Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… / 20.12.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на 22.11.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1384 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.220, ал.1 от
, чл. 222, ал. 1 от КТ, чл.226,
ал.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, от К.М.И. ЕГН ********** срещу Т.
ЕООД, ЕИК ***, със седалище ***, както
следва:
•
За осъждане
ответника да заплати на ищцата неизплатените трудови възнаграждения за месеците
август, септември и октомври 2018 г., всяко в размер на 510лв/общо 1530лв./ ведно с лихвата от деня на подаване на
исковата молба – 30.01.2019г. до окончателното му изплащане;
•
За осъждане
ответника да заплати на ищцата неизплатено обезщетение по чл.220, ал.1, в
размер на БТВ за последния пълен отработен месец, равняващо се на 510лв., ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба –
30.01.2019г. до окончателното им изплащане;
•
За осъждане
ответника да заплати на ищцата неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в
размер на БТВ за последния пълен отработен месец, равняващо се на 510лв., ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба –
30.01.2019г. до окончателното им изплащане;
•
За осъждане
ответника да заплати на ищцата
обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, за вредите, които е претърпяла,
поради незаконното задържане на трудовата й книжка, за периода от 18.10.2018
г. до 04.01.2019 г. в размер на 1265,92 лв., ведно с лихвата от
деня на подаване на исковата молба– 30.01.2019г. до окончателното им изплащане;
Отправено
е искане за присъждане на процесуалния представител на ищцата адв. В. разноски за водене на делото по реда на чл.38,
ал.1,т.2 от ЗА.
Ищцата излага, че е започнала работа при ответника като «готвач», по
трудов договор №44/18.12.2017 г., със срок на изпитване до 18.06.2018 г. По
силата на този договор работното й място е било заведение за бързо хранене
D&R, при уговорен 8-часов работен ден и основно трудово възнаграждение в
размер на 460 лв.
С допълнително споразумение №1/02.01.2018 г., се извършила промяна на
основното трудово възнаграждение, което е било увеличено на 510лв. Работата си,
ищцата сочи, че е извършвала първа смяна, от 5,30 до 13,30 часа. Съгласно
уговореното, заплатата й се изплащала до 25-то число на следващия месец.
На 18.10.2018г., около 13,30 ч.,след края на работния ден, Управителят Д.д.й заявил, че не иска повече да работи в «ТЕНИИВ»
ЕООД. На следващия ден, при посещение от
ищцата на работното й място, й било заявено, че няма повече да работи при
ответника, и са й били изплатени 150лв., срещу разписка. Към този момент, а и
към момента на подаване на исковата молба, излага, че са останали неизплатени
трудовите й възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018г.,
всяко в размер на 510лв, и обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ,
всяко от тях в същия размер.
Направила още няколко посещения в офиса на ответника, при които поискала
да й бъдат дадени заповед за освобождаването й, трудовата книжка, както и неизплатените трудови
възнаграждения и обезщетения. Не получила посочените документи и пари.
На 30.10.2018 г., ищцата излага, че е
получила по пощата с обратна разписка, заповед №49/18.10.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и предизвестие за
прекратяването му на осн.чл.328, ал.1, т.3 от КТ,
ведно с придружително писмо изх.№72/26.10.2018 г.,
които прилага и видно от тях, същите не са й били връчени преди това, поради
което и не са разписани от нея.
С това придружително писмо и по-късно покана
изх.№74/20.11.2018 г., е била поканена да се яви в офиса на ответника за
получаване на трудовата книжка и неизплатените й трудови възнаграждения. Въпреки, че се явила в отговор на
тези покани, а и още няколко пъти в офиса на ответника, не получила нито парите
си, нито трудовата си книжка.
На 17.12.2018 г., ищцата сочи,
че е подала до работодателя декларация по чл.222, ал.1 от КТ, в която заявила,
че не е започнала работа до 17.12.2018 г. по трудово
правоотношение, поради което отправила искане да й бъде изплатено обезщетението
по чл.222, ал.1 от КТ. Въпреки явяването й в офиса на ответника, не получила и
това обезщетение.
В отговор на това, получила уведомително
писмо, подписано от адв.Т.С., в което й се давал 3-дневен
срок за явяване в дружеството за
представяне справка от ТД на НАП, удостоверяваща регистрирани трудови договори,
както и други документи. Веднага се снабдила със справка за регистрираните й
трудови договори и отново посетила на място ответника, представила пред него справката, като
поискала да получи трудовата си книжка, както и дължимите трудови възнаграждения и обезщетения на ръка.
Изрично посочила, че не желае да ги получи по банков път, а само на ръка и
затова многократно посетила офиса лично. Нищо не й е било предадено и
изплатено.
След това с нарочна молба, изпратена до
ответника с обратна разписка, заявила дължимите суми да й бъдат предадени на
ръка или с пощенски запис, за което отново ще се яви в офиса при уведомяване.
На 04.01.2019г. , ищцата
излага, че е била повикана по телефона от ответника да се яви в офиса му, като
при явяването й тогава й е била беше предадена само трудовата книжка, но пари
не са й били изплатени. За предаването на трудовата книжка подписала приемо-предавателен протокол.
Поради несвоевременното предаване на трудовата
книжка, не могла се регистрира в Бюрото по труда и ТД на НОИ навреме, от което
понесла вреди. Не могла да докаже трудовия си стаж пред други работодатели,
което й попречило да започне работа по професията си.
Ответникът, „Т."
ЕООД, вписан в TP,
воден при АВ към МП с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Д., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.
Според ответникът, на
18.10.2018г., управителят
на ответното дружество е представил на ищцата препис от предизвестието и
заповедта, но последната е отказала да ги получи. На
20.10.2018 г.,
същата е пристигнала в офиса на „Т." ЕООД, където, както самата тя излага
в исковата си молба, е получила 150 (сто
и петдесет) лева, представляващи част от
дължимото й възнаграждение за месец септември 2018 г., но
отново отказала да получи препис от предизвестието и заповедта.
На 26.10.2018г., същите са изпратени с препоръчано писмо, ведно с придружително писмо с изх. № 72/26.10.2018 г., с което
ищцата е била официално уведомена, че считано от 18.10.2018г. трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като освен
това е помолена в най-кратки срокове да се яви в офиса на работодателя за да
получи трудовата си книжка, както и да предостави банкова сметка, ***уми.
Писмото е получено на 29.10.2018 г.
На 20.11.2018 г. във връзка с неявяването на ищцата в офиса на ответното
дружество, е изпратена Покана с изх. № 74/20.11.2018 г. същата да се яви в срок
до 5 дни от получаването на поканата в офиса на работодателя през работните дни
от понеделник до петък от 08.30 часа до 17.00 часа за получи трудовата си
книжка и трудовото възнаграждение в брой или да представи удостоверение за
банкова сметка, ***уми.
Поканата, е получена от ищцата на 21.11.2018 г., но отново същата не се
е явила.
Сочи се от ответникът, че на 18.12.2018 г., в офиса на „Т." ЕООД, е
била получена молба-декларация от ищцата, с която същата претендирала да й бъде
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 18.10.2018г. до
17.12.2018г.
В отговор, ответникът сочи, че изпратил уведомително писмо до ищцата, в
което същата е била уведомена, че дружеството ще й изплати предвиденото по
закон обезщетение за времето, през което е останала без работа, но само за
период от 1 месец, тоест от 18.10.2018 г. до 18.11.2018 г., като сумата,
представляваща брутното трудово възнаграждение за един месец, ще бъде изплатена
след представяне на доказателства от нейна страна, че действително не е
постъпила на работа на друго работно място.
С писмото ищцата е била помолена в срок до 3 работни дни от получаване
на уведомителното писмо/04.01.2019 г./ да представи в офиса на „Т." ЕООД, ***
следните документи: справка от ТД на НАП-Варна за регистрираните на нейно име
трудови договори, както и документ, установяващ регистрацията й в Дирекция
„Бюро по труда" - Варна, от които да е видно, че същата няма сключени
други трудови договори, както и че е регистрирана като лице, търсещо работа.
Настоява се, че за поред път К.И. е била поканена и да се яви в офиса на
„Т." ЕООД, ***, за да получи Заповед за прекратяване на трудов договор
№49/18.10.2018г., трудовата си книжка, както и да представи удостоверение за
банкова сметка, ***дово възнаграждение, обезщетението
за неспазване срока на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение,
както и предвиденото по закон обезщетение за времето, през което е останала без
работа, но само за период от 1 месец.
На същата дата, на която ищцата е получила уведомителното писмо -
04.01.2019г., тя се явила в офиса на „Т." ЕООД, получила трудовата си
книжка и представила молба дължимите й се суми да й бъдат изплатени на ръка или
с пощенски запис.
Излага се от ответникът, че на 07.03.2018 г. „Т." ЕООД, в
качеството си на работодател на ищцата К.И., получило запорно
съобщение от ЧСИ Петя И. по изп. д. 2060/2017 г., с
което на основание чл. 450, ал.3, чл. 507, чл. 508, вр.
чл 446 от ГПК, е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, респективно всяко друго възнаграждение, което й се
изплаща. Към тази дата нетното месечно възнаграждение на ищцата е по-ниско от
минималната работна заплата, поради което съгласно чл. 446, ал. 1, вр. ал. 2 от ГПК същото е несеквестируем
доход.
