сума не съдържа уговорка на страните това възнаграждение
да е годишно, както сочи ищецът, а така, както е формулирано- че
възнаграждението се дължи към крайния момент на издължаване на заема, за
размера и периода на ползване на заемните средства, според съда е закрепило
съгласието на страните за извършване на еднократно такова плащане.
Поради това, без да извършва
изчисления дали посочената от ищеца в писмената му защита сума от
62 407.24лв., съответства на начина, според който той счита, че следва да
му се присъди възнаградителна лихва по иска му по
чл.240,ал.2 от ЗЗД, както и като взе
предвид, че съгласно чл.3,ал.1 от споразумението за встъпване в дълг страните
са извършили разсрочване на задълженията на заемателя,
както за връщане на заемната сума, така и за заплащането на възнаграждението за
ползването и, тъй че вместо до 09.08.10г., както е по чл.3,ал.1,т.1 от договора
за заем, са се съгласили, че същите задължения следва да се изпълнят до
30.04.16г., и тъй като по делото единствено за сумата от 86 994.51лв. със
сигурност се установи да е била ползвана заемна сума, неиздължена към 27.10.11г. от заемателя на заемодателя по договора за заем, съдът намери,
че са налице предпоставките по чл.3,ал.1 от договора за заем, при които уговореното
с тази клауза еднократно платимо възнаграждение за ползване е дължимо на
заемодателя, респективно- на ищеца, в чиято полза са цедирани
вземанията на заемодателя, а извършеното просто и достъпно за знанията му
изчисление показа, че 12% върху размера на тази ползвана и неиздължена заемна
сума от 86 994.51лв. възлизат на 10
439.34лв.
Затова съдът счете, че искът е
основателен и доказан за този размер, а за разликата до претендираните
89 742.72лв. и за периода 27.10.11г-17.10.17г. е неоснователен.
1.3.Искът за
неустойка/наказателна лихва за забава в размер на 53 000лв., за времето от
27.10.11г.-17.10.17г., е също частично основателен – до размер от
45 846.11лв. и за периода от 01.05.16г.-17.10.17г., а за разликата до
53 000лв. и за периода от 27.10.11г.-30.04.16г. е неоснователен.
До горния извод съдът стигна,
воден от установените по делото факти, че уговорената между страните неустойка
е такава за забава от 0.1% за всеки просрочен ден от дължимите суми, а по
отношение връщането на сумата от 86 994.51лв., върху която се търси
уговорената неустойка, не се установи длъжникът да е изпаднал в забава преди
датата 01.05.16г., при следните съображения:
С чл.3 от споразумението за
встъпване в дълг, страните са разсрочили изплащането на задължението, посочено
в чл.1 от същото споразумение, в който е визирана и сумата от
86 994.51лв., върху която се търси неустойка, като са се съгласили то да бъде
изплатено най-късно до 30.04.16г.
Налични са в същия член от
договора и уговорки, щото задължението ще се изплаща ежегодно с размера на
получения от Т.Т. дивидент и като падежът на тези
платежи ще бъде датата на решението на ОС на съдружниците
в ХМТ Груп за разпределение на печалбата, но не по-късно от 31.03. на
съответната година, но доколкото в процеса се установи, че дивиденти не са били
разпределяни, нито ищецът е твърдял в процеса конкретни факти, свързани с
осъществяване на предпоставките за изискуемост и ликвидност на уговорените
ежегодни платежи, които да бъдат подложени на установяване, няма и как моментът
на изпадане на длъжника в забава да бъде определен иначе, освен от крайния
уговорен от страните за изпълнението му срок- 30.04.16г.
Установеното с т.7 от приетото
заключение обстоятелство, щото за периода 01.01.13г.-31.10.16г.,
в счетоводството на ХМТ Груп не е начислявана наказателна лихва по заема, би
могло да се намери в косвена подкрепа на горните изводи на съда, но не и да се
счита по принцип за влияещо на извода относно основателността на този иск,
защото същата не се предпоставя от поведението на
длъжника по осчетоводяване на едно надлежно възникнало за него задължение, а от
това, настъпили са законовите предпоставки за плащане на уговорената неустойка,
които са в случая налични, съобразно описаното по-горе.
Затова и като дните за забава в
случая са 527, съдът изчисли, че този иск е основателен за периода от
01.05.16г.-17.10.17г. и доказан до размер от 45 846.11лв.
/86994.51х527х.0.1.% /, а за периода от 27.10.11г.-30.04.16г. и за разликата до
претендираните 53 000лв. е неоснователен и недоказан по размер.
2.Като счете исковете на ищеца за
изцяло или частично основателни, съдът пристъпи към обсъждане на възраженията,
противопоставени им от ответника, като основания за недължимост
на претендираните от него вземания, по които намери,
както следва:
2.1. По възражението на ответника,
че не дължи плащане на исковите суми на ищеца, тъй като неизпълнението на
задълженията за плащане, в които е встъпил със споразумението от 27.10.11г., не
може да му се вмени във вина и се дължи изцяло на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен.
Съгласно чл.81,ал.1 от ЗЗД,
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина,
която не може да му се вмени във вина, но чл.81,ал.2 от ЗЗД гласи, че
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност, а това дава ясна представа за
законодателната идея, че при поети парични задължения, каквито са по естеството
си всички задължения, в които ответникът е встъпил със споразумението на
27.10.11г. и са предмет на спора, длъжникът по принцип не може да се позове на
невиновна невъзможност по смисъла на чл.81,ал.1 от ЗЗД.
Тезата на ответника, че не дължи
изпълнение на кредитора по предявените срещу него искове, защото със
споразумението им е уговорено, че плащането на поетите задължения ще се извърши
с получените от него дивиденти, а такива не са получени, е несъстоятелна, освен
поради вече цитираната норма на чл.81,ал.2 от ЗЗД, и защото е изградена върху
откъслечен и неверен прочит на уговорката на чл.3 от сключеното споразумение.
Да, в нея е наистина посочено, че задължението ще се изплаща от размера на
получения ежегодно от Т.Т. дивидент и в процеса
категорично се установи, че такъв не му е бил изплащан след датата на
встъпването му в дълга на заемателя, но също тъй ясно
е посочено и че независимо от наличието на печалба за разпределяне, както и
независимо от размера на дивидента, разпределян през годините, задължението по
чл.1, ведно с начислените през годините лихви и неустойки, се дължи в пълен
размер до 30.04.16г. Затова, и без да е необходимо да се търсят причините, поради
които дивиденти не са били разпределяни, и дали за тях е бил отговорен ищецът,
може веднага да се каже, че неизплащането на дивиденти в случая, поради
уговорката на страните по чл.3 от споразумението, не съставлява основание за
освобождаване на ответника от отговорност за изпълнение на поетите с това
споразумение задължения.
Съгласно чл.83,ал.1 от ЗЗД, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които е кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Тази
разпоредбата следва да се прилага в систематична връзка с основната норма на
чл.79,ал.1 от ЗЗД, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да
иска обезщетение за неизпълнение, и съдържанието и при този взаимосвързан
прочит ясно сочи, че приложимостта и касае случаите, в които кредиторът
претендира някое от предвидените в чл.79,ал.1 от ЗЗД обезщетения.
В конкретния случай, нито една от
трите искови претенции е за обезщетение за забава или за обезщетение за
неизпълнение, а е такава за реално изпълнение на три договорни задължения- за
връщане на заемна сума, за плащане на възнаграждението, уговорено за нейното
ползване и за плащане на уговорената неустойка за забава, която, макар и да има
по закон и обезщетителна функция, последната е само
една от предвидените от закона функции на самостоятелното договорно задължение
за заплащане на неустойка.
Поради това, ответникът не може
да бъде освободен от отговорност за изпълнението на тези задължения,
респективно- от плащане на претендираните от ищеца
искови суми, на твърдяното от него основание за освобождаването му от
отговорност – тъй като неизпълнението му се дължи на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен.
Дори горните принципни
съображения да не бъдат споделени, а да се съобразят и обсъдят наведените от ответника в процеса факти,
заради които счита, че следва да бъде освободен от отговорност по предявените
срещу него искове, тази негова защитна теза не може да се сподели от съда, защото
нормата на чл.83,ал.1 от ЗЗД изисква неизпълнението на длъжника да се дължи на
обстоятелства, за които и кредиторът е отговорен, а случаят не е такъв, защото:
Никое от сочените от ответника с
отговора му обстоятелства, за които счита отговорен ищеца, извън изплащането на
дивиденти, и конкретно-блокиране на дейността на ХМТ Груп ООД, отнемане
клиентите на ХМТ Груп ООД, развиване на конкурентна дейност по производство и
търговия с мотокарите на ХМТ Груп ООД/не съставлява причина за неговата
собствена невъзможност за изпълнение, а сочи на причини, поради които заемателят по договора за заем- ХМТ Груп ООД, в дълга на
който ответникът е встъпил като солидарен съдлъжник,
е бил поставен в такава невъзможност от ищеца, като съдружник с мажоритарен дял
в дружествата ХМТ Груп ООД и ИПО ООД, тъй като за ИПО Лифтс
ЕООД не се установи в процеса да е произвеждало и продавало мотокари, съдържащи
абревиатурата ХМТ в модела си.
Разпоредбата на чл.122,ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД обаче не дава възможност на солидарния
длъжник, при търсено от него изпълнение от кредитора, да му противопоставя
личните възражения на своите съдлъжници, както с
основание е изтъкнал ищеца с писмената си защита- т.е. установените в процеса
обстоятелства, че ХМТ Груп не е извършвало дейност от 01.03.13г.-31.12.16г.,
както и че за периода октомври 2011г.-декември 2012г. ИПО ООД е произвело и
продало 22 бр. мотокара на обща стойност 2 204 070.22лв., по никакъв
начин не могат да обусловят невъзможността на ответника да изпълни задълженията
си по споразумението, а за уреждане на отношенията между солидарните съдлъжници Т.Т. и ХМТ Груп ООД,
пред ответника Т.Т. остава разкрит пътя на чл.127 от ЗЗД.
Освен това, в процеса не се
събраха доказателства горните установени факти да се дължат на действия на И.П.
като физическо лице, в което качество същият е кредитор на ответника, нито на
конкретни негови действия по контрол върху двете посочени дружества, каквато
възможност му е давал притежавания в същите мажоритарен дял от капитала им, та
да се смята, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, и това касае изцяло и оплакването на ответника, че ХМТ Груп не е
изплатило дивиденти на съдружниците си, тъй като не
се доказа това да е станало въз основа решение, взето с притежаваното от И.П.
мнозинство от мажоритарния му дял.
По отношение на действията на
ищеца, свързани с прекратяване на водените от ХМТ Груп дела, и конкретно-
прекратяване на производството по насрещния иск, отделен от гр.дело №33699/2013г.,
защото само по този пункт твърдението на ответника се установи от фактическа
страна, освен че отново са смесени физическото лице И.П., кредитор на
ответника, и И.П.- едноличен собственик на капитала и представляващ ХМТ Груп
ООД, прекратяването на производството по гр.дело №51398/16г. на СРС не би могло
да съставлява и формално-логически причина за неизпълнение на задълженията на
ответника, тъй като е предприето на 16.02.17г., а задълженията е следвало да се
изпълнят най-късно до 30.04.16г. Отделно
от това, от показанията на св.Т., че преместването в * станало защото фирма ИПО
разполагала с по-модерна база, оборудване и финансови средства, от установеното
с приетото заключение, че дружество ХМТ Груп е било по счетоводни данни декапитализирано още от 2010г. и от извършеното със
споразумението за встъпване в дълг разсрочване на задълженията по договора за
заем до 30.04.16г., при първоначално предвиден в договора за заем краен срок на
тяхното изпълнение до 09.08.10г., може да се съди, че ХМТ Груп не е разполагало
с необходимия финансов ресурс и
капацитет да продължи дейността си много преди ищецът да стане мажоритарен
собственик на дялове от капитала му и преди производствената дейност на дружеството
да бъде преместена, тъй че това са най-вероятните причини за блокиране на
дейността му, а не дейността по производство и търговия с мотокари, която
междувременно ИПО ООД е вписало в предмета си на дейност и започнало да
развива.
Все във връзка с посочените от
ответника като прекратени съдебни производства и макар предмета и страните по
същите да не се установиха от него в процеса, с изключение на това в предходния
абзац, но като се съди от твърденията на ответника, може да се каже още и това,
че голяма част от действията, които той твърди да са били предприети от ищеца и
да съставляват обстоятелства, които са причина за невъзможността му да изпълни
поетите задължения- нелоялна конкуренция, регистриране на търговски марки,
действия на съдружник в търговско дружество във вреда на същото, касаят сфери
на правни отношения, за които законът е предвидил специален ред на защита, тъй
че този състав не би могъл да ги обсъжда нито нарочно, нито инцидентно, а само
би могъл, въз основа на чл.297 от ГПК да зачете задължителната сила на
постановените по тях решения, в случай, че те имат значение и могат да бъдат
зачетени в спора, повдигнат пред него.
Затова съдът счете, че ответникът
не е установил неизпълнението на задълженията, в които е встъпил, да се дължи
на обстоятелства, за които е отговорен ищецът, по смисъла, вложен в законовата
норма на чл.83,ал.1 от ЗЗД, а това прави и искането му да бъде освободен от
отговорност по тази причина, неоснователно.
2.2. По
възражението на ответника, че не дължи, защото кредиторът се е удовлетворил за
вземанията си от дадените в негова полза обезпечения.
На този въпрос може да се даде
отговор, че ответникът е освободен от отговорност до размер на 1500лв., каквато
е стойността на 30 негови дружествени дяла, придобити от ищеца след пристъпване
към изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и за стойността на вещите по двата описа,
които твърди да са задържани от ищеца.
Цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание /чл.133 от ЗЗД/, каквито основания имат кредиторите за вземанията, обезпечени със залог
/чл.136,т.3 от ЗЗД/ или заради които се упражнява право на задържане
/чл.136,т.4 от ЗЗД/.
Залогът, учредяван без предаване
на заложеното имущество, което е условие за действителност на залога върху вещи
по общия закон /чл.156,ал.1 от ЗЗД/, се урежда от Закона за особените залози,
наричан по-сетне ЗОЗ.
По реда и при условията на ЗОЗ
могат да бъдат залагани дружествени дялове и търговски предприятия /чл.4,т.2 и
т.5 /в ред. с бр.24/09г., действала към 2010г., когато са учредени описаните в
това решение залози на търговските предприятия на ХМТ Груп ООД и ЕТ Х.-М. Т./.
Залогът по ЗОЗ се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена със залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие,
права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право
/чл.7/, като при погасяване на залога залогодателят е
длъжен да удовлетвори заложния кредитор с получената срещу отчужденото имущество
сума /чл.9,ал.5/, а заложният кредитор има право да се удовлетвори от цената на
заложеното имущество и от полученото срещу отчуждаването му /чл.10,ал.1,т.1 и
т.2/. В случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение, заложният
кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество
/чл.32,ал.1/. С вписване към пристъпване на изпълнение, заложеното имущество
преминава в разпореждане на заложния кредитор, който има право : да вземе мерки
за запазването му и да го продаде от свое име и за сметка на залогодателя /чл.32,ал.4 и чл.37,ал.1/; да получи държането
му и да вземе мерки за получаване на доходи от него /чл.34, т.1 и т.4,б.“б“/;
когато в негова полза е заложен дружествен дял, да отправи изявление за
прекратяване участието на залогодателя в дружеството
със заложения дял /чл.45,ал.1/; когато в негова полза е заложено търговско
предприятие, ако избере да се удовлетвори от търговското предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения – да назначи управител,
след вписването на което назначаване в ТР, търговецът не може да упражнява
правата си върху търговското предприятие /чл.46,ал.3 и ал.4/.
В конкретния случай, ответникът е сочил, че не дължи исковите суми на ищеца,
тъй като последният се е удовлетворил за претендираните
вземания от заложения в негова полза от Т.Т.
дружествен дял в капитала на ХМТ Груп ООД, от вещите на ЕТ Х.-М. Т. по описа
към жалбата от 03.12.12г. и от вещите на ХМТ Груп ООД по инвентаризационния
опис от 30.01.12г., които ищецът е
задържал в базата на ИПО ООД в гр.*.
От тези негови твърдения в
процеса се установи единствено първото, но не и другите две, доколкото:
От вписванията в ТР се разбра, че
след като И.П. е пристъпил към изпълнение върху 30 от заложените от Т.Т. в негова полза по реда на ЗОЗ 75 дружествени дяла от ХМТ
Груп ООД, заложният кредитор И.П. е отправил изявление за прекратяване на
участието на Т.Т. в дружеството със заложените
дялове, за които е пристъпил към изпълнение, а след изтичане срока за
предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ във вр. с
чл.45,ал.1 от ЗОЗ, е взел решение, с което сам е поел тези дялове и така е
станал едноличен собственик на капитала на ХМТ Груп ООД, считано от 07.10.16г.-
тъй че може да се смята, щото стойността на тези дялове от 1500лв., които са
били дадени в обезпечение на вземанията му като заложен кредитор по учредения
върху тях залог, е послужила за неговото удовлетворяване.
Залогът върху дружествените
дялове е бил учреден от Т.Т. като обезпечение на
вземанията на кредитора И.П. и по двата договора за заем от 09.09.09г., като при липса на данни кое от обезпечените
вземания е било частично удовлетворено по описания начин, съдът взе предвид
общото правило на чл.76,ал.1,изр.2 от ЗЗД, че се погасява най-обременителното
задължение, а доколкото от чл.1 на споразумението за встъпване в дълг личи, че
това е задължението за невърнатата главница от 86 994.51лв. по договора за
заем с Л.Б., която се търси по първия предявен от ищеца иск, намери, че именно
в частично погашение на задължението за нейното плащане следва да се зачете
сумата от 1500лв., съставляваща стойността на придобитите по реда на ЗОЗ от
заложния кредитор 30дружествени дяла в капитала на ХМТ Груп ООД, заложени като
обезпечение на вземанията му по двата договора за заем, за изплащане на които Т.Т. се е задължил и е дал обезпечение със залог върху
дружествен дял, по реда на ЗОЗ.
По отношение учредените по реда
на ЗОЗ залози върху търговските предприятия от залогодателите
ХМТ Груп ООД и ЕТ Х. М. Т., първият и длъжник по двата договора за заем, а
вторият, като се е задължил за чужд дълг, дадени като обезпечение на същите
вземания, за които И.П. е вписан като заложен кредитор от 02.11.11г., евентуалното
удовлетворяване на заложния кредитор от имуществото, което влиза в патримониума на тези търговски предприятия, както с
основание изтъква ищецът с писмената си защита, може да се извърши само по реда
на ЗОЗ.
Ответникът не установи в процеса,
нито от вписванията в ТР са видни данни, от които може да се заключи, че
ищецът, като заложен кредитор, се е удовлетворил, след пристъпване на
изпълнение върху заложените в негова полза търговски предприятия, като
съвкупност от права, задължения, и фактически отношения за вземанията си,
предмет на спора, било частично, било изцяло, тъй че това да бъде съобразено от
съда и да доведе до признаване основателността на възражението на ответника, че
не дължи плащането им по посочената причина.
Що се касае до акцентираното от ответника
удовлетворение на кредитора чрез фактическото задържане на вещи на
дружеството-длъжник и гаранта едноличен търговец в базата в *, съдът отново
споделя довода на ищеца, щото такъв начин за удовлетворение на кредитора е
непознат за закона, а отделно от това, както съдът прие в решението си по
отношение установените и неустановени факти, ответникът не доказа нито вещите
по описите да са със сигурност тези, които са преместени на площадката в *,
нито те да са собственост на ХМТ Груп или на ЕТ Х. М. Т., нито И.П. да е
отговорен за тяхното задържане, тъй като образуваното досъдебно производство е
било водено срещу неизвестен извършител и е било прекратено.
Поради горното, макар да се установи,
че съвпадащите и по двата описа в голямата си част вещи са на стойност по
инвентаризационния опис, носещ подпис на И.П., като съдружник в ХМТ Груп ООД,
на стойност 108 000лв., това не е достатъчно и да се смята, щото
кредиторът и ищец по делото се е удовлетворил с посочената сума за вземанията
си, предмет на спора, нито че ответникът не му я дължи.
2.3. По възражението на ответника
за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на всички претендирани срещу него вземания.
Ответникът счита, че вземанията
на ищеца са погасени по давност, тъй като падежът им е бил на 09.08.10г. и по
този начин, вземането за главницата, за което срокът е петгодишен, е било
погасено на 09.08.15г., а вземанията за лихва и неустойка/наказателна лихва/,
срокът за които е тригодишен, са били погасени на 09.08.13г.
Горното би било вярно, ако не
беше налице извършеното със споразумението за встъпване в дълг по съгласие на
страните разсрочване на задълженията по чл.1 от същото споразумение до
30.04.16г., както с основание изтъква ищецът с писмената си защита, с оглед
което и тъй като давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
/чл.114,ал.1 от ЗЗД/, а по исковете за неустойка- от последния ден, за който
същата се начислява /чл.114,ал.4 от ЗЗД/, в конкретния случай, соченият от
ищеца 17.10.17г., краен ден от периода 27.10.11г.-17.10.17г., както и защото
ищецът е предявил исковете си на 30.10.17г., а давността за тях изтича съответно на 30.04.21г., 30.04.19г. и
17.10.20г., неоснователно е и възражението на ответника за изтекла в негова
полза погасителна давност по претендираните от ищеца
вземания.
При гореказаното, доводите на
ответника по т.4.2-т.4.5 от писмената му защита не могат да се зачетат от съда,
а за довода по т.4.6., свързан с евентуално спиране на давността, отпада
необходимостта да бъде обсъждан..
3. Въз основа и в обобщение на
изводите по т.1 и т.2 от тази част на решението, съдът намери, че :
Искът за сумата от
86 994.51лв., признат от съда за основателен и изцяло доказан по размер,
следва да се уважи до размер от 85 494.51лв., а за разликата до претендираните 86 994.51лв. следва да се отхвърли, тъй
като с разликата от 1500лв., съставляваща стойност на 30те дружествени дяла на
ответника в ХМТ Груп ООД, поети от ищеца, след пристъпване към изпълнение по
реда на ЗОЗ върху заложения в негова полза като заложен кредитор дружествен
дял, е послужила за частичното
удовлетворяване на вземането му за невърнатата към 27.10.11г. част от
заема, получен от ХМТ Груп ООД от заемодателя Л.Б.ООД по договора за заем от
09.09.09г.;
Искът за сумата от
89 742.72лв., възнаградителна лихва по договора
за заем от 09.09.09г., сключен между ХМТ Груп ООД и Л.Б.ООД,
следва да се уважи до размер от 10 439.34лв., а за разликата до претендираните 89 742.72лв., в размер на 79303.38лв., и
за периода 27.10.11г.-17.10.17г., да се отхвърли като неоснователен.,
Искът за сумата 53 000лв.,
неустойка/наказателна лихва/ за забава по договора за заем от 09.09.09г., сключен между ХМТ Груп ООД и Л.Б.ООД, следва да се
уважи до размер от 45 846.11лв. и за периода от 01.05.16г.-17.10.17г., а
за разликата до 53 000лв., в размер на 7153.89лв., и за периода от
27.10.11г.-30.04.16г., следва да се отхвърли като неоснователен.
