О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 11.04.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното от
съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 134 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК
Подадена
е частна жалба № 926/25.01.2019 г. от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В
срещу разпореждане № 328/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 185/2019 г. на Районен съд -Ловеч,
с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу длъжника И.К., за сумата 1515.50 лв.-възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги и 30 лева-такси за извънсъдебно събиране на
вземането.Посочва се, че е даден срок на жалбоподателят да отстрани
нередовностите на заявлението и съдът не е преценил, че дружеството е изпълнило
всички законови изисквания при подаване на заявлението.Молят атакуваното
разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено
искането.
Съдът приема, че
настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от
заявителя, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното
разпореждане е връчено на жалбоподателя на 06.02.2019 г., а частната жалба е
подадена на 08.03.2019 г.Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413,
ал. 2 от ГПК
Ловешки окръжен съд
обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на
молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Подадено е заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК : 175074752, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.”В” срещу
длъжника И.И.К. *** за парично вземане в размер на сумите 1 971,03 лева
главница, 1 444,62 лева договорно възнаграждение, 1 515,50 лева
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30 лева такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 06.03.2018 год.
до 14.08.2018 год. и неустойка в размер на 0 лева, 12,02 лева законова лихва за
забава от 06.03.2018 год. до 14.08.2018 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочва, че вземането произтича, от сключен между
заявителя „Профи Кредит България”ЕООД и длъжника И.И.К.
Договор за потребитилски кредит
№**********/13.12.2017 година при Общи условия, представляващи неразделна част
от договора. Посочва, че е преведена по посочения от длъжника начин заемната
сума. Заявява се ,че срока на договора е 39 месеца с месечна вноска по погасителен план
в размер на 140,89 лева и падежна дата всяко число на месеца. Изтъква се, че длъжникът
не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 1 погасителна
вноска и е изпаднал в забава, като е настъпила предсрочна изискуемост на 14.08.2018 година.Заявителят се позовава на
предсрочна изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за което длъжникът е уведомен съгласно Общите условия,
като не посочва конкретно кога и по какъв начин длъжника е уведомен за нея.
Ловешки окръжен съд е издал разпореждане №328/28.01.2019 г. по гр.д. ч.х.
№185/2019 г.,с което е уважил искането на заявителя относно сумите
1 971,03 лева главница, 1 444,62 лева договорно възнаграждение,12,02
лева законова лихва за забава от 06.03.2018 год. до 14.08.2018 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането и 171.94 разноски, а в останалата част е отхвърлил искането.
Ловешки окръжен съд счита, че
сумата в размер на 1 515,50 лева възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и 30 лева
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от
06.03.2018 год. до 14.08.2018 година не се следва да се присъждат на кредитора. Претендираните от заявителя, предвид описаното в
т.12 по заявлението, възнаграждение за пакет допълнителни услуги и такси за
извънсъдебно събиране на вземането противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В
цитираната разпоредба е определено, че събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Конкретизираното
възнаграждение е разсрочено за срока на договора и добавено към месечните
вноски за погасяване на кредита и съдът приема, че не се включва в регулираните
такси по чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Като
краен извод/ предвид начина на формирането,както и заплащането на
възнаграждението и таксите за извънсъдебно събиране на вземането/ съдът приема,
че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21,ал.1
от ЗПК не следва да се зачете действието на към договора в тези му части. Аргументите
по частната жалба, че е съществувала нередовност на заявлението, която районният
съд е следвало да констатира и даде указания за отстраняване в три дневен срок
са неоснователни. Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2, т.2
от ГПК искането е в противоречие със закона и е неоснователно.
Поради изложените съображения
въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК и
обжалвания съдебен акт да бъде
потвърден.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 328/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 185/2019 г. на Районен съд
–Ловеч.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.