Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 93 по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение по описа за 2014г.

 

Обвинението е повдигнато от Русенска окръжна прокуратура (РОП) срещу Н.Д.Д. за това, че на 09.05.2012 г. на път ІV 20001 Русе – Николово, на км. І+000, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Фиат Браво”, с рег. №Р 3103 РМ, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението…” и по непредпазливост причинил смърт на Р. И. Р., ЕГН ********** от гр. Русе - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

            В съдебно заседание представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу подс. Д. обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Анализирайки безспорно установените по делото фактически данни навежда твърдение, че на процесната дата и място подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП в причинно следствена връзка, с което по непредпазливост е настъпил съставомерния резултат. Основавайки се на заключенията на основната и допълнителните автотехническа и комплексна автотехническа и медицинска експертизи, прокурорът посочва, че подсъдимият е имал възможност да възприеме поведението на велосипедиската Р. и в случай на своевременно предприемане на действия по спиране или намаляване на скоростта на движение ударът не би настъпил. Смята за безспорно, че уврежданията на пешеходката са довели до настъпване на леталния изход и той е в непрекъсната причинно следствена връзка с травмите от произшествието. При индивидуализацията на наказанието моли да бъдат отчетени младата възраст на подс. Д., чистото му съдебно минало на подсъдимия и липсата на други нарушения на правилата на движение. Отправя искане съдът да определи наказание от лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, чието изпълнение да се отложи по реда на чл.66 от НК. Пледира и за налагане на кумулативната санкция лишаване от правоуправление при съобразяване с посочените смекчаващи обстоятелства.

            С определение от открито съдебно заседание на 11.03.2014 г. съдът е конституирал в качеството на частни обвинители наследниците на починалата Р. И. Р. – С.Т.И. и Х.А.П. констатирайки позитивното наличие на визираните в чл.76 и сл. от НПК предпоставки.

Повереникът на частните обвинители подкрепя тезата на прокуратура. Определя фактическата обстановка по делото като безпротиворечива. На свой ред акцентира върху обстоятелството, че при преценката на гласните доказателства, събрани чрез разпит на подсъдимия и на св. К. следва да се възприемат като достоверно отражение на развилите се събития показанията на свидетелят, а казаното от подсъдимото лице следва да се счита за начин, по който същият реализира признатото си право на лична защита в рамките на образуваното спрямо него наказателно производство. В подкрепа на последното конкретизира, че изложеното от подс. Д. се опровергава от заключенията на приобщените в производството експертни заключения. Конкретизира също така, че неправилно подсъдимият е предприел маневра и се е отклонил, навлизайки в насрещната лента за движение и във всички случаи ударът е бил предотвратим за него. Посочва още, че с оглед константната практика на ВКС велосипедиската е представлявала опасност за пътното движение още от момента, в който е демонстрирала намерението си да пресече пътя. В конкретния случай твърди, че безспорно е било установено, че не е имало препятствия, ограничаващи видимостта на подс. Д., че същият е имал възможност да наблюдава действията на двамата велосипедисти, че той ги е видял отдалеч, но поради неправилната му преценка е настъпило процесното ПТП. При индивидуализацията на наказанието счита, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат нарушаването и на други разпоредби от ЗДвП – чл.5, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1 от с.з., извън отразената в обвинителния акт норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и наличието на друго нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, за което е бил санкциониран по административен ред. В тази връзка пледира за отмерване на наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че същото следва да бъде в максимален размер и отложено за максимален изпитателен срок. Моли размера на наказанието  лишаване от право по смисъла на чл.343г от НК да бъде завишен предвид изключително високата степен на обществена опасност на този вид деяния. Претендира и подс. Д. да бъде осъден да заплати направените в рамките на наказателното производство разноски от страна на частния обвинител.

Частният обвинител С.И. моли на подс. Д. да бъде отмерено строго наказание.

Упълномощеният защитник на подс. Д. пледира подзащитния му да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на нарушаване на правила за движение от страна на пострадалата – обстоятелството, че същата не е спряла на знак „Стоп” и пресякла пътното платно пред автомобила, управляван от подс. Д.. Счита, че в рамките на производството не са били установени по несъмнен начин редица релевантни фактически обстоятелства – точното място, на което пострадалата и св. К. са били спрели, точната скорост на движение на всеки от велосипедистите преди настъпването на произшествието. Посочва още, че според един от вариантите анализиран в експертното заключение на допълнителната автотехническа експертиза ударът е бил непредотвратим за подсъдимото лице.

            Подсъдимият Д. не се признава за виновен по повдигнато му обвинение и дава обяснения за случилото се. Поддържа, че пострадалата е навлязла в лентата за движение, когато автомобилът му е бил едва на 20-30 метра от нея и единствената възможност за предотвратяването на произшествието в конкретния случай се е изразявала в предприетото от него поведение – по заобикалянето и чрез навлизане в лентата за насрещно движещи се автомобили. Изразява съжаление за случилото се и моли да бъде оправдан.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 16 и 17 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Д.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС № *********, категории В и М. Към 2012 г. бил санкциониран веднъж по административен ред – за нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП-с наказателно постановление от 07.05.2012 г.

На 09.05.2012 г., около 17.00 ч., подсъдимият Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фиат”, модел „Браво” с ДК №Р3103РМ. Движел се по път ІV 20001 от Републиканската пътна мрежа с посока от гр. Русе към с. Николово. В посоката на движение на подсъдимия Д. имало пътен знак Б-3 – „Път с предимство”. Времето било ясно, слънчево, с нормална видимост. В района на км. І+000 пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности и наклон. Пътното платно било двупосочно, с две ленти за движение, всяка с широчина  от по 3.75 м. Липсвала разделителна линия. Вляво от пътното платно била разположена автобусна спирка, а вдясно – път водещ към местността „Хаджигенова чешма”. Главният път, по който се движел управлявания от подсъдимия лек автомобил и второстепенният образували Т-образно кръстовище. Преди и след кръстовището и подхода към автобусната спирка път ІV 20001 Русе – Николово бил с уширения – всяко с широчина от по 3.0 метра. Подходът към кръстовището от към местността „Хаджигенова чешма” бил с широчина 9.70 м. и същият бил обозначен с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, който бил на разстояние 21 м. от лентата за движение в посока с. Николово.

Подсъдимият управлявал превозното средство със скорост от 47.0 км.ч. Автомобилът бил технически изправен.

На 09.05.2012 г. Р. И. Р. и св. В.К. били заедно на вилните си места, находящи се в местността „Хаджигенова чешма”. Двамата били с велосипеди, като около 17.00 ч. тръгнали да се прибират към домовете си в гр. Русе. Св. К. бил употребил алкохол – около 800 грама вино. Двамата управлявали велосипеди по пътя от местност „Хаджигенова чешма” като приближавайки път ІV 20001, на разстояние около 1-5 метра от платното за движение те спрели. Св. К. бил отпред, а Р. И. Р. – на разстояние около 1-1.5 м. зад него. Двамата изчакали и се огледали за преминаващи автомобили. Св. К. ***, като видимостта му била около 150-160 метра и след като не видял превозно средство казал на Р., че трябва да тръгнат. Той потеглил с велосипеда си пресичайки пътното платно отдясно на ляво по посока на движението на автомобила, управляван от подсъдимия, леко косо на пътното платно срещу автобусната спирка. Движел се със средна скорост от около 10.8 км.ч. При тръгването си видял, че пострадалата Р. Р. също потеглила след него с управлявания от нейна страна велосипед. В момента на тръгването св. К. видял, че в посока от гр. Русе към с. Николово се приближава лекия автомобил, управляван от подс. Д.. След като преминал пътното платно св. К. завил и продължил движението си направо в посока гр. Русе. В момента на изравняване на велосипеда с главния път той видял, че автомобилът, управляван от подс. Д. вече бил на разстояние от около 20 м. и няколко секунди след това, след като изминал около 5-6 м. чул удар.

От своя страна подсъдимият забелязал спрелите вдясно от него велосипедисти от разстояние около 150-160 м., като продължил движението си със същата скорост от около 47.9 км.ч. Подс. Д. забелязал как св. К. преминал пътното платно, като в момента, в който Р. също потеглила – перпендикулярно на главния път, автомобилът му бил на отстояние от около 58.87 метра от нея. Подсъдимият не намалил, нито ускорил скоростта на движение на управляваното превозно средство, а предприел маневра като се изтеглил в ляво, навлизайки в лентата за насрещно движение с цел да заобиколи отдясно пресичащата пътя велосипедистка, като същият е могъл да спре при аварийно спиране изминавайки път около 33.40 метра. От своя страна пострадалата Р. също продължила движението си със средна скорост от около 5.5 км.ч. Въпреки предприетата маневра, около средата на главния път, срещу пътя към местността „Хаджигенова чешма” и автобусната спирка настъпил удар между автомобила, управляван от подсъдимия и пострадалата. Ударът бил осъществен между задната дясна страна на автомобила и предното колело на велосипеда на пострадалата Р.. Непосредствено след това последвал и удар между десния панел и задното дясно стъкло на превозното средство и лявата страна на тялото и левите крайници на Р. Р., при което стъклото на автомобила се счупило. След удара тялото на пострадалата паднало на пътното платно на дясната си страна. Автомобилът на подсъдимия Д. продължил движението си завивайки вляво, навлязъл в затревената крайпътна площ където спрял.

Св. К. чувайки удара веднага се обърнал в посока с. Николово и видял, че Р. лежи в средата на пътното платно, в близост до осевата линия. Той оставил велосипеда си и се затичал към пострадалата. На място спрели и други автомобили, като някой от присъстващите сигнализирал спешна медицинска помощ и полицейските служители при ПП КАТ.

След като автомобилът преустановил движението си, подс. Д. излязъл навън и се приближил до пострадалата и св. К..

Малко по-късно на място се явили служители на ПП КАТ, сред които и св. П.А., както и екип на спешна медицинска помощ. Бил извършен оглед на местопроизшествие, резултатите от който били закрепени в протокол от 09.05.2012 г. Със същия бил иззет в качеството на веществено доказателство управлявания от Р. велосипед. При огледа на произшествието – в интервала от 18.55 ч. до 20.18 часа на 09.05.2012 г., било установено състоянието на пътното платно, местоположението на превозното средството и деформациите по него – побитости и следи от задиране в дясната част, по-голямата част от които на задна дясна врата, счупен прозорец на задна дясна врата, побитости в предна лява част. Задната част на автомобилът била установена 46.60 метра напред и 17.60 метра след приетия ориентир 2 (точка на левия ръб на пътното платно отстояща на 5.83 метра от ориентир 1 – десен ъгъл на автобусна спирка към гр. Русе, намираща се срещу разклона за м. „Хаджигенова чешма”). На 16.80 метра напред и надясно от ориентир 2 по цялото пътно платно били открити парчета от счупено стъкло. На 18.70 метра напред и 4.62 метра надясно от ориентир 2 била установена заднната част на велосипеда на пострадалата. По време на огледа били направени фотоснимки и скица на произшествието.

На същата дата подс. Д. предал доброволно на органите на досъдебното производство лекия автомобил марка „Фиат”, модел „Браво” с ДК №Р3103РМ, ведно със заверени копия на СУМПС, лична карта, свидетелство за регистрация, контролен талон, полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и договор за покупко-продажба на МПС.

На 30.05.2012 г. бил извършен допълнителен оглед на ПТП, резултатите от който били закрепени в протокол от същата дата.

Съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалата Р. открила съчетана травма: кръвонасядания на меката черепна обвивка, счупване на черепа в областта на тавана на дясна очица, кръвонасядане на клепачите на дясното око, колекции от кръв в плевралните пространства, счупване на гръдната кост, счупване на 1-3-то ребра в ляво и 1-5 ребра в дясно, кръвонасядания на хилусите на белите дробове и на тъканите в медиастинума, счупвания на спинозните израстъци на трети, четвърти и пети торакални прешлени, охлузвания по гърба, кръвонасядане на лява гърда, разкъсване на черния дроб, зацапване с кръв в коремната кухина, кръвонасядане около хилуса на десния бъбрек, повърхностни наранявания на предната коремна стена в ляво, охлузване в лява хълбочна област, счупвания на двете ключици, с обилни кръвонасядания около счупванията, охлузване на лява мишница, охлузвания на втори и трети пръсти на лявата ръка, повърхностни порезни наранявания, охлузване в областта на лявата тазобедрена става, охлузвания на ляво коляно, обща анемия, отток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

Посочените травматични увреждания били получени по механизма на действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и предмети с остри ръбове. В резултат на острата кръвозагуба, при тежка гръдна и съчетана травма, като пряка и непосредствена последица от пътното транспортно произшествие от 09.05.2012 г. настъпила и смъртта на пострадалата Р., за което бил съставен препис-извлечение от акт за смърт *******

На 01.10.2012 г. и на 12.10.2012 г. веществените доказателства - лек автомобил марка „Фиат”, модел „Браво” с ДК №Р3103РМ и син на цвят велосипед били върнати – на подс. Д. и на св. С.И. – дъщеря на пострадалата Р. Р..

 

            По доказателствата:

            Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Д. (частично), показанията на свидетелите П.А. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК), В.К. и С.И., писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед (т.1, л.16-20 от дос. пр.), фотоалбум към протокол за оглед (т.1, л.21-28 от дос. пр.), заверени копия на СУМПС, лична карта, свидетелство за регистрация на л.а., контролен талон (т.1, л.31-32 от дос. пр.), заверено копие на полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (т.1, л.33 от дос. пр.), заверено копие от договор за покупко-продажба на МПС (т.1, л.34 от дос. пр.), талон за медицинско изследване (т.1, л.35 от дос. пр.), протокол за оглед на веществени доказателства ((т.1, л.50-51 от дос. пр.), фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства (т.1, л.52-53 от дос. пр.), протокол за допълнителен оглед (т.1, л.54-55 от дос. пр.), карта за проверка на спирачна система (т.1, л.57 от дос. пр.), удостоверение за наследници (т.1, л.95 от дос. пр.), акт за смърт (т.1, л.96 от дос. пр.), констативен протокол (т.1, л.98 от дос. пр.), протокол за ПТП (т.1, л.98 от дос. пр.), писмо от Община Русе (т.1, л.107 от дос. пр.), 2 бр. разписки (т.2, л.27-28 от дос. пр.), справка за извършени административни нарушения (т.2, л.110 от дос. пр.), актуална справка за съдимост на подс. Д., както и заключенията на назначените и изслушани в рамките на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция съдебно медицинска експертиза на труп, химическа експертиза, комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, допълнителна автотехническа експертиза и допълнителна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза.

При оценката обясненията на подсъдимия, съдът отчете, че същите се явяват както важен източник на доказателства, така и средство за защита, упражняването на което не води до задължение за подсъдимия да има поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Чл. 55 ал. 1 НПК дава право на подсъдимия да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната истинност. Изложеното, без да е основание за безкритично отхвърляне на обясненията на подсъдимия, създава за съда задължение да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство в контекста на показанията на свидетелите, на другите обективни доказателства по делото, на основата на собствената логичност и вътрешна убедителност на самите обяснения.

Съобразявайки тези критерии настоящият съдебен състав кредитира изцяло обясненията на подс. Д. в частта им, досежно датата на извършване на инкриминираното деяние, посоката на движение, пътната обстановка, местоположението на автомобила върху пътното платно по време на движението му до мястото на удара, предприетата от подсъдимия маневра завой в ляво и навлизане в лентата за насрещно движение, като прецени, че в тази им част, същите са единни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени средства и в частност с показанията на свид. К. и отразеното в констативен протокол № 471/09.05.2012 г., протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие.

            Съдът възприе и обясненията на подсъдимия Д. досежно начина на придвижване на пострадалата – управлявайки велосипед, посоката и на движение - отдясно на ляво по посока на движението на автомобила, управляван от подсъдимия, перпендикулярно на пътното платно срещу автобусната спирка, като намери, че и в тази им част същите отново са единни и кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства, в частност изложеното от св. К. в рамките на съдебното дирене пред настоящия съдебен състав. Възприе се изцяло и изложеното от страна на подсъдимия относно скоростта на движение на управляваното превозно средство (около 50 км.ч.), както и относно конкретно предприетите действия в момента на тръгване на велосипедиската  - по изнасяне в ляво за заобикалянето и, без да се намалява или ускорява скоростта на автомобила. В тази си част изложеното от подсъдимото лице е в унисон както с казаното от страна на св. К. (обстоятелството, че не е чул каквито и да е звуци преди удара, включително от задействане на клаксон или спирачна система), а също и с протокола за оглед от 09.05.2012 г., както и със съдържащото се в експертните заключения на комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза, допълнителната автотехническа експертиза и допълнителната комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза – относно скоростта на движение на превозното средство (около 47.9 км.ч.).

            Времето на произшествието се установява чрез съпоставка на гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показания на свидетелите В.К., П.А. и И. и писмените такива – протокол за оглед на местопроизшествие и констативен протокол.

            Относно разстоянието, на което е бил автомобила на подс. Д. в момента, в който пострадалата Р. е предприела пресичане на пътното платно с управлявания от нейна страна велосипед, съответно момента, в който същият е възприел тръгването на велосипедиската, настоящият съдебен състав прецени, че обясненията дадени от Д. в хода на съдебното следствие не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите съставляват негова защитна версия. В последната насока съдът не изключи изложеното от страна на подсъдимото лице априори, а съобрази, че това му твърдение категорично се опровергава от изложеното от страна на св. К. в рамките на съдебното дирене, който с категоричност сочи, че в момента на неговото тръгване автомобилът управляван от подсъдимия е бил на около 150-200 м. от него, като конкретизира, че веднага след него е тръгнала и пострадалата Р.. В този смисъл и изложеното от страна на подсъдимия Д., че Р. Р. е задвижила управлявания от нейна страна велосипед рязко, едва когато автомобила му е бил на около 20-30 метра от нея се опровергава от изложението на св. К. и следва да се счетат за негова защитна версия, съобразена с изложеното от експертите, досежно опасната зона за спиране на превозното средство при избраната от негова страна скорост за движение. Нещо повече, това твърдение на подсъдимия Д. с категоричност се оборва от изложеното от страна на св. К. и касателно мястото, на което е бил автомобила в момента, в който той се е обърнал в посока гр. Русе, а именно – на около 20-тина метра от него. Констатираното противоречие в гласната доказателствена съвкупност съдът изясни чрез съпоставката на изложенията на подсъдимия от една страна и св. К. – от друга, със заключенията на автотехническата, комплексната автотехническа и медицинска експертизи и допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза. По-конкретно, ведно с направените от експертите уточнения в рамките на проведения разпит при изслушването им по реда на чл.282 от НПК, вещите лица отчитайки и новоизнесени от св. К. обстоятелства (относно тръгването на пострадалата непосредствено след него, мястото от където са тръгнали – 4-5 метра от пътното платно, в средата на уширението на отбивката, забелязването на автомобила на подсъдимия на около 20-тина метра след обръщането на св. К. ***) с категоричност сочат, че новоизнесените от свидетеля факти напълно съответстват на посоченото от тяхна страна в експертните им заключения от досъдебната фаза на производството – както относно скоростта на движение на превозното средство, така и на мястото на настъпване на удара с оглед установената ориентировъчна скорост на движение на велосипеда. Отчитайки двойнствената природа на обясненията на подсъдимия – от една страна гласно доказателствено средство, а от друга – основен способ за лична защита в рамките на наказателното производство, съдът счете, че в тази им част обясненията на подс. Д. не съставляват достоверно отражение на релевантните за производството факти. Извън анализираното по-горе противоречие с показанията на св. К., които са изцяло в унисон с установеното по експертен път, настоящият съдебен състав констатира, че твърденията на подсъдимия са в пряко противоречие с доказаното по научен път от експертите, а и с правилата на формалната логика. В последната насока следва да се конкретизира, че ако обясненията на Д. са достоверни и се приеме, пострадалата Р. е тръгнала с велосипеда си, когато автомобилът на подсъдимия е бил на 20-30 метра от нея (твърдение, което звучи дори и житейски нелогично), то при установеното по експертен път относно скоростта на движение на превозното средство (около 47.9 км.ч. или 13.3 м./с.) би следвало предприетата от негова страна маневра и изтеглянето на управлявания от негова страна автомобил в лявата лента на пътното платно да доведе до предотвратяване на удара. Последното се извежда от обстоятелството, че при такова отстояние велосипедиската не би имала обективната възможност да достигне до средата на платното за движение, където именно е установено, че е настъпил удара. Нещо повече - съобразявайки установеното от експертите по научен път относно средната скоростта на движение на велосипедиската (1.525 м./с. или 5.5 км./ч.) и ориентировъчното място на тръгване – 1 м. от пътното платно (съобразно твърденията на подсъдимия) или 4-5 м. от пътното платно (с оглед изложеното от св. К. в съдебно заседание) следва, че до момента на достигането на автомобила на подсъдимия Р. е навлязла в платното за движение около 2 м. (при приемане за достоверно изложеното от подсъдимия) или тъкмо е навлизала в същото (при приемане за достоверно изложеното от св. К.). Във всички случаи обаче същата не би могла да достигне до мястото на удара с превозното средство (около средата на платното за движение), в случай че потеглянето и е било, когато същото е било на отстояние от около 20-30 метра. В този смисъл и предвид на тези констатирани съществени противоречия съдът даде вяра на казаното от св. К. и изключи от доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия в тази им част, приемайки, че към момента на потеглянето си пострадалата е била на около 60 метра (58.87 метра) от автомобила на подсъдимия (съпоставяйки времето за което същата е достигнала до мястото на удара, посочено в заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и скоростта на движение на автомобила на подсъдимия – 13.3 м./с.).

Съдът възприе изцяло и постави в основата на доказателствените си изводи показанията на св. К., които с оглед изложеното по-горе и пълното им съответствие с обективно установеното от експертите, постави в основата на доказателствените си изводи, досежно значимите за производството факти – времето, мястото на пътното транспортно произшествие, ориентировъчното отстояние на автомобила към момента на тръгване на св. К., последвалото тръгване на неговата спътничка – пострадалата Р. и чутият удар между превозното превозно средство и пострадалата. Изцяло се възприеха показанията на този свидетел и относно състоянието на пострадалата след произшествието и конкретното поведение на подсъдимото лице. Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав изцяло се довери на казаното от страна на К. в рамките на съдебното дирене и направените от негова страна уточнения, след прочитане на показанията му от досъдебната фаза. Напълно логично същият обяснява констатираните от съда противоречия, които свързва от една страна с особеното състояние, в което се е намирал при първоначалното възприемане на случващото се и от друга страна - с обстоятелството, че част от уточненията прави в рамките на съдебното производството, доколкото в досъдебната фаза въпросите от страна на разследващите органи не са били конкретизирани в достатъчна степен, поради което и не е изложил всичко значимо за случилото се (момента на потегляне на Р. и обстоятелството, че е видял автомобила на подсъдимия и след обръщането си в посока гр. Русе).

Съдът възприе показанията на свидетеля П.А. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от досъдебното производство при условията и по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК) като отчете, че същият е бил в района на произшествието, но не е възприел непосредствено настъпването на самия инцидент, а по-скоро има отношение към събитията, случили се след неговото настъпване.

Възприеха се и показанията на св. И., които косвено допринасят за изясняване на значими за производството факти – датата на настъпване на пътния инцидент и пострадалото лице – нейната майка Р. Р..

В обобщение приетата фактология относно движението на автомобила, скоростта на придвижването му – неговата и на велосипедистите, за мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на ПТП се очертава като единствено възможната от логическата взаимовръзка на обективните факти, установени от заключенията на автотехническата, комплексната автотехническа и медицинска експертизи и допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, от протоколите за оглед и от показанията на св. К., а от части – и от казаното от страна на подс. Д.. Като съобрази допълнителните уточнения, дадени в съдебно заседание, съдът изцяло кредитира изводите на експертите (извън тези относно момента на възникване на опасността за водача на пътното превозно средство, което обстоятелство съдът намира, че не следва да се установява по експертен път, а съставлява фактически и правен извод). Те отчитат всички значими за пътната ситуация фактори – повредите по автомобила с деформации в задната му дясна част и счупеното задно дясно стъкло, особеностите на конкретния пътен участък-асфалтов, с по една пътна лента в двете посоки, без неравности, констатираните по тялото на пострадалата травматични увреждания, разположението на разпилените автомобилни стъкла на пътя, разположението на тялото на Р. след падането му на терена и това на управлявания от нейна страна велосипед –всички индикиращи къде е настъпил първоначалния сблъсък между управлявания от подсъдимия автомобил и велосипедиската. Това са обективни факти, които изясняват механизма на произшествието и изключват възможността деформациите по автомобила да бъдат получени по различен от гореприетия начин. В заключенията на трите експертизи се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния факт. Този способ за събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма на възникване на ПТП, скоростта на движение на автомобила и на велосипедистите и мястото на инициалния удар. Изброената категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат задължително назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира експертизите, допуснати на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие. За да стори това, съдът отчете няколко релевантни обстоятелства. На първо място - вещите лица притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма. На второ – експертите са използвали целия наличен доказателствен материал на досъдебното производството, като при разпита им по реда на чл.282 от НПК същите съобразиха и допълнително установените с показанията на св. К. обстоятелства от съдебното производство. След подробен анализ на изявленията на подсъдимия като основен участник в инцидента, показанията на св. К., на характеристиките на пътя, на автомобила, на изпадналите на пътното платно части от стъкла и велосипеда на пострадалата, а също и мястото на падане на последната върху терена, експертите заключават, че по дължина на пътното платно ударът е на 5-6 метра от ориентира, а по широчина на около средата на пътното платно, считано по посоката на движение на лекия автомобил. Всяко едно от анализираните експертни заключения е съобразено с чл. 153 от НПК и включването им в доказателствения материал не противоречи на разпоредбите на НПК.

В определена част, така установен механизмът на настъпване на произшествието се подкрепя и от обясненията на самия подсъдим, чийто спомен изяснява приблизителната му скорост на движение, предприетите от негова страна действия по отклоняване на превозното средство в ляво след възприемане поведението на пострадалата, както и момента на удара. Обясненията на подсъдимия в обсъдените части влизат в пълно съответствие с експертните становища, с показанията на св. К., а също така и със съдържимото в констативния и огледния протокол.

Въпреки липсата на обективно установени спирачни следи, деформациите по автомобила, ведно с обясненията на подс. Д. и показанията на св. К., дадени в рамките на съдебното дирене (относно разстоянието, на което се е намирало превозното средство в момента на тръгването му и последващото му обръщане с продължаване на движението в посока гр. Русе) са достатъчна основа по научнотехнически начин да бъде установено, че преди пътното произшествие подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от около 47.9 км./ч.

Съдът постави в основата на доказателствените си изводи твърденията на подсъдимия относно скоростта, с която се е движил управлявания от него лек автомобил, тъй като освен, че е негова субективна преценка, влиза в съответствие и с данните за скоростта, изчислени по експертен път от вещите лица. От заключението на двете комплексни експертизи се установява, че скоростта на лекия автомобил преди първоначалния удар е била около 47.9 км./ч. Фактическа констатация за начина, по който се е придвижвала велосипедиската съдът направи въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на св. К., които дават относително сходни сведения за начина, по който се е придвижвала пострадалата-почти перпендикулярно и леко косо на пътното платно.

Съдът прие, че смъртта на Р. И. Р. е в непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. СМЕ на труп и комплексните експертизи на досъдебното производство наред с другите доказателства не допускат различна интерпретация относно това обстоятелство, част от главния факт. Тази причинна връзка между деянието и настъпилата смърт не би могла да се разкъса дори с аргумент, че по отношение на пострадалата не е предприета навременна медицинска помощ. Известно от доктрината и практиката е, че при тази категория престъпления невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт.

            На изброените по-горе писмени доказателствени материали съдът също даде вяра, като отчете относимостта им към предмета на доказване в производството.

 

            От правна страна:

Обвинителният акт е внесен в съда против подсъдимия Н.Д.Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на процесната дата – 09.05.2012 година, поради нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на Р. И. Р..

Събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали по несъмнен начин установяват състоятелността на тезата на обвинението.

От обективна страна е установено, че подсъдимият Н.Д. на 09.05.2012 г. на път ІV 20001 Русе – Николово, на км. І+000 е управлявал лек автомобил лек автомобил „Фиат Браво”, с рег. №Р 3103 РМ.

Точната скорост на управляваното от подс. Д. моторното превозно средство-47.9 км. ч. съдът изведе от заключенията на комплексните автотехнически и медицински експертизи и в известна степен-от обясненията на подсъдимия. Така подс. Д. не е съобразил скоростта си на движение с посоченото по-горе императивно правило на ЗДвП. Не е намалил, респективно спрял превозното средство, дори при възникналата опасност на пътното платно в лицето на предприелите пресичане велосипедисти. В тази връзка следва да се отбележи, че последното задължение е пряко зависимо от момента на възникване на препятствието (в конкретния случай К. и движещата се след него Р. предприемащи пресичане на пътното платно с управляваните от тяхна страна велосипеди) и е без правно значение дали последното е на платното за движение или в близост до него. В константната си съдебна практика ВС приема, че в подобни случаи “за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното на движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това.”( Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК). В този смисъл и с оглед обективно установеното от фактическа страна настоящата съдебна инстанция прие, че в конкретния случай опасността за подс. Д. е възникнала още в момента на тръгването на първия велосипедист – К. и последвалото веднага тръгване на пострадалата Р. (около и над 100 метра от автомобила). В този смисъл и от момента на тръгване, а не навлизането на  велосипедистите на пътното всеки един от тях е представлявал опасност за подсъдимия, като според експертите тогава лекият автомобил на подсъдимия е бил на отстояние, което му е позволявало да намали скоростта и да спре и по този начин да избегне удара. Дори и да се възприеме, че опасността за Д. е възникнала в момента на тръгване на втория велосипедист – пострадалата Р., то в конкретния случай това е станало на отстояние от 58.87 метра от управлявания автомобил, а опасната зона за спиране, при конкретно установената скорост на движение е възлизала на 33.40 метра, т.е. същият, при избор на изискуемата от закона маневра – по намаляване на скоростта и предприемане на аварийно спиране е щял да избегне настъпването на пътното транспортно произшествие. Съдът възприе това, като отчете уточнението на вещите лица, които са категорични, че ако водачът беше реагирал своевременно е щял да спре на няколко метра преди траекторията на пострадалата и удар е нямало да настъпи. Въпреки движението с разрешена за участъка скорост, като не е сторил това подсъдимият е реагирал неправомерно (продължавайки движението си със същата скорост и отклонявайки автомобила в ляво за заобикаляне на велосипедистката) в причинно следствена връзка, с което е настъпил и сблъсъка с Р. Р.. В този смисъл и не бяха споделени доводите на защитата с позоваване на едно от заключенията по назначените и изслушани в рамките на съдебното дирене експертизи – относно момента на възникване на опасността и възможността на подсъдимия да предотврати настъпването на произшествието.

В резултат на удара, на пострадалата Р. са били причинени травматични увреждания, в резултат на които на 09.05.2012 г. тя е починала.

            Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта на Р., то следва да се приеме, че същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (Решение № 176 от 11.05.1987 г., III н. о.).

Настоящият съдебен състав намира, че подс. Д. в конкретния случай е допуснал и нарушение и на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, тъй като при избора на скоростта си на движение, която несъмнена е била в рамките на разрешената за извъннаселено място такава, не е съобразил друго обстоятелство. То е свързано с това, че е преминавал район на кръстовище, при което вероятността от поява на непредвидена опасност винаги е по-висока. С оглед предходния му опит и знания, водачът е могъл да установи тези фактори и да има поведение по режима на скоростта, което да спомогне за предотвратяване настъпването на общественоопасния резултат. Същевременно обаче такова обвинение на подсъдимия не е било предявявано, поради което и същото беше отчетено единствено като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си, подсъдимият Д. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал нарушение на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено от подс. Д. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подс. Д. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като като правоспобен водач е бил наясно с правилата за движение. При конкретната пътна обстановка подсъдимият не е искал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди като се имат предвид опита като водач на МПС от една страна, а от друга – обстоятелството, че се е движил в район на кръстовище, където обичайно пресичат велосипеди.

Макар и не изрично дефинирано като позоваване на случайно деяние, в пледоарията си защитата въвежда твърдение за несъставомерност на извършеното предвид неправилното пресичане на велосипедиската при наличието на пътен знак указващ предимството на движещите се по главния път автомобили, както и с оглед изложеното в едно от експертните заключения относно момента на възникване на опасността и предотвратимостта на удара. Тук допълнително следва да бъде посочено, че опасната зона е оневинително основание за водача на МПС при кумулативното наличие на три елемента: опасността за движението да се е появила неочаквано за водача, без да са съществували обективни условия на конкретната пътна обстановка, които да правят напълно възможно появата на едно внезапно препятствие; посоченото препятствие да се е появило в опасната зона за спиране на МПС и невъзможността за избягване на удар да не се дължи на предшестващо неправомерно поведение на водача на МПС. В конкретния случай действително за водачът на МПС – подс. Д. не съществувало нормативно задължение за установяване на скорост, гарантираща безопасността за движението– мястото, на което велосипедистите са предприели прекосяване на пътното платно не е било специално предвидено за целта, като за същите е съществувало задължение да изчакат движещите се по пътя с предимство превозни средства. Не са налице обаче останалите, кумулативно изискуеми компоненти, за да се приеме, че настъпването на ПТП е случайно деяние, за което водачът на МПС не следва да носи отговорност. Така, както беше посочено подробно и по-горе К. и Р., в частност е могла да бъде възприета от водача на разстояние, близо два пъти по-голямо от изчислената опасна зона за спиране на автомобила. Ето защо колебанието на водача дали да предприеме намаляване на скоростта си на движение или не, несправянето с възникналата опасност за движението вън от опасната зона за спиране на автомобила, въпреки наличието на обективна възможност за това, респ. неправилният избор на маневра не освобождава подсъдимия от отговорност за настъпване на общественоопасните последици, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с виновното му, противоправно поведение. В този смисъл е и константната съдебна практика (така Решение № 657 от 13.06.1967г., ІІІ н.о., Решение № 23 от 27.01.1987г., ІІІ н.о., Решение № 162 от 20.04.1987г., ІІІ н.о., Решение № 245 от 08.03.1975г., ІІІ н.о., Решение № 1257 от 07.12.1976г., ІІІ н.о., Решение № 250/24.06.1986г., ІІІ н.о., Решение № 562 от 13.05.1977г., ІІІ н.о., Решение № 841/21.07.1977г., ІІІ н.о., Решение № 1204 от 31.10.1974г., ІІІ н.о., Решение № 1061 от 30.08.1972г., ІІІ н.о., Решение № 964 от 19.08.1977г., ІІІ н.о., Решение № 71 от 22.02.1983г., ІІІ н.о., Решение № 94 от 27.01.1975г., ІІІ н.о.). В процесния казус позоваването на чл. 15 от НК е несъстоятелно и доколкото като самият подсъдим е имал неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение, свързани със скоростта. При това положение той сам се поставил в състояние на невъзможност да избегне удара. Евентуално допуснатите нарушения от страна на другия участник в произшествието биха имали значение единствено за размера на гражданската претенция за обезвреда на правоимащите (при евентуално отчитане на съпричиняване от страна на пострадалата), но не и за наказателната отговорност на подсъдимия.

Следва да бъдат отхвърлени и възраженията на защитата, че поведението на подсъдимия Д. е свързано с предприемането на спасителна маневра, извършена при условията на крайна необходимост (отново не изрично формулирани в рамките на съдебните прения). Поначало задължение за водачите е при възникнала опасност за движението да намалят скоростта или да спрат, а не да изменят посоката си на движение. Спасителната маневра би била правомерна при кумулативното наличие на три предпоставки, позитивното наличие на които в случая не бе установено – ако не е съществувал друг начин за избягване на опасността, ако действията се предприемат, за да бъдат съхранени значими блага или интереси и ако причинените вреди са по – малко съществени, т. е. когато за да се спаси човешки живот се накърняват имуществени блага. Освен че подсъдимият е могъл да спре автомобила чрез задействане на спирачната система, причинените от него вреди съвсем не са по – незначителни от онези, които той е опитвал да избегне. В този смисъл е и константната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 106/83 год. на ОСНК, Решение № 1132/80 на ІІІ н. о., Решение № 105/84 на ІІІ н. о., Решение № 172/95 год. на ІІІ н. о.).

            Съдът не преквалифицира деянието и не приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а НК, тъй като прие, че основанията за това не са налице. Тази норма се прилага единствено и само ако след настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което са били увредени лица, деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия участник в движението, получил съставомерни увреждания – средни или тежки телесни повреди или смърт. В конкретния случай подсъдимият не е предприел действия по оказване на помощ на пострадалата Р.. Той само е преустановил движението на автомобила си и е изчакал идването на екипа на Спешна медицина и на органите на МВР, с което е изпълнил задълженията си като участник в ПТП с пострадало лице.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.

 

По вида и размера на наложеното наказание:

            При индивидуализацията на наказанието съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, направените частични самопризнания в хода на съдебното следствие пред настоящия състав на съда, изразеното искрено съжаление за случилото се, липсата на нарушения по ЗДвП – същият е бил санкциониран само веднъж преди датата на процесното ПТП. Отегчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства, съдът не отчете.

Съдът не възприе доводите на повереника на частните обвинители адв. Б., че при индивидуализацията на наказанието счита, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат нарушаването и на други разпоредби от ЗДвП – чл.5, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1 от с.з. Посочените норми спадат към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното въвеждане на конкретни задължения, свързани с управлението на пътните превозни средства е детайлно уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени редица задължения в специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите вменени на водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali derogat legi generali квалификацията на дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав. В този смисъл нарушаването на тези принципни изисквания не биха могли да утежнят отговорността на подсъдимото лице.

Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на такива многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. От друга страна, личността на подсъдимия и индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо съдът прецени, че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия за извършено от същия престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съобразявайки целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подс. Д. наказание в размер под средния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години.

Съдът, като намери, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на наложеното наказание, а именно: наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от две години, подс. Д. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително осъденият да изтърпи така наложеното наказание. В този смисъл и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

За постигане на необходимото поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия на основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението на правилата за движение и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници в движението.

 

            По разноските:

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди Н.Д.Д. да заплати направените по делото разноски – сумата от 1359.70 лв. по сметка на  Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство) и сумата от 340.00 лв. по сметка на РОС (разноски на съдебното следствие), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: