№ 11404
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110163899
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 559,36 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени
вреди на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., вследствие на ПТП от 18.01.2016 г., в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2022 г. до окончателното плащане, както и
170,44 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2019 г. до 25.08.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 46334/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.09.2022 г.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 18.01.2016 г., около 14:15 часа, в ...., е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „BMW X3“, с рег. № ...... Поддържа, че ответникът ..... е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил - И. Г.,
който преминавайки през непрекъсната линия на пътното платно спира успоредно зад
другия паркиращ назад автомобил, при което между тях настъпва удар, вследствие на което
му нанася материални вреди, изразяващи се в счупен заден ляв стоп и увреждане на задна
броня. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП № 02685/18.01.2016 г., като във връзка с него е образувана щета №
100160303101785, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на
ремонта възлиза на 544,36 лв., в който размер на 20.11.2017 г., в качеството си на
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил застрахователно обезщетение в
полза на извършилия ремонта сервиз – „...., като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1
КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с
регресна покана с изх. № Л-8853/24.11.2017 г., получена на 30.11.2017 г., ведно с
1
материалите по щетата в оригинал, ответникът е поканен да заплати процесната сума от
общо 559,36 лв., но същият не е сторил това, поради което претендира същата ведно с лихва
за забава в размер на 170,44 лв., начислена за периода от 25.08.2019 г. до 25.08.2022 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП от 18.01.2016 г., както и изключителната вина на водача на застрахования
при него по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № .....
твърдейки, че виновен се явява водачът на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., който е допуснал
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне движението си назад, не се е
убедил, че пътят зад него е свободен и е създал опасност за останалите участници в
движението. Оспорва иска и по размер, считайки, че размерът на обезщетението следва да
се редуцира с разходите за части и труд на увредения автомобил. Предвид
неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорния иск за лихва за забава. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в
размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 04.02.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.01.2016 г., около 14:15 часа, в ...., е
настъпило ПТП с участието на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., застрахован при ищеца .... по
застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... застрахован при
ответника ..... по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз – „.... сумата от
544,36 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв. За безспорно е отделено още, че с регресна покана с изх. № Л-
8853/24.11.2017 г., получена на 30.11.2017 г., ответникът е поканен да заплати процесната
сума.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – протокол за ПТП от
18.01.2016 г., уведомление за щета до ...., показанията на свидетелите В. Г. Г. и И. Б. Г.,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът
приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 18.01.2016
г., около 14:15 часа, при движение по бул. ... и в района на № 5, при наличието на
непрекъсната линия на пътното платно, водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. №
2
.....предприема маневра за завИ.е наляво, като в същото време водачът на л. а. „БМВ Х3“, с
рег. № 4455 ТМ осъществява маневра за движение на заден ход с цел успоредно паркиране,
при което траекториите на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва
съприкосновение, вследствие на което на последния са причинени материални вреди.
Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомление за щета до застрахователя – ищец ...., показанията на
разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно
фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП-то автомобили,
както и изводите на заключението по съдебно-автотехническата експертиза. Съобразявайки
същите, съдът приема, че от една страна процесното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л. а. „Фолксваген
Голф“, с рег. № ..... който при извършване на маневра за ляв завой с цел бързо заемане на
освободило се място за паркиране не се е съобразил със съществуващата хоризонтална
маркировка – непрекъсната линия между двете насрещни платна за движение, като по този
начин е допуснал съприкосновение с намиращия се в противоположна посока на движение
друг автомобил, извършващ маневра назад с цел паркиране. За да достигне до този извод
съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля В. Г., който при разпита си изрично
заявява, че по време на извършване от негова страна на маневра на заден ход с цел
успоредно паркиране от противоположната посока на движение е дошъл друг автомобил,
който е пресякъл непрекъснатата линия на пътното платно и се е насочил към освободилото
се зад него място за паркиране, при което е бил ударен в задната лява част на управлявания
от него автомобил. С категоричност свидетелят заявява, че водачът на другия автомобил е
пресякъл непрекъснатата линия и навлизайки в освободеното място за паркиране го е
ударил със страничното си огледало в задната лява част на автомобила му. В случая, в тази
част показанията на разпитания свидетел се подкрепят и от констатациите на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза, което също е приело, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ..... който не се е съобразил с местоположението на останалите
участници в движението, като при наличието на непрекъсната линия е предприел маневра за
завИ.е наляво, вследствие на което е реализирал съприкосновение с паркиращия успоредно
на заден ход л. а. „БМВ Х3“, с рег. ...... Нещо повече, изрично експертът заявява, че за водача
И. Г. е съществувала техническа възможност да предотврати удара в случай, че беше
изчакал другия автомобил да паркира, като едва след това извърши маневрата за завой
наляво. В тази насока липсва оспорване от ответника, който в хода на процеса единствено е
поддържал, че за настъпване на процесното ПТП е допринесъл и водачът на застрахования
при ищеца автомобил, без обаче да са наведени възражения във връзка с конкретните
фактически действия, предприети от страна на застрахования при него такъв. Нещо повече,
в показанията си свидетелят И. Г. също заявява, че в стремежа си бързо да заеме освободило
се място за паркиране, се е отклонил от посоката си на движение, завивайки наляво и
допускайки по този начин пресичане на непрекъсната линия на платното за движение,
вследствие на което е настъпило и съприкосновението с извършващия по това време
маневра за паркиране на заден ход друг автомобил. В случая, така установеното поведение
на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № .....несъмнено представлява нарушение на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при отклонение наляво е навлязъл в противоположната лента за
движение с цел заемане на свободно място за паркиране, без обаче да се съобрази с
3
местоположението и посоката на движение на другия участник в движението. Действително
по делото се установява, че по същото време водачът на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ..... е
извършвал маневра за паркиране назад, но този факт не означава, че водачът И. Г. е бил
освободен от задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а именно: да извърши предприетата
маневра за навлизане в мястото за паркиране, като се съобрази с местоположението и
посоката на движение на останалите участници в движението. Съгласно оборимата
презумция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното,
като в случая тя не бе напълно опровергавана в настоящото производство чрез пълно и
главно обратно доказване от ответника. Следва да се отбележи още, че по време на разпита
си като свидетел по делото застрахованият при ответника водач също е потвърдил вината си
при настъпване на процесното ПТП.
На следващо място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ..... – В. Г.. Това е така, тъй като с оглед изяснения по-горе
механизъм на настъпване на произшествието, техническа причина за това са не само
действията на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № .....– И. Г., но и поведението на
свидетеля Г., доколкото при извършване на маневра назад по време на паркиране, той не се
е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и, че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, с което е допуснал нарушение на чл. 40,
ал. 1 ЗДвП. В случая, в подкрепа на този извод са както показанията на разпитаните по
делото свидетели, непосредствено възприели поведението на водача на л. а. „БМВ Х3“, с
рег. ..... – В. Г., така и декларираният от негова страна пред застрахователя – ищец
механизъм на настъпване на процесното ПТП, а също така и изводите на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, изясняващо, че той е могъл да го предотврати в
случай, че е изчакал водача на другия автомобил да извърши своята маневра за завой наляво
и след това да паркира успоредно. Съдът намира, че така установеното поведение на водача
на застрахования при ищеца автомобил несъмнено покрива нарушение на правилата за
движение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като извършвайки маневра назад, същият не е изпълнил
задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. В случая, този извод на
съда не се разколебава от това, че по време на разпита си свидетелят Г. не е проявил
категоричност относно факта дали към момента на съприкосновението с другия автомобил
все още се е движил назад или вече е бил преустановил маневрата си, тъй като тази
непълнота в показанията му се преодолява въз основа на разказаното от другия свидетел по
делото – И. Г., констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
както и декларирания от самия него механизъм на настъпване на процесното ПТП пред
застрахователя – ищец, доколкото в собственоръчно попълненото от него уведомление до ....
той изрично е отразил, че предприетата от него маневра се е изразявала в паркиране на
управляваното от него превозно средство назад. Нещо повече, в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът също е описал фактите относно посоката на движение на
застрахования при него автомобил по описания начин, поради което следва да се приеме, че
той също е възприел, че същите са се осъществили именно така. В допълнение следва да се
отбележи, че дори да се приеме, че непосредствено преди започване на маневрата В. Г.
действително е погледнал назад, за да се убеди, че няма други превозни средства, както се
посочва от него при разпита му като свидетел по делото, то съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДвП той е
имал задължение за непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство, което
управлява, а не само за еднократно такова преди предприемане на съответната маневра.
Предвид изложеното, съдът приема, че своевременно наведеното от ответника възражение
за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил е безспорно доказано по
делото, а това означава, че следва да бъде разгледан и въпросът относно съотношението
между приноса на всеки един от участвалите в произшествието лица. В случая, при
4
съблюдаване на приетото за установено поведение на всеки един от двамата водачи, следва
да се направи извод, че в по-значителна степен принос за настъпване на процесното ПТП
има водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... като в процентно съотношение съдът
оценява същия на 80 %, а приносът на водача на л. а. „БМВ Х3“, с рег. ..... на 20 %, който
следва да се отчете при определяне на размера на регресното вземане.
Между страните не се спори, че ищецът .... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 544,36 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – „...., за което свидетелства и
представеното по делото платежно нареждане от 20.11.2017 г.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
„БМВ Х3“, с рег. ....., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то,
възлиза на 425,44 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-
то, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В констативната част от заключението изрично експертът е посочил, че
към момента на настъпване на процесното ПТП – 18.01.2016 г. увреденият автомобилът е
бил на 3 години, 5 месец и 17 дни, като по делото не се спори, че същият е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката - „..... В случая обаче, от страна на ищеца не
са представени доказателства относно обстоятелствата, обуславящи гаранционната
поддръжка на застрахования при него автомобил, респ., че същият е бил в рамките на
гаранционен срок, за да се приеме, че отремонтирането му е следвало да се извърши в
официален сервиз. Следва да се отбележи, че с доклада по делото от 04.02.2023 г. на същия
са дадени изрични указания в тази насока, но въпреки това той не е предприел действия за
установяване на така посоченото обстоятелство. Ето защо, съдът приема, че в случая
действителният размер на причинените вреди възлиза на посочената от вещото лице сума от
425,44 лв., защото същата отговаря на средните пазарни цени. На основание чл. 411, ал. 1,
изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на
440,44 лв., като предвид установеното по делото съпричиняване на вредите от действията на
5
застрахования при ищеца водач в процентно съотношение от 20 %, то отговорността на
делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
следва да бъде ангажирана до размера от 352,36 лв., до който предявеният главен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 559,36 лв., или за
размера от 207 лв.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период, както и размера на вземането.
При установяване съществуването на главното вземане в размер на 352,36 лв., предмет
на делото, за .... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично обезщетение
на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално отношение на
неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично задължение. Регресното
право на застрахователното дружество, което е заплатило застрахователно обезщетение и е
встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става изискуемо в момента на
заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като това задължение не е срочно, поради
което по отношение на застрахователя по имуществено застраховане застрахователят по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” изпада в забава едва след получаване на
покана. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, с регресна покана с изх. № Л-8853/24.11.2017
г., получена на 30.11.2017 г., ответникът е поканен от ищеца да му заплати претендираното
регресно вземане по процесната застрахователна преписка, като след изтичане на 30-
дневния срок за плащане на същото – 30.12.2017 г., той е изпаднал в забава.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, размерът на мораторната лихва, начислена за претендирания период от
25.08.2019 г. до 25.08.2022 г., възлиза на 107,38 лв., до който размер предявеният акцесорен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 170,44 лв., или
за размера от 63,06 лв.
По отговорността за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя – ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч.
гр. дело № 46334/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат 47,25 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 192,13 лв. – платена държавна
такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в
исковото производство, които възлизат на 103,61 лв. – депозит за САТЕ, депозит за
6
свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на страните на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните им представител, обема на
събрания по делото доказателствен материал, както неговата продължителност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу .... със седалище и адрес на управление: .... 5, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че .... дължи на .... сумата от 352,36 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди
на л. а. „BMW X3“, с рег. № ....., вследствие на ПТП от 18.01.2016 г., в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2022 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 107,38 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2019 г. до
25.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 46334/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер
от 352,36 лв. до пълния предявен размер от 559,36 лв., или за размера от 207 лв., както и
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 107,38 лв. до пълния предявен размер от 170,44 лв., или за размера от 63,06 лв.
ОСЪЖДА .... със седалище и адрес на управление: .... 5 да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 47,25 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 46334/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 192,13 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на .... със
седалище и адрес на управление: .... 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 103,61 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7