4. С частично отхвърляне на иска
за неустойка- за размера от 7 153.89лв. и за периода 27.10.11г.-30.04.16г.,
е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на предявения от ищеца иск
за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от
86 994.51лв., съставляваща невърната част от заема, за съответната отхвърлена
част и период.
Този иск следва да се отхвърли
изцяло, доколкото, както вече съдът прие с това решение, задължението за
плащане на сумата от 86 994.51лв. е станало изискуемо на 30.04.16г. и като
не е изпаднал в забава преди дата, съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, длъжникът не
дължи на кредитора и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
нея.
В частта за разноските.
И двете страни в производството
претендират присъждане на разноски по списъците, които са представили в с.з. от
18.06.19г. /виж съответно л.280 за ищеца и л.289 за ответника/.
При частично уважаване и частично
отхвърляне на предявените искове, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, и
двете страни имат право на разноски по съразмерност, съответно с уважената и с
отхвърлената част.
В производството са разгледани
четири иска, с цена от общо 236 891.12лв. /86994.51+89742.72+53000+7153.89
за евентуалния иск/, като от тях три са уважени частично и един изцяло, и
уважената част от всички разгледани искове е 141 779.96лв. /85494.51+10439.34+45846.11/,
а отхвърлената част- общо 95 111.16лв. /1500+79303.38+7153.89+7153.89/.
Ищецът претендира по списък
разноски от общо 16 340.55лв., от които е установил в процеса направата на
разноски от общо 13 575.55лв., като разликата по отношение на списъка
касае единствено сумата, съставляваща заплатен адвокатски хонорар, за която се
установи, че е уговорена и заплатена в размер на 4235лв., а не на 7000лв.,
както се сочи в списъка /виж съобразно поредността в
списъка, съответно л.33, л.275, л.146 и л.281-л.286/.
Ответникът е повдигнал в с.з. от
18.06.19г. възражение за прекомерност на заплатения от противната страна
адвокатски хонорар.
Разглеждайки същото през призмата
на установените от чл.78,ал.5 от ГПК критерии, съдът намери същото за
неоснователно, тъй като счита, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно с
оглед правната и фактическа сложност на спора.
Предмет на делото са били четири
съединени за общо разглеждане иска, първите три от които обективно кумулативно,
а последният- като евентуален с един от първите три, всеки от които на
значителна материална стойност. На тези искове ответникът е противопоставил
множество възражения от различно естество, които са усложнили спора както от
фактическа, така и от правна страна. Поради описаното, както и поради
затруднения в работата на първоначално назначеното по делото вещо лице,
разглеждането на делото е протекло в период от близо две години, с многократни
отлагания, като във всяко от проведените съдебни заседания ищецът е имал свой
процесуален представител.
Предвид горното становище, съдът
не изследва въпроса дали заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
надхвърля минимално предвиденото съгласно Нар.№1/04г. такова.
Ответникът претендира по
представения списък разноски от 4413.17лв. и е установил изцяло тяхната направа
/виж в поредността по списъка съответно: л.302, л.303
плюс л.304, л.301, л.290, л.291-за сума от 55.73лв., а не 55.03лв., л.294 и
л.295, л.291, л.299, л.300, л.296, л.297 плюс л.298, л.292 и л.293.
От направените от него разноски,
описани в списъка, 4000лв. съставляват заплатен адвокатски хонорар, а остатъкът
от 413.17лв.- разходи за гориво и нощувка, срещу признаване на които ищецът е
възразил в с.з. от 18.06.19г. и възражението му е основателно, тъй като, макар
и направени, не съставляват разноски в производството по смисъла на ГПК.
След гореказаното,
на ищеца, по съразмерност с
уважената част от исковете му, от направените разноски в размер на общо 13 575.55лв.,
следва да се присъдят разноски в размер на
8125лв.
на ответника, по съразмерност с
отхвърлената част от исковете му, от направените в производството разноски в
размер на 4000лв., следва да се присъдят разноски в размер на 1605.99лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Т.М.Т.,
ЕГН **********,***, адв.Б.С., встъпил като солидарен съдлъжник в дълга на „ХМТ Груп“ ООД, ЕИК *********,
произтичащ от договор за заем, сключен на 09.09.09г.
между „ХМТ Груп“ ООД, като заемател, и „Л.Б.“ ООД,
като заемодател, по силата на Споразумение за встъпване в дълг, подписано на
27.10.2011г. в гр.*, да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,***, адв.М.В., цесионер по Договор за
цесия, сключен на 27.10.2011г. между него и „Л.Б.“ ООД, сумите от:
-85 494.51-
осемдесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки, съставляващи невърната към 27.10.11г. част от заема, получен от ХМТ
Груп ООД от Л.Б.ООД, по силата на договор за заем, сключен помежду им на 09.09.09г., а за разликата до претендираните
86 994.51лв., в размер на 1500лв., отхвърля иска, тъй като за нея
вземането е удовлетворено, след пристъпване от заложния кредитор към изпълнение
по реда на ЗОЗ върху заложения в негова полза от залогодателя
дружествен дял в капитала на ХМТ Груп ООД;
-10 439.34- десет хиляди
четиристотин тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки, съставляващи
възнаграждение за ползване на заемната сума от 86 994.51лв., уговорено по
чл.4, ал.1 от договора за заем, сключен на 09.09.09г.
между ХМТ Груп ООД и Л.Б.ООД, а за разликата до претендираните
89 742.72лв., в размер на 79303.38лв., и за периода 27.10.11г.-17.10.17г.,
отхвърля иска като неоснователен;
-45 846.11-четиридесет и пет
хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и единадесет стотинки, съставляващи
неустойка /наказателна лихва/ за забава, уговорена по чл.14,ал.2 от договора за заем от 09.09.09г., сключен между ХМТ Груп ООД и Л.Б.ООД, за периода
01.05.16г.-17.10.17г., за 527 дни, а за разликата до претендираните 53 000лв.,
в размер на 7153.89лв., и за периода от 27.10.11г.-30.04.16г., отхвърля иска
като неоснователен;
-8125-осем хиляди сто двадесет и
пет лева, съставляващи разноски по съразмерност с уважената част от исковете.
Отхвърля в
частта, за която е разгледан, евентуалния иск на И.Г.П., ЕГН **********,***, адв.М.В., като цесионер по
Договор за цесия, сключен на 27.10.2011г. между него и „Л.Б.“ ООД, срещу Т.М.Т.,
ЕГН **********,***, адв.Б.С., встъпил като солидарен съдлъжник в дълга на „ХМТ Груп“ ООД, ЕИК *********,
произтичащ от договор за заем, сключен на 09.09.09г.
между „ХМТ Груп““ ООД, като заемател, и „Л.Б.“ ООД,
като заемодател, по силата на Споразумение за встъпване в дълг, подписано на
27.10.2011г. в гр.*, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
7153.89лв., като обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода
27.10.11г.-30.04.16г., върху сумата от 86 994.51лв., съставляваща
невърната част от получен заем по договор за заем от 09.09.09г.,
сключен между ХМТ Груп ООД и Л.Б.ООД.
Осъжда И.Г.П., ЕГН **********,***, адв.М.В., да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********,***, адв.Б.С., сумата от 1605.99- хиляда шестстотин и пет лева и
деветдесет и девет стотинки, съставляващи разноски по съразмерност с
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: