Р Е Ш Е
Н И Е
№ 547
Плевен, 01 ноември 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм.
дело № 523 по описа на Административен съд – Плевен за 2021 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на Д.С.Т., ЕГН ********** *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 11084/13.05.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" –
Велико Търново, в Дирекция „Оперативни дейности, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ –
НАП.
В жалбата се
излагат се доводи, че
Т. не е задължено лице по смисъла на чл.
3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., тъй като апартаментът, който е отдавала под
наем като физическо лице не е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС и не е извършвана търговска дейност по смисъла на закона. Сочи се, че получените
доходи от предоставянето на жилището под наем са надлежно декларирани и е платен
данък общ доход върху тях. Твърди се, че не е взето предвид обстоятелството, че
плащането в брой е прието от трето лице, за което плащане не е надлежно
уведомена. Посочва се, че жилището е отдавано под наем чрез платформата на booking. com, откъдето жалбоподателката е получавала всички разплащания
само и единствено по банков път и дори да се приеме, че с
извършеното плащане в брой е извършила твърдяното данъчно нарушение, то същото е извършено за
първи път, което обстоятелство не е взето предвид при налагане на мярката и не
е съобразено при определяне на срока, за който е допуснато запечатването на
жилището. Излагат се твърдения, че на 09.06.2021 г. жилището е
продадено на трето лице - Е.Н.С., за което е представен нотариален акт за покупко-продажба
и въпреки уведомяването на органа по приходите за извършената продажба на
жилището е издадена заповед за прилагане на ПАМ и е допуснато предварителното й
изпълнение. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ не следва да се допуска, тъй като лицето,
собственик на апартамента не знае, че обектът ще бъде запечатан, и ако
бъде допуснато предварителното изпълнение и същото бъде запечатано, фактически
новият собственик на имота ще бъде лишен от ползването му. Счита се, че определеният
продължителен срок за запечатване на имота е несъразмерно дълъг, тъй като от
извършване на нарушението са минали повече от 2 месеца и не става ясно по какъв
начин към момента е застрашен обществения интерес. Твърди се, че налагането на
ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в
чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което
прави оспорената заповед незаконосъобразна. Сочи се, че липсва мотивираност и
конкретика на административния акт досежно срока, за който е предприета
процесната ПАМ, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК на административния акт досежно срока, за който е предприета
процесната ПАМ. Отбелязва се, че органът по приходите не е изложил каквито и да
било фактически установявания и правни изводи относно спазване изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт досежно
срокът, за който е предприета процесната ПАМ. Излагат се оплаквания, че необосновано дългото неиздаване на наказателно
постановление за извършеното нарушение, лишава жалбоподателя от правото да се ползва от привилегията по чл.
187, ал. 4 от ЗДДС и съставлява съществено
процесуално нарушение. В заключение се моли за отмяна на Заповед за налагане на
ПАМ.
Ответникът – Началник на отдел „оперативни дейности“ - Велико
Търново, в Дирекция „оперативни
дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ НА НАП, представя
административната преписка по издаване на обжалваната заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. П.А., който поддържа
жалбата на изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" –Велико Търново в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител гл.
юрисконсулт в отдел „Обжалване“ М. Ж. оспорва жалбата. Представя писмена
защита.Моли, да се потвърди заповедта и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Плевен намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
е неоснователна.
На 07.04.2021
г. в 17:10 часа при извършена оперативна проверка на търговски обект -
апартамент за отдаване под наем за нощувки, находящ се в гр. Плевен, ул. ***,
стопанисван от Д.С.Т., ЕГН **********, е констатирано, че. лицето в качеството
си на задължено лице по чл. З от Наредба №Н-18/200бг за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на Министерство на финансите, извършва продажба на
стоки или услуги без инсталирано и функциониращо фискално устройство към
момента на проверката. Извършена е контролна покупка/услуга на един брой
нощувка на стойност 75 лева, заплатена в брой от Г.С.Д.-
инспектор по приходите на В.В.Т.-физическо лице, която прие плащането, върна
ресто, като не се издаде фискална касова бележка, поради липса на функциониращо
фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. Нарушението
е установено на 07.04.2021 г. и документирано с ПИП № 0449603/07.04.2021 г.
Нарушението води до неотразяване на приходи.
Акт за установяване на административно нарушение №
F610299 е съставен на 26.04.2021 г. на Т., за извършено нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11084/13.05.2021 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – Велико Търново, в Дирекция „Оперативни дейности, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ – НАП, на Д.С.Т. е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект
– апартамент за отдаване под наем за нощувки „В.“, находящ се в гр. Плевен,
ул. *** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Като
правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на основание чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
При така изложените фактически данни, които
се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 11084/13.05.2021 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново, в Дирекция „Оперативни
дейности, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ – НАП, е издадена от компетентен орган, с
оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
и правомощията предоставени му със заповеди № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. и № ЗЦУ
-1157/27.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качество и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В случая са налице материалноправните
предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в
експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите (Наредба Н-18), лицата по чл.
3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18,
предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
В съставения протокол за извършена проверка №
049603/07.04.2021г./л.61-63/, е посочено, че е извършена резервация за
апартамент „В.“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***. Резервацията е извършена чрез телефонно обаждане на тел. ****. На
посочения телефон отговаряло лицето В.В.Т.. По нейни данни имотът е собственост
на майка й Д. С. Т.. При резервацията е уговорена среща пред обекта в 17:00
часа. Преди легитимация в 17.00 часа е заплатена 1 бр. нощувка на стойност
75.00 лева, заплатена в брой от Г.Д.на В.В.Т. с банкнота от 100 лева. Същата
приела плащането, върнала ресто, но не представила документ, удостоверяващ
приемане на плащането за извършената покупка. В обекта нямало фискално
устройство.
Така посочените
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират
доказателства, че в обекта – апартамент за отдаване под наем е монтирано и
въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство.
Съгласно легалната дефиниция на понятието
дадена от законодателя в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение
или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо
че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис,
жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например:
гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби. В случая физическото лице осъществява
независима икономическа дейност – отдаване на апартамент под наем и е данъчно
задължено по ЗДДС лице. Доколкото от апартамента
е извършена продажба на услуга, то
правилно същото е определено като търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС.
По
делото са ангажирани доказателства установяващи факта на извършената продажба,
а именно протокол за извършена проверка в обект № 0449603/07.04.2021
г., в който е отразена извършената контролна
покупка, неиздаването на фискален касов бон, съответно липсата на фискално
устройство в обект. Този протокол, по своята правна същност е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила,
относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на
верността им, чрез съответните доказателства, което по делото не е сторено. Ето
защо, правилно е прието, че жалбоподателката е осъществила от обективна страна на състав на
административно нарушение, което е предпоставка за налагането на принудителната
административна мярка.
За
налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице
– липса на фискално устройство в обекта, за издаване на фискален касов бон при
плащане на извършваните услуги по транспортиране на пътници, което нарушение е
описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото
основание за издаването заповедта. С оглед вече изложеното, следва да се
приеме, че по делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите
на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са
налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че
за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установената по надлежен ред и от надлежен орган липса на монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, което в случая е налице.
Ето защо и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на
ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. независимо
от това дали ще бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
този търговец по реда на ЗАНН. В този смисъл ирелевантен за спора е фактът,
дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като
това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, "Принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.
", като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на
издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ, не би могла
да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, въпреки, че тя е
изпълнена, тъй като ако тя бъде отменена, жалбоподателя разполага с
възможностите предвидени в нормата на чл. 301 от АПК,
а именно административният орган да възстанови нарушеното право, а ако това е
невъзможно да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин, а ако това не
стане, той има право на обезщетение.
В
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец.
След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният
орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния срок
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането.
Видно от заповедта, срокът за запечатване на
обекта - 14 дни е мотивиран, че с неизползването на фискално устройство без изградена
дистанционна връзка с НАП, и водещото
като резултат от това неотчитане на всички извършени продажби създава
благоприятно положение на пазара на предлаганите от лицето стоки по
отношение на изрядните търговци,
отчитащи коректно паричните си приходи, получавани в брой и извършените
разходи, което е в противоречие на прокламираното с Конституцията основно
начало – законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица
еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреба с
монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Относно
продължителността на срока административният орган е посочил: тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, продължителността на осъществяване на търговска дейност и в разрез
със законовите изисквания и
местоположението на търговският обект, които обосновават правилното определяне на
продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът
на процесната ПАМ е 14 дни, а максимално предвиденият е 30 дни, тоест органът е
определил срок под средния предвиден от
законодателя, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение, а
именно, че от търговския обект се извършват продажба на услуги за които не се издават касови бележки,
поради липса на фискално устройство, съответно създадена е организация на
работа която позволява оборота да не се отчита и е налице невъзможността да се
проследят реализираните услуги.
Мярката има за цел постигне на промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването
на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване
на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването и търговеца не е преустановил
дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В
този смисъл, административният орган при съобразяване на принципа на
съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението е определил 14-дневен
срок на ПАМ, който е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с
целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
След като, наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и
разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на
обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на
едни и същи предпоставки, които в случая са налице.
С оглед на изложеното жалбата против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 11084/13.05.2021 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, в Дирекция
„Оперативни дейности, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ – НАП, е неоснователна и на
основание чл. 172, ал. 2,
предл. пето от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което следва да му
се присъдят такова в размер на 100,00 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Т., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 11084/13.05.2021 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново, в Дирекция „Оперативни дейности,
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ – НАП.
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати в
полза на Национална агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/