РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Русе, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи
касационен състав, в публично съдебно
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 292
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.М.П. *** , чрез
адвокат Л.П. ***, против Решение № 492 от 03.07.2023 г., постановено по АНД № 413/2023
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 23-3393-000006 /25.01.2023 г., издадено от Началника на
Второ РУ ОДМВР Русе, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения за липса на
извършено деяние и неправилна оценка на събраните гласни доказателства. Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Ответната страна в производството се
представлява от надлежно упълномощен от въззивното производсто процесуален представител, който в писмено становище сочи за неоснователност на
жалбата, не представя допълнителни доказателства и счита решението на въззивния
съд за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да остане в
сила.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и
подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Въззивният съд е приел
от фактическа страна, че в гр.Русе на 08.01.2023г. около 04,00ч., жалбоподателят, в
качеството на водач на МПС, управлявал лек автомобил с марка БМВ, модел 5Р
Реихе, с рег.№ Р 3194 КР. Автомобилът се движел по ул.“М.Арнаудов“ в посока
дискотека „Шоурум“. Там се намирал с компания св.Петромир П. - брат на
жалбоподателя. Двамата имали уговорка жалбоподателят да ги прибере и да ги
откара до дома им в с.Бъзовец. Жалбоподателят спрял пред входа на дискотеката,
където се намирал брат му и неговите приятели. За да ги впечатли жалбоподателят
форсирал силно двигателя, което довело до поднасяне на автомобила вляво и
вдясно от пътя, като така навлязъл в съседните пътни платна, без да подаде
светлинен сигнал за това.Това движение на автомобила било в резултат от
т.нар. задно предаване, т.е. въртящият
момент от двигателя се предавал към задните две колела, които задвижвали автомобила.
Придвижвайки се по този начин жалбоподателят насочил рязко автомобила към брат
си и компанията му. Действията на водача били възприети от двамата полицейски
служители – св.А. и св.Иванов, които се намирали в служебния полицейски
автомобил, паркиран в близост до входа на дискотеката. От поведението на водача
те направили извод, че същият управлявайки автомобила по този начин, не
използва пътя по предназначението му. Това дало основание да му била извършена
проверка . Бил съставен АУАН, за нарушени по чл.104б, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта с възражения, като в срока по чл. 44 от ЗАНН били
подадени допълнителни писмени възражения. В последствие, въз основа на АУАН, било
издадено и оспорваното НП.
При тези факти въззивната инстанция е
приела от правна страна, че при издаване на оспореното пред него наказателно
постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, в
административно- наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
както и че съгласно чл. 189з от ЗДвП не намират приложение и нормите на чл. 28
и чл. 58г от ЗАНН. Съдът е приел, чe административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се
потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, чрез издаване на
наказателно постановление за налагане на административно наказание, определено
в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, което не подлежи на индивидуализиране.
Административният съд не споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при неправилно
изяснена фактическа обстановка и неправилно прилагане на материалния закон,
поради което наведените касационни оплаквания са основателни. Касационната
инстанция споделя извода на РС - Русе, че в хода на развилото се производство
по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не са допуснати съществени
нарушения на административно процесуалните правила. Не споделя мотивите към решението относно установените
факти от събраните по делото доказателства и следващите от тях правни изводи,
които не са съобразени с приложимите
материалноправни разпоредби.
Въззивният съд правилно е установил,
че на 08.01.2023г. около 04,00ч. в гр.Русе, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, управлявал лек автомобил с
марка БМВ, модел 5Р Реихе, с рег.№ Р 3194 КР. От съда не е
отчетен факт, за който свидетелстват както братът на жалбоподателя – св.Петромир
П., така и св.Асен Иванов , а именно, че автомобилът бил със спортна
генерация, без гърнета и спортен филтър , с въздушен филтър, като в работен
режим издавал силен звук, а при подаване на гориво двигателят на автомобила
издавал още по силен звук, като на
състезателна кола. С този автомобил жалбоподателят достигнал пред дискотека „Шоурум“ и пред
входа спрял до брат си и неговата
компания, след което продължил напред, като при тръгването подал повече газ. В
жалбата се посочва, че управлението на автомобила е при зимни условия, на
необработен с луга асфалт, което предполага и пребоксуване на автомобила –
данни за относими факти, които не са проверени от въззивния съд и за които няма
събрани доказателства, които да ги опровергаят. При тръгването автомобилът
поднесъл за кратко, според разпитания полицейски служител А., в ляво и дясно в разстояние на около 7м. по
улицата, според отразеното в АУАН. Жалбоподателят
направил обратен завой и обърнал посоката на автомобила обратно и отново спрял
до брат си и неговите приятели, за да ги вземе и откара по домовете им. На
същата улица, на неуточнено разстояние, на място, определено за посетители, се
намирали в служебен автомобил св.А. и св.Иванов – полицейски служители по време
на работна смяна, изпратени пред дискотеката по повод на сигнал за силна музика
от заведението. Полицейският автомобил бил оборудван с камера, според св.А.. Като
чули силния шум на автомобила и видели обръщането му в обратна посока
полицейските служители с полицейския автомобил стигнали до него, където
извършили проверка на водача и автомобила, като не установили нарушения,
включително употреба на алкохол и наркотици от водача - жалбоподател. Опитали
се да снемат обяснения от някои от компанията за това, че жалбоподателят е
дрифтил, но те заявили, че не са видели дрифт. Всичко това се случило пред
множество хора, които напускали дискотеката и се намирали отвън на улицата пред
входа. На място на водача бил съставен АУАН за нарушение по чл. 104б, ал.2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, като отбелязал възражение срещу
твърдението на полицейските служители, че е дрифтил. От други свидетели
очевидци обяснения не били снети, нито били установени свидетели-очевидци,
различни от компанията на брата на жалбоподателя. В срока по чл.44 от ЗАНН
жалбоподателят подал възражение, в което посочил, че поднасянето на задната
част на автомобила е в резултат на нестабилната пътна настилка, поради ниската температура от -3градуса. Отрича умишлено да е дрифтил с
автомобила си.
При така установеното от фактическа
страна за съда няма спор, че е било налице отклонение от нормалното движение на
автомобила в рамките на едно много кратко разстояние от 7м., така както е
описано в АУАН. Основните възражения на защитата, а именно, че полицейските
служители не са имали пряка видимост към автомобила, също не намират опора в
събраните доказателства. Въпросът е:
чрез тези действия доколко е налице използване на пътното платно не по предназначение
и по какви причини е осъщественото отклоняване на автомобила от праволинейното му движение и поднасянето на задната му част, макар и в рамките на 7м. При
съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени всяко едно отделно и
всички в тяхната съвкупност за съда остава недоказано обстоятелството,
че именно това движение е изпълнено преднамерено, а не е резултат от форсиране на автомобила при тръгване
с по-висока скорост, лоши атмосферни условия,
недобра пътна настилка или други обективни фактори, довели до кратка загуба на контрол над МПС. За тези обстоятелства по делото не са събрани доказателства, поради което не е проверена защитната теза на жалбоподателя, че деянието не е извършено умишлено, както и че при правомерно ползване на пътя по
предназвначение е налице нарушена устойчивост на автомобила поради поднасянето
му в лява и дясна посока на задната му част. За това обстоятелство контролните
органи при съставяне на акта, а след това и административнонаказавщият орган
при издаване на НП не са събрали никакви доказателства /гласни/, тъй като
непосредствено при установяване на нарушението двамата полицейаски служители не
са установили и записали на място установъчните данни на независими свидетели, различни от познатите
на жалбоподателя, въпреки, че пред дискотеката се намирали много такива. В
процесния случай от събраните гласни доказателства, които взаимно си
противоречат и се самоизключват не може да се установи категорично обективната
истина. Наказващият орган не е положил
усилия непосредствено след съставяне на акта да изземе записи от камерите за
видео наблюдение и охрана пред дискотеката, поради което в съдебна фаза опитът
да бъдат осигурени и приобщени към доказателствения материал е останал неуспешен.
Пред въззивния съд е установено, че полицейският автомобил, с който се
придвижвали двамата полицейски служители не бил снабден с видеорегистратор,
поради което и чрез него не могат да бъдат събрани относими веществени
доказателства. Предвид всичко изложено от събраните по делото доказателства не
се доказват
съставомерните елементи от обективната и субективна страна на нарушението по
чл. 104б, ал.2 от ЗДвП. Съдът приема, че
е налице елемент от обективната страна на нарушението – поднасяне на автомобила
за краткото разстояние от 7м., само предвид обстоятелството, че жалбоподателят
в жалбата не оспорва този факт. Анализирайки го в общата доказателствена
съвкупност, обаче, той сам по себе си изключва умишленото му предизвикване и
донякъде потвърждава защитната теза на жалбоподателя, че поднасянето е в
резултат на нестабилната пътна настилка, тъй като поднасянето в рамките на
краткото разстояние от 7м. при зимни условия и ниски нощни температури и
последващото овладяване на автомобила и праволинейното му движение е житейски
вероятно и напълно възможно.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно-наказателната отговорност. В случая приетото от наказващия
орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП
поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по
предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено
необосновано. Дори да се приеме, че загубването на контрол над превозното
средство се дължи на други причини, най-често несъобразена скорост при управление на
автомобила и несъобразяване с конкретните пътни условия, то това
поведение сочи за друг вид нарушения на правилата за движение по
пътищата, които са
различни от състава на нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водач
на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част
на автомобила, е прието в
наложилата се практика като използване на път за обществено ползване в несъответствие с основната цел
на пътищата - да се използват за превоз на хора и товари. Съдът счита, че в случая не е отчетено ноторно
известното от гледна точка на общожитейския опит и практика, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата - изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на
волана - поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други
действия, се наблюдава ефект, който е подобен на ефекта, при който умишлено се цели и се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на
задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на
гуми", "дрифт" и пр. в общоговоримия език.
Без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи
при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача при управление на автомобила. В случая следва да се установи умишлено ли е постигнат този ефект или като
резултат от неправилно управление на автомобила, тъй като неговото външно проявление е едно и също – отклонение от нормалното движение на автомобила /поднасяне на автомобила/ на платното за
движение, което платно е предназначено за движение на други ППС и с това си поведение водачът,
застрашава както сигурността на останалите участници в движението, така и
собствената си безопасност.
В противен случай всяко
неовладяване на автомобила под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия и загубата на
контрол над автомобила би
осъществило състава на нарушението по чл. 104б, ал.2 от ЗДвП, тъй като без наличието на достатъчно опит, без спазване стриктно на правилата за движение и
липса на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил един автомобил,
такова отклонение е възможно под действие на физичните закони. Разпоредбата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изисква ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е
необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл
като форма на вината - чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Свидетелите Петромир
П. и св. Асен Иванов твърдят, че според полицейските служители жалбоподателят е
„дрифтил“ или „въртял“. Няма легално понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко
завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка
или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно
най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В случая такова движение на
автомобила не е установено, а и в рамките на 7м то е малко вероятно, поради
което не следва да се вменява на водача му виновно поведение и умишлено
извършено нарушение. Вината не може да се
установява и почива на предположения, поради забраната в чл. 303 от НПК, към коята субсидиарно препраща
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав, приема че обжалваното въззивно
решение е постановено при недоказаност на извършеното нарушение, поради което и неправилно е приложен
материалният закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено заедно с потвърденото с него НП.
От касатора не е направено надлежно искане за присъждане на съдебни
разноски, поради което и предвид
изхода на делото такива се следват за двете инстанции. Както във въззивното, така и в
касационното производство са представени 2бр. договори за правна помощ, по
които е договорено и платено по 1000лв. по всеки един договор. Предвид
разпоредбата на чл.18, ал.2,вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при глоба в размер на
3000лв минималното адвокатско възнаграждение е 600лв. В писменото възражението по
касационната жалба от касационния ответник е направено и възражение за
прекомерност на разноските, което за касационното производство следва да бъде
уважено, предвид обстоятелството, че касационното производство е протекло в
едно заседание без събиране на допълнителни доказателства, поради което
съответно е възнаграждението да бъде в минимален размер. Относно
възнаграждението пред въззивния съд възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като развилото се въззивно
производство е протекло в три заседания, с явяване на упълномощения процесуален
представител, със събиране на писмени и гласни доказателства, поради което
възнаграждението от 1000лв е съответно за положения труд.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
63в от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 492 от 03.07.2023 г., постановено по АНД № 413/2023 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е потвърдено НП № 23-3393-000006 /25.01.2023 г.,
издадено от Началника на Второ РУ ОДМВР Русе, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 23-3393-000006 /25.01.2023 г., издадено от
Началника на Второ РУ ОДМВР Русе, с което на И.М.П. с ЕГН ********** *** за нарушение
по чл. 104б, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
наложени административни наказания Глоба в размер на 3000лв и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12месеца , като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на И.М.П. с
ЕГН ********** *** сумата от 1600лв разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.