РЕШЕНИЕ
№508
18.11. 2019г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети окто***и през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №669 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба от *** – П. чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № *** от 23. 07. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Въззиваемата страна Г.В.П. с ЕГН ********** чрез процесуалнияси представител адв. В.П. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от З***, ОД на ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН **********,***, сумата 1 658.57лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни извънреден труд за периода 11.03.2016 г. до 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 11.03.2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.86 от ЗЗД, ОД на ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано
от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 232.01 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд от 1 658.57лв., за периода от 01.04.2016г. до 01.03.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОД на ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.П., ЕГН **********,***, направени по делото разноски в размер на 490.00 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОД на ***-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н., да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 116.34 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че сгласно разпоредбата на чл. 176 З***, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 З***. Според нормата на чл. 187, ал.9 З***, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в ***. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. В нея и в последващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в ***, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по З***. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часове такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите на *** да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Предвид изложените от съда правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 11.03.2016 г. до 01.03.2019г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1 658.57 лв. и за периода 11.03.2016 г. до 01.03.2019 г.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице, съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1 658.57 лв. за период с начална дата от 01.04.2016г. до 01.03.2019г., изчисляван върху всяко тримесечно начисление от първо число на следващото тримесечие, възлиза общо на сумата от 232.01 лв. Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.
Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
Решение № *** от 23. 07. 2019 г. по гр.
д. № ***/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.
ОСЪЖДА на основание
чл.273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК ОД на *** – П. да заплати на Г.В.П. с ЕГН**********
направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 200 лв.
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.3, т. 3 ГПК
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :