Решение по дело №6856/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1588
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20212120106856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1588
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106856 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано от Д. Т. Д, чрез процесуален представител –
юрисконсулт Н. М, срещу П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град Б, ж.к. „, бл. , за приемане
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17320149 от 29.09.2019 година, сумата 254,43 лева, представляваща главница, сумата 27,62
лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.06.2020 година до
09.11.2020 година, сумата 13,69 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 04.11.2020 година до 16.05.2021 година, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
26.05.2021 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1021 от 28.05.2021 година по
частно гражданско дело № 3641 по описа на Районен съд – Бургас за 2021 година, както и за
присъждане на разноските, направени в настоящото и в заповедното производство. В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск. Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения: Ищецът излага, че на 29.09.2019 година между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор, и П. Г. Г., като кредитополучател, е сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-17320149. С договора е предвидено, че кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит от 1 000 лева.
1
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателя да заема
многократно средства от определения кредитен лимит, като изплатените суми по усвоения
кредит са отново на разположение след погасяването им. За използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи лихва, начислена върху усвоения размер за времето на
ползването му. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то
число на месеца. Съгласно договора кредитополучателят дължи минимална месечна вноска,
която следва да направи до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението.
При неплащане на една или повече месечни вноски кредиторът има право да блокира
кредитната карта. Ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност
и извършил усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит
с код на усвояването CREX-17320147 за закупуването на стоки и услуги. За ползването на
услугата по чл. 4 от договора ответникът дължал уговорените ГЛП и ГПР на стр. 1 в поле
„Параметри и условия“, като е посочена общата стойност на плащанията. Падежът по
кредита е първо число на месеца, като тогава се дължи уговорената фиксирана месечна
вноска. В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния
падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и ще бъде начислена лихва.
Лихвата се начислява на деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира
в разполагаемия лимит – транскацията се олихвява от деня на извършването й с годишен
лихвен процент както тегленето на суми на банкомат. След усвояването на суми по
кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до
пълното погасяване. В исковата молба е посочено още, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.06.2020 година, към
която дата било последното плащане. В исковата молба е изложен правен довод, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава. На 09.11.2020 година на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение,
с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. В условията на евентуалност, в
случай че установителните претенции бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост, предявява осъдителен иск, като заявява, че исковата молба има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а с връчването
на препис от нея, длъжникът е уведомен.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени
доказателства.
Ответникът, представляван в производството по делото от назначения на основание
чл.47 от ГПК особен представител – адвокат В.Ч. оспорва претенциите като неоснователни и
недоказани, а предявеният евентуален иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че
2
предсрочната изискуемост не е настъпила, тъй като не е била валидно обявена. Поради това
процесуалният представител на ответника счита, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По допустимостта на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 1021 от 28.05.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 3 641 по
описа на Бургаски районен съд за 2021 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от
ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора
предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 240, ал.1, чл.240, ал. 2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява следното от фактическа страна:
Между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* от
една страна, и ответната страна П. Г. Г. – от друга, е сключен индивидуализирания в
исковата молба договор за кредит: № CARD- 17320149 от 29.09.2019 година, усвояване
CREX – 17320147. В договора е посочено, че се извърши следното усвояване чрез
функционалност покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосоневия номер. В
договора е отразена сума в размер от 599 лева, размер на кредита 642, 91 лева, месечна
погасителна вноска 73 лева, брой погасителни вноски – 10, обща стойност на плащанията
731, 20 лева, ГПР 28, 14 %, ГЛП 25, 04 %. Видно от приложения погасителен план
месечните вноски са с падежи в периода от 01.11.2019 година до 01.08.2020 година.
Като писмено доказателство е приет Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- 17320149 от
29.09.2019 година, в който е посочено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер от 1000 лева /чл.1 от договора/, при ГЛП – 35 % и ГПР 44, 90
% /последното видно от последната страница на договора/. В чл. 4 е посочено, че
кредитополучателят ще може да ползва услугата покупка на изплащане в мрежа на
търговски партньори на кредитора и в случая твърдението на ищеца е, че
кредитополучателят се е възползвал от тази възможност и е закупил стока, за която дължи
ГЛП и ГПР, посочени на страница № 1 като следва да се приеме, че това са ГЛП и ГПР на
договора усвояване CREX – 17320147, описан по - горе. Падежът, съгласно този договор, е
първо число на месеца и тогава се дължи фиксирана месечна вноска, определена в него,
която в случая е 73 лева. Както е посочено в исковата молба в случай, че
кредитополучателят не направи плащане на месечна вноска тя ще бъде удържана от
кредитната карта и олихвена, като следва да се приеме, че в този случай ще се приложи
лихвения процент по кредитната карта /35 %/.
Изложено е в чл.5 от договора за кредитна карта, че идентификацията се извършва
3
чрез въвеждане на персонален идентификационен номер ПИН, уникален за всеки клиент.
За изясняване на спора от фактическа страна е допуснато извършване на съдебно -
икономическа експертиза, вещото лице по която е посочил, че по фактура № ********** от
29.09.2019 година /приета като писмено доказателство по делото/, издадена от „Зора М.М.С“
ООД ЕИК *********, магазин Бургас на името на ответника П. Г. Г. за доставка на
преносим компютър „Ноут бук НР 15 – ra055nu“ на обща стойност 599 лева с ДДС, има
извършен банков превод от кредитора/ ищец в полза на доставчика. В заключението е
посочено, че усвояването на сумата от 599 лева от кредитна карта № CARD- 17320149 от
29.09.2019 година е на основание чл.4 от договора – усвояване на функционална покупка на
изплащане по револвиращ кредит, активиран с код CREX – 17320147, посочена на стр.1 от
договора, параграф „Параметри и услуги“. Сумата по кредита е преведена от ищеца,
кредитор, с банков превод с обслужваща доставчика банка. В случая, видно от заключението
на вещото лице, са внесени 6 вноски в размера от 73, 12 лева. От заключението на вещото
лице се установява още, че размера на задължението към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение е в размера е идентичен с размера, посочен в
заявлението.
Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и
компетентно дадено поради което от него могат да бъдат направени извод относно
фактическата страна на спора.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От посочените по – горе доказателства се установява сключване на писмени договори
между страните за предоставяне на потребителски кредит с функционалност усвояване чрез
покупка на стока и договор за предоставяне на кредитна карта, чрез усвояване, от която в
случая е заплатена сума при покупка на стока. Задължението е следвало да бъде погасено
чрез внасяне на суми в размера, посочен в погасителния план по договора за кредит. В
случая, видно от заключението на вещото лице, са внесени 6 вноски в размера от 73, 12
лева. Не са заплатени четири вноски, които са в общ размер от 292, 48 лева /73, 12 х 4/.
Размерът на главницата, чието заплащане е предмет на иска, е 254, 43 лева. В случая следва
да бъде посочено, че не се установява дали с кредитната карта са извършени други
разпореждания от името на ответника и дали с оглед предвидената възможност от тази сума
/1000 лева съгласно договора/ са усвоявани суми за погасяване на вноски по договора
CREX също с оглед предвидените в договора възможности. В молба за уточнение от
30.03.2022 година процесуалният представител на ищеца посочва, че за всяко ползване на
услугата по договора се подписва приложение към договора, съдържащо конкретни
параметри на транзакцията и в случая на 29.09.20219 година /датата на съставяне на
цитираната фактура/ е подписано приложение към договора за усвояване CREX -17320149
за закупуване на посочения по – горе преносим компютър от посочения търговски партньор
- магазин Зора Бургас, за сумата 599 лева и за застраховка „Сигурност на плащанията“ на
стойност 53, 91 лева. Уточнено е, че след закупуване на стоката и револвиращият кредит е
заверен със сумата 652, 29 лева.
4
Предвид установеното от фактическа страна, изложено по –огоре, и конкретно
стойностите на дължимите суми по договора за кредит CREX – 17320147 в размер на
четири месечни вноски и размера на главницата, предмет на спора, настоящият състав
приема, че предявеният иск е основателен и доказан. Предвид спецификите на двата
договора следва в диспозитива на решението да бъдат посочени и двата договора. Следва да
бъдат присъдени и договорната лихва в размера, посочен в исковата молба от 27, 62 лева за
периода от 01.06.2020 година до 09.11.2020 година. Предвид конкретния размер на
задължението, главницата и периода, за който следва да бъде върната, не се установява
противоречие със закона или добрите нрави. За периода от 02.08.2020 година ответникът е
бил в забава за всички неплатени вноски по договора, поради което лихвата за забава за
периода от 04.11.2020 година до 16.05.2021 година /която дата предхожда датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със
Заповедта по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. По повод възражението на
процесуалния представител на ответника за това, че липсва волеизявление за уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост, следва да бъде посочено, че в
случая настоящият състав приема, че предмет на спора са вноските, уговорени в договора
CREX, които са с настъпил падеж, и са усвоени чрез договора CARD. Поради това, че
вноските са с настъпил падеж за настъпване на изискуемостта им не е нужно уведомяване
на длъжника.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските,
направени от ищеца по водене на делото по правилото на чл.78 от ГПК. Разноските са в общ
размер от 575 лева, от които сумата 125 лева платена държавна такса, сумата 150 лева за
назначаване на особен представител на ответника, сумата 200 лева за възнаграждение за
вещо лице, сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013
година, ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК са в размер от 75 лева и следва да бъдат присъдени с
настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град
5
Б, ж.к. , дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С, район чрез процесуален представител, по договор кредит
CARD - 17320149 от 29.09.2019 година, с който е извършено усвояване на сума по договор
CREX – 17320147 от 29.09.2019 година, сумата 254,43 лева /двеста петдесет и четири лева,
четиридесет и три стотинки/, представляваща главница, сумата 27,62 лева /двадесет и седем
лева, шестдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
01.06.2020 година до 09.11.2020 година, сумата 13,69 лева /тринадесет бева, шестдесет и
девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 04.11.2020
година до 16.05.2021 година, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2021 година до
окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1021 от 28.05.2021 година по частно гражданско
дело № 3641 по описа на Районен съд – Бургас за 2021 година,
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град Б, ж.к. да плати на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С,
район чрез процесуален представител, сумата 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 75 лева /седемдесет и
пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ М.Маринова______________________
6