Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 12.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 ноември………………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година……..……...………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 614 по описа за 2019г…………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл.128 КТ и
чл.224 КТ. Формулирано е
искане да бъде разгледано по правилата на бързото производство.
Ищецът Н.Л. твърди,
че от 11.10.2018 година до 21.03.2019 година бил в трудово правоотношение с
ответника. На последната дата била издадена Заповед 17, с която страните
прекратили отношенията си на основание чл.325, ал.1 КТ. В заповедта било
вписано, че се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 дни,
без да е посочено в какъв размер. Твърди, че и до момента това обезщетение не
му е заплатено. Не му било заплатено и дължимото трудово възнаграждение за
отработените през месец март дни. Моли съда, да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сумата от общо 611.76 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019 в размер на 403. 00 лева, 58.03
лева допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит и 282.22
лева за неползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни. Претендира сумите,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумите, както и направените разноски.
В срока за
отговор ответникът ЕТ „Тодор Димитров -
Дихри” гр.Берковица признава иска, като
оспорва искането за присъждане на разноски и лихви. Твърди, че
е правил опити да се свърже с ищеца, за да му заплати дължимото, за което
представя и доказателства. (Отговорът е подреден по гр.д.1957/2019 година на РС
– Монтана, където първоначално е бил предявен иска).
В съдебно
заседание ищецът поддържа твърденията и исканията си. Процесуалният
представител на ответника поддържа възраженията си, като излага и подробни
съображения.
В хода на съдебното дирене са събрани
писмени доказателства. От тях се установява и не се оспорва от страните, че в
рамките на процесния период са били в трудово правоотношение. Не е спорен и
фактът, че последното е прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ със Заповед 17/21.03.2019
година.
Ответникът
не оспорва, че дължи на ищеца претендираната сума за трудово възнаграждение и
за обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Спорът между страните на
практика се сведе до това, следва ли ответникът да заплаща на ищеца суми,
представляващи обезщетение за забава и дължи ли заплащане на направените от
ищеца разноски по водене на делото.
Съдът намира
предявените искове по чл.128 и чл.224 КТ за основателни, доколкото в случая
между страните липсва спор както по отношение на тяхното основание, така и по
отношение на техния размер.
Доколкото е
налице парично задължение, то последното винаги е лихвоносно, ако е налице
забава в изпълнението.
В конкретния случай се касае до
задължение за изплащане на трудово възнаграждение. Работодателят е длъжник по
вземането и дължи изпълнение, съобразно нормата на чл.270 КТ. Нормата е
определила мястото на изпълнението – предприятието, където се извършва
работата. С оглед на това, вземането следва да се счита търсимо. Работникът –
кредитор по вземането следва да окаже необходимото съдействие на работодателя,
за да може последният да изпълни. Съдействието
се налага особено в случаи като настоящия, при които трудовото правоотношение е
вече прекратено. Това е така, защото заплащането на трудовото възнаграждение,
което се удостоверява с платежна ведомост или срещу разписка, предполага
работникът да се яви лично. Следователно, когато липса писменото съгласие на
работника или служителя възнаграждението да се превежда по банков път или да се
изплаща на негови, кредиторът следва да окаже на длъжника необходимото съдействие, за да може последният
да изпълни. В производството не се установи ищецът да е посещавал
предприятието, за да потърси дължимото възнаграждение. Напротив, установи се,
че на 26.07.2019 година ответникът е поканил ищеца да се яви в удобно за него
време, за да получи полагащото му се възнаграждение за труд и обезщетение за
неползван отпуск. Тази покана е получена от ищеца на 30.07.2019 година, но
вместо да окаже необходимото съдействие на кредитора, последният е предявил
правата си по съдебен ред. Ответникът установява, че не само е поканил ищеца,
но и че е начислил дължимите суми, както и че е разполагал с достатъчно парични
средства на каса, за да му се издължи във всеки един момент. Съгласно
разпоредбата на чл.95 ЗЗД, кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Когато кредиторът е в
забава, рискът преминава върху него и в негова тежест са необходимите разноски,
направени поради неговата забава – в случая разноските на ответника в
производството. В случая е неприложимо второто предложение за освобождаване на
длъжника по чл.97 ЗЗД, тъй като е налице както специалната разпоредба на чл.270 КТ, както и изричната забрана въведена със специален закон да бъде разкривана
банкова сметка ***.
Следва да се отбележи, че ищецът не
предложи съдействие за изпълнение и в хода на съдебното производство. С
измененията от м.ноември 2017 година в чл.127 на ГПК, законодателят въведе
изискване към ищеца по осъдителни искове да посочва начин на изпълнение. Ищецът
не е посочил такъв начин за изпълнение. Въпреки направените от ответника
възражения в тази насока още с отговора на исковата молба и дадените разяснения
на съда в проекта за доклад по делото, до приключване на съдебното дирене,
ищецът не предприе действия да укаже начин на изпълнение. Ето защо, съдът
намира, че в случая ищецът не дължи лихва до окончателното изплащане, а с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК – не дължи и разноски.
При такъв разбор на доказателствата , съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Тодор Тодоров-Дихри” с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Берковица, ул. Червена роза № 7, представлявано от Тодор Димитров
Янев да ЗАПЛАТИ на Н.Л.Ф. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 403. 00 лева и
58.03 лева допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит,
представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019 година, както и
сумата от 282.22 лева за неползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск посочените суми да бъдат заплатени ведно със
законната лихва, считано от 30.07.2019 година до окончателното им изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Л.Ф.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Тодор
Тодоров-Дихри” с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.
Берковица, ул. Червена роза № 7 направените в производството разноски в размер
на 350.00 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Тодор Тодоров-Дихри” с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Берковица, ул. Червена роза № 7, представлявано от Тодор
Димитров Янев да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС държавна такса за уважените
искове в размер на 100.00 лева, както и
5.00 лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 12.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :