Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1335 22.07.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм. дело № 228 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на „Алпи
2010“ ООД, ЕИК *********, от гр. Стамболийски, ул. “Тракия“ № 18,
представлявано от П.Н.С. и А.М.Л., чрез процесуалния представител адв. К.Т. с
адрес ***, ***против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК 812-0380940/20.11.2019 год., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив, потвърдена с Решение № ГДФК 165/31.12.2019 год.,
постановено от Лазар Д. - Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
По подробни изложени
съображения се иска от настоящия съдебен състав отмяна на оспорената заповед,
като немотивирана, необоснована и незаконосъобразна,постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Поддържа се, че към момента
на издаването на оспорената заповед, не е било съставено наказателно
постановление за процесното нарушение, поради което жалбоподателя не е могъл да
се възползва от възможността, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС и да заплати
евентуално наложената санкция.
Представя писмени бележки и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа,че
следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Представено по
делото е писмено становище ,претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в законоустановения
срок.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна
обезпечителна мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната
разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена оперативна проверка на 24.10.2019г. в 10:55 часа на
търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Дилянка“ № 27, стопанисван от „АЛПИ-2010“ ООД с
ЕИК: *********, и след извършена справка в информационните масиви на НАП, е
констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ, е извършило нарушение на изискванията на
цитираната наредба - не предава данни от всяка издадена фискална касова бележка
/ФКБ/ автоматично чрез фискалното устройство по установената дистанционна
връзка към НАП, съгласно приложение № 17 за период от 01.10.2019г. до
03.10.2019г.
Констатирано е също така,че дружеството е с активна
регистрация по ЗДДС от 06.02.2012 г., като в обекта е регистрирано и работещо
от дата 03.10.2019 г. ЕСФП модел UMIS POS З-KL“ с ИН на ФУ UM000092 и ИН на ФП
67000171. По време на проверката е установено, че в търговския обект са
извършвани продажби, като са издавани 3 бр. дневни финансови отчети със запис
във фискалната памет „Z“ с номера № блок 1337 и № блок 1338 (видно от приложена
справка от ИМ на НАП) и с № блок 1339 (видно от приложено копие на дневен
финансов отчет от 03.10.2019г.). Същевременно за същия период не са изпращани
данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично чрез фискалното
устройство по установената дистанционна връзка към НАП в съответствие с
нормативните разпоредби.
При извършена от страна на проверяващите служебна
справка в информационния масив на НАП - програмен продукт „ФУДВ“ за целия
период 01.10 - 03.10.2019 г., необходимите данни от издадените фискални касови
бележки не са предавани към НАП по установената дистанционна връзка. От
справката става ясно. че такива данни не са предавани още от момента на
възникване на това задължение за дружеството.
Констатациите от предприетата проверка са обективирани
в Протокол cep. АА N2 0380940/24.10.2019
г.
Процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-812 – 0380940 от 20.11.2019 г. е издадена от
Началник Отдел "Оперативни дейности", Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, въз основа на описаните до тук
данни, като е прието, че дружеството в качеството му на задължено лице по реда
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е извършило нарушение на чл.
25, ал. 5. изречение 3 от Наредбата, във връзка с Параграф 22, ал. 2 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, във връзка е чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, което се
явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. 3
от ЗДДС
По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено
началниците на отдели "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП, да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Заповед № ФК-812 – 0380940 от 20.11.2019 г. е била
обжалвана по административен ред с Жалба вх. № 70-00-15211 от 16.12.2019 г.,
която е отхвърлена като неоснователна с Решение № ГДФК-165 от 31.12.2019 г. на
Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице основания за нейната отмяна.Съображенията
в тази насока са следните.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва
да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед
нормата на чл. 186, ал.3
от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 23).
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл. 186, ал.3
от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите
основания,изложени и в Протокола за извършена проверка,така и правните
основания с посочване и описание на нарушението-дружеството е нарушило чл. 25,
ал. 5. изречение 3 от Наредбата, във връзка с Параграф 22, ал. 2 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,че данни
от всяка фискална касова бележка следва да се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД
по дистанционната връзка към НАП; проверяваното лице попада в приложното поле
на Параграф 22, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ (обн. - дв.
бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.), а именно - „лицата, използващи
ЕСФП, които към датата на влизане в сила на тази наредба не са привели
дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата за изменение и обекти
чрез фискални устройства (ДВ. бр. 76 от 2017 г.). Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр.
26 от 2019 г.), са длъжни да приведат дейността си в съответствие с тези
изисквания до 31 юли 2019 г.“
Съдът намира,че оспорената заповед е издадена в
противоречие на материалния закон и целта на закона. Съображенията в тази
насока са следните.
Според чл. 25, ал. 5, изречение трето от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин -
Данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по
дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17.
Съобразно § 22, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин(обн. ДВ, бр. 2.07.2019 г., в сила от 2.07.2019 г.),
лицата, използващи ЕСФП, които към датата на влизане в сила на тази наредба не
са привели дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г.),
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (ДВ, бр. 26 от 2019 г.), са длъжни да приведат дейността си
в съответствие с тези изисквания до 31 юли 2019 г.
Съответно, според § 22, ал. 2 от ПЗР на същата Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., при условие че към 31
юли 2019 г. лицата, използващи ЕСФП, имат документ за придобиване/сключен
договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март
2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в
стопанисваните от тях обекти, и те са подадени по електронен път в
компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран
електронен подпис, срокът за привеждане в съответствие по ал. 1 е 30 септември
2019 г.
Най – сетне, според Раздел ІІІб, точка 1, буква
"Е", предложение трето от Приложение № 1 "Функционални
изисквания", към Наредба № Н-18 от 2006 г. ( ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила
от 29.03.2019 г.), фискалните устройства подават по установената дистанционна
връзка: данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от
всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и
записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален
бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в
хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.
В случая, спор между страните за това, че дружеството
в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на министерство на финансите, за периода 01.10.2019 г. до 03.10.2019
г., не е предавало данни от всяка издадена фискална касова бележка, автоматично
чрез фискалното устройство по установената дистанционна връзка към НАП,
съгласно приложение № 17 и съобразно изискването на чл. 25, ал. 5, изречение
трето от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Няма спор обаче и относно факта, че това противоправно
поведение на нормативно задължения правен субект е било прекратено, считано от 03.10.2019
г. Както в протокола, в който са обективирани констатациите на контролните
органи извършили проверката, така и в процесната заповед за налагане на
административна принуда, а също и в решението с което, контролния в йерархията
на администрацията орган е оставил без уважение жалбата на дружеството, изрично
е отразено, че към момента на проверката, в обекта се използва ЕСФП модел UMIS POS З-KL“ с ИН на ФУ UM000092 и ИН на ФП
67000171. , която е въведена в експлоатация и функционира в съответствие с
установените нормативни изисквания от 03.10.2019 г.
Графикът за внедряване на новата система не е спазен.
Въпреки това обаче извършените продажби не са укрити, а данни за тях са
постъпили по установената с НАП дистанционна връзка. С оглед на това съдът
намира, че въпреки невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане
на продажбите, то информация за извършваната дейност и осъществения оборот е
била налична и изпращана в НАП.
Основната причина обаче за отмяна на наложената ПАМ е
несъответствието й с целта на закона. Съобразно трайно установените в теорията
и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите
на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна
административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на
обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона,
по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване
или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството
закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната
заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки за внедряване на нова
ЕСФП. Установеното нарушение касае периода 01.10.2019 г. – 03.10.2019 г. и към
момента на проверката – 20.11.2019 г. то вече е отстранено. Това води до
въпроса какви са мотивите за налагането на ПАМ от страна на административния
орган. При упражняване на правомощията си, последният действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е
в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт
са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта
на закона, които обаче мотиви са общи и не са релевантни към конкретния случай.
Не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от
нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно
приоритета на защита. Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, тя се налага с определен срок. В конкретния случай съдът
намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно е в
случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна на
контролните органи, то същото не само не води до неотразяване на приходи, но и
към момента на установяването му вече е отстранено от самия нарушител. В
мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че тя се налага с цел да гарантира
"законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани
обороти". В случая обаче оборотът е изцяло деклариран. На следващо място е
посочено в мотивите, че "за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата". За съда остава
загадка кои са тези вреди при положение, че продажбите са регистрирани и няма
укриване на доходи. Излагането на общи мотиви, несъобразени с конкретния случай
и обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е налице
и многобройна съдебна практика. По същия начин са изложени и общо мотиви защо
ПАМ се налага за посочения срок от 10 дни. Така посочените мотиви за мястото на
търговския обект, посещаемостта му, вида предлагани стоки, оборота и работното
му време реално нямат никакво отношение към конкретно твърдяното нарушение.
Остава неясно защо се налага подобен срок за запечатване на обекта. Административният
орган посочил, че това е необходимо с цел превеждане на дейността на търговеца
със законовите изисквания, за което е необходим срок. Към момента на проверката
обаче вече нарушението е било отстранено и то от самия нарушител с въвеждането
на нова система на 03.10.2019 г. Целта на принудителните административни мерки
не е да служат като наказание, а както и самият орган е посочил в заповедта –
да доведат до промяна в начина на извършване на дейността. Затова и посочените
в мотивите цели, касаещи "превъзпитание на нарушителя" са
несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното
наказание, каквото евентуално би било наложено в едно
административнонаказателно производство, но не и на мерките за административна
принуда. В случая прилагането на принудителна административна мярка не само не
би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава
в значителна степен правата на жалбоподателя, дотолкова доколкото извършването
на нарушението е било преустановено от него самия още преди извършването на
проверката, т. е. дейността му е приведена към законовите изисквания и не е
нужен допълнителен срок за това.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед
- отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 550 лева по представен списък на
разноските.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Алпи 2010“ ООД, ЕИК *********, от гр. Стамболийски, ул. “Тракия“ №
18, представлявано от П.Н.С. и А.М.Л., чрез процесуалния представител адв. К.Т.
с адрес ***, ***,Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК
812-0380940/20.11.2019 год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, потвърдена с Решение № ГДФК 165/31.12.2019 год., постановено от Лазар Д.
- Директор на Дирекция „Оперативни дейности“
в Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите-гр.София да заплати
на с Алпи
2010“ ООД, ЕИК *********, от гр. Стамболийски, ул. “Тракия“ № 18,
представлявано от П.Н.С. и А.М.Л., чрез процесуалния представител адв. К.Т. с
адрес ***, ***разноски по делото в размер на 550/петстотин и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: