Решение по дело №2111/2020 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2020 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  15.Х. 2020 г.,в състав :

                               Председател   Красимир Кипров                                                     Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван                      

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 2111  по описа на съда за 2020  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .

Образувано  е по  касационна жалба на ТД на НАП - Варна, чрез упълномощения гл. юрисконсулт Х.А., против решение № 1095/ 24.07.2020 г. по НАХД № 2254/2020 г. по описа на ВРС, с което е  отменено  издаденото от зам. директора   НП № 408119/414565 от 13.02.2019 год.   С развити  в жалбата доводи за  установено въз основа на събраните доказателства осъществяване на състава на визираното в НП адм. нарушение,  включително установено чрез показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка К.М.място на нарушението ,  се иска отмяна на обжалваното решение  и постановяване на друго такова  за  потвърждаване на НП. В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа с подадените от упълномощения юрисконсулт А. писмени бележки с.д. 12140/5.10.2020 г. , с които се претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

        Ответникът „Б.Б.“ АД , чрез упълномощения  адвокат Д. Д.   изразява  становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира заплащане на разноски по фактура за зареждане на гориво.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила  на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

          С обжалваното НП, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч  е наложена на  ответника   имуществена санкция  в размер на 70 839,18 лв.  за   нарушение на чл.38,ал.1 от ЗСч, а именно : затова, че   на 28.08.2018 г. в ТД на НАП- Варна при извършена проверка в база данни на НАП и Агенция по вписванията – Търговски регистър  е установено, че дружеството в качеството си на задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър , на годишен финансов отчет  за 2017 г. в  законоустановения срок – до 2.07.2018 г.

  За да  отмени  НП , районният съд е приел, че  при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – не са посочени съгласно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН дата и място на нарушението.

 Релевираните с касационата жалба възражения обективират касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон – твърди се, че НП е отменено от ВРС  въз основа на несъществуващи процесуални нарушения , при което правилното приложение на материалния закон предполага потвърждаването му. Касационната инстанция намира, че соченото касационно основание  не е налице. Действително, правния извод на въззивния съд за непосочена дата на извършване на адм. нарушение не се споделя от касационната инстанция, тъй като изпълнителното деяние на нарушението по чл.74,ал.1 от ЗСч  е такова на бездействие, което по характера си е продължаващо във времето след релевантната за разпоредбата на чл.38,ал.1,т.1 от ЗСч дата за изпълнение на задължението за публикуване на годишния финансов отчет. В този смисъл, изискването на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН за посочване в НП на датата на извършване на адм. нарушение  се явява спазено с цитирането в него на датата 2.07.2018 г. Независимо от гореизложеното, касационният съд намира за правилен извода на ВРС за  допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, поради неспазването на изискването на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН за посочване в НП на  мястото , където е извършено адм. нарушение. В  обжалваното НП е посочено  мястото на извършване на проверката – в ТД на НАП- Варна, но не и мястото , където е извършено адм. нарушение. Съобразно тези обстоятелства, в НП липсва яснота за това кое е мястото на изпълнение на задължението по чл.38,ал.1,т.1 от ЗСч, доколкото същото би следвало да определя  и мястото на извършване на адм. нарушение, изразяващо се както бе посочено по-горе в бездействие. Спазването на това  изискване на нормата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН е обусловено освен от императивния й характер, още и  от обстоятелството за правна невъзможност мястото да бъде определено пряко по силата на закона – относимите разпоредби на чл.6, ал.3 и чл.17,ал.3 от З-на за търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел препращат съответно към реда по З-на за счетоводството и З-на за статистиката, които обаче не съдържат изричен регламент в тази насока. Така въведената с НП неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като го лишава от  процесуалната възможност  да   оспорва обуславящите валидността на наказателния акт материална компетентност  на актосъставителя  и на наказващия орган, доколкото разпоредбата на чл.48 от ЗАНН свързва същата именно с мястото на извършване на нарушението. Изцяло несъстоятелни в тази връзка са доводите на касатора, че мястото на извършване на адм. нарушение било установено в хода на въззивния процес с показанията на  разпитаната свидетелка К.М.– правно недопустимо е липсващите в НП факти да бъдат попълвани по пътя на доказателствената дейност. Лишени от основание са и доводите на касатора по отношение на материалната законосъобразност на НП, тъй като наличието на така допуснатото в НП съществено процесуално нарушение налага отмяната му без разглеждане на спора по същество. Като е постановил решението си в този смисъл, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При  този изход на делото разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника за заплащане на гориво по представена фактура е неоснователна, тъй като препращащата към АПК разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН дава право само на съдебни разноски, каквито не са разноските за изразходваното гориво.  

Предвид изложеното ,  съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ  в  сила решение № 1095/ 24.07.2020 г.  по НАХД № 2254/2020 г. по описа  на  ВРС.

Решението  не  подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

                                                                    ЧЛЕНОВЕ  :