О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 336
гр. Пловдив,
14.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 298 по описа на Апелативен съд - Пловдив
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест,
депозиран от прокурор при ОП - * и по частни жалби, подадени от адв. Б. като защитник на обв. С.Д.
и адв. З. като защитник на обв.
М.Д. /П./ против определение от 11.02.2020г.,
постановено по ЧНД №206/2020г. по описа на ОС – *, с което е отменено
постановление от 20.12.2019г. по досъдебно производство №339/ 2012г. по описа
на сектор „*“ при ОДМВР * за частично прекратяване, на основание чл.243 ал.1
т.2 от НПК, на наказателното производство, водено срещу С.И.Д. ЕГН **********
за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.93 т.1 б.“б“ вр. чл.20
ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, и срещу М.П. П. ЕГН ********** по отношение на това, престъплението с
правна квалификация чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.93 т.1 б.“б“ вр. чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК да е извършено в съучастие
като извършител със С.И.Д. и по отношение на размера на причинената имотна
вреда на дружеството „*“ до размера от 3 072 750.92лв.
В протеста и жалбите се излагат съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното определение.
Твърди се в протеста, че по делото са изяснени в пълнота всички релевантни
обстоятелства, като и съдът не е дал указания за извършване на нови процесуално
– следствени действия, а мотивите и съображенията за частичното прекратяване са
изложени подробно в постановлението за прекратяване, поради което и се изразява
несъгласие с виждането на съда, че мотивировка към прокурорския акт липсва. С
протеста и с жалбите се прави идентично искане - атакуваното определение да се
отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №339/
2012г. по описа на сектор „*“ при ОДМВР *.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доказателствата по делото и направените
оплаквания намира за установено следното:
Подадените протест и жалби са
процесуално ДОПУСТИМИ – подадени са от надлежна страна, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество, в контекста на очертаната в тях аргументация, този състав ги
намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Неоснователно е оплакването на
обвиняемите П. /Д./ и Д., че не е било извършено надлежно администриране на постъпилите
по делото жалби и протест, във връзка с което от адв.
З. се иска делото да се върне на ОС – * за администрирането му. Процедурата по уведомяване на заинтересованите страни е
изпълнена надлежно по реда, разписан в чл.243 от НПК.
Така,
след като е издал постановлението за прекратяване на наказателното
производство, по реда на ал.4 прокурорът е уведомил всички заинтересовани от
прокурорския акт страни – пострадалото дружество и обвиняемите лица по делото. Срещу
постановлението е постъпила жалба от „*“ ООД, като в чл.243 от НПК не се
съдържа норма, вменяваща задължение на съда да разпраща преписи от тази жалба
до останалите лица, да ги уведомява за постъпването й и да дава срок за
отговор. Дори и да се приеме, че такова задължение съдът е имал и не го е
изпълнил, към момента твърденият порок не може да се отстрани. Защото, дори и делото
да се върне на ОС – *, за да се изпрати препис от жалбата на „*“ ООД на
обвиняемите П. / Д./ и Д., техният евентуален отговор – възражение няма как да
се вземе предвид от ОС - *, който вече се е произнесъл с постановен съдебен акт
по съществото на депозираната жалба. Никаква процесуална пречка не е
съществувала за обвиняемите П. и Д., ако са желаели да вземат отношение по тази
жалба и съдебния акт, обект на атакуване, да го направят в депозираните от тях
частни жалби, изложените в които съображения настоящият състав да съобрази при
произнасянето си.
Иначе, окръжният съд е спазил стриктно
изискването да администрира жалбите на Д. и П., и протеста на ОП - *, като
преписи от всички тях, е изпратил на другите, заинтересовани страни и
съобщения, отразяващи това изпращане и получаване, по делото са налични.
Конкретно, невярно е отразеното в жалбата на адв. З.,
че П. /Д./ не е получила препис от подадения от ОП - * протест, тъй като според
приложеното на л.6 от настоящето дело
съобщение, то е връчено на С.Д., живущ на същия адрес, на 25.02.2020г.,
а Д. е поел задължението да го връчи на Д. / П./.
Поради казаното до тук не се откриват
основания делото да се връща на ОС - * за администрирането му.
По същество:
Няма как да не направи впечатление, че по -
различна от обичайните случаи е
процесуалната история на настоящото дело. След проведено в един
продължителен период от време разследване – с начало 2012г., наблюдаващият го и
сега протестиращ прокурор, е внесъл през 2018г. в ОС – * обвинителен акт. С
него е била инкриминирана деятелността на
С.И.Д., както и сумата от 128 661.64лв. – като щета, причинена на „*“
ООД от извършено в съучастие от Д. и М.П. П. /Д./ присвоителна дейност. Обвинителният акт е върнат на
прокурора в рамките на проведено по делото разпоредително заседание, поради
съществени пороци – неясноти, противоречия, неточности и др., представляващи
обективна пречка подсъдимите лица да разберат в какво престъпление и на базата
на какви факти са привлечени в посоченото им качество.
В периода
на отстраняване на недостатъците в обвинителния акт, прокурорът е стигнал до
извода, обективиран в атакуваното пред окръжния съд постановление,
че недоказано е обвинението и поради това подлежащо на прекратяване е
наказателното производство, както следва : изцяло
по отношение на обв. Д., и частично за обв. П. / Д./ - по
отношение на това да е действала в съучастие с обв. Д.
и по отношение на сумата от 128 661.64 лв. Обосновката на прокурора за
извършеното прекратяване се изразява в позоваване на експертните изводи на ССЧЕ,
според които парични потоци, постъпващи в банковата сметка на „*“ ООД, идващи
от „*“ ЕООД, са постъпвали в касата на „*“ ООД и в позоваване на обясненията на
обв. Д., че само обв. П. /Д./
е имала достъп до касата на дружеството и е оперирала със сумите в тази каса.
|
1.Съществено противоречие има между обосновката за прекратяване на
наказателното производство и правното основание за това. Сочи се, че
обвинението не е доказано – чл.243 ал.1 т.2 от НПК, но според мотивите
извършеното от двете обвиняеми не съставлява престъпление. Това противоречие
значително затруднява заинтересованите страни да разберат волята на
обвинението, затруднява съществено и упражняването на адекватен съдебен
контрол върху прокурорския акт. Противоречие има и в позоваването на
експертните изводи в частта им, че сумата от 128 661.64 лв. от банковата
сметка на „*“ ООД е постъпвала в касата на дружеството и затова няма
присвояване, наред с позоваването на изводите, че същата сума е разходвана
неправомерно от обв. П., която със същите пари
е плащала по недействителни сделки с фирми, управлявани от останалите
двама обвиняеми. От така отразеното не става ясно какво счита прокурорът –
има ли неправомерно разходване на посочената сума или не, кое лице е
оперирало с нея, има ли присвояване на тези пари или няма?
2. Прав е окръжния съд, макар и
също пестеливо изложил виждането си, че в постановлението за прекратяване
липсва анализ на доказателствата по делото и дължимите правни изводи, мотиви,
обосновка на решението за прекратяване на наказателното производство. Не може
да има спор, че експертните изводи не могат да заместят волята на обвинението
и неговото вътрешно убеждение, което следва да се формира не на базата на
един единствен доказателствен способ, а на базата
на доказателствената
съвкупност, преценена поотделно и в логическата й връзка и цялост, в
контекста на приложимите материално - правни норми. Липсва коментар и
съпоставка на дадените от обв. Д. обяснения в
цитираната им в постановлението част / че не е оперирала с касата/ с
останалите доказателства по делото – с показанията на управителя на
пострадалото дружество, с обясненията на другата обвиняема, с данните за
служебното положение на Д. и произтичащите от това служебно положение нейни
права и задължения, и по – конкретно по отношение на оперирането – било то фактически или документално,
със сумите, постъпващи в касата на „*“ ООД.
3. Позовавайки се преимуществено на експертните изводи, прокурорът ги
е коментирал откъслечно, превратно и не с истинското им значение и
съдържание. Наистина, сочи се от експерта, че инкриминираната сума - 128
661.64 лв., първоначално изтеглена от банковата сметка на „*“ ООД е постъпила в касата на
дружеството, но се сочи и че не е
останала в патримониума на това дружество,
а неправомерно е изведена от него и ползвана / теглена/ от обвиняемата П., с
цел извършване на плащания от страна на „*“ ООД по недействителни сделки - с „*“АД, „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*“
ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Или, направен е и от експерта извод, че посочената
сума липсва от актива на „*“ ООД, поради неправомерното разпореждане с нея, а
почиващият на посочената експертиза извод на обвинението е коренно различен –
че тази сума не е присвоена нито от Д., нито от П.. Тоест, правните
заключения на обвинението противоречат дори и на ССЧЕ, на която прокуратурата
се позовава, за да ги изведе, като в подкрепа на тези правни заключения нищо
друго, изводимо от доказателствата, не се сочи да е налице.
4. И накрая, изводът, принципно необоснован, тъй като се позовава на
откъслечна оценка на доказателствата и конкретно само на обясненията на обв. Д., че не е оперирала фактически, физически с пари
от касата на пострадалото дружество, дори и да се потвърди при пълната и
обективна оценка на доказателствения материал, не
води автоматично до прекратяване на наказателното производство спрямо тази
обвиняема. Известно е, че такова прекратяване следва единствено, ако се
установи наличието на някое от визираните в чл.24 от НПК основания и в
частност, ако се установи, че Д. изобщо не е извършила престъпление, а не
само, ако е действала като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. За
извършено престъпление от изброените в НК отговарят и подбудителите и
помагачите в осъществяването им и преди да прекрати наказателното
производство прокурорът дължи оценка на деятелността на Д. и на тази
плоскост, още повече в контекста на описаното от самия него в постановлението
за прекратяване на наказателното производство, че Д. е участвала в
изготвянето на манипулирани справки, предоставяни на управителя на „*“ ООД,
по който начин е подпомогнала получаването на фактическата власт върху и улеснила
възможността за разпореждане с парични средства, собственост на пострадалото
дружество. И въпреки, че е посочил сред фактите участието на Д. в
присвояването на парите по посочения начин, въпреки, че е отразил наличието
на договорка в този смисъл между двете обвиняеми и въпреки наличните по
делото обяснения на Д. в този смисъл, прокурорът е неглижирал
тези фактически положения и доказателства и ги е оставил без коментар и без
правен анализ и оценка, което прави постановлението за прекратяване
необосновано, неправилно, постановено в нарушение на изискванията за
обективно и всеобхватно разследване и в нарушение на материалния закон. Като е стигнал до същите
изводи, окръжният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 243 ал.7 от НПК,
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД: О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.02.2020г., постановено по ЧНД
№206/2020г. по описа на ОС – *. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |