Решение по дело №2472/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 203                        10 фвруари 2020 година                     град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                  Съдия  Златина Бъчварова                                                                       

Секретар В. С.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа административно дело  номер  2472  по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ вр.  с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по искова молба на И.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, при специален режим, в затвора  Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ към министъра на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействие на началника на затвора Бургас да издаде заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим, за период от 12/дванадесет/ дни - 31.07.2019 г.-12.08.2019 г. /от изтичане едногодишния срок на специалния режим, определен със заповед №226 от 31.07.2018 г. до издаване на заповед №149/12.08.2019 г., с която този срок е продължен с още една година/, в размер на 2500.00/две хиляди и петстотин/ лева.

Ищецът, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа иска. Твърди, че претърпените от него неимуществените вреди се изразяват в чувство за малоценност, незащитеност и страх, породени от бездействие на администрацията в посочения период. Иска да бъде уважена претенцията в пълен размер. Ангажира доказателства.

 Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на правосъдието, редовно уведомен, не се представлява. В писмен отговор, оспорва иска. Счита същият за неоснователен и недоказан по основание и размер. Не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата. Моли да се отхвърли иска. Представя доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, приема следното:

Искът е предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник, поради което е допустим.

Исковата претенция е частично основателна, при следните съображения:

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за малоценност, незащитеност и страх, настъпили вследствие на бездействие на началника на затвора Бургас да издаде заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим, за период от 12/дванадесет/ дни - 31.07.2019 г.- 12.08.2019 г. /от изтичане едногодишния срок на специалния режим, определен със заповед №226 от 31.07.2018 г. до издаване на заповед №149/12.08.2019 г., с която този срок е продължен с още една година/.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В тежест на ищеца е да ангажира доказателства, които да мотивират претенцията му за претърпени неимуществени вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, по арг. от чл.284, ал.5 ЗИНЗС.

Данните по делото сочат, че лишеният от свобода И.Р. *** на 20.06.2016 г. С начало 02.04.2016 г. е започнал да търпи общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, при първоначално определен строг режим. За времето от 05.02.2017 г. до 10.02.2017 г. е бил в прекъсване изпълнение на наложеното наказание; от 10.02.2017 г. до 15.02.2017 г. не се е завърнал от прекъсване изпълнение на наложеното наказание; обявен е за общодържавно издирване; заловен е на 15.02.2017 г. и е върнат в затвора Бургас. През периода 13.04.2017 г.-15.06.2017 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора Варна.

Във връзка със системни нарушения на установения ред в затвора в Бургас и отрицателно влияние върху други лишени от свобода, по предложение на началника на затвора, с определение на Окръжен съд Бургас, считано от 26.05.2017 г., режимът на Р. е заменен от строг на специален и същият е настанен в постоянно заключено помещение във Втора зона с повишена сигурност, без право на участие в колективни мероприятия.

Със  заповед №226 от 31.07.2018 г. на началника на затвора Бургас, на основание чл.68, ал.3, вр.чл.198, ал.1 и 3 ЗИНЗС, специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание, е продължен с още една година/л.24-25 от делото/.

Със заповед №149 от 12.08.2019 г. на началника на затвора Бургас на основание чл.68, ал.3, вр.чл.198, ал.1 и 3 ЗИНЗС, специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание, е продължен с още една година/л.26-27 от делото/.

И.Р. не е оспорил нито определението на БОС, с което е заменен режимът на наложеното наказание „лишаване от свобода“, нито цитираните две заповеди на началника на затвора Бургас, обстоятелство, което същият не оспорва.

В справка, вх.№1687 от 07.11.2019 г., е отбелязано, че по време на изтърпяване на наложеното наказание, Р. многократно е наказван. Тъй като му е определен специален режим за изтърпяване на наложеното наказание, ищецът е настанен при засилен надзор и охрана в постоянно заключено помещение, при спазване изискванията на чл.71, ал.2 ЗИНЗС, с обща площ от 6.08 кв.м, към което е изграден санитарен възел с мивка и тоалетна с площ от 2.72 кв.м. Осигурен му е денонощен достъп до тоалетна и течаща вода. Спалното помещение през зимния период се отоплява чрез парната инсталация на затвора; достъпът до дневна светлина и проветряване на помещението се осъществява чрез двукрил прозорец с размери 53 см/110 см. Определеният на Р. режим за изтърпяване на наложеното му наказание не позволява участие в групови мероприятия. До м. септември 2019 г. същият е единственият лишен от свобода със срочна присъда, поставен при специален режим. Поставен е на индивидуален план за извършване на корекционна работа- срещи с инспектор - психолог и инспектор „СДВР“, и е насочена към основните дефицитни зони от оценката на лицето, свързани с отношението към правонарушението, начина на живот и обкръжението, междуличностните проблеми и уменията за мислене/ виж справки, вх.1687 от 07.11.2019 г., л.23 от делото и изх.№298/17 от 10.12.2019 г., л.63 и 64 от делото/.

В справка, изх.№298/17 от 28.01.2020 г., е отразено, че лишеният от свобода И.Р. е бил настанен в помещение №230, находящо се в зона, обособена за настаняване на лишени от свобода, поставени при усилен надзор и охрана, при спазване чл.71, ал.2 ЗИНЗС, отговарящо на  изискванията на всички европейски стандарти относно площ на обитаване от едно лице; наличие на санитарен възел; течаща вода; пряка слънчева светлина и отопление. Посочено е също, че през процесния период от 12/дванадесет/ дни, от изтичане срока на първата заповед -31.07.2019 г./ №226 от 31.07.2018 г. /до издаване на втората заповед/№149/12.08.2019 г./- 12.08.2019 г., Р. е престоял в помещение №230/л.85 от делото/.

Разпитаните свидетели, пребивавали с ищеца в зоната  при усилен надзор и охрана, сочат принципно, че престоят в тази зона не му се отразява добре на здравето - психически и физически. Не излагат конкретни по-специални и по-силни от обичайните преживявания на ищеца през процесния дванадесетдневен период/виж протокол от с.з., л.88-90 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКЗПЧОС, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.

Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.

  Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за малоценност, незащитеност и страх, настъпили вследствие на бездействие на началника на затвора Бургас да издаде заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим, за период от 12/дванадесет/ дни - 31.07.2019 г.- 12.08.2019 г. /от изтичане едногодишния срок на специалния режим, определен със заповед №226 от 31.07.2018 г. до издаване на заповед №149/12.08.2019 г., с която този срок е продължен с още една година/, т.е. че е налице нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, респ. чл.3 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че следва да получи обезщетение за причинените вреди.

Съобразно изложеното и събраните по делото доказателства,  съдът намира исковата претенция за частично основателна.

През процесния дванадесетдневен период - 31.07.2019 г.- 12.08.2019 г. ищецът е продължавал да пребивава в помещение №230, в зоната с повишена сигурност, при засилен надзор и охрана, при изтекъл  едногодишен срок на специалния режим, определен със заповед №226 от 31.07.2018 г., и без издадена заповед, с която този срок впоследствие  е бил продължен с още една година с издаването на заповед  №149/12.08.2019 г.

Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в зоната с повишена сигурност, при засилен надзор и охрана, в корпуса на затвора в Бургас, без издаден административен акт за продължаване срока на специалния режим. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца при тези условия за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Налице са незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията при осъществяване на административната си дейност.

Още повече, че нормата на чл.198, ал.3 ЗИНЗС, основанието, на което са издадени посочените по-горе заповеди, сочи, че началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне, каквото в случая не е сторено.

Съобразно чл.52 ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. За целта в случая съдът отчита обстоятелството, че за периода от 31.07.2019 г.- 12.08.2019 г. ищецът е продължавал да пребивава в помещение №230, в зоната с повишена сигурност, при засилен надзор и охрана, без правно основание, без да е издадена заповед за продължаване срока за изтърпяване на наложеното наказание при специален режим.

Предвид това и като отчита времето на престой на ищеца в зоната с повишена сигурност, в затвора в Бургас, съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 31.07.2019 г.- 12.08.2019 г., е в размер на 60.00/шестдесет/ лева, като в останалата част до претендирания размер от 2500.00/две хиляди и петстотин/ лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради частичната основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗИНЗС е специална и предписва ищецът да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска; дерогира общото правило на чл.78, ал.8 ГПК и не предвижда отговорност на ищеца за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми  състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието да заплати  на И.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, при специален режим, в затвора Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60.00/шестдесет/ лева, вследствие на бездействие на началника на затвора Бургас да издаде заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим, за период от 12/дванадесет/ дни - 31.07.2019 г.-12.08.2019 г. /от изтичане едногодишния срок на специалния режим, определен със заповед №226 от 31.07.2018 г. до издаване на заповед №149/12.08.2019 г., с която този срок е продължен с още една година/.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за размера над 60.00 /шестдесет/ лева до пълния предявен размер от 2 500.00/две хиляди и петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред тричленен състав на Административен съд Бургас.

 

 

                 

 

                             СЪДИЯ: