Определение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №102

                                  гр.Кюстендил, 10.02.2020г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                           Председател: Евгения Стамова

                                                                                             Членове: Веселина Джонева

                                                                                                                мл.с.Калин Василев

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№17/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.92 ал.3 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на Ел.Ст.В., с ЕГН **********, в качеството й на кмет на Община **********************************, против определение от 17.12.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1755/2019г. по описа на този съд, с което е оставена без уважение, като неоснователна, молба с вх.№16740/13.12.2019г. за отмяна на наложена глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.88 ал.1 и чл.91 ал.1 във вр. с чл.42 ал.1 от ГПК на длъжностното лице по призоваване – Кмета на Община *******

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение и се претендира отмяната му, с искане за постановяване на определение, с което да бъде отменена наложената на В.глоба, а евентуално – същата да бъде редуцирана до минималния установен от закона размер. Основното оплакване на жалбоподателката е в посока, че същата като кмет на Община *******няма качеството на „връчител“ по смисъла на чл.42 ал.1 от ГПК, поради което и същата не би могла да бъде субект на отговорността по чл.88 от ГПК. Изтъква, че в Община *******има назначено длъжностно лице на длъжност „Куриер“, в чиито преки задължения, съгласно длъжностната му характеристика, влиза и връчването на призовки, обявления и съобщения и връщане на отрязъците по съответния ред, което лице именно притежава качеството на връчител. Жалбоподателката възразява и срещу правилността на извода на ДнРС в обжалваното определение относно обстоятелството, че В.не била осъществила контрол по вменените й от закона функции на връчител, тъй като законът не предвиждал носене на отговорност за неосъществен контрол, още повече, че жалбоподателката не била извършила никакво нарушение, поради това, че със случая била запозната едва с налагането на процесната глоба.

Към частната жалба са приложени документи – заверени преписи от трудов договор №22/13.09.2010г., длъжностна характеристика за длъжността „Куриер“ – 2 бр. и допълнително споразумение към трудов договор от 15.08.2016г. относно същата длъжност. От тези документи се установява, че в Община *******има служител – ОЛ.М.АН., заемащ длъжност „Куриер“ за неопределено време, в чиито трудови функции и преки задължения е включена дейността по връчване на призовки, обявления и съобщения на получателите им в определения срок и връщане на отрязъците по съответния ред.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с определението, предмет на обжалване и след като съобрази данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.92 ал.3 от ГПК, изхожда от субект, който има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното частно гр.дело №1755/2019г. по описа на РС-Дупница е било образувано след изпращането му по подсъдност от РС-София и е имало за предмет разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника ЕЛ.Д.К., с постоянен и настоящ адрес в гр.Бобов дол, ул.„Ст.Стамболов №95, вх.А, ет.6, ап.22. Издадената по делото заповед за изпълнение срещу длъжника е била изпратена на адреса на К., като съобщението, ведно с приложения документ, е било върнато в цялост с отбелязване от лицето връчител – ОЛ.М.АН., на длъжност „Куриер“, че адресатът бил търсен многократно, включително и в неприсъствени дни, но не бил открит. С акт от 08.10.2019г. районният съдия е разпоредил да бъде залепено уведомление.

С определение от 04.12.2019г., ДнРС след като констатирал, че от 08.10.2019г. до датата на постановяване на акта – т.е. в период от почти два месеца, по делото не е бил върнат отрязъка, удостоверяващ залепване на уведомлението, е приел, че са налице предпоставките на чл.88 ал.1 пр.3 и чл.91 ал.1 във р. с чл.42 ал.1 от ГПК и е наложил на Кмета на Община *******глоба в размер на 300.00 лева.

В 1-седмичен срок от съобщаването за наложената глоба (станало факт на 10.12.2019г.), ЕЛ.В., в качеството й на Кмет на Община *******е депозирала молба с вх.№16740/13.12.2019г., съдържаща искане за отмяната й, поради това, че от обясненията на служителя ОЛ.АН.– куриер в общинската администрация, било установено, че в регистъра за завеждане на получените документи от различни съдилища липсвало получено разпореждане за залепване на уведомление по посоченото дело.

С обжалваното определение от 17.12.2019г. ДнРС оставил без уважение така подадената молба, приемайки, че изложените в същата обстоятелства не съставляват уважителни причини длъжностното лице по призоваване – Кметът на Общината, да не извърши връчване, респ. да не осъществи контрол по вменените му от закона функции на връчител в продължение на почти два месеца, което затруднявало прилагането на принципа за бързина в гражданския процес.       

ОС-Кюстендил, съобразявайки изложеното, приема, че обжалваното определение е неправилно, поради следното:

Съгласно чл.88 ал.1 от ГПК, съдът може да наложи глоба за нарушения при връчването на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването. По силата на чл.91 ал.1 от ГПК, глобата за нарушението е в размер от 50 до 300 лева.

Според чл.42 ал.1 от ГПК, връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, а когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. По силата на тази разпоредба, връчител може да бъде не само кметът на общината или кметството, но и лице, специално натоварено със задължение да осъществява функции по връчване на призовки и съобщения.

В конкретния случай, несъмнено е осъществяването на проявено бездействие на връчителя по изпълнение на даденото от съда указание за залепване на уведомление на адреса на длъжника в заповедното производство за период от почти два месеца. Преценката на ДнРС обаче относно субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана за неизпълненото нареждане на съда във връзка с връчването, е неправилна.

Доколкото в Община *******е имало служител, изрично натоварен с функциите на връчител – ОЛ.АН., за което районният съд е имал индициращи данни, а при дефицит на такива е могъл да инициира допълнително събиране на информация в тази посока, не е имало основание санкцията за нарушение по чл.88 ал.1 от ГПК да бъде наложена на Кмета на Общината, наместно на изрично натовареното с тези функции лице. Именно служителят в Общината на длъжност „куриер“ е имал качеството на връчител, чиято отговорност за неспазване на правилата за връчване или за неизпълнение на указанията на съда относно връчването, е могла да бъде ангажирана от съда при констатация за липса на надлежно изпълнение на вменените му задължения.

Основателен е доводът на жалбоподателката, че процесуалният закон не предвижда възможност за налагане на глоба на горестоящ спрямо физическото лице - връчител орган, респ. на работодател за неосъществен контрол по изпълнение на дейността по връчване на съобщението.

По горните съображения, ДнРС е следвало да намери за основателна молбата на В.за отмяна на наложената й глоба. Като е оставил молбата без уважение, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва  да се отмени и вместо него – да се постанови друг, с който определението от 04.12.2019г. да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 17.12.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1755/2019г. по описа на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ  определение от 04.12.2019г. на РС-Дупница, постановено по ч.гр.д.№1755/2019г. по описа на същия съд, с което на основание чл.88 ал.1 и чл.91 ал.1 във вр. с чл.42 ал.1 от ГПК, на Кмета на Община *******е наложена глоба в размер на 300.00 лева.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.