Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019/4.2.2021г. 04.02.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 13 януари 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар Лина Райкова
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 376
по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по искова молба на Х.Й.Н. ***, подадена чрез пълномощника адв.Я.Д. от САК срещу "Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи" гр.София. Ищцата
претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 60 000 лв. (след направено в о.с.з. изменение
на размера на предявения иск), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за изпитани болки и страдания, вследствие смъртта на нейния брат К.Й.К.,
настъпила на 30.09.2018 г. в резултат на ПТП от същата дата, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на окончателното произнасяне на
ответника по извънсъдебно предявената претенция - 20.12.2018 г. до окончателно
изплащане. Направено е искане за присъждане
на направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Исковата си претенция ищцата основава на следните
обстоятелства: Ищцата
твърди, че е сестра на К.Й.К., починал на
30.09.2018 г., в резултат на ПТП, възникнало на същата дата, около 17:10 ч. на
републикански път I-7 км 301+300, между тежкотоварен автомобил - влекач „Мерцедес
Бенц Актрос 1844" с peг. № N Z772 FN с прикачено полуремарке „Тирсан" с peг. № 34SJ6859 и лек автомобил марка и модел „Ситроен Ксара
Пикасо" с peг. № У 7194 АН.
ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на тежкотоварния автомобил
при следния механизъм - водачът
на т.а.„Мерцедес Бенц Актрос" се движил в посока от гр.Елхово към
ГКПП-Лесово с недопустима и несъобразена с атмосферните условия и състоянието на
пътната настилка скорост, в резултат на което при навлизане в десен завой губи
контрол над управляваното от него моторно превозно средство и във втората
половина на завоя ремаркето на товарната композиция напуска дясната лента за
движение и навлиза в лявата му такава, достига лявата мантинела, при което
заема/прегражда и двете пътни ленти. В същото време л.а.„Ситроен Ксара
Пикасо" се движил в обратна посока, при което в неговата лента последва
удар между двете превозни средства. Вследствие на инцидента са пострадали
водачът и всички трима пасажери в лекия автомобил: водачът К.Й.К. почива на място; пътничката Г.Й.Д.е транспортирана в болница в
безсъзнание и също почива в последствие - на 10.10.2018 г.; 3-годишният
А.К.К.- син на починалите К. и Г. и
семейната позната К.А.М.получават
в резултат на ПТП различни по характер и степен травматични увреждания. По
повдигнато от ЯОП обвинение против водача на т.а. „Мерцедес Бенц Актрос" А.К.,
турски гражданин, е образувано НОХД №369/2018 г. по описа на ЯОС. С
постановената по делото Присъда №24/21.02.2019 г. подсъдимият
А.К. е признат за
виновен в това, че на 30.09.2018 г. на път
1-7, км. 301, около 17:10 ч. в посока гр. Елхово - ГКПП-Лесово, област Ямбол,
при управление на товарна композиция - влекач марка „Мерцедес Актрос
1844", с peг. № NZ 772 FN и
прикачено полуремарке „Тирсан" с peг. №34SJ6859, е нарушил правило за движение по
пътищата по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП
с лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо" с peг. № У 7494 АН, управляван от К.Й.К.
и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на К.Й.К., ЕГН
********** и на Г.Й.Д., ЕГН **********, настъпила на 10.10.2018 г. и средни
телесни повреди на А.К.К.- на 3 години, с ЕГН **********, поради което и на
осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", вр. ал.1, б."в", вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58, ал.1 му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири години и осем месеца и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от шест години. Присъдата е влязла в законна сила на 22.01.2020 г.
Ищцата, като сестра на Г.Й. Д. твърди,
че вследствие на смъртта му претърпяла значителни неимуществени вреди.
Изпаднала шоковото емоционално състояние, след като научила за внезапната,
нелепа и ненавременна смърт на своя брат, като и до момента трудно можела да
говори за случилото се, без да просълзи, като болката била най-силна по време
на празници и семейни събирания. Ищцата сочи, че все още не може да се примири
със случилото се и да намери утеха, т.к. и е трудно да приеме факта, че е
погребала своя брат, когото е обичала толкова силно и с когото са израснали
заедно, изграждайки помежду си трайна и дълбока емоционална връзка и подкрепа.
Сочи още, че страданието и мъката се засилвали още повече, когато гледала
своите опечалени и почернени от тежката загуба родители, редовно посещаващи
гроба на сина им и взиращи се в неговите снимки с надеждата да намерят малко
утеха. Като свидетелство за създадената между починалия и неговата сестра Х.Н.
трайна и дълбока емоционална връзка е и желанието на последната да поеме изцяло
грижите по отглеждането и възпитанието в здрава семейна среда на малолетния й
племенник, загубил и двамата си родители, като негов настойник и законен
представител, да поеме изцяло отговорността да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на осиротялото момченце.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на
водачите на тежкотоварен автомобил „Мерцедес Бенц Актрос" с peг.
№ NZ772FN е застрахована във „Vienna Insurance Group" със
застрахователна полица № SК/007/**********. Видно от Писмо с изх. № 1-2362/11.10.2018
г. по описа на НББАЗ словашката компания KOOPERATIVA VIG, с код SK
- 007, няма номиниран кореспондент за обработка на щети, настъпили на
територията на Република България. По тази причина и с цел уреждане на
отношенията по доброволен ред ищцата предявила претенция, част
от колективна такава, с вх. № 2-10967/06.11.2018 г.,
по реда на чл.380 КЗ,
към НББАЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета № BG-18-SK-00492. С Писмо
с изх.№ 1-3122/20.12.2018 г.
НББАЗ отказало
изплащане на застрахователно
обезщетение. Т.к. с така направения отказ ответната страна се е произнесла
окончателно по извънсъдебно предявената претенция и от тази дата е изпаднала в
забава, то дължи законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 20.12.2018 г.
Поради изложените съображения и
след извършеното в о.с.з., при усл.
на чл.214 ГПК изменение на размера на предявения иск, ищцата желае ответникът да бъде
осъден да й заплати сума от 60
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния брат К.Й.К., настъпила на 30.09.2018 г.
в резултат на ПТП от същата дата, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на окончателното произнасяне на ответника по извънсъдебно
предявената претенция - 20.12.2018 г. до окончателно изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозира писмен отговор, в който заяви становище по предявения иск, като оспори
същия изцяло както по основание, така и по размер. В отговора е направено
признание на твърдените от ищцата факти, а именно, че по повод на процесното
ПТП, при ответника е образувана преписка по щета № BG-18-SK-00492, по
която за смъртта на К.Й.К. по извънсъдебни претенции за
претърпени неимуществени вреди, ответника е изплатил обезщетения на двете деца
и родителите на починалия в общ размер на 660 000 лева.
Не оспорват, че ищцата безспорно
е търпяла болки и страдания от смъртта на нейния брат, които на този етап от делото
не се установява да надхвърлят по интензитет и времетраене присъщите за такъв
вид роднинска връзка страдания, т.е. по делото не са представени доказателства,
установяващи особено близки отношения между ищцата и починалия Кънчо Кънчев,
които да попадат в изключението, допуснатото от Тълкувателно решение №1/2018 г.
на ВКС по т.д.№ 1/2016 г., а именно доказана изключително дълбока и силна
привързаност, духовна и емоционална близост, извън обичайната за съответния вид
родство, между починалото лице и претендиращото обезщетение. Фактът, че ищцата
е в родствени отношения с починалото лице, не установява основателност на
предявения иск, не се явява единствената материалноправна
предпоставка за търпене на неимуществени вреди, от смъртта на близък
родственик, които да подлежат на обезщетение. При
условията на евентуалност, считат
претендираното от ищцата
обезщетение за такова надхвърлящо по размер въведеният в §96 от ДР на КЗ
максимален размер на обезщетение и несъответстващо на претърпените вреди,
съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и съобразно съдебна практика по аналогични случаи. Претенцията за
лихва намират за неоснователна, доколкото иска по чл.86 от ЗЗД се явява
акцесорен на главния иск, който е неоснователен. Поради
изложените съображения ответникът моли предявените искове, като неоснователни,
да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с
процесуалния си представител – адвокат, като поддържа иска така, както е
предявен и моли за уважаването му изцяло по изложените в исковата молба
съображения. Поддържа се и заявената претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, на осн. чл.38,
ал.2 ЗА. Допълнителни съображения излага в депозирани писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща
представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа заявеното
в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето му изцяло по
изложените в отговора съображения. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Допълнителни
съображения излага в депозирани писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се
установява, а и не е спорно между страните, че на 30.09.2018 г., в резултат на ПТП, възникнало на същата
дата, около 17:10 ч. на
републикански път I-7 км 301+300, между тежкотоварен автомобил - влекач „Мерцедес
Бенц Актрос 1844" с peг. № N Z772 FN с прикачено полуремарке „Тирсан" с peг. № 34SJ6859 и лек автомобил марка и модел „Ситроен Ксара
Пикасо" с peг. № У 7194 АН
е починал К.Й.К.. Не е
спорно, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на тежкотоварния
автомобил при следния механизъм - водачът на т.а. се движил в
посока от гр.Елхово към ГКПП-Лесово с недопустима и несъобразена с атмосферните
условия и състоянието на пътната настилка скорост, в резултат на което при
навлизане в десен завой губи контрол над управляваното от него моторно превозно
средство и във втората половина на завоя ремаркето на товарната композиция
напуска дясната лента за движение и навлиза в лявата му такава, достига лявата
мантинела, при което заема/прегражда и двете пътни ленти. В същото време л.а.
се движил в обратна посока, при което в неговата лента последва удар между
двете превозни средства. Вследствие на инцидента са пострадали водачът и всички
трима пасажери в лекия автомобил: водачът К.Й.К. почива на място; пътничката Г.Й.Д.е транспортирана в болница в
безсъзнание и също почива в последствие - на 10.10.2018 г.; 3-годишният
А.К.К.- син на починалите К. и Г. и семейната позната К.А.М.получават в резултат на ПТП
различни по характер и степен травматични увреждания. Не е спорно, че след повдигнато от
ЯОП обвинение против водача на т.а. „Мерцедес Бенц Актрос" А.К., турски
гражданин, е образувано НОХД №369/2018 г. по описа на ЯОС. С постановената по
делото Присъда №24/21.02.2019 г. подсъдимият
А.К. е признат за
виновен в това, че на 30.09.2018 г. на път
1-7, км. 301, около 17:10 ч. в посока гр. Елхово - ГКПП-Лесово, област Ямбол,
при управление на товарна композиция - влекач марка „Мерцедес Актрос 1844",
с peг. № NZ 772 FN и
прикачено полуремарке „Тирсан" с peг. №34SJ6859, е нарушил правило за движение по
пътищата по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП
с лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо" с peг. № У 7494 АН, управляван от К.Й.К.
и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на К.Й.К., ЕГН
********** и на Г.Й.Д., ЕГН **********, настъпила на 10.10.2018 г. и средни
телесни повреди на А.К.К.- на 3 години, с ЕГН **********, поради което и на
осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б."б", вр. ал.1, б."в", вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58, ал.1 му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири години и осем месеца и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от шест години. Присъдата е влязла в законна сила на 22.01.2020 г.
Не е спорен между страните и съдът
приема за установен и факта на наличие на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на инцидентния товарен автомобил, както и факта, че словашката
компания KOOPERATIVA VIG, с код SK-007, няма
номиниран кореспондент за обработка на щети, настъпили на територията на
Република България. По тази причина и с цел уреждане на отношенията по
доброволен ред ищцата предявила претенция, част от
колективна такава, с вх. № 2-10967/06.11.2018 г., по
реда на чл.380 КЗ, към НББАЗ за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въз
основа на която е заведена щета № BG-18-SK-00492. С Писмо с изх. № 1-3122/20.12.2018 г. НББАЗ отказало изплащане
на застрахователно обезщетение на ищцата.
Безспорно е по делото, а и от
представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата Х.Й.Н. е сестра на починалия при процесното ПТП К.Й.К..
Ищцата е
представила Заповед №ЗД/Д-Я-073 от 09.10.2028 г. на ДСП - Ямбол, видно от която
малолетното дете А (син на брат й К.Й.К.) е настанено временно в семейството на
леля му Х.Н. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето. Със Заповед
№ХД04/01-00015 от 16.10.2018 г. на Органа по настойничество и попечителство при
Община - Ямбол Х.Н. е определена за настойник на малолетното дете А К К.
По искане на ищцата и за
установяване на претърпените от нея неимуществени вреди в резултат смъртта на
брат й, по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите Й К В и Щ М В -
родители на ищцата Х.Й.Н. и на починалия при
процесното ПТП К.Й.К., в показанията си заявяват, че децата им са
израснали заедно и били много близки. В старата им къща Х. и К спели в една стая, винаги
били заедно; нямали проблеми помежду си, разбирали се идеално. Когато станали
пълнолетни и създали семейства тези близки отношения продължили - въпреки че са
в различни жилища продължили да поддържат връзка, да си помагат и да се чуват
почти ежедневно. Заявяват, че Х. приела много тежко смъртта на К (според св.В
външно била срината). Когато разбрали за катастрофата, заедно отишли в спешното
отделение в болницата, всички били много разстроени - не можели да повярват, че
К е починал. И двамата свидетели заявяват, че Х. нямала никакви колебания да
вземе решение да отглежда детето на брат си - сочат, че майката на снаха им не
била добре здравословно и нямала възможност да отглежда детето на К и Г, затова
Х. поела този ангажимент. Заявяват още, че цялата тежест по уреждане на нещата
на К. паднала върху Х. и тя 3-4 месеца непрестанно правела всичко - К и Г
имали кредити, имали магазини, стока и тя трябвало да се оправи с всичко - да
продаде магазините, стоката. Х. все още не е преодоляла загубата на брат си,
изпитвала мъка и тъга по него, тъй като не е минало много време от
катастрофата. Всички били под влияние на случилото се. Х., освен ако не е лошо
времето, всяка събота заедно с тях, ходи на гроба на брат си и снахата, като
естествено след това се прибират разстроени от гробищата. Преди смъртта на К се
събирали по празниците всички и било много весело, докато сега нищо не
празнували, не било същото. Усилията им били насочени към детето на К - А,
който бил много паметлив и не е забравил родителите си, водили са и детето на
гробищата, обяснявали му, че мама и тате са на небето. В началото не искали да
водят детето на гробищата, но говорили с психолог и той ги посъветвал да кажат
на детето истината и да го водят на гробищата и от тогава го водили няколко
пъти.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството иск е
такъв с правно основание чл.511 от КЗ, във вр. чл.52 от ЗЗД.
С доклада по делото, предвид
изявленията и на двете страни, съдът прие за безспорни и че не се нуждаят от
доказване следните факти: с оглед нормата на чл.300 от ГПК и предвид образувано
НОХД №369/2018 г. по описа на ЯОС, приключило с влязла в законна сила присъда,
не се нуждаят от доказване факта на настъпване на ПТП на 30.09.2018 г., в
резултат на което е починал К.Й.К. – брат на ищцата, че извършител на деянието
е А.К., че деянието е извършено от него противоправно и виновно. За безспорен
между страните и установен съдът прие и факта на наличие на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния товарен автомобил; факта,
че словашката компания KOOPERATIVA VIG, с код SK-007, няма
номиниран кореспондент за обработка на щети, настъпили на територията на
Република България, поради което претенцията на ищцата по реда на чл.380 КЗ, е отправена към НББАЗ, въз
основа на която е заведена щета № BG-18-SK-00492, по
която НББАЗ отказало изплащане на застрахователно обезщетение на ищцата.
Пак с доклада съдът е възложил в доказателствена тежест на ищцата установяване
на претърпените
от нея неимуществени вреди по вид и характер, в частност да докаже наличие на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпените от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да
бъдат обезщетени.
Пред настоящия съд основния спорен
между страните въпрос е дали ищцата е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
брат, в частност дали
от събраните по делото доказателства се установява изискуемата по т.1 от
Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
особено близка връзка на ищцата с починалия неин брат, което е една от
предпоставките за уважаване на предявения иск. Спори се и по твърденията на
ищцата за интензитета на преживените от нея болки и страдания.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение
№1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и
Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено: Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг;
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В Решение №92/17.11.2020 г. на ВКС по
т.д.№1275/2019 г., 2-ро т.о. е прието, че от разясненията в ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в
двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи
това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди,
които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е.
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени
вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. и за роднините –
братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им
в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо
е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са
се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на
по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между братята и сестрите е
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за
работа в чужбина (Решение №372/14.01.2019 г. по т.д.№1199/2015 г. на ВКС, II
т.о.) или когато братята и сестрите са единствени наследници по закон на
починалото лице (Решение №310/06.02.2019 г. по т.д.№2429/2017 г. на ВКС, II
т.о.).
При изложените до тук разяснения, съдът като съобрази ангажираните
от ищцата доказателства намира, че макар да се доказа несъмнено, че като сестра
на починалия, е била силно привързана към него и са си помагали, то връзката им
не е надхвърляла традиционните и общоприети добри
взаимоотношения между тази категория роднини.
В показанията си свидетелите Й В
и Щ В (родители на ищцата и починалия неин брат) говорят за силна привързаност
и прояви на подкрепа
между децата им и за липса на проблеми между тях, каквито отношения имали както
докато живеели заедно с родителите си, така и след като станали пълнолетни и
създали свои семейства, като въпреки че живеели в различни жилища продължили да
поддържат връзка, да си помагат и да се чуват почти ежедневно. Това обаче не обосновава по категоричен и убедителен начин,
че връзката между ищцата и брат й е била „специална” и изключителна по см. на
цитираното ТР №1/2016 г., а напротив говори за съществуващи, традиционни за българския бит отношенията между брат и сестра,
характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелите са
от най-близкия родствен кръг на ищцата и че и те самите са предявили претенции
за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на починалия при
процесното ПТП техен син и са получили такова.
Свидетелските показания, че Х. приела много тежко смъртта
на брат си К, че все още не е преодоляла загубата му, а изпитвала мъка и тъга
по него, не установяват и понасянето на морални
болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка
сестра – силна и непреодолима скръб от загубата на брат. За аргумент в противна
посока не би могло да се приемат и установените факти, че ищцата без колебание взела решение да отглежда детето
на брат си, останало пълен сирак след процесното ПТП, както и се заела с
уреждане на нещата на К, а напротив - тези й действия съдът приема като елемент
на обичайна морална отговорност с оглед родствената връзка и добрите
взаимоотношения между ищцата и брат й, докато е бил жив.
Следва категорично да бъде посочено, че съдът не поставя под
съмнение съществувалата близост между брата и сестрата, но в случая, за да се
обоснове наличие на изключение и съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка, е нужно да се ангажират категорични и убедителни доказателства за
проявленията на тази близост. Освен на емоционално ниво, близостта може да има
проявления и в очакване за материална подкрепа в бъдеще, очаквани лични грижи и
внимание, каквито тук не се доказаха. Поради това съдът, без да поставя под
съмнение преживените от ищцата морални болки и страдания от загубата на брат й
намира, че не е доказала при условията на пълно и главно доказване интензивно
присъствие на всеки от тях в живота на другия, от внезапното прекъсване на
което да са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на
чл.493а, ал.4 от КЗ.
При всичко изложено до тук, настоящия съд
приема, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на нейния брат, т.к. останаха недоказани
и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, което налага отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен, съответно изключва необходимостта от
обсъждане приложимостта на §96 от ДР на КЗ.
И двете страни по делото са заявили искане за
присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата
на чл.78, ал.3 ГПК право да му бъдат присъдени разноски има ответника. По
делото, видно от представените доказателства (два броя фактури и доказателства
за извършен банков превод на сумата по тях) ответника е сторил разноски в
размер на 3432 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, която сума следва да
му бъде присъдена и предвид липсата на възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на Х.Й.Н. ***, с ЕГН ********** да бъде осъдено "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи" гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2, ет.2 да й заплати сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, вследствие
смъртта на нейния брат К.Й.К., настъпила на 30.09.2018 г. в резултат на ПТП от
същата дата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2018 г.
до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Й.Н. ***, с ЕГН **********
да заплати на "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи" гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2, ет.2 разноски по делото в размер на 3432
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: