№ 90
гр. Стара Загора, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530202588 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 657260-F648848 от 19.08.2022 год.
на Началника на Отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно
управление на Национална агенция по приходите).
Жалбоподателят ЕТ “Цитадела-ММ-Милан Миланов“, представлявано от М.Й.М. твърди,
че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна счита, че обжалваното НП е законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № F648848 от 15.04.2022 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената
стойност (“Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1”),
във връзка чл.185, ал.1 от ЗДДС (“На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се
1
налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв.“ за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (“Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на
течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол“), във
връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС (“Всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива.”).
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е
посочено, че при извършена проверка на 12.04.2022 год. на обект – ведомствена
бензиностанция № 1, находяща се в град Стара Загора, кв.“...“, ул.“.... е констатирано, че
дружеството в качеството си на лице, което извърщшва продажби на течни горива по чл.3,
ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин е допуснало нарушение като не е предавало на НАП по установената дистанционна
връзка данните, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива. Посочено е,
че в обекта се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистрирщо устройство на ЕСФП, модел
“DFS-Q7S-KL“ с № ФУ DT307463 и № ФП 02307463. В хода на проверката е установено, че
съгласно Акцизен данъчен документ № ********** от 17.02.2022 год. с
УКН№0000000006697211 от 17.02.2022 год., товарителница № 1611496/17.02.2022 год. и
“служебен бон“ от ЕСФП № 0006815/17.02.2022 год. в бензиностанцията е получена
доставка на гориво “Дизелово гориво с биокомпонент“ с код по КН: 27102011 с количество
12058 л. При направена справка в ИС на НАП модул “Постъпили и проточени горива в
обекти с ЕСФП“ е установено, че наличието в обекта ЕСФП с нивомерна система е
изпратило данни от НИС за получена доставка с количество 6080.37 л. при 15 градуса по
дистанционна връзка на НАП, като получените в НАП данни за направените доставки не
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоалите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива.
2
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на актосъставителя С. Б. Ч. и свидетелите по акта Г. С. Ф. и А.
Т. Ч. и приетите писмени доказателства - Заповед №ЗЦУ1149/25.08.2019 година на
Изпълнителния Директор на НАП; протокол за извършена проверка от 12.04.2022 год.;
декларация за съответствие качеството на течните горива; нареждане на експедиция;
фактура № ********** от 17.02.2022 год.; служебни бонове; фискални бонове; дневен
финансов отчет; договор за абонаментно техническо поддържане № 492/01.12.2021 година;
протокол от 18.05.2022 год.; справка за актуалното състояние на подадените към НАП данни
за съдове/съоръжения към дата 17.03.2022 год., 13:11:01;уникален контролен №
0000000006697211, № 0000000006624288; постъпило зареждане по нивомер; доставка на
гориво по документ; нареждане на експедиция 042926; товарителница № 1611496;
декларация за съответствие качеството на течните горива № 81 от 16.02.2022 год.;
товарителница № 1611640; нареждане на експедиция 042264; декларация за съответствие
качеството на течните горива № 484/20.12.2021 год.; справка за регистрирани съобщения за
доставка на горива за FDRID 4434245; декларация от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение; декларация за стопанисвани обекти на задължено лице; блок-схема;
свидетелство за калибриране № 3-Р1067/08.01.2018 год.; калибрираща таблица;
удостоверение № 1966/20.11.2020 година; свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 17.08.2020 год.; договор за абонаментно техническо поддържане №
15/16.03.2022 година; фискални бонове; службени бонове; нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот; справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори.
От показанията на разпитаната по искане на жалбоподателя свидетелка В.Н. –
служител в дружеството-жалбоподател се установява, че е констатирала техническа
невъзможност на нивомерната система да предава точни данни, за което незабавно е
уведомила техника, отговарящ за поддръжката на системата, който следва да извърши
проверката й. Същата установява наличие на такава невъзможност за предаване на данни на
нивомерната система и друг път, като към настоящия момент проблемът е отстранен. От
показанията на свидетелката се установява по категоричен начин, че в случая е била налице
доставка на гориво, за което не са подадени дистанционно данни до НАП. Показанията на
поискания и допуснат свидетел Х. Х. – техик, поддържащ обекта се установява единствено
начина по който се подава информция до НАП посредством заявление, при констатиран
проблем в системата.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП
съдът не констатира нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на
АУАН или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното наказателно постановление. Спазени са предвидената форма и процесуален
ред, като констатиращият и санкционният акт имат необходимите реквизити и изискуемо
3
съдържание, съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН за АУАН и съответно чл.57 от
ЗАНН за издаденото наказателно постановление. Самото нарушение е описано както
словестно, така и с посочване на правната квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на конкретното деяние е идентично, като нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на самото нарушение и да
организира адекватно правото си на защита.
Действително в АУАН не са посочени датите на раждане на свидетелите, но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адрес
по месторабота, е налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен
проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност и съответно призоваването
им в съдебно заседание. От друга страна констатирания пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съобразно правната теория и константната
съдебна практика, съществено е това нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе
върху съдържанието на акта или нарушение, недопускането на което е можело да доведе до
друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи
съгласно чл.37, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.47, ал.1, б.“а“, вр. ал.2 от
ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗАНН. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон се съставят от органите по приходите. В случая е установено, а и не е
спорно между страните, че към 15.04.2022 год. С. Б. Ч. е заемал длъжността “старши
инспектор по приходите“ в НАП при ЦУ на НАП. Предвид на това актосъставителя
съобразно правомощията си по чл.193, ал.2 от ЗДДС може да съставя актове, с които се
установяват нарушения по посочения закон. Лицето, издало и подписало обжалваното
наказателно постановление е заемало към момента на издаването му длъжността “Началник
на отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция “Оперативни дейности“ в ГДФК на
НАП“, чието материална компетентност да издава НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС се
установява от представената по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 год. на
Изпълнителния директор на НАП, като в случая се явява носител на санкционната власт,
делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС – Изпълнителния директор на НАП по
надлежния ред с административен акт – Заповед, поради което и изложените в жалбата
възражения в тази насока са неоснователни.
Задължение за всяко лице, което извършва доставки на горива в търговски обект,
каквато е стопанисвания от ЕТ обект – ведомствена бензиностанция № 1, е да предава по
дистанционна връзка с НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните
количества в резервоарите за съхранение при търговията с течни горива съобразно
изискванията на чл.118, ал.6 от ЗДДС. В разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година на Министъра на финансите е доуточнено, че при това предаване на
4
данни, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване с централно
регистриращо устройство. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС като
нарушение, т.е. административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на
финансите, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС. Не е спорно, че ЕТ извършва продажба на течни горива
от проверения обект. Цитираната Наредба в чл.3, ал.3 сочи, че всяко лице, което извършва
продажби на течни горива, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел (както вече
бе посочено) като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство към НАП, което е изпълнено в настоящия случай.
Следователно нормата регламентира не само кръга на задължени лица, но и правилото за
поведението им. От фактическа страна НП е мотивирано с липсата на предаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в проверения обект за търговия
на течни горива. Ето защо, при събраните писмени доказателства и свидетелски показания,
съдът намира административното нарушение за доказано. Липсват данни за наличие на
технически проблем в нивомерната система, съответно отразен в Сервизния протокол.
Фактът, че документално е изпратена информация в НАП относно въпросната доставка, не
променя горните изводи на съда, тъй като документалното оформяне на пратката и
информацията относно наличното количество в резервоара са две различни задължения за
ЕТ-търговец на течни горива. Горните изводи не се променят и предвид факта, че от
счетоводна гледна точка продажбата на това гориво, за което не е подадена информация от
нивомерната система, е изрядна.
Следва да се посочи, че дори и да има някаква неяснота във връзка с процесното
нарушение в АУАН и в НП, то деянието е описано/удостоверено в Протоколите (съставени
при проверката на място и в офиса на НАП Стара Загора), към чиито констатации
препращат както актосъставителя, така и АНО. Подобно препращане не е недопустимо, тъй
като в АНП са приложени тези Протоколи, т.е. те се явяват част от
административнонаказателното производство и жалбоподателят има възможност да се
запознае с тях. В конкретния случай извършването на нарушението е документирано с
Протоколите за проверка, изготвени от двамата Инспектори по приходите, като първият от
Протоколите, изготвен на място е подписан от представляващия ЕТ. Същите са официални
документ по смисъла на чл.93, т.5 от ДР на НК, вр. чл.84 от ЗАНН и съдържанието им не е
оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в тях се подкрепят от
приложените писмени доказателства. В подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл.50 от
ДОПК, съгласно която Протоколите за извършена проверка от органите на НАП са годно
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и установените факти и
обстоятелства.
5
Предвид изложеното, съдът намира, че описанието на нарушението е пълно, точно и
ясно. Във връзка с наведеното в депозираната жалбата възражение относно неяснота къде е
извършена справката, свързана с констатираното нарушение, става ясно че е извършена в
масивите на НАП от служител на НАП в офиса на НАП Стара Загора и приложени в АНП.
Въпросните справки от системата на НАП по безспорен начин обосновават извод за
извършено нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието, като отговорността за нарушението на ЕТ е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционните норми
обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна
отговорност за този субект. По отношение твърдяната липса на вина – както вече бе
посочено касае се за отговорност на ЕТ, като отговорността тук е обективна, не е елемент от
фактическия състав, обосноваващ налагането или не на Имуществена санкция на ЕТ, поради
което и повдигнатият въпрос е безпредметно да бъде обсъждан.
По отношение приложението на чл.28 от ЗАНН, направено в жалбата и поддържано в
съдебно заседание - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк. н. д.
№ 1/2005 година на ВКС, преценката “маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.28 от
ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл.57 от ЗАНН – процесуалната
норма, лимитираща задължителните реквизити на НП (в този ред на мисли е неоснователно
възражението, наведено в Жалбата в тази насока). От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен
случай. И това е така, тъй като нарушението засяга важни обществени отношения, свързани
с възможността за проследяване на течните горива (в случая тяхната реалност). Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респективно за
приложението на чл.28, вр. § 1, т.4 от ДР на ЗАНН и в този смисъл съдът приема преценката
на АНО по чл.28 от ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено и обжалваното НП. Следва да се посочи, че препращането в жалбата
към чл.93, т.9 от ДР на НК е неоснователно предвид наличното определение (легална
дефиниция) за “маловажен случай“ в § 1, т.4 от ДР на ЗАНН. АНО правилно е
квалифицирал нарушението и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗДДС, като се е съобразил с разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН.
6
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС,
поради което правилно за нарушаване на чл.3, ал.3 от същата е приложена санкционната
норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението не
води до неотразяване на приходи.
Административнонаказателният състав на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагане
на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от
ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане (какъвто се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл.185, ал.2, изречение
второ от ЗДДС предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи
(какъвто е настоящия случай), се налагат санкциите по ал.1 - по отношение на ЕТ наказание
“Имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до 2 000 лв.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл.185, ал.2 от ЗДДС, отнасяща
се до настоящия случай, а именно изречение второ, но в НП е направено достатъчно ясно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Отделно от това е налице препращане към ал.1 на чл.185 от
ЗДДС.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид факта, че административната санкция е определена в минималния
размер, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под
този минимум, поради което наложеното с обжалваното НП наказание е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение, както и правилно с оглед постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди ЕТ-
нарушител към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, юридически лица и ЕТ.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено и предвид обстоятелството, че въззиваемата страна беше
защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение към минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от
ЗПП – 100 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
разглеждания спор.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № F574483 от 02.12.2020 год. на
и.д.Директор на Офис град Стара Загора при ТД на НАП град Пловдив, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА ЕТ “Цитадела – ММ –Милан Миланов“, с ЕИК *********, представлявано
от М.Й.М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защитавалия ги юрисконсулт по
а.н.дело № 2588/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8