С оглед на всичко, ответника излага по повод претенцията на ищцата за
неизплатените трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври
2018г., всяко в размер на 510лв, ведно с лихвата от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, че признава иска само до следните
размери:
• За месец август 2018 г. -
дължимата от „Т." ЕООД сума е в размер само на нетното възнаграждение, а
именно: 376.92лв, видно от фиш за заплати за същия месец. Въпросната сума е
вече изплатена в брой на ищцата, но ответното дружество не разполага с писмени
доказателства в тази насока, тъй като фишовете за заплати се изготвят на
следващия месец, поради което и с настоящия отговор се признава дължимостта само на нетното възнаграждение -376.92 лв.
• За месец септември 2018 г.
- дължимата от „Т." ЕООД сума е в размер само на нетното възнаграждение, а
именно: 395.75лв, видно от фиш за заплати за същия месец.
Въпросната сума е вече изплатена в брой на ищцата, но ответното
дружество разполага с писмени доказателства в тази насока само за 150лв, която
сума самата ищца твърди, че е получила в исковото си молба, тъй като фишовете
за заплати се изготвят на следващия месец, поради което и с настоящия отговор
се признава дължимостта само на остатъка от нетното
възнаграждение - 245.75лв.
• За месец октомври 2018 г.
- дължимата от „Т." ЕООД сума е в размер само на 512.02лв, видно от фиш за
заплати за същия месец. За този месец ищцата К.И. е отработила 13 работни дни,
за които брутното й възнаграждение е в размер на 288.26лв. Освен него е
начислено и обезщетението по чл.220, ал. 1 от КТ или общата начислена сума за
месец октомври е в размер на 798.26лв. След направените удръжки /Фиш за заплати
за месец октомври без запор-вариант 1 /, сумата за получаване е в размер на
682.69лв. Тази сума, обаче, надвишава минималната работна заплата и поради тази
причина 1/4 от нея, понеже ищцата има деца, които издържа, е преведена на ЧСИ
Петя И.. Затова е изготвен вариант 2 на Фиш за заплати за месец октомври
2018г., съгласно който след всички направени удръжки, сумата за получаване за
ищцата е в размер само на 512.02лв, поради което и с настоящия отговор
ответника признава дължимостта само на 512.02лв,
включваща в себе си трудовото възнаграждение за месец октомври и дължимото
обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ.
По повод претенцията на ищцата
довереното ми дружество да бъде осъдено да й изплати неизплатените
обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ, всяко от тях в размер
на БТВ за последния пълен отработен месец, равняващо се на 510лв. за всяко от
тях, ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане – ответникът признава иска само до следните размери:
• обезщетението
по чл. 220, ал. 1 КТ - то влиза във фиша от месец октомври 2018г;
• обезщетението
по чл. 222, ал. 1 КТ - признава дължимостта на 459лв,
която сума е получена след като е приспаднат дължимия ДОД / видно от Фиш за
заплати за месец януари 2019 г./.
По повод претенцията на ищцата
дружеството да бъде осъдено да й изплати обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, за
вредите, които ищцата
е претърпяла, поради незаконното задържане на трудовата й
книжка, за периода от 18.10.2018 г. до 04.01.2019г., в размер на 1265,92 лв.,
ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане - категорично се спорва от ответника тази претенция, в цялост, като
неоснователна. Видно от писмените доказателства, които ответникът представя с
отговора, ищцата многократно е било приканвана да се яви да получи трудовата си
книжка, но проявеното бездействие от нейна страна да се яви в офиса на
дружеството-ответник да получи документите си, следва да се приравни на виновно
забавяне от нейна страна да получи трудовата си книжка.
С оглед на изложеното, се отправя
искане за отхвърляне исковете над признатите суми, като неоснователни и за
присъждане направените по делото разноски.
В с.з., ищцовата
страна настоява чрез процесуален педставител за
уважаване на предявените искове, а ответника отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции над размерите, които признава.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата К.М.И., е
започнала работа в ответното дружество „Т." ЕООД на 18.12.2017 г,. по силата на трудов договор № 44/18.12.2017 ., както и че основното й трудово
възнаграждение е било в размер на 460
(четиристотин и шестдесет) лева,
съответно е било увеличено на 510(петстотин и
десет)лева, съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор № 1/02.01.2018г., както и че със Заповед № 49/18.10.2018г. /приложена от ищцата/, трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ, като е начислено обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ /за неспазване срока на предизвестието за прекратяване/, в размер на
510 (петстотин и десет) лева.
От заключение на проведената по делото Съдебно-счетоводна
експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Е.Т., прието от съда
като компетентно изготвено, се установява следното:
Общата
стойност на БТВ, които включват и обезщетение по чл. 220
от КТ за целият период се равняват на 1 795,08лв., а на нетното ТВ се равнява на 1 284,68лв.
На
експертизата е предоставен РКО от 20,10,2018г. на К.И., с вписано
основание „заплата за м. 09,2018г." на стойност 150
в. и положен подпис на получил сумата, с което е изплатено възнаграждение в
размер на 150лв.
Остатъкът
от неполучени възнаграждения и обезщетения в нетен размер общо се равняват на 1 134,68лв.
Начисленото
последното БТВ за пълен отработен месец е за месец септември 2018г., което за 18
работни дни се равнява на 510лв. Трудовото възнаграждение
за този месец не е изплатено.
Дължимото обезщетение по чл. 222, ал.
1 от КТ е в размер
на едно БТВ и се равнява на 510 лв.
Дължимото обезщетение по чл. 226, ал.
1
от КТ, което се дължи от деня на прекратяване на ТПО - 18,10,2018г. до датата на предаване на трудовата книжка - 04,01,2019г. е както следва:
За
периода 18-31,10,2018г. -281,74лв.
За
месец ноември 2018г. - 510лв.
За
месец декември 2018г. - 510лв.
За периода 01-04.01.2019г. - 69.55лв.
ОБЩО: 1 371,29лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявените искови претенции,
ищецът носи доказателствената
тежест относно следните обстоятелства: че е налице сключен между страните
трудов договор, прекратяването на същия, размер на брутното и нетно трудово
възнаграждение за претендираните периоди и размера и
наличието на дължимите обезщетения. Ответникът,
следва да докаже: изплащането на претендираните
трудови възнаграждения и обезщетения или съответните положителни факти относно
възраженията, които навежда за недължимост.
По иска с правно основание чл.128 от КТ.
Предявените от ищецът искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника - работодател да
заплати дължимо трудово възнаграждение за престиран
от работника труд за месеците август, септември и октомври 2018
г.,
поставят в тежест на работника да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил в трудово
правоотношение с ответника за посочения период от време, че е полагал труд,
както и че размерът на дължимото трудово възнаграждение е в претендирания
размер.
В случай на оспорване на иска, в
тежест на работодателя е да установи, че е изпълнил задължението си по трудовия
договор и по закон, и е заплатил на работника дължимото трудово възнаграждение.
От страните по делото няма спор
относно полагането от ищеца на труд при ответника-работодател за посочените месеци.
Спорът се свежда до самото изплащане на трудовите възнаграждения.
Посредством специалните познания на
вещо лице по назначената ССЕ, е установено, след справка в счетоводството на
ответника, че Общата
стойност на БТВ, които включват и обезщетение по чл. 220 от КТ
за целият период се равняват на 1 795,08лв. В случая обезщетението по
чл.220 КТ е дадено в размер на 510лв.
При изложеното, съдът приема, че неизплатените БТВ за месеците август,
септември и октомври 2018г., възлизат на 1285.08лв., като след приспадане от същите
на изплатеното ТВ „заплата за м. 09,2018г." на стойност 150
лв., видно от РКО, издаден на 20,10,2018г. на К.И., с вписано основание „заплата за м. 09,2018г." с положен
подпис на получил сумата, дължимото БТВ за процесните
месеци възлиза на 1135.08лв.
Ответникът,
е изложил възражения, че на ищеца се дължи само нетно трудово възнаграждение, а
не както е поискано с исковата молба брутно такова. Съдът намира тези доводи за
неоснователни. Съгласно трайната съдебната практика на ВКС (напр. решение №
154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на IIIг.о.
на ВКС и решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г.о. на ВКС)
има възможност за присъждане на сумите за трудово възнаграждение както в
брутен, така и в нетен размер. Дължимите удръжки за ДДФЛ, ДОО, ЗО следва да се
извършат от работодателя към момента на фактическото изплащане на
възнагражденията, поради което на работника се дължи възнаграждение съобразно
брутното трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането му
следва да изчисли, удържи и преведе съответните суми за осигуровки и данъци в
националния бюджет. Ако с решението се присъди брутното трудово възнаграждение,
съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на задълженията към
НАП. Съдът може да присъди и нетното възнаграждение в зависимост от факта дали
са направени и внесени дължимите удръжки за данъци и осигуровки, но в случая
доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника. Поради това съдът
намира, за процесния период, на ищцата, следва да се
присъди брутно трудово възнаграждение, което за месеците август,
септември и октомври 2018г., възлиза съобразно заключението на
вещото лице на 1135.08лв.
С
оглед на това и направените изчисления съдът намира предявената искова
претенция по чл. 128 КТ за основателна до този размер. Над него, до пълния
предявен размер от 1530,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ:
Трудовият договор на ищцата, е прекратен със Заповед №49 от
18.10.2018г., като основанието за прекратяване
е по чл.328, ал.1, т.3 от КТ/намаляване обема на работа/, с отправено от
работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В заповедта на
прекратяване е посочено, че на работника се дължи обезщетение, съгласно чл.220,
ал.1 от КТ, за неспазен срок на предизвестие – в размер на 510лв.
Претенцията на ищецът, е за заплащане от ответното дружество на сумата в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ, за неспазено предизвестие във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Съобразно разпоредбата на
чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие,
може да го
прекрати и преди да изтече срокът
на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Що се касае до конкретния размер на претендираното
обезщетение за неспазено предизвестие и след като съобрази изцяло приобщеното
заключение по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира
за доказано, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълне отработен месец, е било в размер на 510 /петстотин и
десет/ лева, поради което претенцията с посоченото правно основание следва да
бъде уважена изцяло в посочения размер.
По иска с
правно основание чл.222, ал.1 от КТ:
По силата на чл.222 от КТ, при
уволнение поради намаляване обема на
работа, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от 1 месец. От ответната страна, чиято е доказателствената
тежест да установи, не е доказано ищцата да е встъпила в законоустановения
период в последващо трудово правоотношение, поради
което искът се явява доказан по основание и следва да бъде уважен до пълния
предявен размер от 510.00лева, определен и със заключението на вещото
лице.
По иска с правно основание чл.226,
ал.2 от КТ:
Фактическият
състав на иска с правно основание чл.226, ал.2 КТ предполага
установяване от ищеца, че в рамките на въведения исков период, след получаване
на заповедта за уволнение, ответникът е държал трудовата му книжка. Следва да
установи още размера на претендираното обезщетение.
В тежест
на работодателя е да докаже, че е поканил служителя да получи трудовата си
книжка си на следващия ден след уволнението, но последният не се явил.
Евентуално следва и да обори презумпцията по чл.226, ал.3, пр.2 КТ за наличие
на увреждане у служителя, в резултат на неизправното му поведение.
По
делото, още в исковата си молба, ищцата сочи, че на 18.10.2018г. в края на работния ден е била
уведомена от управителя на ответното дружество, че последният не желае тя да
работи при него, но е получила по пощата с обратна разписка на 30.10.2018г.
Заповед №49/18.10.2018г. за прекратяване на ТПО, ведно с предизвестие за
прекратяването на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
Ответникът
от своя страна настоява, че на
18.10.2018г. е предоставил препис от горепосочената заповед и
предизвестие на ищцата, но тя е отказала да ги получи, но същевременно
представя писмено доказателство, че препис от заповедта за прекратяване на ТПО
на ищцата и от предизвестието, й е било връчено на 26.10.2018г. с препоръчано
писмо с изх.№ 72/26.10.2018г./л.20-21/.
Представя
се от ответникът показа с изх.№ 74/20.11.2018г., отправена до ищцата по делото,
видно от съдържанието на която е, че приканва последната да се яви в 5-дневен
срок от получаването й в офиса на ответното дружество за получаване трудовата
книжка и трудово възнаграждение.
Приложено
е известие за доставяне с адресат К.М.И., с дата на връчване на
21.11.2018г. и лице получател Марин
Ив.Борисов/визиран като баща/.
Представен
е и протокол от 29.11.2018г., съставен от управителя на ответното дружество, в
присъствието на двама свидетели, явяващи се работници в същото, видно от
съдържанието на който е, че ищцата не се е явила в офиса на дружеството, за да
получи дължимото й трудово възнаграждение и оформена трудова книжка в
определения срок от 5-дни, за периода от 22.11.2018г. до 28.11.2018г.
Съдът не
кредитира посочения протокол, предвид че се явява частен свидетелстващ
документ, разписан от лица, служебно подчинени на ответното дружество, поради
което приема същите за заинтересовани от изхода на делото в полза на управителя
на дружеството-работодател. Отделно от това, изложените данни в съдържанието на
посочения протокол, са в разрез с дадените свидетелски показания на разпитания
по искане на ищцата свидетел Ю.Н.И.ЕГН **********, който е без дела и родствени
връзки със страните по делото, поради което и съдът кредитира показанията на
същия като достоверни. Последният свидетелства за четири посещения заедно с
ищцата, след датата на уволнението й, в
ответното дружество с цел получаване на дължимите ТВ и трудовата й книжка, като
последното от тях е било на 3-ти или 4-ти януари 2019г.
Свидетелят на въпроси на АДВ.В.,
пълномощник на ищцата, сочи следното: „Познавам К.И.. С мъжа й сме приятели. Миналата година,
докато я уволнят, до октомври месец тя работи в едно заведение за хранене, до
зеленчуковата борса. До Шел, в гр.Варна, като готвач работеше. Точна дата до
която работи не помня. До октомври работи като готвач. Ходихме заедно с К. в
това заведение ноември месец. Тя вече не работеше там, като ходихме. Ходихме,
за да си получи трудовата книжка и
възнагражденията, които й се полагат, а не са й платени за извършена работа от
нея. Общо четири пъти ходихме. Офисът е на гърба на заведението, отстрани,
залепен за заведението. Първият път
ходихме в заведението и собственика го нямаше там. Съпругата му беше
там. Тя му звъня, той не отговаряше. Каза, че с него трябва да се видят. Каза
„няма, не ми вдига телефона“. Това беше ноември 2018 г. Отидохме в заведението,
защото собственика до обяд работи в заведението. Обаче него ден беше излязъл,
но съпругата му беше там. К. си поиска трудовата книжка и възнаграждението,
отговорът беше, че трябва да се види със собственика. Вторият път, когато
ходихме заедно с К. в заведението, беше декември 2018 г. Тогава собственикът
беше там, в заведението. После ни извика в офиса си. Там К. си поиска да й се
платят възнагражденията, и да й се върне трудовата книжка. Той, собственика й
каза, че в момента няма пари, че не може в момента да й плати. И трудовата
книжка не й даде. След Нова година, на 3-ти – 4-ти януари, отидохме отново с К.
в офиса. Там имаше жена. Не знам
счетоводителка ли е. Една жена имаше там, щеше да дава трудовата книжка и в един момент
й се обажда главната счетоводителка и казва, че не е приключила книжката и К.
не си я взе. Искаха да я приключат тр.книжка.
Главната счетоводителка й звънна по телефона на тази жена в офиса и каза, че не
е приключила трудовата книжка, каза да не
я дава на К., т.к. трябва да я приключи. На 4-ти януари, вече й се
обадиха на К., да я вземе. Ходихме и на трети, и на четвърти януари. На
четвърти януари отидохме и взехме трудовата книжка на К.. Тази жена,
счетоводителката, аз така си мислех, че е счетоводителка, единият път беше там. Тогава, когато
трудовата книжка не я дадоха, казаха, че не е приключена, на трети януари. Не
знам дали има други случаи, в които К.
да е ходила без мен, сама, за да си получи трудова книжка. Присъствал съм на
един случай ,при който собственикът на заведението звъня на К., за да й каже да отиде си получи трудовата книжка.
Това беше преди да отидем, това беше декември месец 2018 г. Ние след това отидохме
да си вземе К. трудова книжка и тогава не я дадоха, защото казаха, че не е
обработена, не е приключена. Жената, която беше в офиса и която аз възприех
като счетоводител, когато ходихме в офиса заедно с К., сега в момента е пред
съдебната зала и вероятно чака да бъде разпитана като свидетел. НА ВЪПРОСИ НА
АДВ.С., пълномощник на ответника, излага: „Първият път, когато отидохме с К. до
заведението, К. си поиска документите от съпругата на собственика, т.к.
собственика го нямаше там. Тя, съпругата му, ни каза, че лично трябва да се
видят мъжа й и К., и че тя не може да й ги даде документите. От нея не сме получавали отказ.“ НА ВЪПРОСИ
НА АДВ.В.: „От нея не сме получавали отказ, но не е и казала, че ще даде на К.
трудовата книжка.“ НА ВЪПРОСИ НА АДВ.С.: „При второто ни посещение, когато
видяхме собственика в заведението, а след това с него отидохме в офиса му, в
този офис беше и жената счетоводител,
която сега чака отвън пред съдебната зала. Никой не е връчвал на К. заповед за
прекратяване на трудово правоотношение и предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. Не съм чул собственикът, при срещата ни с него, да е искал от
К. банкова сметка, ***аждения. През цялото време на
тази среща и аз бях в офиса. Не съм излизал навън. На 03-ти януари, при срещата
ни в офиса, госпожата, която сега е отвънка, на нейния телефон й звъннаха и казаха, че
трудовата книжка на К. не е приключена. Тя като затвори телефона и ни каза
това. Аз иначе не мога да чуя какво говорят. НА ВЪПРОСИ НА АДВ.В.: „През цялото време бях с К.. На всички
четири посещения, за които говорих.“ НА ВЪПРОСИ НА АДВ.С.: „Не сме говорили с
мъжа на К. затова, дали друг път К. е посещавала заведението вечер, след
работно време, и дали е искала изплащане на трудовите възнаграждения и
връщането на трудова й книжка.“
Основният спор по делото е дали работодателят
изпада в забава, ако след прекратяване на трудовия договор не върне на
служителя съхраняваната трудова книжка или за поставянето му в забава е
необходимо поискване от служителя. Във връзка с този спорен въпрос е налице
диаметрално противоречива практика на ВКС по чл.290 ГПК: в решение №553/15.07.2010г. на ВКС по гр.д. №206/2009 г., IV г.о. и Решение № 229/12.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1875/2009 г., IV г.о. – и двете с докладчик Б. Белазелков
се приема, че дългът по чл.350 КТ е търсим и при липса на поискване от
служителя, работодателят не може да се счита изпаднал в забава; в решение №444/15.06.2010г. на ВКС по гр. д. №827/2009г., IV г. о., ГК, докладчик с.Албена Бонева се
приема, че задължението за връщане на трудовата книжка възниква за работодателя
с факта на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което той следва да
покани служителя за получаването й.
Настоящият
съдебен състав споделя второто разбиране. Задължението за връщане на трудовата
книжка произтича пряко от закона – нормата на чл.350, ал.1 КТ изрично въвежда
задължението същата да бъде оформена и върната „незабавно” на служителя. Така
по силата на специалния закон (КТ) се уреждат „място” и „начин” на изпълнение,
различни от предвидените в чл.68 ЗЗД такива, поради което правилата на общия
закон не следва да се прилагат с предимство. Нещо повече – с нормата на чл.350,
ал.1 КТ, изискваща „незабавно” връщане се определя по нормативен начин момент
на изпълнението по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, пропускането на който има за
последица изпадане в забава. Освен това естеството на трудовоправната
връзка, предполага активност на икономически надмощната
страна при прекратяването му, особено по нейна инициатива, да оформи
своевременно и надлежно трудовата документация на служителя. И не на последно
място – разпоредбата на чл.6, ал.2 НТКТС задължава служителя да предостави за
оформяне книжката си, в случай, че същата не се съхранява у работодателя, по
аргумент от противното на което отново се потвърждава извода за изискуемата
активност на работодателя. Ето защо, в случая, съдът намира, че с прекратяването
на договора – 18.10.2018г. е възникнало задължението на ответника по чл.350,
ал.1 КТ.
Правоизключващото възражение на последния, че при
отказ на служителя да получи заповедта, същият е бил поканен да получи и
трудовата си книжка, не се доказа по несъмнен начин – разпитаният свидетел по
искане на ищцата изясни, че четирикратно след прекратяване на ТПО на ищцата е
ходил заедно с нея до ответното дружество, но трудовата книжка под различни
предлози, предимно че не е оформена, не е била предадена на ищцата.
При
невъзможност да бъде надлежно връчена трудовата книжка, работодателят му съобщава
с писмо с обратна разписка да се
яви, за да
я получи лично (чл.6, ал.3 НТКТС). Едва в този момент работодателят следва да се счита
за добросъвестен при изпълнение на задълженията си при прекратяване на договора
и в този смисъл да се освободи от последиците на забавата. В настоящия случай
писмената покана до служителя е отправена на 20.11.2018г., но известието й за доставяне
не е получено от ищцата. Същевременно поканата е изпратена до адреса, посочен
от служителя и е получена от лице, намиращо се именно на този адрес, поради
което следва да се презюмира узнаване от служителя,
включително и по арг.от чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК.
Противното разбиране би означавало работодателят да трябва да понася
неблагоприятните последици от невъзможността да открие лично служителя, което
разбиране съдът не споделя, като колидиращо с нормата
на чл.8 ГПК.
Разпитаният
по искане на ищцата свидетел, сочи, че заедно с ищцата е посетил ответното
дружество през м.11.2018г., като при това посещение ищцата е отправила искане
да й се върне трудовата книжка, но не е получила същата с отговор, че следва
лично да се срещне с управителя на дружеството.
Свидетелят излага и за последващи посещения на
ответното дружество през м.12.2018г. и на 03-ти или 04-ти януари 2019г. с цел
получаване на дължимите ТВ и трудова книжка, като по време на същите на ищцата
е даден отговор, че получаването на трудовата книжка е невъзможно, поради
факта, че не е оформена счетоводно.
Работодателят,
за удостоверяване факта, че ищцата не се е явила в ответното дружество за
получаване на ТВ и трудова книжка, депозира по делото с представяне на отговора
си по чл.131 ГПК, протокол от 29.11.2018г., подписан лично от него, в присъствието
на двама свидетели, явяващи се работници в същото, в който удостоверява, че ищцата не се е явила в офиса на
дружеството, за да получи дължимото й трудово възнаграждение и оформена трудова
книжка в определения срок от 5-дни, предоставен й в писмената покана, отправена
на 20.11.2018г., т.е. че не се е явила за периода от 22.11.2018г. до 28.11.2018г.
Съдът не
кредитира посочения протокол, предвид че се явява частен свидетелстващ
документ, разписан от лица, служебно подчинени на ответното дружество с оглед
факта, че се явяват работници в него, поради което приема показанията на същите
за заинтересовани от изхода на делото в полза на управителя на
дружеството-работодател. Отделно от това, изложените данни в съдържанието на
посочения протокол, са в разрез с дадените свидетелски показания на разпитания
по искане на ищцата свидетел Ю.Н.И.ЕГН **********, който е без дела и родствени
връзки със страните по делото, поради което и съдът кредитира показанията на
същия като достоверни. Последният свидетелства за четири посещения заедно с
ищцата, след датата на уволнението й, в
ответното дружество с цел получаване на дължимите ТВ и трудовата й книжка, като
последното от тях е било на 3-ти или 4-ти януари 2019г.
Претърпяните от служителя вреди, в резултат
на незаконно задържана трудова книжка се презюмират и
са в размер на БТВ на служителя за времето на забавата (чл.226, ал.3 КТ; Решение №519/9.01.2012г.
на ВКС по
гр.д. №1741/2010 г., IV г.о.). Презумптивния
характер на увреждането размества доказателствената
тежест в процеса, в резултат на което работодателят следва пълно и главно да
докаже липсата на увреждане, каквото доказване не беше проведено в случая.
Предвид
горното съдът намира за основателна исковата претенция за периода 18.10.2018г.
– 04.01.2019г. за предявения размер от 1265.92лв., т.к. видно от ССЕ, размерът
на обезщетението по чл.226, ал.2 от КТ за посочения период възлиза на
1371.29лв., съответно предвид липсата на заявено искане за увеличаване размера
на тази претенция, същата подлежи на уважаване в претендирания
по-малък размер, с оглед недопускане произнасяне от съда при свръхпетитум.
Уважаването
на исковите претенции, има за последица и уважаването на предявените акцесорни искови претенции за присъждане на законна лихва
върху всяка от тях, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, следва да
се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. Ищцата претендира разноски на основание чл.38,
ал.1, т-.2 ЗАдв., като сочи в списък по чл.80 ГПК/л.68/,
че същите възлизат общо на 900.00лв., от които 300.00лв. за претенциите по
чл.128 КТ, 300.00лв. за претенциите по чл.220 и чл.222 от КТ и 300.00лв. за претенцията по чл.226 КТ.
Ответната страна е заявила искане за
присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в представен списък по
чл.80 от ГПК/л.66/, както следва – 370.00лв. за адв.възнаграждение.
Нито една от страните по делото не е
заявила възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение на насрещната страна, на основание
чл.78, ал.5 от ГПК.
За изцяло уважените искови претенции
с правно основание чл.220 и чл.222 КТ, и по чл.226 от КТ, в полза на
процесуалният представител на ищцата се следва да се присъдят разноски в общ
размер на 600лв. за адв.възнаграждение.
По отношение на частично уважената
претенция с правно основание чл.128 КТ, се претендира заплащане на адв.възнаграждение в размер на 300.00лв., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на процесуалният представител на ищцата се дължи
съразмерно на уважената част от тази претенция сумата от 222.56лв. за адв.възнаграждение от общо претендирано
такова 300лв., изчислено по формулата: 1135,08*300/1530.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
полза на ответникът, за отхърлената част от
претенцията с правно основание чл.128 КТ,
се следват за заплащане от страна
на ищеца на 95,50лв., представляваща адв.възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от посочените искове, по формулата
394,92*370/1530.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт държавна такса върху уважените искове с правно основание чл.128 КТ,
чл.220 КТ, чл.22 КТ, чл.226 КТ, в размер на общо 136,84лева/по 4% върху уважения
размер на всяка искова претенция/, както и да заплати депозита по ССчЕ в размер на 150,00лв., заплатен от бюджета на ВРС.
Мотивиран от изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2
от КТ и чл.86 от ЗЗД Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.М.И. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1135,08лв., представляваща общ размер на неизплатено брутно трудово
възнаграждение на ищеца за м.август,
септември и октомври 2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2019г. до окончателното изплащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната сума над посочената до горницата от
1530,00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ, Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.М.И. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 510.00лв.,
представляваща обезщетение за неспазен
срок на предизвестие в размер на БТВ на работника, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.1 от КТ, Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д., ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.М.И. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510,00лв.,
представляваща: обезщетение поради намялаване обема на работа,
ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.01.2019
ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ, Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д., ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.М.И. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 176.04лв.,
представляваща: обезщетение на осн.чл.220 КТ в размер
на 670лв., 25.63лв. лихва за периода от 07.10.2013г. до 20.02.2014г., на осн.чл.86 от ЗЗД, сумата от 670лв., обезщетение по чл.222
от КТ, поради закриване на предприятието, сумата от 25,63лв., лихва за периода
от 07.10.2013г. до 20.02.2014г. по чл.86 от ЗЗД, сумата в размер на
1 719.69лв. представляваща обезщетение на осн.чл.224
от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2011г., 2012г., 2013г. в размер на
48 дни, сумата 65.67лв. представляваща лихва за периода от 07.10.2013г. до
20.02.2014г., на осн.чл.86 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.2 от КТ, Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д., ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.М.И. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1265.92лв., представлявака обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на служителя, в периода след прекратяване със заповед
№49/18.10.2018г. на възникналото трудово правоотношение между страните, а
именно за времето 18.10.2018г. –
04.01.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК вр. с чл.38 от ЗАдв. Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.И.В.И.-***, сумата от 822,56лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените искове с правно
основание чл.128 КТ, чл.220 КТ, чл.222 КТ и чл.226 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК, К.М.И. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д.,
сумата от 95,50лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете с правно основание чл.128 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 отГПК, Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от общо 286,84лв., представляваща сбор от следните
разноски по делото, съразмерно
на уважените искове, както следва: държавна
такса общо
136,84лева/по 4% за всеки от уважените
искове/, както и заплатен за сметка на
бюджета депозит по ССчЕ , в
размер на 150.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: